Здравей Гост

Шарено

  • 22 Отговора
  • 7980 Прегледи
*

Xalia

  • *
  • 164
Шарено
« -: Април 01, 2007, 09:55:10 pm »
Кой чука?

От японския дзен будизъм

Един ученик,който искал да види и говори с майстора си, почукал на вратата му. Майсторът попитал:
-Кой е там?
-Ринцо.
-Изчезвай!-викнал майсторът. Към тази заповед допълнил даже една лоша дума.
Ринцо си отишъл объркан, но се върнал след няколко часа и почукал отново, този път по-срамежливо.
-Кой е там?
-Ринцо...
-Изчезвай!-и майсторът отпратил няколко ругатни след него.
Ринцо се умислил и прекарал цялата нощ в безсъние и размисъл. Като се зазорило той се отправил с подпухнали очи и трептящо сърце за трети път към вратата на майстора, който попитал:
-Кой е там?
-Никoй...-отговорил ученикът със слаб глас.
-Аааа, Ринцо!-казал майсторът-Отвори и влез!

*

Xalia

  • *
  • 164
Шарено
« Отговор #1 -: Април 02, 2007, 08:01:35 pm »
Среща със Смъртта

Един слуга потърсил много развълнуван господаря си:
-Милостиви господарю, умолявам те, разреши ми да напусна града!
Какво ти е? Какво се е случило?-господарят не бил виждал досега слугата си толкова разтревожен.
-Като бях днес на пазар, се блъснах в някого. Като се обърнах, видях, че е Смъртта, която ме гледаше втренчено. Сигурно иска да ме прибере, моля те, пусни ме да отида в Самарканд за да избягам от нея!
Господарят пуснал слугата да върви и понеже той също бил обезспокоен, решил да отиде на пазара и да говори със Смъртта. Речено-сторено, поогледал се и я открил:
-Аз искам да ти задам един въпрос.
-Питай - рекла Смъртта.
-Тази сутрин си уплашил младия ми, здрав слуга, като си го блъсналa и си го погледналa застрашително. Защо правиш така?
-Аз не съм искала да го уплаша - отговорила учудено Смъртта - Аз така се изненадах да го видя, че съм погледнала особено.
-Защо си била така изненадана? - попитал господарят.
-Защото не очаквах да го видя днес, а утрре в Самарканд, където трябва да се срещнем.

*

AH

  • ***
  • 2201
Шарено
« Отговор #2 -: Април 03, 2007, 12:29:39 pm »
Пътешественик попитал едно момче дали блатото, което трябвало да прекоси, има твърдо дъно.
Момчето отвърнало, че има.
Но ето че конят затънал, та пътешественикът се обърнал към момчето: "Защо ми каза, че блатото има твърдо дъно?" - "Истина е - рекло момчето, - но още не сте стигнали до него."

*

Xalia

  • *
  • 164
Шарено
« Отговор #3 -: Април 03, 2007, 10:02:37 pm »
Камъкът в ръката

Тази история я разказват както в Индия, така и в Китай.
Един млад мъж се интересувал много от скъпоценни камъни и решил да стане бижутер. Веднага тръгнал да търси майстор и бил приет от най-известния. Като вид упражнение майсторът му положил един аметист в ръката, затворил му я в юмрук и казал:
-Дръж си така ръката затворена една година - и се простил с него.
Чиракът си тръгнал негодуважки със свития в ръката си камък. Как е възможно майсторът да изисква нещо толкова безсмислено и трудно от мен? Как ще мога да си държа юмрука вечно свит? Какво обяснение има той за този каприз?
Но въпреки разочарованието любопитството на чирака надделяло, като му преминал ядът, решил да опита и издържал изпитанието цяла година. Тогава посетил  пак  майстора и го попитал:
-А сега какво да правя?
-Аз ще ти дам един нов камък, който ще носиш също една година.
Този път чиракът си излял гнева на воля: още една година? Каква е тази налудничава идея, родена от болния мозък на този изкуфял старец? Защо не го научи просто на професията както трябва? Както вилнеел, майсторът му пъхнал един камък в ръката. Чиракът стиснал камъка механично и възкликнал:
-Но това не е аметист!

*

Xalia

  • *
  • 164
Шарено
« Отговор #4 -: Април 04, 2007, 01:08:54 pm »
Не се тревожи

Млад китайски селянин тръгнал за големия град да продава на пазара. Жена му го помолила:
- Купи ми един гребен.
Селянинът продал стоката си и за награда се почерпил с алкохол. Леко пийнал, той забравил какво трябвало да занесе на жена си и й купил едно огледало. Жена му погледнала огледалото и изтичала плачейки при майка си. Майка й я попитала:
- Защо плачеш, щерко?
-Мъж ми си е до-несъл нова женааа! - хлипала младата съпруга.
- Я дай да видя! - майката погледнала огледалото и казала примирително - не се тревожи, тя е стара и грозна.

*

Xalia

  • *
  • 164
Шарено
« Отговор #5 -: Април 07, 2007, 09:08:20 pm »
Уплахата на Монаха
Дзен историйка

Истинският майстор не е безчувствен. напротив. Но той е в състояние ако се наложи, да си контролира чувствата.

В един японски манастир живял монах, към когото младите монаси изпитвали голям респект, защото като че ли нищо не му нарушавало вътрешния мир. Въпреки, че  често твърдял, че няма нищо лошо в което и да било чувство, стига то да не ни владее, той бивал винаги спокоен и невъзмутим.

Едно зимно утро младите монаси се спотайли в здрaчните коридори, очаквайки стария монах да занесе ритуалната чаша чай на олтара. Като минал покрай тях те изскочили изневиделица от прикритието си крещяйки.

Старият монах продължил невъзмутимо пътя си, където малко по-нататък имало една масичка. той поставил бавно чашата там и я покрил с копринена кърпичка, за да не попадне прах в нея.
Тогава се облегнал на стената и изкрещял неистово.

*

Xalia

  • *
  • 164
Шарено
« Отговор #6 -: Април 15, 2007, 09:18:20 pm »
Кога започва живота

Трима мъже дискутирали по въпроса, кога всъщност започва живота:
-Точно в секундата, когато сперматозоидът на бащата оплоди яйцеклетката на майката - казал католикът.
-Не е вярно! - казал протестантът - Животът започва едва при раждането. Тук не може да има съмнения!
-И двамата грешите - казал евреинът - Животът започва, когато децата най-после се се изнесли и след като сте погребали кучето, нито секунда по-рано.

*

Xalia

  • *
  • 164
Шарено
« Отговор #7 -: Април 20, 2007, 06:12:56 pm »
Следи в пясъка

Веднъж един човек сънувал странен сън. В него той се разхождал на брега на морето със своя Господ. На фона на тъмното небе се излъчвали подобно на ивици светлина минали сцени от живота му. И всеки път виждал две следи в пясъка - неговите и на Господа. Като избледняла и последната сцена, човекът се обърнал назад. Тогава уплашен видял, че на много места в живота му се виждала само една следа. И точно това били най-тежките мигове от живота му.

Загрижен той попитал Господ:
- Господи, като те последвах ти ми обеща, че винаги ще бъдеш при мен, а сега забелязвам че през най-тежките моменти от живота ми се е виждала само една следа. Защо ме изостави, когато ми беше най-необходим?
Господ отговорил:
- Мило дете, аз те обичам и никога не бих те оставил сам, особено в тежък момент. Там, където си видял само една следа, там аз те носех.

Шарено
« Отговор #8 -: Април 20, 2007, 09:39:55 pm »
ТУДА - ОБРАТНО
дзен-буддистские притчи и коаны

Как-то утром Максим, будучи в сильном похмелье, сидел, обхватив голову руками и раскачиваясь из стороны в сторону. К нему подошел Федор и обратился с вопросом:

- В чем смысл буддизма?

- Да иди ты в жопу со своим буддизмом! - слабо закри чал Максим.

Федор, пораженный, отошел.

* * *

Один юноша - Петр, - наслышавшись о философских достижениях тогда еще не знакомого ему Максима, пришел к нему до мой и обратился к Федору, которого он по ошибке принял за Максима, с вопросом:

- В чем смысл прихода боддисаттвы с юга?

Подумав немного, Федор спокойно ответил:

- Не знаю.

В это время в разговор вмешался Максим и сказал:

- А пошел ты в жопу со своим боддисаттвой!

Пораженный Петр, славя Максима и Федора, ушел.

* * *

Другой юноша, Василий, услышав от Петра о случившемся, пришел к Максиму и Федору и обратился к последнему с вопросом, не посоветует ли ему тот поступить в монастырь.

Федор, разминая папиросу, безмолвствовал. В разговор вмешался Максим и сказал:

- Да иди ты хоть в жопу!

Просветленный Василий не знал, чей ответ лучше.

* * *

Ученик Василий подарил Федору книгу Дайсэцу Судзуки "Жизнь по дзену". Федор спросил у Максима, как бы ему поступить с подарком.

- А хоть в сортир вешай, - отвечал Максим.

Просветленный Федор так и поступил.

* * *

Однажды Федор осведомился у Максима:

- В чем смысл дзен-буддизма?

Тот исподлобья глянул на Федора и звезданул его по больному уху. Федор, не утерпев, ответил ударом в поддыхло. Максим, превозмогая боль, продолжил урок - дал Федору в глаз, сделал ему шмазь и напоследок, когда Федор уже повернулся, чтобы уйти, дал ему поджопник. Федор вышел.

* * *

Как-то ночью, проснувшись с сильного похмелья, Федор очень захотел пить. Не зажигая света, он вышел на кухню, нащупал на полке бутыль и начал пить. Сделав первый глоток, он понял, что ошибся, и в бутыли не вода, как он предполагал, а керосин.

Однако Федор с такой силой овладел дзен-буддизмом, что нашел в себе мужество не исправлять ошибки и спокойно допил бутыль до конца.

* * *

Федор, когда бывал пьян, любил поиграть с котом. Однажды утром, проснувшись с сильного похмелья, он обнаружил, что вчера, играючи, засунул кота в бутылку, откуда извлечь последнего нет никакой возможности. Разбивать же бутылку конечно жалко.

Однако уроки дзен-буддизма не прошли даром - Федор, не задумываясь, нашел правильное решение и сдал на приемный пункт бутылку вместе с котом.

* * *

Федор, когда испытывал просветление, сильно радовался и кричал. Соседи часто упрекали его за эти крики, а однажды написали заявление в жилконтору. Из жилконторы пришла повестка с приглашением в нарсуд... Федор осведомился у Максима, что делать с повесткой.

- Хоть задницу вытирай, - был ответ Максима.

Федор так и сделал.

* * *

При входе в дом Максима и Федора лежала деревянная калабаха. Федор, проходя мимо, всякий раз говорил:

- Во, калабаха!

Петр, ученик Максима, однажды вскричал:

- Да что ты каждый раз говоришь? Я давно знаю, что это калабаха!

Шедший рядом Максим поднес кулак к носу Петра и сказал:

- А это ты видел? Пораженный Петр все понял и отчалил.

* * *

Петр заметил, что у Федора есть странная привычка: отстояв длинную очередь у пивного ларька, тот в последний момент не брал пиво, а отходил, правда, с заметным услилием.

Петр заинтересовался, зачем Федор это делает, если через пять минут он все равно возвращается в очередь. Федор твердо ответил:

- Чтобы творение осталось в вечности, не нужно доводить его до конца. Петр хлопнул себя по лбу и удалился.

* * *

Вот случай крайне недостоверный, но не стоит брезговать и такими сведениями о Максиме и Федоре.

Один раз Максим спросил: в чем, по мнению Петра, заключается смысл дзена?

- Дзен, - сказал Петр, любивший сравнения изящные, но недалекие, - это умение разлить два полных стакана водки из одной четвертинки.

- Из пустой, - добавил Василий.

Максим перевел взгляд на Федора.

- И водку не выпить, - молвил Федор.

Максим удовлетворенно кивнул головой, сказав:

- И в стаканы не разливать.

 

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Шарено
« Отговор #9 -: Април 25, 2007, 08:07:20 pm »
Един младеж отишъл веднъж при един мъдрец и го запитал: "Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?". Мъдрецът не благоволил да му отговори.
Младежът, след като повторил неколкократно въпроса си със същия резултат, накрая си отишъл, за да се върне на следващия ден със същия въпрос.
Отново не му бил даден никакъв отговор и младежът се върнал на третия ден, поставяйки настоятелно своя въпрос: "Господине, какво трябва да направя, за да стана мъдър?".
Най-после мъдрецът се обърнал и се запътил към една близка рекичка. Той влязъл във водата и подканил младежада го последва. Когато стигнали на достатъчна дълбочина, мъдрецът хванал младежа за раменете и го потопил във водата, държейки го така въпреки неговите усилия да се освободи. Накрая обаче той го освободил и когато младежът отново поел дъха си, мъдрецът го запитал: "Сине, когато беше под водата, какво най-много желаеше?".
Младежът отговорил без колебание: "Въздух! Въздух! Аз желаех само въздух!".
Мъдрецът попитал: "Не предпочиташе ли да имаш богатство, удоволствие, сила или любов, сине мой? Не мислеше ли за някое от тия неща?", - настоявал мъдрецът.
"Не, господине, аз желаех и мислех само за въздух", - бил моменталният отговор.
"Тогава - казал мъдрецът, - за да станеш мъдър, ти трябва да желаеш мъдростта със същата сила, с която сега желаеше въздуха. Ти трябва да се бориш за нея, като изключиш всяка друга цел в живота си. Тя трябва да е единственият ти стремеж денем и нощем. Ако търсиш мъдростта с такова усърдие, сине мой, ти сигурно ще станеш мъдър".
 
« Последна редакция: Април 25, 2007, 08:17:34 pm от Lillie »
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Шарено
« Отговор #10 -: Април 25, 2007, 09:47:45 pm »
от каде ги изкарахте тези работи много са хубави .каде мога да си намеря такива?предварително ще сам ви благодарна за отговора... :rolleyes:  

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Шарено
« Отговор #11 -: Април 25, 2007, 10:00:07 pm »
Последното е от "Космогонията на розенкройцерите", първа част, издателство Алфиола 1992. В три части е книгата.
Става въпрос за Езотерично Учение. Има неща, които не се препоръчват да се четат от неподготвени хора, за да не им развалят, тъй да се каже, здравословния и спокоен сън  :)

 
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Kali

  • **
  • 1411
Шарено
« Отговор #12 -: Април 26, 2007, 08:11:33 am »
Притчите са особен вид произведения и смисълът им не се разбира буквално. :)
  Това е бил един от добрите начини да се предава мъдрост и духовни истини през поколенията, без авторите и произведенията да бъдат преследвани и унищожавани. Фафчето, ако ти се чете, можеш да поразгледаш какво има в www.spiralata.net  .
  Иначе и аз снощи реших да търся притчи и виж какво намерих

ИЗНЕНАДА

  При втората книга пише, че авторът е неизвестен, но като натиснеш в дясно книжките се появява надпис "Подбрано и преведено от Kaily".
  Kaily, невероятни са. :)

  Норбеков в книгите си прави разяснения на притчи. Явно това, което четем и смисъла, който се влага са различни неща.
 :)
« Последна редакция: Април 26, 2007, 08:12:54 am от Kali »
Ние можем да бъдем промяната, която искаме да видим в света.

Шарено
« Отговор #13 -: Април 26, 2007, 09:27:19 pm »
ЗА БЕЛИЯТ КОН И СЪДБАТА

В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде... Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали:

- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари.

- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва ?

Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си.

Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня.

- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия.

- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие . Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга ?!

Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав - 11 прекрасни коня, нима това не е благодат !

След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят:

- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие.

- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие ? Кажете, просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае, дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем.

След няколко седмици, страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело , че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче, останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали :

- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия.

Старецът отвърнал :

- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моя син си е останал в къщи .Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие...

Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност , пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

*

Valda

  • *
  • 377
Шарено
« Отговор #14 -: Април 26, 2007, 09:37:45 pm »
Цитат
В действителност , пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...
  :)  

Шарено
« Отговор #15 -: Април 26, 2007, 10:04:58 pm »
Цитат
Кога започва живота

Трима мъже дискутирали по въпроса, кога всъщност започва живота:
-Точно в секундата, когато сперматозоидът на бащата оплоди яйцеклетката на майката - казал католикът.
-Не е вярно! - казал протестантът - Животът започва едва при раждането. Тук не може да има съмнения!
-И двамата грешите - казал евреинът - Животът започва, когато децата най-после се се изнесли и след като сте погребали кучето, нито секунда по-рано.
ето на това се смях от сьрце .показах го на майка ми и тя взе да се смее и каза изнасяй се и взе ми кучето сьс тев.БЛАГОДАРЯ ВИ ОТГОВОРИТЕ СЬС удоволствие ще се шмугна там да прочета още някоя и друга притча..... :P  :)  

Шарено
« Отговор #16 -: Април 26, 2007, 10:16:42 pm »
Притча за човека с велико сърце      


Веднъж, преди време, един Учител говорил пред събралото се множество от хора, а посланието му било толкова забележително, че всички се почувствали докоснати от думите му, изпълнени с любов. В тълпата имало един човек, който попил всяка дума от казаното от Учителя. Този човек бил много скромен и имал велико сърце. Думите на Учителя го докоснали до такава степен, че той поискал да го покани у дома си. Когато Учителят спрял да говори, мъжът си проправил път в тълпата, погледнал го в очите и му казал: “Зная, че сте зает и че всеки се нуждае от Вашето внимание. Зная, че разполагате със съвсем оскъдно време дори да ме изслушате, но сърцето ми е толкова отворено и така преизпълнено с любов, че ми се иска да Ви поканя у дома. Искам да приготвя най-доброто ядене за Вас. Не очаквам да приемете, но просто исках да знаете.”

Учителят погледнал в очите на мъжа и с най-прекрасната усмивка казал: “Приготви всичко. Ще дойда”, след което си отишъл.

При тези думи сърцето на мъжа се изпълнило със сила. Той очаквал с нетърпение да посрещне Учителя и да изрази своята любов към него. Това щяло да бъде най-важният ден в неговия живот – Учителят щял да бъде с него. Купил от най-добрата храна и най-доброто вино и намерил най-красивите дрехи, които да предложи на Учителя като подарък. Отишъл си вкъщи да приготви всичко за Учителя. Почистил цялата къща, приготвил прекрасни ястия и наредил изящно масата. Сърцето му сияело от радост, защото Учителят скоро щял да дойде.
Човекът чакал неспокойно, когато някой почукал на вратата. Той отворил нетърпеливо, но вместо Учителя, видял една възрастна жена, която го погледнала в очите и казала: “Ужасно съм гладна. Можеш ли да ми дадеш парче хляб?”

Човекът малко се разочаровал, защото това не бил Учителят. Погледнал жената и казал: “Заповядай у дома.” Сложил я да седне на мястото, което бил определил за Учителя и й дал от храната, която бил приготвил за него. Човекът обаче бил неспокоен и едва чакал старата жена да приключи и да си тръгне. Жената, трогната от щедростта на човека, му благодарила и си тръгнала.

Мъжът отново подредил масата за Учителя и едва приключил, на вратата отново се почукало. Този път бил друг странник, който пътувал през пустинята. Той го погледнал в лицето и казал: “Жаден съм. Ще ми дадеш ли нещо да пийна?” Мъжът отново бил малко разочарован, тъй като отново не бил Учителят. Поканил странника у дома си и го сложил да седне на мястото, приготвено за Учителя. Дал му да пие от виното, предназначено за него. Когато непознатият си тръгнал, човекът отново приготвил всичко за Учителя.

Някой отново почукал. Когато мъжът отворил вратата, там стояло малко момче. То го погледнало и казало: “Замръзвам. Можеш ли да ми дадеш одеало да завия тялото си?”

Мъжът отново се разочаровал леко, но погледнал в очите на детето и усетил любовта в сърцето си. Бързо събрал дрехите, които възнамерявал да даде на Учителя и покрил детето с тях. То му благодарило и си тръгнало.

Мъжът отново приготвил всичко за Учителя и зачакал, докато не станало късно. Когато разбрал, че той няма да дойде, се разочаровал, но веднага му простил. Казал си: “Аз си знаех, че не мога да очаквам Учителя да дойде в този скромен дом. Въпреки, че обеща да дойде, може би нещо много по-важно го е завело някъде другаде. Учителят не дойде, но поне ми каза, че ще дойде и това е достатъчно за моето сърце, за да бъде то щастливо.”

Бавно прибрал храната и виното и си легнал. През нощта сънувал, че Учителят е дошъл в неговия дом. Мъжът се зарадвал, че го вижда, но не знаел, че сънува. “Учителю, ти дойде. Ти удържа на думата си!”

Учителят отговорил: “Да, аз съм тук, но бях тук и преди това. Бях гладен и ти ме нахрани, бях жаден и ти ми даде да пия вино, беше ми студено и ти ме облече. Каквото правиш за другите, ти го правиш за мен.”

Когато се събудил, сърцето му било изпълнено с щастие, защото той разбрал урока на Учителя. Той толкова много го обичал, че му изпратил трима души, за да му даде най-великия урок: Учителят живее във всеки. Когато даваш храна на някой, който е гладен; когато даваш вода на някой, който е жаден; когато обличаш някой, на който му е студено - ти даваш своята любов на Учителя.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Шарено
« Отговор #17 -: Април 27, 2007, 06:21:57 pm »
РаХари, това
http://www.izvorite.com/docs/ra_hari.rar
от теб ли е?  :P  :D  
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

Шарено
« Отговор #18 -: Април 28, 2007, 12:57:02 am »
Отаам си взех ник :))

ето оригинала :))

http://klein.zen.ru/old/Ra_Hari.htm
 

*

Xalia

  • *
  • 164
Шарено
« Отговор #19 -: Май 29, 2007, 03:47:59 pm »
Молете се за това, което ще ви освободи, а не за това, което ще ви обвърже.

Саи Баба