. Може лошо да ти стане, търсейки взаимовръзки и осезаема логика, присъства всичко навсякъде. Най-добре да си живея с времето и събитията които ми поднася, понякога само то спасява положението ... донякъде

Преди време...бързах...и също като описаното от теб.
Станах спокоен като прочетох някъде от нещо че по Пътя си, катерейки се по висините и виждайки окървававените си ръце и крака, то ние хората постояно се оглеждаме, дали пък по този път не сме сами...така го приех като нещо нормално.
Не, не си само същество по Пътя.

Относно това с изкачването на скалата се сетих имаше една приказка Скалата на успеха има много ръбове, които нараняват но без които нямаше да можем да се катерим нагоре-нещо такова беше
Старая се да овладея спокойствието и търпението вече, сега съм на дзен вълна та да видим докъде ще изтрая да изучавам  

Относно това с изкачването на скалата се сетих имаше една приказка Скалата на успеха има много ръбове, които нараняват но без които нямаше да можем да се катерим нагоре-нещо такова беше
Старая се да овладея спокойствието и търпението вече, сега съм на дзен вълна та да видим докъде ще изтрая да изучавам

Е, разкажи, как е на дзен вълната?

Здравейте,
Дълго време се колебах, преди да пиша. Това, за което искам да получа... и аз не зная какво, съвет ли, помощ ли ...но е с дълга предистория и ще се постарая да я направя по-кратка, като предварително ви благодаря за търпението.
Най-напред: откъде тръгнах. Един приятел ме помоли да му инсталирам една програма за сестра му. (занимавам се с компютри, което надявам се обяснява защо съм далеч, меко казано, от материи като астрологията например)Тази програмка се казва ZET8 ligth.След като я подкарах, момичето горе-долу ми обясни за какво е, но както се досещате, едвам се стърпях да не се подиграя. Момичето ме попита кога съм роден и не миряса, докато не се обадих на майка, за да проверя точния час. Програмката изписа разни работи на руски, от които естествено нищо не разбрах.Момичето взе да рови в някакви книги. И първото нещо, което ме порази беше, цитирам:"...Марс е символ на хирургическата намеса, а.... някаква друга планета беше, е символ на крайниците, следователно си претърпял операция на крак вследствие травма."  Което си е абсолютна истина, аз на 15.ІV.2002 при футбол си скъсах ахилес и го оперираха. Момичето, чието име дори не знаех, няма как да е разбрало за тези подробности.
Това накратко бе капката, която наклони везните в посока "заинтересованост".
След време си дадох сметка за още едно нещо, което е било толкова безспорно, че просто се чудя как ми е убягнало от внимането досега.
Това нещо, според мен е малко страшничко, но е безспорен факт. Накратко казано: всеки, който ми навреди по някакъв способ, после преживява някакво нещастие. Това негово нещастие по никакъв начин не зависи от моята воля, дори съм сега си давам сметка че съм правил опити да предупредя човек за това нещо, обаче явно никой не се е вслушал.
Мога да изложа и факти в тази връзка може би малко по-нататък.
Та, най-накрая да си дойда на въпроса: Понеже гледам, че много от вас разбират от такива работи (признавам че на мен са ми тъмна индия:(  ) може ли някои да ми разгадае причината, поради която ми се отлага вече пети месец едно пътуване в чужбина, свързано с работа там. Дали човек стои зад всичко това или е просто лошо стечение на обстоятелствата.
Готов съм да дам подробностите, които се изискват.
Разбирам, че труда би следвало да се възнаграждава по някакъв начин, така че.... разбирате какво имам  предвид
Благодаря ви предварително

Остави нещата да се подреждат сами и не търси логични причини.
Явно при теб работа Силата а тя определено си знае работата.
Просто я следвай.
Аз лично не смея да се бъркам в плановете на Духа, камо ли да пробвам да ги разгадавам, а и от какъв зор, явно нещата ти се подреждат в правилното време.

Цитат

Относно това с изкачването на скалата се сетих имаше една приказка Скалата на успеха има много ръбове, които нараняват но без които нямаше да можем да се катерим нагоре-нещо такова беше
Старая се да овладея спокойствието и търпението вече, сега съм на дзен вълна та да видим докъде ще изтрая да изучавам

Е, разкажи, как е на дзен вълната?

Как е на тази вълна може би не е точно дзен а е някакъв обобщен мой вариант от това което знам за дзен...Призмата ми се пречисти и я поддържам ясна. Кристално ясно, виждам прословутото "диамантено" ярко.  Чудесата на ежедневието ги виждам всеки ден и времето е просто в часовника.  :rolleyes:  Почти не го поглеждам, само като усетя че трябва нещо да свърша за да поддържам динамиката на важните моменти. Иначе се отдавам на спокойствието да ме обземе и така си го държа, пътувам много, скоро ще пътувам и физически (мисля че няма особено значение за развитието на духа ми от това къде се намира, а пред какво се изправя, само задоволявам влечението към приключения на съществото ми). Мога да стоя с часове и нищо да не правя, това е техника за доминиране на съзнанието над логичното мислене. Разбира се, не често я прилагам защото съм още малка и живота ме дърпа навсякъде,нямам време и аз не знам защо но знам че като стигна там накъдето ме тегли, ще разбера, всичко е един голям урок. ПРосто трябва да съм в час и да слушам, да виждам и да правя всичко което е по силите ми. Ако се вслушваш ще чуваш ритми и музика ако се вглеждаш-цветове и яркости...
Благодарение на това осезание (за съжаление това е човешкият предел--какво ли още има но нямаме сетива за него..), знанието само идва при теб и ти може да знаеш и да докоснеш всичко което искаш. Просто ставаш способен на всичко-пълна експлоатация на всички човешки механизми във връзка с нечовешките такива Въпросът е докъде ще стигне смелостта ти Аз засега не смея да изпробвам почти нищо, твърде съм неопитна. Просто се потапям във висшето съзнание и мога да знам. Но не е времето в което да върша нещо друго. Сега имам да изпълнявам задачи. Тези заради които съм тук. Всяко нещо с времето си

Как е на тази вълна може би не е точно дзен а е някакъв обобщен мой вариант от това което знам за дзен...Призмата ми се пречисти и я поддържам ясна. Кристално ясно, виждам прословутото "диамантено" ярко.  Чудесата на ежедневието ги виждам всеки ден и времето е просто в часовника.  :rolleyes:  Почти не го поглеждам, само като усетя че трябва нещо да свърша за да поддържам динамиката на важните моменти. Иначе се отдавам на спокойствието да ме обземе и така си го държа, пътувам много, скоро ще пътувам и физически (мисля че няма особено значение за развитието на духа ми от това къде се намира, а пред какво се изправя, само задоволявам влечението към приключения на съществото ми). Мога да стоя с часове и нищо да не правя, това е техника за доминиране на съзнанието над логичното мислене. Разбира се, не често я прилагам защото съм още малка и живота ме дърпа навсякъде,нямам време и аз не знам защо но знам че като стигна там накъдето ме тегли, ще разбера, всичко е един голям урок. ПРосто трябва да съм в час и да слушам, да виждам и да правя всичко което е по силите ми. Ако се вслушваш ще чуваш ритми и музика ако се вглеждаш-цветове и яркости...
Благодарение на това осезание (за съжаление това е човешкият предел--какво ли още има но нямаме сетива за него..), знанието само идва при теб и ти може да знаеш и да докоснеш всичко което искаш. Просто ставаш способен на всичко-пълна експлоатация на всички човешки механизми във връзка с нечовешките такива Въпросът е докъде ще стигне смелостта ти Аз засега не смея да изпробвам почти нищо, твърде съм неопитна. Просто се потапям във висшето съзнание и мога да знам. Но не е времето в което да върша нещо друго. Сега имам да изпълнявам задачи. Тези заради които съм тук. Всяко нещо с времето си

Ееее, че той живота ти е много красив, няма ли вълнения в него, възходи и падения.
Как ще живееш без емоции и чувства?

Напротив, има много емоции а за възходите и паденията някак си съм в по-друг цикъл, не ги възприемам точно така. Слонска доза търпение за целта Емоциите правят живота още по-цветен и истински.
Не винаги са приятни. Понякога обаче са..
 Живея не по-различно от другите

Напротив, има много емоции а за възходите и паденията някак си съм в по-друг цикъл, не ги възприемам точно така. Слонска доза търпение за целта Емоциите правят живота още по-цветен и истински.
Не винаги са приятни. Понякога обаче са..
 Живея не по-различно от другите

Така не разбрах , как така същото, но друго от това на нас  

Ами опитвам се да не гледам на живота като поредица от възходи и падения а като на различно преливаща се гама от събития-от по-тъмни към по-светли и обратно. Така изглежда не толкова рязко и е по-колоритно откъм емоции-не е само или черно или бяло. Някой път не се налага да стигам до черно или бяло, но ако така стане-когато е черно е добре да си носиш джобно ферерче, а когато е бяло-черни очила против заслепяване.  :ph34r:   :rolleyes:
 

Ами опитвам се да не гледам на живота като поредица от възходи и падения а като на различно преливаща се гама от събития-от по-тъмни към по-светли и обратно. Така изглежда не толкова рязко и е по-колоритно откъм емоции-не е само или черно или бяло. Някой път не се налага да стигам до черно или бяло, но ако така стане-когато е черно е добре да си носиш джобно ферерче, а когато е бяло-черни очила против заслепяване.  :ph34r:   :rolleyes:

Това лесно ли се получава при теб?
Аз имам сериозни проблеми с живота като го живея

При мен се получи така, че всичко бе като скърцащ механизъм с отсечени движения /\/\/\/\/\/\/\/\/\/ след доста работа се старая да поддържам ~~~~~~
понякога е ~~~~~/\/\/\/~~~~~~~ за това ти са необходими защитни средства каквито аз ти казах че си нося
Това е като по-уравновесена честота-стабилна линия по която стъпвам и която хармонично прелива с всичко наоколо. По-лесно да се оставиш на нейните честоти, често те мислят вместо теб и ти предлагат оптимален вариант на решение на ситуацията с минимално друсане по пътя. Някой път е неизбежно защото има места с по-силно въздействие но те не са постоянни и живеят с времето. А времето е просто рамката която ограничава действителните ми постъпки. Това е плюс и минус. Плюсът е че можеш да направиш всичко най-добро за серията в която се намираш, а минусът-че понякога серията в която се намираш не е добра. Тоест е направена отново да се потопиш в небивалиците за да припомниш още някой прашен, но съществуващ урок.
Има връзка и планетното лъчение което следя доколкото ми е възможно, но това са просто различни честоти които може да използваш-зависи на каква честота искаш да си настроен и към какво си се съсредоточил в момента.

но това са просто различни честоти които може да използваш-зависи на каква честота искаш да си настроен и към какво си се съсредоточил в момента.

Проблема при мен е че не искам, просто нищо не искам, а ми се дават много неща насила, ей така, просто ми се натикват сами...не искам и на никакви честоти да се настройвам, не искам и това си е.
Дори не искам и да живея, но както се гледам си живей ей така от доста време...
Не разбирам защо се налага да живея, след като аз не искам...щом не искам да се настройвам дали съм наред....да започна да се настройвам ли..не зная и аз какво да правя?
То поне един хороскоп да имаше кой да ми направи ...ето...щом поискам нещо и какво се получава...така се отказах да искам...като просяк, моля ви се , моля ви се...еми омръзна ми вече
За какво ли да се старая, някой да не би да ми признава, че се старая, когато се старая...
не знам?

Да, наистина често се случва да ти налагат механично действия които ти не си длъжен да изпълняваш, лично за себе си не си длъжен. Някак си е и заложено на едно същество да търси признание. Не мислиш ли че признанието се търси навън когато не го намираш в себе си?
 То обаче ако дойде отнякъде би било чисто чудо.  :rolleyes:
 Питаш се защо си тук като не искаш да си тук..но все пак нищо не може да направиш по въпроса освен да си живееш колкото ти издържи физиката. Щом си тук значи трябва да си свършиш работата и да заминеш. Но докато си тук...
тук играе и съдбата. Звучи за някои несправедливо а за други-страхотно, това е енергииното равновесие което трябва да го има в Този живот-сила която да ни контролира или която да ни предоставя определени осъществими възможности в дадени граници. За едни почти няма граници, за сметка на други които са опасани в граници и едва ли не се задушават. На този етап все още няма как да е другояче. Понеже тук равновесието не е равноправно постигнато.
На теб ти липсва желание от какъвто и да е характер..може би ти трябва вдъхновение, то е като будилник на идеи и превръщането им в желания и преследването им. Спомни си нещо което помниш като хубаво, ярко и невероятно на което си бил свидетел. Спомни си го възможно най-ясно и подробно и тръгни да търсиш нещо подобно откъм преживяване..това може да помогне, така ще си по-свеж...може би.
или за теб няма смисъл дори да търсиш? :huh:  

Да, наистина често се случва да ти налагат механично действия които ти не си длъжен да изпълняваш, лично за себе си не си длъжен. Някак си е и заложено на едно същество да търси признание.

Защо, защо трябва да търся нещо, което аз не искам да търся....можеш ли да ми отговориш, ЗАЩО
А за признание пък откъде го измисли..никакво признание не искам, нищо не търся, а ми се налага...това ти споделих

Ако не ти се търси-недей. Това е моментът който поглъща най-много депресия.
Причини трудно се намират за да продължиш. Защо изобщо да продължаваш?
Този въпрос ме е навестявал неведнъж. И единствено любопитството ме измъква от тази мистерия, единственото спасение от мистерията. То прави неизвестното някак чаровно, а животът интересен и интригуващ, като знае че не бива да търси причина. Аз съм твърде любопитна но не задавам този въпрос , опасен е.
Този въпрос може да те доведе до пренатоварване което често води до самоунищожение.  Ще дойде моментът в който може би всички ще научат повече. Дотогава смисълът не може да бъде поднесен разбираемо за нашите възприятия-те са крайно ограничени за да обхванат каквато и да е част от него.  :unsure:
Може да си запълваш времето с твои проекции на заобикалящия те свят, нещо като игра със собственото ти съзнание и докъде би стигнало във въображението си и докъде се препокрива с околната среда- това е интересен начин да не мислиш за "Защо", на този етап единственият най-верен отговор е "Защото така".  <_<   :huh:   :blink:

Ако не ти се търси-недей. Това е моментът който поглъща най-много депресия.
 

Добре и разбираемо звучат думите ти, но не променят нищо около мен.
Сега се питам и защо ли толкова много говорим хората, след като нищо не променяме с думите си.
Ти правиш ли хороскопи?

Добре и разбираемо звучат думите ти, но не променят нищо около мен.
Сега се питам и защо ли толкова много говорим хората, след като нищо не променяме с думите си.
Ти правиш ли хороскопи? [/quote]
 Мии хората говорим понеже единственият информационен обмен е в изключително дребни единици наречени думички    енергийният ти код знае всичко което на човешкото съзнание му е необходимо да осъзнава думичка по думичка като междувременно задава и допълнителни въпроси. Тромавичка система като цяло.  <_<  С думи няма промяна, а с усет и реално действие.
Не, не правя хороскопи, не съм захванала астрологията още
И аз искам много един хороскоп но едва ли на някой ще му се занимава..и просто си живея с интуицията  :blink:   B)  
 

И аз искам много един хороскоп но едва ли на някой ще му се занимава..и просто си живея с интуицията  :blink:   B)

Ти помоли ли ги за хороскоп.
Те обичат да им се молиш дълго.
Накрая ще ти направят и на теб.
Добри хора са, аз ги познавам.
Ей сега ще ги помоля да направят и на теб един хороскоп.
Уважаеми астролози, много ви моля направете един хороскоп и на dreamspell
Вижте колко много иска да си има хороскоп, моля ви.
Ще ти направят,аз ще им се обадя допълнително че ще изчакам за моя хороскоп, нека първо твоя да направят.
Те така без нищо няма да ни направят хороскопи, но виждам че няма да ни устоят на чара, подвластни са все още на доброто у човека, зависими.

Щом така казваш
Не съм от претенциозните
Ти имаш добър подход към нещата.