Какво сънувах тази нощ...
Сън първи
Те се срещаха на една поляна в гората, до извор или поток. Спомням си първия път, когато я видя. Мига, в който тя си събличаше роклята. Аз сякаш гледах отстрани, но всъщност през неговите очи. После един ден тя дойде, а песента й огласяше гората, и беше радостна, че й предстои да го види пак. Видях я как излезе на поляната и го потърси, извика го по име, но него го нямаше. Единствената останала следа бяха дрехите му или по-скоро пепелта от изгорелите му дрехи. Те повече нямаше да се видят.
Сън втори
Сънувах, че съм сънувал, че отивам на гости у АН. И си казах, че щом съм го сънувал, колкото и невъзможно за постигане да изглежда, трябва да го направя. А тя живееше на върха на една скала, опираща в небето. И потеглих на път. Донякъде пътувах с кола, после снегът стана непроходим и продължих пеша. И всичко беше като в съня ми – и ледените преспи, през които една си пробивах път, и мержелеещата се пред мен каменна стена. После започнах да се катеря по скалата. Беше стръмно и дяволски трудно. Но се изкачих. Когато стигнах до самия връх, където се намираше нейния дом, трябваше да направя още едно последно усилие – да се хвана за парапета на скалата и да се прехвърля през него. В един миг погледнах към зеещата под мене пропаст и ми се зави свят. Но се овладях и изпълзях на върха на скалата. Тогава изведнъж осъзнах, че не мога точно на връх Нова година, когато цялото семейство се е събрало, да вляза в къщата.
Сън трети
Намирам се в Алпите, може би в Швейцария, в езеро. Времето е невероятно хубаво – снежните склонове блестят под слънчевите лъчи, а небето е ослепително синьо. Лодката, в която се намирам, минава през чудни места, с накацали по хълмовете замъци и китни къщи. Това което ме учуди донякъде, е че посред зима на балконите на къщите и по прозорците имаше свежи цветя – всичко беше в зелено и червено. По едно време от балкона на едно голяма каменна къща – почти замък, се понесе музика. Разпознах някаква известна турска поп група. Кълчотеха се и се веселяха и цялата долина се огласяше от песента им. В следващия миг към тях се присъедини някакъв странен тип – той пееше на сръбски или македонски и въобще стана някаква невъобразима балканска каша. И уж песента беше весела, но имаше нещо истерично и неистово в цялата работа, нещо от което ми настръхваха косите. Когато лодката се доближи до този тип, той се оказа гол до кръста, татуиран в ярки жълто и червени цветове. Беше се нарисува като индийски факир. И докато пееше правеше някакви странни движения, за да демонстрира мускулите си. С две думи, всичко беше абсолютно нелепо.
Сън четвърти
Намирам се на ориенталски пазар, с мои близки. Както си говорехме, изведнъж две забулени в черно старици, ни изгледаха злобно и измърмориха нещо, от което разбрах, че не им е приятно, че сме чужденци. Това пък мене ме вбеси невероятно и с неприкрита омраза аз им отговорих. Започнах да сипя проклетии на техния език, от което те просто побесняха. Бяха се забулили и от време на време можеше да се видят проблясващите им злобни очи. Но това, което вече съвсем ги озлоби, е когато ги нарекох “шейтани”. Едната бабичка се опита да ме захапе за ръката и едва успях да се отдръпна. Бяха като побеснели кучета, които се въртяха около мен, опитвайки се да ме захапят. Успях да се спася като влязох в някаква сграда и затворих вратите пред протягащите към мен костеливи пръсти.
На сутринта разбрах, че един приятел е загинал в планината - паднал в пропаст в Алпите.