Вижте, какво намерих в един от форумите на abv.bg. Мисля, че пасва на въпросите, дискутирани в тази тема. Направо го цитирам:
Въпрос:
"Ако изведнъж всичко около вас започне да се срутва,какво ще направите?И личния живот и работата и приятелите всичко се разпадна изведнъж,и здравето също,както и на човека до мен,отношенията ни всичко е наопаки.Какво да направя как да постъпя?"
Отговор:
"Проблемите често идват от привързаността.
Ние често до такава степен се "прилепваме" към някой или нещо
(това може да са партньор, деца, пари, успехи в работата и т.н.),
че едва ли не започваме да се отъждествяваме с обекта на нашето привързване
(в някакъв смисъл - с ролята си - на съпруг/а, майка и т.н.).
Съответно се появяват и изисквания спрямо обекта - да се държи по съответен начин, да отговаря на нашите представи, успехите да са големи и т.н.
А ако изискванията не се изпълняват, поражда се агресия било срещу самия обект, към който сме се привързали, било срещу някой/нещо, който пречи на нашите очаквания.
Един много ярък признак за привързаността е стремежът да контролираме ситуациите около нас, във връзка с деца, партньори, работа и т.н. Ако ситуацията излиза извън контрол, веднага идва агресията, страхът.
И когато привързаността надмине определена граница, изведнъж може да настъпи крах или поне проблем.
Защо?
Защото ние с нашата агресия, която е неизбежна последица от привързаността, ставаме "агресори" (може би невидимо, само в мислите и чувствата си) срещу света.
За да ни се покаже, че ние не сме тази роля, към която сме се пристрастили,
че можем да живеем и без съответното притежание.
И се получава сякаш някой ни изрязва кожата, отлепва нещо от нас.
Космосът се опитва да ни "отлепи" от привързаността.
А поуката? Изходът?
Да научим, че ние не сме съпруг/а, майка или баща, богат човек и т.н.
Ние сме дух или душа, които имат космически произход и вечна, безсмъртна същност, която трябва да разберем и реализираме.
И постепенно, ако успеем да се освободим от привързаностите, идва независимостта, а после - и щастието, истинското щастие, което е състояние на съзнанието, което трябва да се научим да постигаме самостоятелно, независимо от обстоятелствата около нас.
Трябва да се научим да не контролираме събитията около нас, да ги приемаме такива, каквито се случват и въпреки всичко да развиваме чувството на любов към света, към живота, към онази сила, която насочва събитията, с цел да ни помага да се развиваме, да израстваме, да разширяваме любовта си."