Ако в Природата всичко е в равновесие, не е ли злото обективно необходима "предпоставка", която ни помага да разпознаем доброто? Ако трябва да перефразираме, доброто става видимо и се проявява чрез злото, а разграничаване между добро и зло съществува в ума ни и се постига чрез сетивата.
Та в този ред на мисли, едно новородено бебе ще знае ли що е "добро" и що е "зло", как ще ги разграничава? Казват, че бебетата живеят със и чрез сетивата си, при тях телепатичната връзка със заобикалящия ги свят е по-силна, отколкото при възрастните, а свръхсензорните възприятия още не са закърнели. А може би е водещ инстинктът за оцеляване?