Не ви ли се е случвало да попаднете на казус в астрологичната си практика, когато обстоятелствата в живота на даден човек не отговарят на очакванията и представите, които сте си създали предварително след запознаване с наталната му карта? Или когато даден транзит или дирекция не работи и не води до очаквания резултат? Ами когато цял сбор от динамични фактори не носи никаква събитийност? А какво ще кажете за някой от “щастливите” юпитерови транзити, от който се очаква да донесе успехи и късмет в съответната област, но на практика не се случва нищо?
И тук на дневен ред идва въпросът кои и колко астрофактори са достатъчни да докажат, че приложени в практиката те наистина работят. Дали пък те са необходимият минимум и изходна база, върху която се стъпва априори, по презумпция – универсалният “лост”, който задвижва събитийното проявление на вътрешната динамика на всеки хороскоп в живота? Дали “най-благоприятната” планетна конфигурация ни гарантира сбъдването на най-смелите ни мечти в момента, когато тя е вече факт и “отключва” важни теми в хороскопа? И доколко астрологичните “ключове”, използвани на теория, могат да бъдат полезни и приложими в практиката на реалния живот, т.е. от гледна точка на непосредствения емпиричен опит?

За неслучването…
Случвало ли ви се е, когато всички “необходими” астрофактори са налице, в недоумение да вдигнете рамене и да се запитате защо нищо не се случва? Смятате ли, че наличието на еди коя си “формула” в динамиката на хороскопа ви е единствената необходима предпоставка нещата да се случат и да добият развитие? Мислите ли, че астрологията е всесилна и универсална панацея, пътеводна светлина, която може да ви посочи най-“добрия” изход дори в онези моменти на “безизходица”, когато се чувствате като че ли хванати в капан, блокирани и парализирани да вървите напред?

За пропуснатите възможности…
Не сте ли се замисляли, че понякога даден човек просто не се нуждае и не изпитва необходимост да се възползва от “шансовете”, които му се предоставят? Или че в даден момент той просто не ги вижда, или пък ги възприема като даденост и искрено вярва, че заслужава “най-доброто”, а това, което му се предоставя в момента, тук и сега, не е “достатъчно добро”. Има дори такива, които живеят с убеждението, че разполагат с цялото време на този свят да чакат и най-сетне да получат онова, което вярват или са приели, че “заслужават”.

За безсилието…
Не ви ли се е случвало да попаднете на човек, който непрекъснато повтаря, че не е имал друг избор/никакъв избор, като безспирно се върти в собственоръчно сътвореното си колело на Самсара, в един затворен омагьосан кръг, вкопчен в “невъзможността” (или нежеланието) си да последва полъха на промяната и да се възползва от шансовете, които периодично му се предоставят, като обърне внимание на "знаците", които Съдбата му изпраща. Най-често срещаното оправдание е, че не се чувства “готов”, но истината е, че в такива случаи нерядко човек не е в състояние, няма достатъчно смелост, дух и енергия да скъса задушаващите го вериги, които сам си е наложил… някога. Причините за това саморазрушително поведение могат да бъдат от най-различно естество, но в повечето случаи това са блокади, травмиращи спомени и модели от личното и семейното несъзнателно, чувство на вина или бягане от отговорност чрез безсилие. Безброй и всякакви могат да бъдат подмолните течения, които да ни държат вкопчени в деструктивни поведенчески и психоемоционални модели, да саботират напредъка ни и да ни “карат” да се крием в черупката на безсилието си да променим статуквото. В такива случаи дори наличието на транзити, прогресии и дирекции, които – теоретически – ни предоставят оптимални шансове за разгръщане на индивидуалния ни креативен потенциал, все още не е достатъчно условие да променим реалността си – такава, каквато е, - ако не го желаем. Именно нежеланието да вървим напред, страхът от промяна и вкопчеността в миналото, в познатото статукво  или в негативните нагласи и мислоформи превръщат пътешествието ни през живота в сизифов труд, но и това може да бъде наш избор…

 

Това не моя мисъл, приятел ми го каза , в труден момент....:
Живота на всеки е като река има тихи места има и бурни . В даден  момент човек  е на кръстопът и двата пътя по реката са неговия живот , но от него зависи дали ще тръгне по тихия или бурния...  

Още два цитата:
"Всички неща, добри и лоши, в светлина  и тъма, вървят ръка за ръка в простичкия ритъм на живота и смъртта; от цъфтеж до повяхване, от детството до старостта, в радост и печал."
Мирела Ричарди
и
"Животът по-красив е, че ти си го живял;
по-истински, защото ти си бил,
Неразпиляно е, когато ти си дал,
И неподвластно на разрухата е съграденото от теб."
Ан Бронте
 

Сега сме тук, в измеренията на човешкото проявление. От място на покой и хармония на духовната равнина, ние сме се въплътили за пореден път в едно непостоянно, вечно променящо се съществуване, ограничено в капана на тежко физическо тяло. Знаем своята мисия, което не означава непременно, че си даваме ясна сметка какво представлява тя, и сега поемаме по своя път, за да постигнем колкото се може повече в този живот. Постепенно започваме да преоткриваме кои сме, така че накрая можем да достигнем етапа, в който да изпитваме наслада, изживявайки с ентусиазъм приключението да притежаваме едновременно човешка и божествена същност. Често, когато се върнем назад, може и да съжалим за направения избор. Но каквото и да представлява, той е полезен за душата ни и освен това въздейства на живота на онези, с които сме имали взаимоотношения, допринася и за тяхното израстване, независимо дали в съответния момент си даваме сметка за това.

Целта е осъзнаване принципите на Вселената и съществуване в унисон с тях.
Тези принципи формират основата на един разумен, спокоен и съзнателен живот, в който почитаме всяка част от него; те ни насърчават да израстваме, постигайки по-високи нива на духовна мъдрост. Най-общо те гласят, че:
- основният компонент на Вселената е енергията, която може да бъде във физична и нефизична форма, и която се намира в хармоничен баланс. (Избирате ли да се настроите в хармония с Вселената и да се почувствате в покой или предпочитате да поемете срещу течението и да ви залее тревожност и хаос?)
- необятният разум, който можем да наречем Бог, съществува в цялата тази енергия и представлява израз на безусловна любов. (Ако изберете да разглеждате тази Божественост като любяща, благосклонна и отзивчива, тя обагря с положителност всичко във вашия живот. Вие също ще бъдете преизпълнен с безусловна любов. И обратното – ако я възприемате като раздаваща наказания и присъди, вие също ще станете такива.)
- ние всички сме свързани в тази безкрайна любяща енергия и по тази причина онова, което причиняваме на един човек, засяга всички ни. (Всичко във Вселената е свързано, тъй като е част от безкрайното цяло – както ние самите, така и всички останали, без оглед на цвят, раса или вяра.)
- ние сме съвършени, такива каквито сме в настоящето, и докато сме свързани с Източника, можем да виждаме всичко като безупречно. (Когато прекъснем връзката, се отделяме и губим способността да виждаме красотата в нас и всичко наоколо.)
- ние създаваме собствените си условия чрез мислите си и начина си на действие и имаме свободната воля да направим от живота си онова, което желаем. (Каква отговорност! Няма кого да обвиняваме, освен самите себе си, за бъркотията, в която понякога се озоваваме.)
- можем да получим достъп до Божествения разум като останем в мълчание, наблюдавайки чувствата си и вслушвайки се в собствената си интуиция. (Колко често ви се случва да отделите време просто да постоите тихо и да послушате?)
- всичко наоколо ни е отражение на самите нас; ние привличаме в живота си хора, които ще ни помогнат да израснем, като ни разкриват онова, което искаме да видим в себе си. (Харесват ли ви онези, които сте привлекли, или искате да се промените, за да бъдете заобиколени от по-добри хора?)
- всичко се намира в божествен порядък и не е нито добро, нито зло, а просто още нещо, което ни помага да се учим. Така всичко е идеално по свой начин. (Няма смисъл да се тревожим – всичко е така, както трябва да бъде, и в най-добрия случай тревогата е обида за Бог.)
- нашите взаимоотношения с другите отразяват отношението, което имаме към самите себе си. (Имате ли проблеми с общуването? Взрете се в душата си!)
- така, както е идеално, всичко си има смисъл и цел. Когато намерим своята истинска цел, ние се чувстваме вдъхновени, енергични и в единение с цялата Вселена. (Чувствате ли се изтощени, изпълнени с досада и с изчерпана енергия? Разминавате ли се със своята вселенска цел?)
- когато сме в синхрон с Вселената и следваме естествения енергиен поток, ние се чувстваме свободни, с просветлено съзнание, леки и преливащи от любов. (Подобно на някои от предходните принципи – чувствате ли се съвсем леки и изпълнени с любов?)
- наше естествено състояние е да живеем в изобилие от енергия, независимо дали физическа, емоционална или духовна. Затова благополучието в която и да е от формите му – в любовта, в работата, във финансов план, по отношение на здравето – ни принадлежи по право. Там, където има блокаж на изобилието, има и заприщване на енергийния поток. (Вие радвате ли се на максимално благополучие? В случай, че не, какво блокира енергийния поток?)
- животът в признателност и милосърдие отваря път за постоянен приток на енергия, който може да се прояви в някоя от формите си или в цялото си многообразие. (Благодарни ли сте за онова, което имате? Показвате ли го? Изразявате ли го?)
- ние непрекъснато се обучаваме и едновременно с това учим и другите, което по същността си представлява един постоянен процес на отдаване и получаване. И колкото по-ясно го осъзнаваме, толкова по-вероятно е да останем в това състояние на изобилие и признателност. (Изпитвате ли признателност за всички уроци, които получавате – дори от хора, с които имате проблеми, или на които все още не сте успели да простите?)
- всеки опит да осъществяваме контрол чрез привързаност ще блокира нашия енергиен поток, докато при една разумна обособеност от наша страна на практика другите се чувстват обвързани с любов. (Можете ли да позволите на хората, които обичате, свободата да бъдат такива, каквито са, дори и това да означава, че е възможно да ги загубите? Добре ли е за вас или за човека, когото обичате, да бъдете ограничавани и контролирани?)
- онова, върху което се съсредоточаваме, се разраства, и затова в идеалния случай ни е необходимо да се концентрираме върху любовта, покоя, радостта и по-фините аспекти на всички онези, с които влизаме в контакт. (Можете ли да кажете, че се съсредоточавате по-скоро върху нещата, които ви дразнят, отколкото върху онези, които ви доставят удоволствие?/
- когато вършим онова, което обичаме, то ни помага да изявим действителната си същност, което от своя страна допринася за повишаване вибрационното ниво на планетата. /Ето пак същата отговорност – мога да променя целия свят, когато върша онова, което обичам, в резултат на което излъчвам щастие и любов. Обратното също е вярно!)
- Вселената ще управлява подробностите от живота ни, ако живеем с настоящето и просто бъдем себе си. (Ние не можем да променим миналото, а бъдещето е неизменно там някъде пред нас. Единственото, с което разполагаме, е сегашният момент. Насладете му се!)
- Ще бъдем обкръжени от онова, което самите ние излъчваме – усмивките пораждат усмивки, смехът поражда смях, любовта – любов, мирът – мир. (По същия начин критиката поражда критика, завистта – завист, гневът – гняв и т.н. и т.н.).

Всичко, което ни е необходимо, за да променим собствената си действителност, е искреното желание и намерение да го сторим. Но това означава да се отървем от закостенели схващания и убеждения, като например, че можем да бъдем щастливи, само когато получим онова, което желаем. Щастието или присътства в момента, или изобщо го няма. Нашата упорита настойчивост да променим нещо, което не функционира, било то връзка, кариера, жилище или храна, ни държи пленници на болката. Приемането на онова, което е, осъзнаването на онова, което можем да променим, и конкретните действия в тази насока могат изцяло да променят действителността – както нашата собствена, така и на хората около нас. Макар че има неща, които не сме в състояние да променим, онова, което може да го стори, е промяната на отношението ни към тях, така че е излишно да пилеем повече ценна енергия в ненужни действия.
Нещата, които не можем да променим, включват всички останали, тяхното поведение, времето, влиянието на планетите и на миналото… онова, което се е случило или сме казали преди пет минути.

Автор: д-р Бренда Дейвис

 

Съгласна съм с всичко и голяма част от  тази позитивна( негативна) сила  , всеки е изпитал ...предполагам.
Но има моменти , в който черните мисли сякаш ни обсебват,  а отчаянието е единствен и верен другар...и сякаш нещо по силно от нас ни спъва да стъпим на крака , защото при всеки опит сме съборени...Тогава затаяваме дъх приклякваме леко за да устоим и посрещаме новото с малко повече готовност и устойчива поза. Много  е лесно да опиша с думи това , а е толкова трудно в действителност да устоим.  

...и сякаш нещо по силно от нас ни спъва да стъпим на крака , защото при всеки опит сме съборени...

Някои казват, че спънки с дълготраен характер, наред с усещането сякаш се въртим в затворен кръг, ни се изпращат, когато сме се опитали да се отклоним от линията на съдбата, определена за нас. Ако изобщо има такъв вариант - да избягаш от Съдбата. Но често се изкушаваме да поемем по друг път, който не е в резонанс с "програмата" ни... някои дори успяват, други се спират по навреме. В този смисъл дискомфортът, фрустрацията и неудовлетвореността от живота често могат да бъдат знак и да алармират за това, че е време да забавим малко темпото, да спрем и да се замислим върху направените вече избори и всички онези, които предстои да бъдат направени. И тук е особено важно умението да "слушаме" и да се "вслушваме" в гласа на Съдбата, защото идва един момент, в който тя започва да ни говори с не толкова приятен и мелодичен глас. Всеки ден, всеки час и всяка минута от живота ни съдържат в себе си направен вече избор. И опция за редактиране на казаното или направеното преди n минути за съжаление не е предвидена в реалния живот, за разлика от повечето виртуални форуми...
 

Но има моменти , в който черните мисли сякаш ни обсебват,  а отчаянието е единствен и верен другар...

Ще ти отговоря с един цитат, хареса ми изказването и искам да го споделя с вас...
"Болката е необходима, за да калиброва сетивата ни, да изостри взора ни и да дисциплинира ума ни. И болката е точно дотам, докъдето е нашето съпротивление на средата. Колкото повече отказваме да възприемем действителността такава, каквато е в същността си - толкова повече болка ще ни причинява досегът ни с нея."