Аз отидох с цел - да науча нещо. Което не знаех какво точно ще е.
Знаех, че ще ми снизходи свише.
А при мен не знам що случайни неща не стават. Требе първо да ги възнамеря.
Сега днеска се върнах и още преживям инфото и усещанията. Ма май поемам твърд курс да се задомявам. Поне така ми изглежда. Не ми се бачка в чужбина. Просто си представих, че съм там, щото там квартири и т.н., ма както и да е, зимам добра заплата и кво...спестявам за нещо друго, за некакво бъдеще. Начи и не ми се ходи да бачкам там. Де викат пенциите от оная реклама- Живее ми се бе.

Върха беше сабахлем самолета и тоя летеж над облаците. Преди години като почнах с Ошо, в един момент ми доде да осъзнавам. Да осъзнавам себе си. И така се случи, че се осъзнах, седяща в един люлински рейс на средата на Сливница, некъде по средата на един жмуцан град...бе не ми стана приятно.
Сабахлем се присетих за осъзнаването и се осъзнах високо над облаците, синьо небе, белота, светлина, яркост, чистота. Мдам...
Аз съм на снимката, мчи кой да е. Пускам още от оня магазин.







