"Детска" астрология - "за" и "против"
Темата за детски хороскопи е един от най-деликатните въпроси в астрологията. Немалко са астролозите, които категорично отказват да разглеждат и интерпретират хороскоп на дете или бебе, други пък го смятат за нещо нормално. По същия начин бихме могли да водим горещи спорове трябва ли да има астрологически планирани /и “нагласени”/ дата и час на секцио или да разчитаме изцяло на лекарската преценка. При всички положения, със или без външна намеса, бебето се ражда в момента, определен за появата му в света. Аналогично трябва да се разглежда и хороскопът на дете – като нещо, което не можем да променим или коригираме, но можем да го приемем такова, каквото е и каквото ще бъде.
За всеки хороскоп казват, че е въплъщение на всички генетично, наследствено и кармично заложени потенциали, част от които се реализира по-лесно, друга – по-трудно и с повече усилия или изобщо не успява да бъде реализирана от родения поради най-различни причини и обстоятелства.
В този смисъл можем да разглеждаме и детски хороскопи – като сбор от потенциални възможности и алтернативи. Мисля, че прогностиката не е много приложима спрямо картата на един тийнейджър, да не говорим пък за по-малко дете или бебе. Това е причината вниманието да се фокусира върху психологическата част, която в случая е единственият приемлив и целесъобразен вариант. Не може да се направи “корекция” на хороскопа или на съдбата на дете, но можем да се опитаме да разберем и да приемем детето си такова, каквото е и да му помогнем да бъде това, каквото усеща, че иска да бъде. Ако един родител поне веднъж се опита да се погледне през очите на своето дете /или деца/, би могъл да разбере много неща за себе си, които поради едни или други причини са скрити от полезрението му. Не са толкова малко случаите, когато образът на родителя, представен в хороскопа на детето, като в криво или счупено огледало отразява това, което е заложено в наталната карта на родителя и респ. начина, по който същият се самовъзприема. По същия начин стоят нещата и с “вижданията” ни за нашите деца – нерядко родителят ‘вижда’ в детето си това, което иска да види. Но реалността е друга. В хороскопа на един родител е заложено отношението му към децата – бъдещи и настоящи. Но отношенията си с тях той създава и твори сам, макар и детерминиран в голяма степен от това, което е заложено в радикса и като наследена “линия на поведение”.
Възприетият в семейството на родителя “модел” на отношение към децата и респ. начинът, по който се приема /или не се приема/ родителската “роля”, също играе значителна роля, понякога и несъзнателно. Носители сме на гени и наследственост, които не могат от раз да бъдат заличени и затрити. И тези наследени и предаващи се от поколение на поколение психологически и поведенчески “модели” могат да бъдат видяни във всеки хороскоп при по-задълбочен анализ. Всъщност това имат предвид астролозите, когато казват, че има повтарящи се “теми” в хороскопите на родители, деца и други близки, с които имаме роднинска връзка. Под “теми” се имат предвид акцентирани принципи в радикса – по кръстове, по доминанти, повтарящи се аспекти и натоварени домове и знаци. Повтаряне на нептунова “тема”, например, може да има при Слънце в Риби, Слънце в съвпад с Нептун, изгряващ или доминантен Нептун, Слънце или стелиум в 12 дом. В такъв случай ни светва червена “лампичка”, че тази “тема” не се повтаря случайно в хороскопите на близки, макар и да има различна манифестация в живота на всеки от тях.
Ние сме “плът и кръв” на родителите си и те също са неразделна част от нас и, астрологически погледнато, са отразени в хороскопа ни завинаги и не могат да бъдат заличени, дори след физическата ни раздяла с тях. Ние носим “мама” и “татко” в сърцето си завинаги, дори да сме далеч от тях или просто… да ги няма, независимо дали ги обичаме и дали сме били обичани от тях или дали и колко сме били щастливи с тях. Звучи тъжно, но е факт. Събирателният образ на “мама” и “татко” е представен от светилата в картата – Слънцето и Луната – два основни, базисни енергийни принципа, без които животът и съществуването на всичко сътворено на Земята са невъзможни, немислими. Неслучайно мнозина астрологични техники се базират на “стъпката” на Луната и Слънцето и техните цикли.
Въз основа на гореизложеното стигаме да заключението, че хороскопът на дете е не само въплъщение на това, което е, което ще бъде и би могло да бъде, а и е “хранилище” и огледално отражение на “сътвореното” от родителите и прародители, на наследения потенциал, на всички нереализирани копнежи, недовършени задачки и неизчистени /и подлежащи на изчистване впоследствие/ “теми”.
Кога е целесъобразно да се прави интерпретация на детски хороскопи? За какво служи?
- Хороскопът ни помага да приемем детето такова, каквото е, като ни дава по-обективно виждане за него като индивид;
- Хороскопът показва къде детето се нуждае от оптимално развитие и какви стимули биха го мотивирали;
- Хороскопът сочи къде са “точките” на най-голямо напрежение и ни дава алтернативно виждане за това как да превърнем негативите в позитиви;
- Хороскопът е добър feed back (“обратна връзка”), който разширява фиксираните ни представи за себе си като ни дава възможност да се видим през очите на детето си такива, каквито всъщност сме или такива, каквито съществуваме в неговите възприятия.