а аз се сещам, че учителката ми по литература беше някак особено и доста пълна
При това беше една от най-любимите ми учителки.
Доста от учителите ми бяха интересни и любими всъщност
А тия дни майка ми разказа, как не съм обичала учителката си от първи до трети клас - сигурно защото ми пишеше 5-ци, пък аз харесвах да получавам 6-ци
Девичките, които са ми близки, не бих казала, че са много по здравословния начин на живот
- иначе с математиката са добре

Ех, защо ли нямам нищо в Дева!
Поне да бях наследила нещо Девишко от баща ми.

Не, не ме бива в математиката,обаче обичах биологията и не се справях зле и с физика и с химия. А те са някак близки на математиката. Темата за учителите провокира у мен доста спомени- като се замисля, е имало само една учителка, която преди определях за зла, беше по математика. Но най-лошия учител, за които се сещам е един господин по литература. Беше "лош учител", защото беше прекалено добър. Объркано звучи. Като си спомня колко е състрадателен, мога да се обzaлоja , че е Риби :unsure: .Аз съм имала доста учители, защото сменях доста училища, и при този бях ученичка, само 1 срок. Никога не пишеше отсъствия, двойки , или пък 3-ки, или 4-ки. Колебаеше се все между 5 и 6. И за тези, които го обиждаха, и се държаха меко казано отвратително с него. Никoй не слушаше и рядко се застояваше в неговите часове- някак не създаваше респект. В часовете на строгите учителки, всички присъстваха и имаше гробна тишина и концентрация. Но при него не. Нагледах се на ужасно отношение към клетия човечец , веднъж го попитах, защо не уведоми директорката за отношението към него и да се вземат някакви наказателни мерки , а той ми каза, че не иска да навреди на никого. Неможех нищо да направя за него освен ,единствена да му нося написани домашни. Ето как понякога човек си пати като е прекалено добър и разбиращ. Иначе като се замисля, всички учителки по литература са ми били добри,освен с една госпожа си имахме лека дрязга, беше поставила някакво домашно , да напишем есе, аз се сетих едва ли не в последния момент, че имам домашно,за няколко часа написах нещо и го предадох. Следващата седмица връщаше домашните и беше оставила едно настрани. Неразбирах какво става - оказа се моето. Като предаде всички се изправи и дръпна една реч , че от 30 години е учителка, и разбирала, кога някои я лъже , това бях аз и това есе неможело да го напяша аз, това може да го напише само някои литератор( :lol: :lol: :lol: ) и на колеги нямала намерение да пише оценки и ми завъртя една хубава двойка. Изгубих ума и дума, влязох в спор , но напразно - не ми повярва, а аз се шокирах наистина защото въобще не мислех, че съм написала нещо специално. От друга страна ми стана хубаво. Въреки, че имах двойка, поне си знаех, че съм си го писала аз. И запазих добри чувства към учителката. Всичките училища и учетили които съм имала ,разбрах ,че всеки учител, както хората е различен и си има свои подход. Но наиситна в по-голямата си част са пълнички и добрички.