Аз искам главно да си живея живота занапред.
Писна ми да го страдам, да го мъча, да го преживявам някак си, да изчислявам, да го дебна, да го уреждам...искам вече да си го живея.
А невъзможните неща...ето нещо, което не знам как е възможно, може би само АН ще се досети какво е, щото е хуанистка. И Сърча, ма той е твърде зает с орлите.
Преди два месеца изпищях относно работата. Стана така, единият ден шефът ми ни привиква и ни казва да се ослушваме за друга работа, на другия ден ми се обажда сегашният ми работодател и ме кани на интервю. На следващия ден шефът казва да подаваме молби за напускане, новият се обажда за още една среща. Всичко става буквално за часове. На новият моето сиви му е изпратено служебно от един сайт, в който аз съм регистрирана и не съм влизала там от година, даже не помня, че ми виси сиви там.
И той отваря сайта и получава мейл с моето сиви като подходяща кандидатура.
Аз като пуснах тук молба за хорар, Лили ми каза, че на интервюто ще бъда одобрена, а аз още не знаех даже, че ще имам интервю. И и казах, че то убу, ма още не съм подавала документи никъде.
А сега кажи това възможно нещо ли е?
И как после да не вярваш в чудеса и да ги смяташ невъзможни?