Боря се! но силите ми се изчерпаха...
Отчаяна съм защото човека, който обичам няма очи да ме погледне и няма сърце да почувства това, което чувствам аз.
Той не знае какво иска един ден е в добро насторение на духа, надругия ден стоварва върху мен всичките си нерви.
Опитах да променя нещата, но вече нищо не зависи от мен
Той трябва да направи промяната ...
Намалих контактите си доста в последните 6 месеца защото цялата си енергия съм насочила към стабилизиране на отношенията ни.
моя приятел вярва доста в астрологията и казва, че няма да бъдем заедно защото така казвали звездите....
Продължавам да вярвам че, отношенита ни ще се променят...
Радвам се, че отговаряш. Честно казано, вече не очаквах да видя твоята реакция след това, което сме ти написали тук, защото изисква смелост и обективност. А някои предпочитат в такива случаи да се свият в черупката си и да продължат да се савмообвиняват.
Но опитай се да направиш оценка на ситуацията в друга, малко по-различна перспектива.
За партньора си споделяш, че "няма очи и сърце" да те погледне и да почувства това, което чувстваш ти. Ами какво да ти кажа... в живота и в междуличностните отношения не винаги успяваме да постигнем идеален резонанс. Всеки има различни очаквания и представи и вкопчеността му в тях му пречи да погледне дистанцирано, от птичи поглед на нещата и да направи обективна оценка там, където са намесени доста субективни фактори. И за съжаление това не се случва само в интимните ни връзки, а навсякъде накъдето ти погледнат очите. И "лошият" винаги ще е човекът отсреща. Повярвай ми, това е болестно състояние и го наблюдавам от доста време по форумите в нета :lol:
Добре е, когато усилията да се подобри дадено нещо са двустранни. Но, четейки споделеното от теб, като че ли оставам с впечатлението, че партньорът ти се е фиксирал върху това, което *според него* казва астрологията за отношенията ви (да разбирам ли, че е правил съвместен хороскоп на двама ви или някой астролог се е изказал "компетентно"?), и не иска да полага каквито и да било усилия, считайки, че отношенията ви са предопределени и обречени и просто не си струва трудът да прави каквото и да било. И, виж, ти може и да вярваш, че отношенията ви ще се променят, но субективната ти вяра дали е в "съзвучие" с нагласата на твоя приятел? За да ви се променят отношенията, вярата трябва да е взаимна, а желанието да се осъществи промяна да е двупосочно. Не може само единият да полага съзнателни усилия и да се старае да промени нещо, а другият да кара по инерция, продължавайки да приема всичко, което го заобикаля и му се случва, като даденост....
И още нещо, от чисто човешка гледна точка. Понякога правим грешка, потъвайки в проблема и ограничавайки по този начин взаимодействието си със заобикалящия свят. Всяка саможертва губи своя смисъл в момента, в който осъзнаеш, че се е превърнала в самоцел.
Дано ме разбереш...