Когато човек търси нещо, той има цел, позволява си да е обсебен от нея и понякога вижда само нея...Това е предпоставка да не намери нищо, да не приеме нищо......
А за да намери, трябва да е свободен, да е открит към всичко, да няма обсебваща цел......
Плутон е в екзалтация при тригон и аналогиите и на двете планети са изкушения..
Хубавото е, че в тоя период човек може да има ясно виждане за недостатъците и проблемите при ТЪРСЕНЕТО, а още по-хубавото – може да види начините за преодоляването им, т.е. НАМИРАНЕТО:)
 

Когато се фиксираме прекалено върху една цел, едно желано състояние, сме склонни да я виждаме като врата, през която ни предстои или на всяка цена трябва да преминем, дори ако е предпазливо заключена и залостена. Но ние не го виждаме, както и не можем да видим безброй други отключени и широко отворени врати, които с хладно безразличие подминаваме по пътя... Целта ни заслепява, но и липсата на цел ни обрича на живот без фокус...
 

Когата става дума за аспекти на Плутон и Венера,винаги има обсесия.За мен ярък израз на отношенията по Плутон-Венера е връзката на Катрин с Хийтклиф от "Брулени хълмове"."Обсесия,зараза на душата",в която "няма ти и аз,в която аз съм ти."Тригонът обаче се предполага,че въздейства по-плавно от квадрата.Някой има ли наблюдения върху въздействието му?

Целта ни заслепява, но и липсата на цел ни обрича на живот без фокус...

наскоро (пак) си мислех, че нищо няма смисъл... после се измъкнах с мисълта, че смисълът е в търсенето на смисъла... а май това не е нито цел, нито липса на цел...

 :rolleyes:  

Сигурно винаги имаме цели - малки цели, големи цели, близки и далечни, всякакви... Достигаме една и се появява нова.......Все сме търсещи, радостни и тъжни, добри и лоши........
Покоят е недостижим:) – съгласие със съдбата, с течението на живота, за да се усети единството и съвършенството:)

Тригоните могат да дават плавно и незабележимо сливане на енергиите на едната планета с тия на другата.....
Ако сега се опитваме, можем да усетим как тригонът от Венера към Плутон дава едно дълбоко възприемане на противоположностите и осъзнаване на единството им:)
 

Когата става дума за аспекти на Плутон и Венера,винаги има обсесия. "Обсесия,зараза на душата",в която "няма ти и аз,в която аз съм ти."Тригонът обаче се предполага,че въздейства по-плавно от квадрата.Някой има ли наблюдения върху въздействието му?

Имам, но зависи от цялата карта.
Понякога енергията на тригона Венера-Плутон по-трудно се интегрира от родения от енергията на квадрата и дори на опозицията. Например, когато въпросната тема е в дисонанс с кръста на хороскопа.
Тригонът може да добие двойно подчертаване, ако връзката между включените в аспекта планети е допълнително /пряко или косвено/ акцентирана в радикса.

Пример с моя близка:
Венера /във 2ри дом/ в тригон с Плутон
Плутон в 7ми дом
Венера в Овен /диспозитори Марс и Плутон/
Венера в опозиция към планета в 8ми дом в знака Скорпион
Асц е Водолей, Венера е и в квадрат с Уран - в конфликтни отношения с енергията на Плутон и Скорпион.
В случая влиянието на Венера-Плутон се усеща много силно, дори моята широоока опозиция бледнее пред интензивността му  
 

Цитат

Целта ни заслепява, но и липсата на цел ни обрича на живот без фокус...

наскоро (пак) си мислех, че нищо няма смисъл... после се измъкнах с мисълта, че смисълът е в търсенето на смисъла... а май това не е нито цел, нито липса на цел...

А може би смисълът е в самия живот...  

.

„Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен.“ - Зигмунд Фройд


 

А господин Фройд е човек,който е имал късмет да направи бизнес от непреодолимите си комплекси.  

.

За смисъла на живота се тревожат хората, които не знаят защо живеят... Хората, които знаят, нямат нужда да търсят някакъв смисъл... Те просто го правят, отдават му се, наслаждават му се...
В тая връзка Фройд е много прав. Трябва много да си се сдухал и депресирал, че всичко да ти се струва безсмислено... В много тежки ситуации съм изпадала, дето други хора на мое място сигурно биха луднали, но не съм  стигала до там, че да се чудя за какво живеем и какъв е смисъла да живеем.  

В много тежки ситуации съм изпадала, дето други хора на мое място сигурно биха луднали, но не съм  стигала до там, че да се чудя за какво живеем и какъв е смисъла да живеем.

да:) – когато човек има проблеми, най-добре е да ги решава:) – да може да включва Марс и да действа:)
Но от време на време е полезно /когато няма належащи проблеми за решаване/ да си дава малко почивка и да си задава някои вечни въпроси, да си направи някои равносметки:)
По тоя повод номерологията е много есенциална:) – има си време за действия, има си време за размисъл, равносметка и въпроси

Понеже тръгнахме от тригона между едни планети, който си дава една хармония, устойчиност и сигурност, за него е полезна равносметката, както и търсене на смисъла на разни неща:), вкл. на конкретния човешки живот. И понеже е намесен Плутон, разните леки, дребни неудачи в тоя период може да са добър индикатор за зони, в които има нужда от кармично очистване:)
 

А господин Фройд е човек,който е имал късмет да направи бизнес от непреодолимите си комплекси.

И от комплексите на пациентите    

За смисъла на живота се тревожат хората, които не знаят защо живеят... Хората, които знаят, нямат нужда да търсят някакъв смисъл...

Донякъде си права, но донякъде не си. Този, чийто живот включва основно "онези три неща" - ядене, спане и ходене до нужника, също няма да се замисли за смисъла на живота. Е, той знае ли тогава защо живее?    

Една свежа статия от CULT.BG, която ми хареса. Имайте едно наум все пак  

el intro
Предполагам всеки човек от време на време размишлява върху смисъла на живота. Задава си въпроси от сорта на: "Защо по дяволите е всичко това? Защо едни са щастливи, а други по-малко?" Предполагам е нормално понякога да се дават отговори на тези въпроси. Едва ли някой друг ще може да ти даде пълен отговор, предполагам най-вярното решение ще зависи от самия теб, но все пак… аз искам да споделя с теб моите варианти. Факт е, че аз не мога да си дам еднозначен отговор. Ще се опитам моят отговор да е малко по-разнообразен от 42.

Смисълът на живота е в любовта.
Много е романтично нали? Предполагам това е пътя на идеалистите. Да се живее единствено за да споделяш чувства, да откриваш красивите неща в твоя спътник по време на дългата екскурзия, наречена живот. Предполагам, ако се тръгне по този път, трябва да споделяш редица ценности, да си ценител на поезията, на малките романтични жестове, да можеш да откриваш голямото в малкото. Предполагам, в началото ще е хубаво, но едва ли ще може вечно това да е твоя трик в живота. Да бъдеш поет или романтик си е един много неприятен етикет. От теб винаги се очаква да прощаваш грешки, да бъдеш внимателен и мил с останалите, да събаряш невъзможни стени, да бъдеш муза и прочие неща. Лично на мен това ми омръзна след около 4 години. Хората са радикално различни, може би на теб няма да ти омръзне след толкова кратко време. Може да бъде твоята роля за цял живот. Признавам, любовта и душевния хедонизъм е добра и положителна роля.

Смисълът на живота е в удоволствието на всякакво материално равнище.
Да се живее за удоволствието. Животът да е изпъстрен с приятни моменти, хубави жени/мъже, успехи и т.н. Предполагам и ти си на мнението, че това е хубаво нещо. Че си струва да се живее приятно, че животът може да бъде една безкрайна приказка под лъчите на удоволствието. Хубаво е, но същевременно е и много трудно постижимо. Съвременната форма на демокрация, съчетана с пазарна икономика е създала едни много интересни условия на играта. За да се забавляваш, трябва да си плащаш. За да плащаш, трябва да имаш пари. За да имаш пари, трябва да работиш. За преобладаващата част от хората работата е точно обратното на забавление. Следователно ако искаш да се забавляваш, трябва да прекарваш по-голямата част от живота си в работа. Повечето удоволствия са скъпи, което предполага много, ама много работа. След много, ама много работа има две положения:
А. Нямаш време да се забавляваш.
Б. Твърде уморен си да го правиш.

Доста е мръсно признавам. Предполагам всяка парадигма за смисъла на живота си има и изкуство за прилагане. Трикът е да знаеш точната граница между работата и забавлението. Да знаеш точно колко ти е нужно, за да ти бъде приятно. Някаква форма на баланс. Ако си по-непретенциозна личност и може да получиш удоволствие единствено от две ракии и малка салата, защо по дяволите ти е нужно да се мъчиш да изкараш повече от необходимото. Ако се погледне светът през този мироглед, ще може да си обясниш, защо в евтините кръчми винаги има постоянно присъствие. Просто по-голямата част от хората са свикнали да се задоволяват с малко…

Смисълът на живота е в това да създадеш нещо.
О да и това съм го пробвал. Намирам смисъл в живота си в това, че създавам разни неща. Тая надеждата, че те ще оцелеят достатъчно време след като моето физическо съществуване е отдавна спомен. Да се живее с желанието за нещо голямо е опасна работа. Защото докато прекарваш времето си в търсене на големите неща, не успяваш да се насладиш на малките. А тях ги има. Върховният идеализъм и посвещение на една идея нерядко да пагубни за самата идея. Не може да се отрече, че ако постигнеш нещо значително, ще бъдеш възнаграден от паметта на времето. Ще те учат децата в училище и ще те псуват за това, че си измислил толкова много и толкова сложни неща. Жалко нали?

Властта.
Казват, че чрез властта може да се постигнат всички цели. Можеш да получиш любов (харизматична власт), подчинение (лидерска власт) и дори уважение (експертна власт). Личните ми наблюдения потвърждават част от тази теория. Властта ти носи едновременно слава, пари, любов/омраза. Предполагам и това е причината толкова много хора да искат да я имат. Власт поне в една от формите споменати в горните редове. Казват, че Сталин е живеел единствено за да може да налага своята воля. Той не е можел да търпи каквато и да е форма на противопоставяне от когото и да било. Живеел е доста скромно за човек с неговата власт. По принцип е имал малко нужди. Живеел е единствено за властта. Този вид власт не може да бъде постигната в съвременните реалности. Тя е избила под формата на организирана престъпност, кланове и подобни организации. Но това не е интересно.

Едва ли ще си съгласен с мен. Но аз просто изложих това което мисля. Ако имаш свое обяснение за смисъла на живота, ще се радвам ако го публикуваш.


Автор: Kaladan

 

„Ако човек почне да се интересува от смисъла на живота или неговата ценност, това означава, че той е болен.“ - Зигмунд Фройд

     

мдаааааааааа

 :lol:  :lol:  :lol:  

Сега ще кажа нещо еретично   Не сте ли се замисляли, че всичко, към което се стремим - "смисълът" на живота - може също да бъде наложено отвън, от обществото и при това перфектно моделирано и манипулирано в съзнанието ни.
Вижте рекламите по телевизията: "Трябва да имаш красив и уютен дом в престижен квартал - изтегли си кредит!", "трябва да имаш лъскава кола, която да събужда възхищение и завист у околните - вземи си я на лизинг!" и т.н.
За мъж - "за да си истински мъж, трябва да имаш тлъста банкова сметка и красива жена/жени".
За жена - трябва задължително да създадеш семейство /желателно със стабилен и осигурен партньор/, да имаш деца, да си добра домакиня, преуспяла в кариерата и к***а в леглото.
Примери от ежедневието мога да дам безброй  
 

Те просто го правят, отдават му се, наслаждават му се...

е, значи това още не ти е омръзвало... като ти омръзне и стане навик май ще се запиташ и ти за смисъла    

"Трябва много да си се сдухал и депресирал, че всичко да ти се струва безсмислено... "
Мда, права си Портокалка. Но се случва. Даже тогава и въпроси за смисъла на живота не си задаваш, просто виждаш всичките си представи за живота разбити на пух и прах, нямш надежда и всичко е толкова сиво...