ДАО е по-древно от самата древност. Според Лао Дзъ думата Дао означава много неща, но най-вече означава една идея - Истинност. Що е Дао? Едно определение на даоските мъдреци: ДАО, това е вечно отсътстващата реалност. Истинското Дао се отличава по своето отсътствие. Това означава още, че истинският човек не показва себе си, толкова е смирен. Китайците го наричат "неналичие".
Даосът нищо не отхвърля и с нищо не се отъждествява. Даосът не знае дали е жив или мъртъв, но той познава ДАО, познава истината. А познавайки Дао, той живее в чистотата на духа, в реалността. Чистият няма в себе си аз и затова смъртта няма за какво да се хване. Чистият има в себе си пустотата, т.е. има в себе си ДАО, има истината, има всичко. Няма нищо, но има всичко.
Според Лао Дзъ мъдростта, това е умение да разсейваш всички затруднения, преди още да се появят. Това е предвиждане, което идва от съкровеното. Съкровеното е това, което обхваща всички неща, но не изразява своя образ.
Лао Дзъ казва: Словото не може да каже много, но тишината може. Без мълчанието не можеш да проникнеш в тайната на думите, в тайната на словото. Не словото е съществено, а искреността, искреността на словото. Словото е значително, когато е искрено. Когато ДАО проговори, словото Му се превръща в мълчание, т.е. в дълбочина. В абсолютната тишина на Дао даже и най-малкият шепот е като гръм. Където ДАО Го няма, думите боледуват.
Според Лао Дзъ Пустотата е единствената пълнота, той я нарича Сияещата бездна, бездна от одухотвореност. Пустотата никога не създава препятствия. Пустотата е другото име на чистотата.
ДАО утвърждава неизразимото, съкровеното, а това е вечното, неизменното. Който следва Дао, без да го разбира, той вечно се обогатява. Само искреният реализира себе си.


 

Безметежност и покой, пустота и бездействие - това е равновесието на Небето и Земята, същността и силата на Пътя. Мъдрецът придобива в тях успокоение. Бидейки в покой, той е уравновесен и свободен. Бидейки уравновесен и свободен, той е безметежен. А ако е уравновесен, нескован и безметежен, то:
Грижите и тревогите в него не ще влязат,
духовните болести в него не ще проникнат.

Неговата жизнена сила е цялостна и Духът му не понася щети. Затова се казва: "Приживе мъдрецът върви заедно с Небето, в смъртта си той се трансформира заедно с нещата, в покой е съпричастен на силата на Ин, а в действие - на силата на Ян":
За лична изгода не ще изпревари другите.
Избягвайки нещастията, не ще направи първата крачка.
Само когато изпита въздействие, ще откликне,
само когато е подложен на натиск, ще помръдне,
само по необходимост ще се хване на работа.
Отхвърля знанията и доводите,
и вниква единствено в Небесната Истина.
Следователно той
не познава Небесния гняв,
не усеща бремето на нещата,
не си навлича хорската неприязън,
не се подлага на преследване от духовете.
Животът му е като плаване по водата,
смъртта - като почивка.
Той е свободен от суетни мисли,
не прави планове за бъдещето.
Просветен е, но не и озадачен от чистотата на Духа.
Внушава на всички доверие, макар и да не дава обещание.
Спи без сънища
и се събужда без тревоги.
Духът му е чист и нежен,
душата му - от нищо необременена.

В покой и безметежност, той се съединява с Небесната Сила. Затова казват, че тъгата и радостта са пропиляване на жизнената сила, веселието и гнева - нарушаване на Пътя, пристрастията и неприязънта - загуба на душата. Пълнотата на жизнените свойства се открива, когато в сърцето няма нито радост, нито мъка. Цялостният покой се постига, когато сърцето е единно и неизменно. Когато никой не ни обременява, успяваме да прозрем Пустотата. Когато не сме свързани с нещата, напълно ще опознаем безметежността. Когато не възпрепятстваме течението на живота, ще осъзнаем изтънчеността на Духа. Затова казват: "Ако тялото не си почива от напрежението, то се износва. Ако Духът е вечно тревожен, той увяхва".
Онези, които в древността съхранявали живота си, не са се стараели да украсят знанието си с доказателства и да обемат целия свят чрез знанията си или да постигнат първородната Сила на нещата. Те се задоволявали със съдбата си и се наслаждавали на природата си. Какво друго са могли да направят? Нали Пътят не е в малките дела, а Силата на живота- в ограничените знания. Ограничените знания погубват Силата на живота, малките дела погубват Пътя. Затова казват: "Бъди прям - това е всичко". Успех се нарича щастието да осъзнаваш себе си като цял и невредим.
Според древните успехът не е бил в това да притежаваш колесница и шапка на знатен велможа, а в невъзможността да добавиш каквото и да било към своето щастие. Сега вече за успех се счита притежанието на колесница и шапка на знатен велможа. Но шапката и колесницата не са ни дарени от природата и съдбата ни. Това, което ни се дава по случайност, се задържа у нас само известно време и ние нито можем да го привлечем, нито да го задържим завинаги. Затова ен разпалвай в себе си страстта за шапки и каляски, не изменяй ан себе си заради придобивката или загубата. Винаги и навсякъде бъди щастлив и не позволявай на житейските вълнения да ет завладеят. Днес ние тъгуваме, когато временните ни придобивки ни напускат. Видно е, че не умеем да ценим даже собственото си щастие. Затова казват, че: "Тези, които заради вещите се отричат от себе си и пренебрегват природата си заради изгодата на света, следва да бъдат наречени хора, които обръщат всичко с краката нагоре".

* * *

Великата Чистота попитала Безкрайността: "Вие знаете ли Пътя?"
- Не, не го знам, - отговорила Безкрайността.
След това Великата Чистота задала същия въпрос на Бездействието и Бездействието казало: "Аз знам Пътя".
- А твоето знание има ли число? - попитала Великата Чистота.
- Да, има.
- И какво е това число?
- Моето знание за Пътя може да възвиси и може да унизи, може да събере и може да разедини. Ето как може да се брои, благодарение на моето знание.
Великата Чистота попитала Безначалното: "Кой е прав - Безкрайността, която ен знае или Бездействието, което знае?"
- Незнанието е дълбоко, а знанието е повърхностно, - отговорило Безначалното. - Да ен знаеш е вътрешно, а да знаеш - външно.
Великата Чистота въздъхнала и казала: "Значи ние знаем, благодарение на незнанието! А не знаем заради знанието! Кой тогава знае знанието, което не знае?"
- Пътят не може да бъде чут, а ако чуваме нещо, значи това не е Пътят, - отговорило Безначалното. - Пътят не може да се види, а ако виждаме нещо, значи това не е Пътят. За Пътя не може да се каже нищо, а ако говорят нещо за него, значи това не е Пътят. Който е постигнал Безформеното, което дава форма на формите, знае, че е невъзможно да дадеш име на Пътя.
Безначалното казало още: "Да отговаряш на въпрос за Пътя - означава да не знаеш Пътя. А питащият за Пътя никога не е чувал за него. За Пътя няма какво да се пита, а попиташ ли - няма да получиш отговор. Да питаш за недостъпното чрез питане - значи за питаш напразно. Да отговаряш, когато не може да съществува отговор - означава да загубиш вътрешното. Този, който се е лишил от вътрешното и пита напразно, не вижда около себе си Вселената, а вътре в себе си не забелязва Великото Начало. Затова той никога няма да се извиси над планината Кунлун и да може да странства във Великата Пустота".

 

Великият Път е безименен.
Великото доказателство - безсловесно.
Великата човечност е нечовешка.
Великата честност не спазва традициите.
Великата храброст не прилича на смелостта...

Веселие и гняв, печал и радост, надежда и разкаяние, благородни замисли и низки постъпки се сменят пред нашия взор като музика, изтръгнала се от Пустотата, като гъби, възникнали от изпаренията, като денят и нощта. И незнайно откъде се е взело всичко това! Но така да бъде! Не е ли от това, което и денем, и нощем е с нас? Все едно, че съществува някакъв истински господар, чиито белези не можем да различим. На делата му не може да не се доверим, но ни е невъзможно да видим неговия образ!

Голямото знание е безметежно спокойно.
Малкото знание търси на какво да се приложи.
Великата реч е неусетно тиха,
а малката реч ти гърми в ухото.
Когато спим, душата ни отива в странство.
Пробудим ли се, пак сме открити за света.
Всяка привързаност е тежест и мъка,
а съзнанието вечно се блъска в мрежите.
Някои са свободни в мислите си,
други са проникновени,
трети - щателни.
Малкият страх ни прави предпазливи,
а големият - свободни.
Мислите ни се устремяват напред,
като стрела, изстреляна от лък:
така хората се стараят да определят
къде е истината и къде - лъжата.
Като свързани с тържествена клетва
са съдени неотстъпчивите в спора.
Истината,
за която се държат упорито,
увяхва като градина през есента.
Движението спира, като засипан извор -
така старее всичко живо.
 

Истинският човек и тайното учение на ДАО

Истинският човек не е нещо, което можеш да видиш, защото той няма образ, той има само дълбочина. Той е нематериален.
Лао Дзъ казва: "Истинкият човек няма заслуги (една мярка за това, че той е истински), което означава, че вски, който има заслуги, има его и живее в нисшите си тела.
Обикновено хората говорят за много заслуги. Истинският човек няма заслуги.  Той до такава степен е смирен, до такава степен е отстъпил на Бог да работи в него, че каквото и добро да направи, не може и да произнесе даже и че е участвал. До такава степен няма заслуги, до такава степен е отворен и проводник. Мъдрият човек няма име, името му е само символ.
Другият важен момент за истинския човек е, че истинският човек има пусто сърце, което означава пълен душевен покой. Това е чистотата. Не става въпрос за пасивно състояние. Спокойствието не е пасивно сътояние, а дълбока вътрешна динамика, само че овладяна.
Според Лао Дзъ истинският човек владее секрета на живота и на смъртта. Той излъчва тиха, приятна и блага светлина. Това е качество на Мъдреците и на Старците - в тайното учение на Дао е седма степен. Истинският човек е преобразувал своята енергия в дух. Значи той вече не е само енергия, тъй като някои мислеха, че всичко е енергия и само енергията е важна.
Истинският човек пести своята енергия, за да се слее с Пътя на Дао. Истинският човек приема в себе си само чиста енергия - има се предвид чиста енергия във вида на светли мисли, благородни чувства и чисти постъпки. Това е чистата енергия.
Истинският човек е цялостен. Той приема нещата, а не се занимава да съди. Цялостен означава чисто съзнание и точно поради това според Лао Дзъ той е в пълна хармония с четирите сезона и със земята и небето. Той е странствал много между земята и небето и е постигнал цялост.
Истинският човек се стреми винаги да владее себе си, което означава, че той никога не пилее себе си. Истинският човек никога не държи в сърцето си обида или гняв - това е друга негова мярка. Ето защо истинският човек е посредник между Дао и човека и затова е изпратен.
Истинският човек е непознаваем, той е чисто присътствие. Това означава, че за него не можеш да кажеш, че е добър или лош.
Истинският човек е завършил своето съществуване в Дао, тоест в съкровеното. Истинският човек е съкровен човек. Той твори света със своята пустота, със своето небитие. Пустота означава още чистота, присътствие, подход. Истинският човек твори не със своето присътствие, а със своето отсътствие. Той не твори със своето присътствие, защото той не присътства, той абсолютно е отстъпил място на Истината и тя е единствената, която може да твори.
Истинският човек е огледалото на Дао.
Лао Дзъ казва: "Всеки човек трябва непрекъснато да чисти тъмното огледало в себе си".
Тъмното огледало това е тъмното съзнание. Чистото съзнание е тялото на Дао.
Истинският човек не се ражда, не умира, той съществува вечно, защото носи в себе си тайната на Дао. Това означава, еч всеки човек, който е загубил чистото си съзнание, е в състояние на смърт. Чистото съзнание е изначалният облик на истинския човек.
Истинският човек е зрелият плод на обмяната с космическите духовни сили. Ето защо в учението на Дао се казва, че никой човек не знае къде се намира пределът на истинския човек, защото той живее в Дао. Истинският човек не позволява на тъмнината да съществува.


Даоската чаша

Според китайските даоси чашата е направена по начин, по който се формира Пустотата. Това означава, че чашата е формиран образ на Тайната на Живота, тоест Пустотата. Това, което е ценно в чашата, не са нейните стени, не е керамиката, а празното пространство в нея, което трябва да приеме водата, тоест Живота. Чашата /човекът/ трябва да приеме водата в себе си, т.е. живота - истинския живот, който произлиза от Пустотата, от Истината.
Най-важното нещо в една чаша е празното място в нея. Така, както в една стая, най-важното нещо е празното пространство и вратата. Вратата е празното пространство. Ако махнем вратата, ако всичко е само стени, всичко се обезсмисля.
Вратата е преход от една стая в друга, от едно тяло в друго, от един свят в друг.
Това означава, че чашата съдържа в себе си изключителната тайна на Битието. Защо? Защото да приемеш Живота означава да приемеш Дао, да приемеш Истината, тайната на Битието и на Небитието.
Да вместиш в себе си Дао означава да си реален. На даоски език това означава, че всеки човек трябва да стане като чашата. В него трябва да има едно пусто и свободно място, което да е определено само за Дао, само за Истината, съкровено място, наречено на християнски език "тайната стаичка". И така чашата нагледно показва какво трябва да бъде отношението на човека към Дао, към Истината, и цялата тайна на чашата е в способността да приеме в себе си Пустотата. На езика на Лао Дзъ това означава да твориш, да създаваш себе си, да знаеш как да приемаш Истината.

 

"Многоуважаеми Учителю, съществува ли велик Създател на Вселената? Той ли е породил всички същества и неща?"
"Мили принце, съществува създаване, което само по себе си е несъздадено. Съществува трансформиране, което само по себе си не е трансформирано. Несъздаденото е способно да създаде и пресъздаде и нетрансформираното е способно да трансформира и претрансформира. Това, което е създадено, не може да не се породи само и трансформираното не може да не трансформира себе си. Това означава, че не съществува време и пространство без произвеждане или трансформация на самите неща. Това е представяне на Ин и Ян. Нетрансформираното върви насам-натам. Степента на това, което върви насам-натам, е безгранична. Пътят на Аза, който няма нито начало, нито край, е неизчерпаем. Както Абсолютният Аз казва:

"Фината същност на Вселената е вечна.
Тя е като неизменният фонтан на
живота, който струи завинаги
в обширна и плодовита долина.
Тя е наречена Основната Жена,
Мистериозният Първообраз.
Процесът на отваряне и затваряне на
Портата на Първообраза представя
Мистичното Отношение
на Вселената. Това
Мистично Отношение тласка
напред всички неща от невидимата
сфера в царството на проявлението.
Мистичното Отношение на Ин и Ян е
коренът на живота на Вселената.
Финото, нежно движение на
Ин и Ян, взаимодействието никога
не спира. Неговото творчество
и полезност са необятни."

"Следователно, мили принце, това, което създава нещата, е само по себе си несъздадено, и това, което трансформира нещата, е само по себе си нетрансформирано. Създаване, трансформиране, форма, появяване, мъдрост, енергия, упадък, прекъсване - всички участват сами по себе си във финия закон на Вселената. Неправилно е да кажем, че който и да е от тях трябва да бъде достигнат чрез външно усилие.
Мили принце, ако някой държи на условията, под които нещата се развиват и търсят причини от този източник, такова търсене и настоятелност никога няма да свършат, докато човек не стигне до нещо, което е безусловно; после принципите на самотрансформиране ще станат ясни. Има хора, които казват, че полусенчестата полусянка е определена от сянката, сянката от тялото и тялото от Създателя. Все пак, Създателят е несъздаден, и всички форми се материализират чрез себе си, точно както великият Тай-Дзи е самият той. Из цялото царство на несъществуването човек ще види, че няма нищо, нито дори полусянката, което да не се трансформира отвъд феноменалния свят. От това следва, че всяко нещо се създава чрез приобщаване на Ин и Ян, без нареждането на някой Създател. Откакто всички неща се създават сами, те са полуопределени.
Мили принце, не съществува просто нещо във Вселената, което е било свършено. Няма също и едно нещо, което е недовършено. "Свършеното" е наречена фазата на неподвижност и скованост. "Недовършеното" е наречена фазата на динамичност и гъвкавост. Неподвижното явление е наречено "Ин". Динамичното явление е наречено "Ян". Ян винаги се издърпва напред, търсейки завършеност. Ин винаги е отзивчив да се присъедини към Ян, за да продължи процесът на завършване. Присъединяването на Ин и Ян се нарича "Тай-Дзи". Всяко нещо, което съществува, е израз на Тай-Дзи. Всяка малка частица е Тай-Дзи. Обширната Вселена е Тай-Дзи. Простото обединяване на събитията е Тай-Дзи. Събирането на малки обединения е Тай-Дзи. Разпръскването на обширната Вселена е Тай-Дзи. Не съществува нищо отвъд или изключвано от Тай-Дзи. Така, личностното тяло е Тай-Дзи. Тай-Дзи е абсолютната Истина на Вселената."

"Многоуважаеми Учителю, сега ми е напълно ясно. Финият Източник действа отвъд всички феномени, прониквайки дори в малките частици на субстанцията. Субстанцията е просто сгъстяване на енергия. Всяко нещо във Вселената е израз на финия закон. Финият закон прониква във всяко време и пространство. Нищо не може да му се изплъзне. Ако нещо смути финия закон, незабавно се появява бедствие. Това е естествено и важно като дишането. Ако хората спрат да дишат, те смущават нормалното състояние на тялото. Човек може да е способен да го спре за малко, но, за да поддържа живота, човек трябва да диша. Съществува правилен ред на нещата, който не може да бъде смутен. Всяко нещо има своя собствена естествена функция. Функциите могат да бъдат много и разнообразни, но всички служат на една Природа.
Най-напред човек може да бъде пренебрегнат от финия закон, защото той е осъзнат само за специфичен феномен. Обикновено, човек не е осъзнат за фината връзка между това, което мисли, казва и върши, и това, което се появява във Вселената. По-късно той може да се възпитава. Когато личността започен да се развива, тя постепенно открива, че всички неща са фино свързани през космическия закон. И все пак на този етап космическият закон се приема като едно нещо, а неговото същество като друго. Човекът се чувства обезпокоен, защото мисли, че финият закон го ограничава. Той мисли, че е под негова милост. Това е така, защото той все още приема идеята за себе си. Той вижда финия закон като нещо външно за него. Желанията му се борят със съзнанието му. Съзнанието му се бори с Духа му. Той винаги е в положение на конфликт и смут и вътре в себе си, и със света. Той се бори в течение на целия си живот. Борбата го мотивира да се образова, да разпръсне желанието си и да изчисти яснотата на съзнанието си. Постепенно тя му прояснява, че той и финият закон са едно. Не съществува разделение. Той не е изолираната личност, която е приел, че е. Всички божествени, фини същества, всички просветлени същества са едно с него. Какво щастие изживява човек в това положение на съзнателност. И все пак в действителност няма нищо, наречено щастие. Нито съществува нещо, наречено нещастие. Понятията за щастие и нещастие са създания на двойнственото съзнание. Нито съществуват в абсолютното царство. Когато някой е в абсолютното царство, небето, земята и неизброимите неща са като собствените му пръсти. Вселената е като неговата длан. Цялата Истина се разкрива в човека. За цялостните същества съществува задълбочена ведрина, която никой друг не може да достигне. Само човекът, който я е опитал, я познава. Няма човек, който може да ви осъжда. Вие сте господарят на собствените си живот и смърт. Вие сте господарят на безсмъртието и краткия живот. Това, което правите, е това, което сте. Това е духовна Истина. Мъдрата Истина винаги е проста. И все пак абсолютните същества не я наричат нито мъдра, нито проста."

 

А ето  тук има музикално предаване (на руски) на БГ за Дао Дъ Дзин, като ви препоръчвам най-вече да я чуете

Лао Дзъ     "ДАО ДЪ ДЗИН"

1

Дао, което може да се назове, не е постоянно Дао. Име, което може да се именува, не е постоянно име. Безименното е начало на Небето и Земята. Притежаващото име е майка на всички неща. Ето защо, който няма страсти вижда безпределното; който има страсти вижда пределното. Тези двете имат еднакво начало, но различно име. И двете се наричат дълбоко. От една дълбочина към друга по-дълбока - врата на всяка тайна.

2

Когато хората узнаха красотата на красивото, разбраха грозното. Когато хората узнаха добротата на доброто, разбраха злото. Ето защо битието и небитието взаимно се пораждат; трудното и лесното взаимно се създават, дългото и късото взаимно се сравняват; високото и ниското взаимно се склоняват; гласните и съгласните взаимно хармонират; предишното и следващото взаимно се редуват. Ето защо мъдрецът чрез бездействието действува, чрез безмълвието учи; нещата се създават той не подменя тяхното начало; създава, но не обсебва, действува, но не е самонадеян; завършва с успех, но не се хвали. Именно защото не търси признание, то не може да му се отнеме.

3

Ако се уважават "мъдреците", хората няма да се карат. Ако не се скъпят редките вещи, хората няма да крадат. Ако няма съблазнителни неща, сърцата на хората няма да се вълнуват. Ето защо управлението на мъдреца иска: да са пусти сърцата на хората, да са пълни стомасите им, да е слаба волята им, да е силен гръбнакът им. Той постоянно се стреми народът да няма знания и страсти, а имащите знания да не смеят да действуват.

/Съгласно с принципа/ Действувай чрез бездействието и ще има ред.

4

Дао е пусто, но използването му е неизчерпаемо. O, бездънно, сякаш е праотец на всички неща. Притъпим ли неговите остриета, Освободим ли неговата хаотичност, Смекчим ли неговите блясъци, Уеднаквим ли неговите прашинки, О, как е чисто, сякаш е изчезнало, но съществува. Аз не знам на кого е рожба, но предшествува появяването на бога.

5

Небето и Земята не притежават хуманност. Те се отнасят към всички неща като към жертвено куче, направено от слама. Мъдрецът не притежава хуманност. Той се отнася към всички хора като към жертвено куче, направено от слама. Пространството между Небето и Земята не е ли като в ковашки мех и флейта? Пусто и не изкривено - колкото е по-голям тласъкът, толкова е по-силен дъха. Който много говори, стига до задънка. По-добре е да има мяра.

6

Безсмъртната пустота се нарича най-дълбока самка. Вратата на най-дълбоката самка се нарича корен на Небето и Земята. Тя е вечна като съществуване и действува без усилие.

7

Небето и Земята са дълговечни. Ако Небето и Земята са дълговечни, то е защото не съществуват за себе си, затова могат да бъдат дълговечни. Ето защо мъдрецът като се поставя зад другите, излиза пред тях; като пренебрегва живота си, го запазва. Не се ли осъществява личният му интерес тъкмо защото няма личен интерес?

8

Висшата добродетел е като водата. Водата допринася полза на всички неща но не се бори с тях. Тя се стреми към /ниските/ места, които хората презират. Ето защо прилича на Дао. /Принципът на мъдреца е:/ Животът да следва земята. Сърцето да следва дълбочината. Благотворителността да следва Жен1. Думите да следват искреността. Управлението да следва спокойствието. Делото да следва умението. Постъпките да следват времето. Именно защото /мъдрецът/ не се бори, затова е непогрешим.

1 Жен - хуманност. Основна категория в учението на Конфуций.

9

Който взема препълнен /съд/, по-добре е да не го взема. Който преостря върха, не може да го запази дълго. Пълна зала със злато и яспис, никой не може да опази. Който се гордее с богатство и почести, сее семето на своето падение. Завършиш ли своето дело /колкото и да е велико/, оттегли се. Това е закон на естественото Дао.

10

Ако душата и тялото се слеят в едно, възможно ли е да не се разделят? Ако съсредоточаваш "Ци" и си мек възможно ли е да си като детето? Ако съзерцанието е чисто и дълбоко, възможно ли е без грешка? Да се обича народът и управлява държавата възможно ли е без мъдруване? Да отваряш и затваряш небесната врата възможно ли е без самка? При разбирането на всичко това възможно ли е бездействието?

Да раждаш и да отглеждаш, Да създаваш, но да не присвояваш, Да действуваш, без да бъдеш самонадеян, Да управляваш, но да не подчиняваш -Това се нарича най-дълбоко Дъ.

11

Тридесет синци обхващат главината; в нейната вътрешна празнота е полезността на колелото. От глината правят прибори; в тяхната вътрешна празнота е пригодността на съда. На дома пробиват врати и прозорци, в неговата вътрешна празнота е полезността на стаята. Ето защо битието е полезно, небитието - пригодно.

12

Многото цветове заслепяват зрението. Многото тонове заглушават слуха. Многото подправки развалят вкуса. Бързата езда и ловът вълнуват сърцето. Скъпоценните неща карат човека да краде. Ето защо Мъдрецът иска стомаха му да бъде сит, а не очите му да гледат красота. Той се отказва от последното и придобива първото.

13

"Славата и позора са подобни на страха." "Скъпоценното и страшното са подобни на тялото." Какво значи: "Славата и позора са подобни на страха?" Който получава слава отгоре, когато я получава, се страхува, който я загуби, също се страхува. Ето какво значи: "Славата и позора са подобни на страха". Какво значи: "Скъпоценното и страшното са подобни на тялото." Аз съм много страхлив, защото имам тяло, ако нямах тяло, от какво да се страхувам". Ето защо, който скъпи Поднебесната като своето тяло, може да му се даде царството; който обича Поднебесната като самия себе си, той е достоен да я управлява.

14

Гледам го, а не виждам, затова го наричам невидимо. Слушам го, а не го чувам, затова го наричам беззвучно. Пипам го, а не го улавям, затова го наричам мъничко. За тези трите не може да се пита по-нататък, защото се сливат в едно. Неговата горна страна е неосветена. Неговата долна страна е незатъмнена. То е безкрайно и не може да се назове, връща се към не предметността. Наричам го форма на безформеното, образ в не предметното. Ето защо, е неясно, мъгляво срещам го, а не му виждам лицето. Следвам го, а не му виждам гърба. Който се придържа към древното Дао и контролира сегашното битие, може да познае древното начало. Това се нарича закон на Дао

15

В древността способният да бъде образован е бил дълбок и обширен, дълбок до непонятност. Доколкото е бил непонятен, принуден съм да му дам образ; Внимателен, сякаш преминава река по тънък лед; Бдителен, сякаш съседите му го заплашват; Въздържан като гост; Разливащ се като топящ се лед; Естествен като неодялано дърво; Широк като долината; Непроницателен като мътната вода. Кой може да спре мътното? Покоят постоянно го избистря. Кой може да задържи покоя? Движението постоянно го нарушава. Който съблюдава Дао, не желае излишък. Именно защото няма излишък, може с малко - не създава ново.

16

Ще доведа пустотата /на сърцето/ докрай. Ще запазя пълно спокойствие. Нещата се развиват. Аз виждам техния кръговъртеж. Всички неща разцъфтяват и се връщат към своето начало. Възвръщането към началото се нарича спокойствие. Спокойствието се нарича възвръщане към живота. Възвръщането към живота се нарича постоянно. Знанието на постоянното се нарича просветеност. Който не знае постоянното, постъпва безразсъдно - неблагополучно. Който знае постоянното, е всеобхватен. Всеобхватният е справедлив. Справедливият става господар. Господарят следва Небето. Небето следва Дао. Дао е вечно /за такъв господар/ до края на живота няма опасност.

17

За най-добрите древни владетели хората са знаели само, че съществуват. По късно са ги обичали и възхвалявали. След това се страхували от тях. Още по-късно ги презирали. Когато се ограничава доверието, цари недоверието. Който е загрижен и скъп на думите, завършва делото с успех. Народът казва: "По начало аз съм естествен."

18

Когато напуснаха великото Дао появиха се "Жен"1 и "И"2 Когато се появи мъдруването възникна великото лицемерие. Когато възникна раздорът в семейството, появиха се "Сяо"3 и"Цъ"4 Когато зацари смутът е държавата, появиха се верните слуги.

1 Жен - хуманност, човеколюбие

2 И - справедливост

3 Сяо - синовна почтителност, почитане на родителите.

4 Цъ - бащинска любов.

19

Ако се отстрани мъдруването, народът ще има стократна полза. Ако се отстрани "Жен" и "И", народът ще се върне към "Сяо" и "Цъ" . Ако се отстранят хитростта и алчността, крадците и разбойниците ще изчезнат. Тези трите са от недостатъчни знания. Ето защо хората трябва да се научат: да бъдат прости и скромни, да ограничават личното и да потискат страстите.

20

Ако се отстрани "учеността", няма да има печал. Каква е разликата между "да" и "не"? Каква е разликата между доброто и злото? Онова, от което хората се страхуват, не могат да не се страхуват? Колко се е отдалечил /светът/? Кога ли ще се спре? Всички хора са радостни, сякаш присъствуват на обредно угощение, сякаш празнуват настъпването на пролетта. Само аз съм спокоен - без предвестие, подобен на бебето, още неумеещо да се смее, без цел като бездомник. Всички хора имат излишък, само аз съм сякаш изключен със сърце на глупав човек - непонятен. Всички хора са пълни със светлина, само аз съм потънал в мрак. Всички хора са изпитателни, само аз съм великодушен - безпределен като вятъра. Всички хора имат способност само аз приличам на глупавия, само аз се отличавам от другите ценя майката хранителница.

21

Съдържанието на великото Дъ се подчинява само на Дао. Дао е вещ неясна, мъглява. О, неясно, о, мъгляво, в тебе има образи. О, мъгляво, о, неясно, в тебе има вещи. О, далечно, о, бездънно, в тебе има Ци. Ци са най-конкретни, съвършено достоверни. От древността до днес неговото име не е изчезнало. Чрез него знам началото на нещата. Откъде аз знам началото на всички неща? Благодарение на него.

22

Извива ли се, запазва се цяло. Кривото се изправя. Празното се напълва. Вехтото се обновява. Който няма, получава. Който има, се заблуждава. Ето защо Мъдрецът обхваща единството и служи за пример в Поднебесната. Не се самопредставя, затова блести. Не се хвали, затова е прославен. Не напада, затова има успех. Не се гордее, затова е старшина. Не се бори, затова е непобедим в Поднебесната. В древността казвали: "Извива ли се запазва се цяло". Нима това са празни думи, наистина запазва се цяло.

23

Природата си служи с малко думи. Ето защо, Вихърът не духа цяла сутрин. Поройният дъжд не вали цял ден. Кой прави това? Небето и Земята. Ако Небето и Земята не могат да говорят дълго, какво да се каже за човека? Ето защо, Който следва Дао, е тъждествен на Дао, Който следва Дъ, е равен на Дъ. Който напуска Дао, е тъждествен на напускането. Който е тъждествен на Дао, възприема Дао с радост. Който е тъждествен на Дъ, възприема Дъ с радост. Който е тъждествен на напускането, възприема напускането с радост. При ограниченото доверие имаме недоверие.

24

Който се е повдигнал на пръсти, не може дълго да стои. Който прави големи крачки, не може дълго да върви. Който се уповава само на своите очи недовижда. Който се самопредставя, не блести. Който се хвали, не се прославя. Който напада, няма успех. Който се гордее, не може да е старши. Въз основа на Дао, това се нарича остатък от ядене, ненужно поведение. Всички се отвращават от него. Ето защо, който има Дао, не постъпва така.

25

Преди възникването на Небето и Земята има вещ хаотична. О, спокойна, о пустинна, единствено неизменна, циркулираща безспир. Може да се счита майка на Поднебесната. Аз не зная нейното име. Ще я нарека Дао. По принуда ще я нарека велико. Великото ще нарека отминаващо. Отминаващото ще нарека далечно. Далечното ще нарека възвръщащо се. Ето защо /казват:/ Дао е велико; Небето е велико; Земята е велика; Човекът е велик. В света има четири величия и човекът е едно от тях. Човекът следва Земята, Земята следва Небето, Небето следва Дао, Дао следва естествеността.

26

Тежкото е основа на лекото. Във вълнението главно е спокойствието. Ето защо Мъдрецът ходи цял ден - не се отделя от обоза. Макар и да вижда прелести, не се пристрастява към тях. Напразно владетелят на десет хиляди колесници, зает със себе си леко гледа на Поднебесната. Лекомислието разрушава основата. Нетърпеливостта погубва управителя

27

Който умее да ходи, не оставя следи. Който умее да говори, не прави грешки. Който умее да смята, не употребява сметало. Който умее да затваря, не употребява мандало, но да се отвори е невъзможно. Който умее да завързва, не употребява въже, но да се отвърже е невъзможно. Мъдрецът винаги е способен да спаси човека, ето защо за него няма ненужен човек. Той винаги е способен да спаси вещта, ето защо за него няма ненужна вещ. Това се нарича просветеност. Ето защо добрият е учител на лошия, а лошият е негов спасителен обект. Ако лошият не цени своя учител и добрият не обича своя обект, макар и да се считат за умни - са глупави. Това се нарича дълбока тайна.

28

Който знае своята сила, но сдържа слабостта си, е планински ручей в Поднебесната. Който е планински ручей в Поднебесната, не се отклонява от постоянното Дъ, връща се към състоянието на детето. Който знае своя блясък, но се държи скромно, е за пример в Поднебесната, не се отклонява от постоянното Дъ, връща се към безначалното. Който знае своята слава, но не се удостоява, е пролом в Поднебесната. Който е пролом в Поднебесната, постига постоянното Дъ, връща се към простото. Разпадне ли се простото превръща се в предмети. Мъдрецът го използва и става ръководител. Ето защо великият порядък не се нарушава.

29

Който мисли да завладее Поднебесната със сила, аз виждам - няма да успее. Поднебесната е тайнствен съд. Тя не може да се завладява. Който се опита, ще претърпи поражение. Който я държи, ще я загуби. Ето защо Едни идват, други следват. Едни лъхат, други духат. Едни укрепват, други слабеят. Едни се създават, други се разрушават. Ето защо мъдрецът се отказва от свръхмерното, прекаленото и крайното. Ето защо Великият мъж взема същественото; и отхвърля несъщественото; взема плода и отхвърля цвета. Той предпочита първото и се отказва от второто.

30

Който е държавен глава посредством Дао, не използва военната сила на Поднебесната, защото тя може да се обърне срещу него. Където е пребивавала войска, там растат тръни. След големи войни настъпват гладни години. Добрият пълководец - Побеждава и толкоз. Той не смее да прилага насилието. Побеждава и не се гордее. Побеждава и не се хвали. Побеждава и не се величае. Побеждава и не се насилва. Побеждава и толкоз. Веществото достигне ли разцвет на силите си - остарява. Това се нарича нарушение на Дао. Нарушителят на Дао преждевременно загива.

31

Войната е оръдие на нещастието, всички я ненавиждат. Ето защо, който има Дао, не се сближава с нея. Почетното място по време на мир е от лявата страна на благородния, а по време на война - от дясната. Войната е оръдие на нещастието. Тя не е средство на благородния, той я води само по принуждение. Главното е да запазиш спокойствие. Ако сияеш самодоволно, значи радваш се на убийствата. Който се радва на убийствата, не може да завоюва съчувствие в Поднебесната. Радостното дело възвишава левите, а нещастното - десните. Фаланговите началници се строяват отляво, а полководците стоят отдясно. Казват: "Устроили са траурна церемония." Ако се убиват много хора, затова трябва да се скърби. Победата е устроена траурна церемония.

32

Дао е вечно безименно, просто. Макар и мъничко, в света никой не може да го подчини. Ако императорът и князете го съблюдават, всички неща ще се самоподчиняват.

Когато Небето и Земята се съединят, пада сладка роса. Народът не й заповядва, тя сама е по равно. Има ли управление, ще има и названия. Доколкото има названия,

трябва да знаеш предел. Който знае предела, може да избегне опасността. Всичко в света се възвръща към Дао, както балканските поточета текат към реките и моретата.

33

Който познава хората, е просветен. Който познава себе си, е мъдър. Който побеждава другите, е силен. Който побеждава себе си, е могъщ. Който знае достатъчно, е богат. Който действува упорито, е волеви. Който не се самопогубва, е дълговечен. Който умре, но не го забравят, е безсмъртен.

34

Великото Дао е разлято. То е наляво и надясно. Всички неща се раждат благодарение на него, но то не им нарежда. То извършва подвизи, но не се слави. То отглежда нещата, но господар не им става. То е винаги без желания, може да се нарече мъничко. Всички неща се връщат към него, но то господар не им става. То е велико, защото не се счита велико.

35

Хората ще се насочат към онзи, който овладее великия образ. Те ще се насочат към него и той няма да им вреди. Той ще им даде: мир, спокойствие, музика и храна. Даже пътникът ще се спре при него. Произнесеното Дао е прясно, няма вкус. Гледам го, а не го виждам. Слушам го, а не го чувам. Използвам го, а не го изчерпвам.

36

Искаш ли да го свиеш, трябва да го разпуснеш. Искаш ли да го отслабиш, трябва да го засилиш. Искаш ли да го унищожиш, трябва да го възвеличиш. Искаш ли да му отнемеш, трябва да му дадеш. Това се нарича дълбоко просвещение. Мекото побеждава твърдото. Слабото побеждава силното. Рибата не може да се отдели от реката. Острото оръжие на държавата не бива да се показва на хората.

37

Дао е вечко бездейно, но няма нищо ненаправено от него. Ако императорът и князете го съблюдават, нещата ще се изяснят сами по себе си. Те ще се изменят, но ако някой поиска да действува, аз ще го подавя с помощта ча безименното, простото. Безименното, простото е свободно от желания. Нежеланието носи спокойствие и Поднебесната се стабилизира сама по себе си.

38

Който е с висше Дъ, неговото Дъ не е формално, затова има Дъ. Който е с низше Дъ, не е свободен от формално Дъ, затова няма Дъ. Който е с висше Дъ бездействува, но чрез бездействието действува. Който е с низше Дъ действува, но действува с напрежение. Който е с висше Жен, действува, но действува чрез бездействието. Който е с висше И, действува, но действува с напрежение. Който е с висше Ли, действува, но никой не му отговаря, той принуждава хората към почтителност. Ето защо след загубването на Дао се появи Дъ; след загубването на Дъ се появи Жен; след загубването на Жен се появи И; след загубване на И се появи Ли. Ли това е признак на недостатъчно доверие и преданност, начало на смут. Външното е цвят на Дао, начало на невежество. Ето защо великият мъж езема същественото и отхвърля несъщественото; взема плода и отхвърля цвета. Той предпочита първото и се отказва от второто.

39

Ето тези, които от древни времена са придобили единство: Небето е придобило единство, затова е чисто. Земята е придобила единство, затова е спокойна. Духът е придобил единство, затова е проницателен. Долината е придобила единство, затова е цветуща. Нещата са придобили единство, затова се размножават. Императорът и князете са придобили единство, затова са лидери в Поднебесната. Ето какво създава единството. Ако небето е нечисто, вероятно ще се разкъса. Ако земята е неспокойна, вероятно ще се раздруса. Ако духът е непроницателен, вероятно ще престане да бъде. Ако долината не цъфти, вероятно ще се превърне в пустиня. Ако нещата не се размножават, вероятно ще изчезнат. Ако императорът и князете не са благородни, вероятно ще ги съборят. Ето защо неблагородните са основа на благородните, ниското е основа на високото, затова императорът и князете се самонаричат: "Гу"1, "Гуа"2, "Пу-гу"3. Това не е ли незнатност - основа на знатността? Не е ли? Ето защо голямата прослава не е слава. Не бъди пищен като ясписа, а прост като камъка.

1 Гу – човек, които се преструва на нещастен, за да възбуди жилост у някого; сирота.

2 Гуа - симотник, сирота.

3 Пу-гу - незаслужил, нещастен.

40

Противоположността е действие на Дао. Слабостта е функция на Дао. В света всички неща се раждат от битието. Битието се ражда от небитието.

41

Високо просветеният чуе ли за Дао действува съгласно с него. Средно просветеният чуе ли за Дао, ту го съхранява, ту го загубва. Неукият чуе ли за Дао, избухва в смях. Ако не го подхвърли на присмех, не би било Дао. Ето защо съществуеа поговорката: "Светлото Дао прилича на тъмното. Настъпващото Дао прилича на отстъпващото. Висшето Дао прилича на ниското. Силно бялото прилича на черното. Обширното Дъ прилича на недостатъчното. Енергичното Дъ прилича на ленивото. Простата истина прилича на нейното отсъствие. Великият квадрат няма ъгъл. Големият съд дълго се прави. Силният звук не се чува. Великият образ няма форма." Дао е скрито - няма име. Само то дава помощ - води към съвършенство

42

Дао ражда едно, едно ражда две, две раждат три, а три - всички неща. Всички неща носят със себе си Ин и Ян. В невидимото Ци те са в хармония. Хората презират названията "Гу", "Гуа", "Пу-гу". Но императорът и князете се самонаричат. Ето защо нещата понякога намаляват цената си. Благодарение на което тя се увеличава. Понякога увеличават цената си. Благодарение на което тя се намалява. Хората разпространяват своето учение, аз също разпространявам своето учение. Жестокият не умира от собствена смърт. Аз ще започна своето учение с това.

43

В света най-слабото побеждава най-силното. Небитието прониква навсякъде. Ето защо аз знам ползата от бездействието. В света няма нищо по-добро от безмълвното поучение, от ползата на бездействието.

44

Кое ти е по-близко, славата или животът? Кое ти е по-скъпо, богатството или животът? Кое преживяваш по-силно, печалбата или загубата? Който много се скъпи, много ще загуби. Който много се запасява, ще претърпи тежка загуба. Който има мяра, няма неуспех. Който знае предел, не е в опасност - може да е дълговечен.

45

Великото съвършенство прилича на несъвършенното - използеайки го неизчерпаемо. Свръхпълното прилича на пустото - използвайки го, е непресъхваемо. Извънредно правото прилича на кривото. Голямото остроумие прилича на глупостта. Великият оратор прилича на пелтека. Вълнението побеждава студа. Покоят побеждава топлината. Спокойствието създава ред в Поднебесната.

46

Когато Поднебесната има Дао, конете торят земята. Когато Поднебесната няма Дао, военните коне се жребят в предградието. Няма по-голямо нещастие от незнанието на мяра. Няма по-голямо престъпление от стремежа за богатство. Ето защо, Който умее да бъде доволен, винаги е удовлетворън

47

/Мъдрецът/ познава света, без да излиза от вратата. Той вижда небесното Дао, без да поглежда през прозореца. Който повече излиза, по-малко знае. Ето защо мъдрецът не ходи, но знае; не вижда, но именува; не действува, но успява.

48

Който се учи всеки ден, умножава своите знания. Който служи на Дао всеки ден, намалява своите желания. Непрестанното намаляване достига до бездействието. Бездействува, но няма нищо ненаправено от него. Завоеванието на Поднебесната винаги се осъществява чрез бездействието. Който действува, Поднебесната е извън неговата победа.

49

Мъдрецът няма собствено сърце. Сърцето на народа е сърце на мъдреца. Аз правя добро на добрия, на лошия също правя добро. Това е то доброта, произтичаща от Дъ. Аз вярвам на искрения, на неискрения също вярвам. Това е то вяра, произтичаща от Дъ. В Поднебесната мъдрецът събира мнението на хората в своето сърце. Той прави всички да приличат на пеленачето.

50

Нещата се раждат и умират. Три на десет отиват към живот и три на десет към смърт и още три на десет умират преждевременно. Защо това е така! Защото се стремят пресилено към живот. Аз съм слушал, че който умее да пази живота си, като върви по земята, не се натъква на носорога и тигъра, като влезе в бой, не се среща с въоръжения войник. Носорогът няма къде да забие своя рог. Тигърът няма къде да забие своите нокти. Войникът няма къде да употреби своя меч. Защо това е така? Защото е вън от смъртта.м

51

Дао ражда /нещата/, Дъ ги отглежда. Нещата се оформят, формите се завършват. Ето защо няма нищо, което да не уважава Дао и да не цени Дъ. Уважението на Дао и цененето на Дъ не са по заповед. Те са по начало естествени. Ето защо Дао ражда нещата, Дъ ги отхранва, отглежда, възпитава, усъвършенствува, прави ги зрели, грижи се за тях, защищава ги. Да създаваш, но да не присвояваш; Да действуваш, но да не се хвалиш; Да ръководиш, но да не командуваш. Това е то най-дълбоко Дъ.

52

В Поднебесната има начало, то е майка на Поднебесната. Когато постигнем майката, ще разберем нейните деца. Когато разберем децата, трябва да се върнем отново към майката. Така до края на живота си няма да бъдем в опасност. Който закрие своите сетива, който затвори своята врата, до края на живота си, няма да се безпокои. Който открие своите сетива, който потъне в своето дело, до края на живота си няма да се избави /от безпокойство/. Виждането на ситното значи светлина. Съхраняването на слабото значи могъщество. Който използва блясъка и отново се връща към светлината, няма да си навлече беда. Това значи да овладееш постоянното.

53

Ако аз имах точни знания, бих вървял по широкия път, бих се боял само от завоите. Широкият път е съвършено равен, но хората обичат пътечката. Блестящите дворци; Обрасналите с тръни поля; Съвсем празните хамбари; Обличането на разкошни дрехи; Носенето на остър ланец; Яденето до пренасита; Трупането на богатства -Това са блясъци на грабежа. Това не е Дао.

54

Който умее да стои, няма да се катурне. Който умее да се държи, няма да се изтърве, синовете и внуците няма да престанат да му принасят жертва. Който усъвършенствува /Дъ/ в себе си, неговото Дъ е истинско. Който усъвършенствува /Дъ/ в семейството, неговото Дъ е изобилно. Който усъвършенствува /Дъ/ в селото, неговото Дъ е обширно. Който усъвършенствува /Дъ/ в княжеството, неговото Дъ е богато. Който усъвършенствува /Дъ/ в Поднебесната неговото Дъ е всеобщо. Ето защо мъдрецът от себе си съди за себе си; от семейството съди за семейството; от селото съди за селото; от княжеството съди за княжеството; от Поднебесната съди за Поднебесната; Откъде аз знам света като такъв? Благодарение на това.

55

Който има съвършено Дъ, прилича на пеленачето. Отровните оси и змии не го хапят. Свирепите зверове не го нападат. Хищните птици не го налитат. Костите му са меки, мишците - слаби, но здраво държи. Той не знае съюза на двата пола, но действува съвършено, защото е пълен с Ци. По цял ден вика и не пресипва, защото е хармоничен. Знанието на хармоничността се нарича постоянство. Знанието на постоянството се нарича просветеност. Обогатяването на живота се нарича щастие. Развълнуваното сърце се нарича сила. Пълното със сила същество - застарява. Това се нарича нарушение на Дао. Нарушителят на Дао преждевременно загива.

56

Който знае, не говори. Който говори, не знае. Който закрие своите сетива, който затвори своята врата, който притъпи своето острие, който освободи /мисълта си/ от объркване, който смекчи своя блясък, който се уеднакви с праха, е тъждествен на най-дълбокото. Ето защо не може да го прииближиш, не може да го пренебрегнеш, не може да му помогнеш, не може да му навредиш, не може да го възвисиш, не може да го унизиш. Ето защо той е уважаван в Поднебесиата.

57

Държавата се управлява със справедливост. Войната се води с хитрост. Завоеванието на Поднебесната се осъществява чрез бездействието. Откъде аз знам това? Ето откъде: Когато в Поднебесната има много ограничения, народът обеднява. Когато в народа има много оръжие, в държавата цари смут. Когато се увеличават законите и заповедите, броят на крадците и разбойниците расте. Ето защо мъдрецът казва: Ако аз не действувам, народът сам ще се изменя. Ако аз съм спокоен, народът сам ще се изправя. Ако аз съм пасивен, народът сам ще се обогатява. Ако аз нямам страсти, народът ще е простодушен.

58

Когато правителството е спокойно, народът е простодушен. Когато правителството е дейно, народът е нещастен. В нещастието живее щастие, в щастието се таи нещастие. Кой знае тяхната граница? Те нямам постоянство. Справедливостта се превръща в хитрост. Доброто се превръща в зло. Заблуждението на хората е отдавна. Ето защо мъдрецът е човек справедлив, но не отсича; бодлив, но не боде; прям, но не произволничи; светъл, но не блести.

59

Когато управляваш хората, действувай в съгласие с природата - няма по-добро от хамбара. Хамбарът - това значи предварителна подготовка. Предварителната подготовка означаеа усъвършенствуване на Дъ. Съвършеното Дъ е всепобеждаваща сила. Всепобеждаващата сила е неизчерпаема. С неизчерпаемата сила може да се овладее държавата. Управлението има ли майчинско начало, може да е дълговечно. Това се нарича: най-дълбок корен, здрава основа, продължаваща живота. Вечно съществуващо Дао.

60

Управлението на голямото княжество напомня пърженето на дребна риба. Ако Поднебесната се управлява с Дао, духът на умрелите не ще има значение. Той не само не ще има значение, но няма и да вреди на хората. Не само духът няма да вреди на хората, но и мъдрецът няма да им вреди. Тези двете не си вредят, защото си разменят Дъ.

61

Голямото княжество е река в низина, възел на Поднебесната, самка на Поднебесната. Самката вииаги побеждава самеца със спокойствието си. По своето спокойствие тя стои ниско. Ето защо голямото княжество спечелва малкото княжество, защото се поставя по-ниско от него. Малкото княжество предразполага към себе си голямото княжество, защото стои по-ниско от него. Ето защо предразполагат към себе си или защото се поставят ниско, или защото са сами по себе си ниско. Нека голямото княжество не желае повече от това да бъдат еднакво нахранени всички, а малкото княжество не желае повече от това да служи на хората. Така и двете ще получат онова, което желаят. На голямото се пада да бъде ниско

62

Дао е най-дълбокото на нещата, съкровще на добриите и защита на недобрите. Красивите думи могат да се произиасят публично. Красивите постъпки могат да се разпространяват сред хората. Защо трябва да се изоставят недобрите хора? Защо се издига император а се назначават трима съветници? Те, макар и да имат скъпоценни неща и колесници с по четири коня, по-добре е да следват Дао. Защо древните хора са ценели Дао? Не казах ли, че не се стремели към богатство а опрощавали провиненията? Ето защо /Дао/ е съкровище на Поднебесната

63

Действувай чрез бездействието. Извършвай неизвършеното. Вкусвай невкусеното. Голямото е съставено от дребното. Много се получава от малко. На ненавистта отговаряй с Дъ. Преодолявай трудното, докато е лесно. Осъщестествявай голямото, докато е дребно. В света трудното дело започва с лесното, а голямото - с малкото. Ето защо мъдрецът никога не започва велико дело затова е извършил велики дела. Който лесно обещава, не заслужава доверие. Ето защо за мъдреца всичко изглежда трудно, затова няма трудности.

64

Онова, което е спокойно, лесно се държи. Онова, което още няма признак, лесно се планира. Онова, което е хрускаво, лесно се разтапя. Онова, което е ситно, лесно се разсейва. Действието започва с онова, което още не е. Редът се въвежда, докато още няма смут. Голямото дърво израства от малкото. Деветоетажната кула започва от първата тухла. Изминаването на хилядите Ли започва от първата стъпка. Който действува, няма успех. Който държи, губи. Ето защо мъдрецът не действува, затова няма поражение, не държи, затова не губи. Който бърза в работата си се проваля до самия си успех. Който е внимателен в края на работата си, както в началото й, успява. Ето защо мъдрецът желае нежеланието, не цени трудно придобитите неща, учи онова, което още не се е научило, върви по онзи път, по който са минали другите, поддържа естествеността на нещата и не се осмелява да действува.

65

В древността способният да следва Дао, не просвещавал народа, държал го в невежество. Народът се управлява трудно, защото много знае. Ето защо управлението на държавата с мъдруване е нещастие за държавата, управлението на държавата без мъдруване е щастие за държавата. Който знае тези двете, знае един принцип. Знанието на този пршцип се нарича най-дълбоко Дъ. Най дълбокото Дъ е и дълбоко, и далечно, и противоположно на всички неща. Който го следва, ще постигче велико благополучие.

66

Реките и моретата господствуват над долините, защото са разположени ниско. Ето защо господствуват над долините. Който иска да се издигне над хората, трябва да се постави по-ниско от тях. Който иска да бъде пред хората, трябва да се поставя зад тях. Ето защо мъдрецът стои над хората, но не им тежи, намира се пред тях, но не им вреди. Ето защо хората го издигат с радост и той не им досажда. Понеже не се бори в Поднебесната, никой не може да го победи.

67

Всички хора казват, че мойто Дао е велико и не прилича на нищо. То не прилича на нищо, именно защото е велико. Ако то прилича на нещо, отдавна би станало нищожно. Аз имам три съкровища, към които се придържам: първото е човеколюбие, второто - пестеливост, третото - да не вървя пред другите. Аз съм човеколюбив, затова мога да бъда храбър. Аз съм пестелив, затова мога да бъда щедър. Аз не вървя пред другите, затова мога да бъда ръководител. Днес, който е храбър, без да е човеколюбив, който е щедър, без да е пестелив, който върви пред другите, без да е отстъпчив - във войната побеждава онзи, който е човеколюбив. Неговата отбрана е здрава. Естествеността го спасява. Човеколюбието го охранява.

68

Способният пълководец не е насилник. Способният войн не се гневи. Способният да побеждава, не напада. Способният да използва хората се поставя ниско. Това се нарича Дъ, избягващо боя. Това се нарича сила, използваща хората. Това значи да следваш природата и древното начало.

69

Военното изкуство гласи: аз не смея да нападам, но съм длъжеч да се защищавам; аз не смея да настъпя нито един "Цун"1, но съм длъжен да отстъпя един "Чъ"2. Това значи действие чрез бездействие, отстъпление с неоковани ръце, отблъскване без противник, задържане без войници. Няма по-голямо нещастие от недооценяването на врага. Недооценяването на врага е почти загуба на моите съкровища. Ето защо от противопоставените войски побеждава онази, която скърби.

Цун - мярка за дължина = 3,2 см

Чъ - мярка за дължина = 0,32 см

70

Моите думи лесно се разбират и лесно се осъществяват, но хората не могат да ги разберат и не могат да ги осъществят. В думите е началото, в делата - главното. Поради липсата на знания хората не могат да ме разберат. Колкото по-малко ме разбират, толкова по-скъпоценен съм. Ето защо мъдрецът се облича в груба дреха, но в себе си носи яспис

71

Който знае, че не знае, е възвишен. Който не знае, че не знае, е болен. Който взема болестта за болест, не е болен. Мъдрецът не е болен, защото взема болестта за болест. Ето защо не е болен.

72

Когато народът не се бои от властта, придобива голяма власт. Не стеснявайте жилищата му. Не угнетявайте живота му, Който не угнетява, не ще бъде угнетен. Ето защо мъдрецът познава себе си, но не се показва; обича себе си, но не се възвишава. Ето защо се отказва от последното и придобива първото

73

Който е безумно храбър, загива. Който е разумно храбър, живее. От тези двете едното е полезно, другото - вредно. Кой знае причината на онова, което се ненавижда по природа? Ето защо мъдрецът също се затруднява /да обясни/. Небесното Дао не се бори, но е способно да побеждава; не говори, но е способно да отговаря; не го канят, но то само идва; забавя се, но е способно да планира /нещата/. Небесната мрежа е рядка, но нищо не пропуща.

74

Ако хората не се боят от смъртта, защо се заплашват със смърт? Ако наистина хората се страхуват от смъртта, ония, които внасят смут, аз ще ги заловя и убия. Често палачът се самоубива. Да влезеш в ролята на палача, значи да замениш великия майстор. Който заменя великия майстор, рядко не отрязва собствените си ръце

75

Народът гладува, защото са му големи данъците. Ето защо гладува. Народът се управлява трудно, зещото са му дейни управителите. Ето защо се управлява трудно. Народът не скъпи живота си, защото управителите му искат да живеят охолно. Ето защо не скъпи живота си. Който пренебрегва своя живот, по-мъдро цени живота.

76

Човекът, когато се ражда, е нежен и слаб, а когато умира, е твърд и сух. Нещата, когато се раждат, са слаби и крехки, а когато умират, са сухи и твърди. Ето защо твърдото и сухото отива към смъртта, а нежното и слабото отива към живота. Ето защо Негъвкавата войска губи боя. Твърдото дърво се прекършва. На голямото и силното мястото е долу. На нежното и слабото мястото е горе.

77

Небесното Дао не е ли като обтегнатия лък? Връхната му част е снижена, а ниската му - възвишена. Излишното се съкращава, недостатъчното се допълва. Небесното Дао отнема от богатите и дава на бедните. Човешкото Дао наопъки. То отнема от бедните и дава на богатите. Кой може да предаде излишното на другите? Само онзи, който има Дао. Ето защо мъдрецът действува, но не е самонадеян; завършва с успех, но не се хвали; не желае да се показва мъдър.

78

В света няма нищо по-меко, по-нежно от водата. Тя е непобедима. Тя няма равна на себе си. Слабото побеждава силното. Мекото побеждава твърдото. Всички знаят това, но не могат да го осъществят. Ето защо мъдрецът казва: "Който приеме върху себе си унижението на държавата, е господар на държавата. Който приеме върху себе си нещастието на държавата, е властител на Поднебесната." Откровените думи приличат на неоткровените.

79

След голямата омраза обезателно остава нещо от нея. Нима спокойствието може да се счита за хубаво! Ето защо мъдрецът държи на договора и не укорява хората. Който има Дъ, държи на договора. Който няма Дъ, го нарушава. Небесното Дао няма роднина, то винаги е на страната на добрите.

80

Нека държавата да е малка, а народа - разреден, даже и да има повече оръжие, да не го употребява, да не го употребява. Нека да се направи хората да не рискуват живота си, да не се скитат надалече, даже и да имат лодки и коли, да не ги използват; даже и да имат въоръжена войска, да не я извеждат. Нека да се направи хората отнмо да връзват възли, да имат вкусна храна, прекрасно облекло, спокойно жилище и радостен жчвот. Нека да се направи съседните държави взаимно да се гледат, взаимно да си слушат пеенето на петлите и лаенето на кучетата. Хората да не се скитат от едно на друго място до края на живота си.

81

Правдивите думи не са красиви. Красивите думи не са правдиви. Добрият не е красноречив. Красноречивият не е добър. Знаещият не е всезнаещ. Всезнаещият не е знаещ. Мъдрецът не се запасява, но колкото повече прави за другите, толкова повече забогатява; колкото повече дава на другите, толкова повече има. Небесният Дао допринася полза на всички неща, но не им вреди. Дао на мъдреца е: действувай, но не отнемай
 

Това е най-добрият превод на български, който съм срещала в мрежата.

Благодаря!
Довечера, след работа ще го чета  :rolleyes: