Я кажете нещо за зелените. 
Някъде четох, че притежателите им са много непостоянни.
Както вече споменах, зеленото е сложен цвят (сложен, защото се образува от два основни цвята - синьо и жълто). Зелените очи приемат качествата като на сините, но като цяло са по-комплексни. Хората със зелени очи са много гъвкави, т.е. те бързо разбират на "къде духа вятъра". Те са малко като котките, търсят си интересите ... ако си добър с тях и те с теб, иначе те пренебрегват. Затова изглежда, че са непостоянни. Те са голям барометър за всички които контактуват с тях.
Всеки цвят има положителни и отрицателни харектеристики. Не е добре да се гледа само цвета, трябва да се долови самото излъчване, което идва не само от цвета, а от самия поглед, от "светлината", която излиза от него. Погледът на добрите хора е чист, съсредоточен, без никакво раздвояване. У хората, които немогат да прощават, очите "потъмняват", т.е. губят блясъка. Но също така, окото може да загуби блясъка, когато жизнените сили в организма намалеят. Както например, погледа на един болен е "мътен".
Ако комуникираш с човек, който "вибрира" на твоите "честоти", ти това го усещаш и то веднага. Очите са едно от великите блага дадени на човека, защото именно те са свързани с душата. Окото е връзката между външния и вътрешния свят. Като цяло, когато физиогномиката изучава човешкото око, в него невлиза само цвета, а така също и формата, строежа, големината, както разстоянието между двете зеници, включват се долен и горен клепач и т.н.
По окото на човека може да се разбере, дали той говори истината или не. Ще ви дам малък, но много изпипан трик. Когато човек лъже, той гледа надолу, към земята, някой дори започват да мигът по-бързо. Това се дължи на голямата нервност и на вътрешното безпокойство. Но ако човекът, който лъже не е страхлив, т.е си е печен мушеник, той няма да мига както се казва в поговорката "Окото му не мига."
Очите са символи, емблеми по които можем да четем, изобщо лицето е една написана карта по която може да се проследи пътя на нашето битие.