Днес с една приятелка си говорехме, че цял живот се учим един от друг. Можем да се учим дори от детето си... макар че е прието да се говори за йерархии - вертикални, хоризонтални, не знам какви си още...
Когато някой е решил да те учи без да осъзнава, че би могъл да се научи на нещо и от теб, за мен контактът с този човек не е съвсем пълноценен. По същия начин разбирам въпроса и с критиката и осъждането - критикуващият/съдникът трябва да е наясно кого и защо е тръгнал да съди и дали наистина може да си позволи да носи този "товар".
Разбира се, го казвам съвсем символично, а и "чат тема" сме тук все пак B)