Може би за края е необходимо да се върнем към началото.
Междузвездни войни” всъщност е историята на един човек, стигнал до мрачно падение и изкупен обратно от обичта на сина си. Шестте епизода на грандиозната сага проследяват биографията на един джедай - Анакин Скайуокър.
Около 25 хилядолетия преди неговото раждане се основава Орденът на джедаите. Неговият основоположник се казва Каджа Синис. Непознаването на тъмната страна у първите джедаи им изиграва лоша шега. Мнозина от тях се подлъгват от изкушенията й и стават „тъмни джедаи”. Така се създава неравновесието в Силата.
Каджа Синис изрича пророчество, че след много векове равновесието ще бъде възстановено. Това ще стане чрез личността на „Един, който ще се роди от девица”. Мнозина смятат, че пророчеството се отнася за майстор джедай Йода Д’Кана. Това обаче не е възможно, тъй като Йода има баща, Сивил Деметрис Д’Кана, който е уил от планетата Грентарик1.
От сагата в IV-VI епизоди зрителят можеше да остане с впечатлението, че възстановителят на равновесието е Люк Скайуокър. Самият Джордж Лукас признава, че „първоначално историята трябваше да бъде за Люк Старкилър”2. В негово лице режисьорът се е опитал да създаде фигура на герой, с когото зрителят да се отъждествява. Затова той го изгражда като „добродушно, простосърдечно земеделско момче, което излиза в света леко уплашено, но поема своите отговорности”3. Така подобно на Фродо Багинс от „Властелина на пръстените” и Нео от „Матрицата” Люк е изтръгнат от рутинния живот, за да стане спасител на галактиката.
И все пак не Люк е този, за когото се отнася древното пророчество. „Това момче е нашата последна надежда” - въздъхва Оби-Уан в V епизод. „Не - отговаря Йода съдържателно. - Има още една...” За коя надежда говори Йода? Ако III епизод разказва за зачатието на близнаците Люк и Лея, тогава кой е изпълнителят на пророчеството?
Отговора получаваме в I епизод „Невидима заплаха”. Количеството мидихлориани в кръвта на малкия Анакин Скайуокър са повече от тези у всеки друг джедай. „Той няма баща - казва майка му на Куай-Гон Джин. - Аз го износих, родих го и го отгледах. Не знам как стана.”4 Очевидно надеждите за възстановяването на равновесието в Силата се свързват с Анакин Скайуокър.
В какво се изразява обаче това равновесие? Какво трябва да бъде възстановено? Съотношението между представителите на тъмната и светлата страна? Едва ли. Баланс между доброто и злото? Паритет между ин и ян? На пръв прочит сякаш философията на „Междузвездни войни” твърди тъкмо това.
Що е равновесието?
Доброто и злото съществуват единствено като антитези едно на друго и редуват проявленията си във вселената. Те не могат едно без друго. Нито едно от двете не е по-силно (въпреки че явно тъмната страна на Силата има някои предимства, като например способността да скрива присъствието си). Нито едното не предхожда другото. Тази форма на дуализъм определено присъства в „Междузвездни войни” и се запомня като израз на философията на филма.
Но тя не дава удовлетворителен отговор на стремежа към равновесие. При един по-дълбок прочит откриваме, че същността на Силата е енергията на всички живи същества. Тя е това, което поддържа галактиката. Така тъмната страна не е толкова лошото лице на Силата, колкото злоупотребата със способностите, които дава Силата. Тя е изкушението да се възползваш неправомерно от същностно добри неща.
Пример за това е начинът, по който император Дантиус Палпатин се храни от жизнената енергия на милиони заточеници, които предвидливо е заробил на планетата Бисс5. Пример е предупреждението на Йода, че към тъмната страна водят „страхът, гневът и агресивността”. Пример е и самият израз „волята на Силата”, който се среща нееднократно в различни епизоди от сагата.
Възможно ли е тогава да кажем, че тъмната страна е не някаква духовна сфера със собствена идентичност, а по-скоро един от двата пътя към Силата - пътят на изкушението, на по-лесните решения, на бягството от отговорност? И ако е така, възможно ли е търсеното равновесие в Силата да е не толкова равнопоставеност между двете й страни, колкото стремеж да се възстанови правилната употреба на способностите, които дава тя?
Тъкмо това постига Дарт Вейдър в последните мигове на живота си. Изправен срещу собствения си син, той трябва да избере между бащиния си инстинкт (проява на същностната енергия на Силата) и покорството пред императора (проява на грешните решения, които е вземал досега). И макар че в Епизод III той вече се е сблъсквал с подобен избор, когато Палпатин го противопоставя срещу майстора джедай Мейс Уинду, тук решението е по-трудно.
Затова завръщането на Анакин Скайуокър към светлата страна на Силата не е просто философско пътешествие. То е удържане на реална победа срещу неравновесието. Тази победа не унищожава тъмната страна. Тъмни джедаи продължават да се появяват и по-късно.6 Постижението на Анакин Скайуокър е очакваното доказателство, че доброто винаги надделява.
За да постигне тази победа обаче, той първо трябва да се поддаде на изкушението и да се превърне в зловещата фигура на ситския лорд Дарт Вейдър. Как точно става тази метаморфоза, виждаме в Епизод III.
Лорд Вейдър, възкръсни!
„Отмъщението на ситите” е разказ за силата на изкушението. Това е най-мрачният епизод от цялата поредица „Междузвездни войни”. Макар да хвърля светлина върху тъмната страна, филмът не е философско изложение на мистериите на Силата. „Не познаваш могъществото на тъмната страна” - казва Вейдър на сина си преди решителния двубой в VI епизод. Кое прави тъмната страна толкова привлекателна? Защо най-силният джедай не успява да устои на прелъстяването й?
Ако можем да направим обобщение, Анакин преживява три нива на борба, докато преминава към другата страна. Първото е преходът от човешко същество към машина. Второто са емоционалните дилеми, с които се сблъсква той. А третото е мистичното влияние на ситските магии, с които го примамва Дарт Сидиус.
„Основната идея беше, че Дарт Вейдър постепенно става повече машина, отколкото човек, че изгубва душата си, че изгубва човешката си страна” - казва Лукас в едно интервю7. Като млад джедай в Епизод II той изгубва ръката си в дуел срещу граф Дуку, а в Епизод III бива допълнително осакатен от Оби-Уан Кеноби. След епичния дуел между двамата на вулканичната планета Мустафар той е оставен полумъртъв от своя учител.
Палпатин го прибира и му вдъхва нов живот - този път като полу-човек, полу-машина. Сред култовите реплики на Епизод III специално място заема смразяващият диалог между възстановения Вейдър и неговия господар. Тогава с невъзможно басов глас императорът му казва да се изправи. Символиката тук е видима. Английският глагол „изправи се” означава също така „възкръсни”. Както посочва Оби-Уан по-късно, Анакин е мъртъв. На негово място е роден нов лорд - Дарт Вейдър.
Изкуствените крайници, внушителният кибер-генетичен костюм и зловещото дишане (през време на което Вейдър и говори) го превръщат във фигура на Терминатор, бездушен воин, дясната ръка на императора. Според слуховете Палпатин дори е вградил някакъв чип в него, чрез който собственоръчно манипулира действията на Вейдър.
Любопитно е, че в Епизод III Анакин не е единственият роботизиран играч от тъмната страна. Верен на стила си, Лукас отново въвежда напълно нов образ, който не сме виждали досега. Това е киборгът генерал Грийвъс, водач на Армията на дроидите. Той също е бил обучен от Палпатин в изкуството на тъмната страна - но само до нивото на падауан. Новото при него е умението му да се дуелира, хванал едновременно четири лазерни меча. Той участва в унищожаването на джедаите, но впоследствие Вейдър премахва и самия него в прословутата чистка срещу всички чувствителни към Силата.
Освен телесните метаморфози и прехода от човек към машина обаче младият Анакин преминава и през няколко емоционални кризи, умело пуснати в действие от злия канцлер.
Психологически борби
Преди всичко, Анакин изпитва непреодолим копнеж към независимост. Още от малък той фантазира, че ще бъде „първият, който ще види всички звезди”. Той се стреми към големите неща, мечтае мащабно.
Сам по себе си този инстинкт не заслужава критика. Стремежът към творчество, прогрес и развитие е дълбоко заложен в човешката душа. Но с времето Анакин започва да се чувства задушен под влиянието на Оби-Уан Кеноби. Той копнее за изява. Израсъл без собствен баща, той постепенно развива непоносимост към фигурата на своя наставник. В Епизод III императорът слага юзда на този стремеж към лична свобода и изкусно го настройва да се възпротиви срещу собственото си обучение.
Изключително свързана с копнежа за независимост е и втората психологическа нужда - обаянието от риска. Парадоксално е, че равновесието в Силата ще се донесе от един толкова неуравновесен джедай. Анакин обича да се впуска в приключения, търси реализация на уменията си, стреми се към дръзки постижения. Като дете в Епизод I той сам спечелва битката за Набу. Като юноша в Епизод II се впуска в безумно преследване на един наемен убиец. Като рицар джедай в Епизод III той взема фаталното решение да подкрепи Палпатин в момента, когато императорът обявява джедаите за предатели.
Отново, авантюризмът сам по себе си не представлява отрицателно качество. Именно любопитството и жаждата за приключения по-късно ще подбудят Люк да се включи в борбата срещу Империята. Но необмисленото рискуване и импулсивните решения могат да въведат в заблуда. Императорът знае това и умело провокира дързостта и безразсъдството в Анакин.
Още от първородния грях знаем, че копнежът за независимост неизменно се свързва и с апетит за власт. Това е третата струна, по която свири Палпатин. Той ловко манипулира темпераментния Анакин, като му предлага място до себе си в управлението. „Един ден аз ще стана най-могъщият джедай, живял някога!” - възкликва самият Анакин в изблик на ярост след смъртта на майка си. В „Отмъщението на ситите” виждаме началото на неговия поход към господство.
Но именно смъртта на майка му крие ключа към може би най-силната борба в душата на младия джедай - трагичната любов към двете жени в живота му. Дълбоко в себе си Анакин е един наранен човек, не успял да се наслади достатъчно нито на любовта на майка си, нито на сенатор Падме Амидала. Издъхването на Шми в ръцете му отприщва мрачна проява на мъст - една от първите сериозни стъпки към обятията на тъмната страна.
И ако загубата на майчината обич е само първата стъпка, загубата на любимата жена отбелязва последния етап от падението на Анакин. В пристъп на ярост в края на Епизод III той почти удушава Падме с помощта на Силата. Това довежда до може би най-епичния двубой с лазерни мечове, при който Оби-Уан Кеноби надвива Анакин и го осакатява. В този миг Анакин вече напълно е изгубил човешката си страна и способността да обича. Пътят към тъмната страна на Силата е открит.
Интерпретацията на неговия преход обаче няма да е пълна, ако не вземем предвид и третото ниво на борба, което преживява Анакин - приемането на свръхестественото наследство на ситските джедаи.
Последният ситски лорд
Ситите представлявали примитивна раса същества, които владеели могъщи форми на магьосничество. Те били открити и завладени от първите тъмни джедаи, които си присвоили техните практики. По-късно част от тъмните джедаи се отцепили в отделен Орден на ситите, обгърнат в тайни и мистика. Тъмните джедаи и ситските лордове съществували успоредно в продължение на векове.
Около десет века преди „Невидима заплаха” ситският лорд Дарт Бейн постановил „Правилото на двамата”, според което всеки майстор сит не можел да има повече от един последовател. Когато последователят станел достатъчно силен, майсторът му давал титлата „дарт” („сенчест воин”). Друга заповед на Бейн гласяла, че никой сит не трябвало да издава съществуването на Ордена на ситите пред Съвета на джедаите.
През събитията от Епизоди І и II почти никой в Старата Република не знае, че поредният лорд сит е не друг, а самият канцлер Палпатин. Чрез коварни политически интриги и потайното обучение на следващия падауан сит канцлерът постепенно се готви да вземе в ръцете си властта над цялата галактика.
След провала на неговия първи ученик Дарт Мол, убит в Епизод І от Оби-Уан, Палпатин бързо подмамва майстора джедай граф Дуку към тъмната страна и му дава титлата Дарт Тиранус. Дуку обаче не знае, че е само пионка в пресметливата игра на Палпатин. Крайната цел на императора е да сложи ръка върху младия Анакин и да го привлече към ордена на ситите. За тази цел той ги изправя един срещу друг в Епизод III.
Анакин убива Дарт Тиранус под погледа на Оби-Уан и под зловещия смях на Палпатин. По този начин той спечелва мястото на ученик според „Правилото на двамата”. Императорът го взема под крилото си и го наставя в тайните на ситските магии8. Така Анакин получава титлата „дарт” и името „Вейдър”, което на древния ситски език означава „ужасяващият мъчител”.
По този начин Анакин не само изгубва човешката страна и не само изоставя светлата страна, но и бива посветен в тайните на най-страховитото учение - ситските магии. Мрачното пътешествие е завършено. Ситите са нанесли своя отмъстителен удар.
Империята е окончателно подвластна на волята на Палпатин. Тъмната страна е взела най-голямата си победа в историята. Неравновесието в Силата е отчайващо. Орденът на джедаите е унищожен. Спасяват се единствено Оби-Уан Кеноби и Йода Д’Кана. Близнаците, които принцеса Амидала ражда на любимия си, са разделени и скрити от очите на баща си. В тях се крие единствената „Нова надежда” за избавление.
Не - подсказва Йода. - Има още една...