Здравей Гост

Минорните, творческите и кармичните аспекти

  • 42 Отговора
  • 18809 Прегледи
*

Инти

  • ***
  • 2068
Здравейте бих искала да Ви помоля да споделите как Вие  опредяляте  влиянието на минорните, творческите и кармичните аспекти в наталната карта според вашето лично тълкуване и наблюдение ,какви изследвания сте направили в тази насока,какви източници ползвате и усеща ли се тяхното въздействие явно? Смятате ли, че поради факта че повечето хора не се стремят да изследват собствената си душевност и съзнанието им е погълнато от грубата материя, което не позволява да се разгърнат  в творческа и духовна насока, влиянието на аспекти е скрито и остава ограничено и неосъзнато. Според мен те действат като подводно течение  и е трудно без дълбоки познания, астрологични и психолгични , в това число включвам и екстрасензорните, да определеш как точно въздействат на даден индивид, съобразно неговото ниво не съзнание и самоосъзнаване.

  Павел Глоба

МИНЬОРНИ АСПЕКТИ
Квадрат и половина или сески-каре   
Квадрат и половина е напрегнат миньорен аспект, при който ъгълът между планетите е 135°. Орбисата е ± 1,5° ... +2°. Орбисата за Слънцето и Луната е ± 3°.
Съществува определена закономерност: колкото по-миньорна е планетата, толкова по-голяма е орбисата. Така, Луната е най-миньорната планета, затова има най-голяма орбиса (7°). Най-далечната планета – Прозерпина (цикълът й е 625 години) в съвпад с Плутон, има най-малката, чисто символична орбиса ± 0,5°.
Този аспект действа постоянно. Това е аспект на възвръщането на негативните ситуации. Такъв човек по време на сблъсък или разпра между хора е принуден да се намесва в ролята на посредник, т.е. той се въвлича в напрегнати ситуации, които не го касаят лично, но понякога му се отразяват твърде неприятно. Длъжни сме да върнем някакви дългове, да се разплатим за грешките си в младостта. На хората със силен Квадрат и половина някой от близкото обкръжение им “представя сметка”. Това могат да бъдат бивши съпрузи, бивши любовници, бивши служители. Въобще, хора, с които не са завършили някои неща. Квадратът и половина е “безпощаден” аспект. Често това е аспект на сплетни и слухове.  
Понякога Квадратът и половина показва дълговете от минали животи. Но, като правило, ние и в този живот правим толкова дългове, че у нас този аспект се “пренатоварва”.

Полуквадрат
Полуквадратът е напрегнат миньорен аспект. Ъгълът между планетите за него е 45° при орбиса ± 0,5° ... +1°. Орбисата за Слънцето и Луната е ±1,5°.
Полуквадратът е негативен миньорен аспект с дискретно действие. Неговото въздействие се реализира чрез доста отдалечено от човека близко обкръжение, чрез колектива като цяло, чрез силата на природата, чрез резонансните полета.
Полуквадратът се проявява като тайно недоброжелателство, сплетни, за източника, на които може да не узнаем през целия си живот. Човек може би е уязвен от въздействието на силите на Природата (например, чрез ухапване от животни).
Полуквадратът се отнася към явните кармични аспекти. Той е свързан с наказанието за нашите неявни (скрити) грешки. Това е човек, който някога не е изгасил огъня, вследствие на което е изгоряла част от гората; смачкал е птичка; грешил е; карал се с всички; лъжел; обиждал хората, които сега не познава.
Всеки аспект в нещо ни "тренира", закалява ни. Полуквадратът не ни позволява да спим, т.е. постоянно ни уязвяват дреболии. Такъв, човек е длъжен постоянно да бъде нащрек.

МИНЬОРНИ АСПЕКТИ
1. Куинконс
 Куинконсът е миньорен аспект с постоянно действие. Ъгълът между планетите в него е 150° при орбиса ± 3°. За Слънцето и Луната орбисата е ± 4°.
Куинконсът, като Квадратът и половина, е ретроаспект, но само със знака "плюс". Той показва възвръщане на ситуации, тяхното появяване от миналото. Куинконсът се проявява като хармонизатор и стабилизатор на средата, окръжаваща човека; като аспект, уравновесяващ неговите обществени отношения и контакти.
Куинконсът определя възможността от повтаряне на благоприятните ситуации. Да кажем, че някога сме си имали работа с някой, някакви взаимоотношения, и сме длъжни да ги завършим. Но в дадения случай това не са нашите дългове, а по-скоро са ни длъжни на нас.
При наличие на зли планети според влиянието си Куинконсът бива много неприятен, тъй като се проявява като повтаря едни и същи ситуации и постоянно ги “превъртява”. При добрите планети подобна ситуация възниква на ново ниво, т.е. наблюдава се повтаряне на уроците, които човек не е пожелал да научи.
Ако Куинконсът се образува от добри планети, то във взаимоотношението с хората може да се навакса пропуснатото, т.е. да се върнем и да довършим нещо, да повторим уроците. Куинконсът е аспект на тайното укрепване позициите на човека в живота.


2. Полусекстил
Полусекстилът е миньорен аспект с дискретно действие. Ъгълът между планетите при него е 30° при орбиса ± 1° ... + 1,5°. Орбисата за Слънцето и Луната е ± 2°.
Според проявата си Полусекстилът е съвършено противоположен на Полуквадрата. Неговото влияние върху човека е позитивно и опосредствано: чрез група от хора като цяло, чрез стихии, чрез природата. На човек с много Полусекстили му върви в дреболиите, колективът го поддържа, никой не му пречи. Той не обръща никакво внимание на дреболиите.
Полусекстилът е периодично включваща се защита, защита за човека, идваща от средата. Полусекстилите определят наградата за внимателното, грижливо отношение към Природата; за това, че човек никого не е обиждал.


ТВОРЧЕСКИ АСПЕКТИ

Хора, които имат достатъчно творчески аспекти, се отнасят към действителността творчески, преобразяват я. С тях стават странни неща, те попадат в необичайни ситуации, които им служат за тяхното развитие. Тези съвпадения образуват цяла верига от фантастични, фантасмагорични ситуации.
 
1. Квинтил
Квинтилът е първият и главен творчески аспект. Ъгълът между планетите в него е 72°, а  орбисата е ± 2°.
Квинтилът е ключ към творческите аспекти. Той дава творческа реализация, това е аспект на ненадейното видоизменение на ситуациите, на функционалното въздействие в живота на човек. Ако планетите са в аспект Квинтил, тяхното взаимовлияние ще бъде същото, каквото е характерно за Уран, т.е. на ниво преобразяване. Такъв аспект се нарича още фантастичен, или уранически.
Заедно с Квинтила има още няколко творчески аспекти, чиято орбиса е по-малка, но те, все пак, могат да действат на различни нива.

2. Децил
Децилът е такъв аспект, при който ъгълът между планетите е 36°. Орбисата за този аспект е ± 1°.
За разлика от Квинтила този аспект се проявява не непосредствено върху човека, а е свързан с неговото обкръжение. Децилът се отнася към това, което е около нас, към неочакваните събития, отнасящи се до нашите близки.
Специфика - изненада, съвпадение, творческото поле, което се "образува" около нас.

3. Биквинтил
Биквинтилът е аспект с ъглово разстояние между планетите 144°, а орбисата е ± 1°. Това е скрит аспект.
Характеристиката на Биквинтила е почти същата, като на Куиконса. Това е нещото, което ни стимулира творчески в този живот, което става тайно, свързано със съвършено неочаквани творчески преобразувания, които стават около нас. Под неговото въздействие се осъществява хармонизацията на жизнените ни ритми, осъществява се нашето преобразяване в резултат на участието ни в духовни съобщества.



4. Тридецил
Тридецилът е аспект с ъглово разстояние между планетите 108°, а орбисата е ± 1,5°. Това е скрит аспект.
Тридецилът е много слаб аспект. Той показва страничните стимули, които ни помагат да изгладим ситуацията, да я осмислим творчески. Той управлява творческото съзнание в човека. Този аспект може да определя възможността от вземане на неочаквано решение. Той се проявява като нещо неуправляемо и възможност рязко да се промени ситуацията, житейската ориентация.  

КАРМИЧНИ АСПЕКТИ
Кармичните аспекти са най-мощните. Това са аспектите с ъглово разстояние между планетите 40°, 100°, 80° и 20°. Според аналогия с християнството може да се отбележи, че в тяхната основа лежат кармични числа. (В християнството това са числата 40, 100, 160, което означава свобода чрез ограничаване).
И така, съществуват четири вида кармични аспекти.

1. Нонагон
Това е най-важният от кармичните аспекти, съответстващ на ъгъла между планетите 40° (оттук и нонагонът - 360:9=40°) Орбисата за дадения аспект е ± 2°. Нонагонът е явен постоянно действащ аспект (елемент огън). Действието на Нонагона се проявява като дълг, изискване, вътрешен и външен ред. Човек ще живее в съответствие с окръжаващите го условности, с вътрешно чувство за отговорност.
Според силата си на действие Нонагонът е равен на Опозицията или Тригона.
В най-лошия случай Нонагонът определя вътрешните дългове, подчинението, зависимостта, безизходността, невъзможността да се освободим, или строга взискателност, вътрешно задържане, не позволяващо на човек да свърши това, което, по принцип, е в състояние да направи.
Сложно е да се коригира Нонагонът, тъй като това е аспект, действащ постоянно, устойчиво. Нонагонът позволява на преобразения човек да осъзнае съдбата си и да установи контрол над ситуацията.
Ако в космограмата кармичните аспекти доминират напълно, а човек не се променя в съответствие с техните изисквания, то кръгът на предопределеността  става още по-безизходен. Но ако той застане на пътя на еволюционното развитие, изход винаги ще се намери.

2. Сентагон
Сентагонът е дискретен аспект с ъгъл между планетите 100°. Орбисата е ± 1,5° (елемент въздух).
Действието на Сентагона е внезапно и непредсказуемо, като порив на вятъра. Затова сентагонът се възприема по-силно от Нонагона, действащ постоянно. В действителност Нонагонът е по-силен.
Сентагонът се проявява в живота със същата сила, както и Квадратурата или Секстилът (съответно, като внезапен удар или неочаквана помощ). Cентагонът се проявява като внезапна спирачка, безизходност, потиснатост. В такъв случай човек е внезапно принуден да се подчини на дълга, реда, системата, да приеме ограниченията. В най-добрия случай може неочаквано да разбере тайният механизъм на съдбата. Благодарение на Сентагона ние можем да получим неочаквана помощ, даваща ни възможност несъзнателно да управляваме ситуацията.
При наличие в хороскопа на описаните по-горе кармични аспекти изход за човека е садхама или епитимия. Кармичните аспекти позволяват, подпомагат пробуждането на нашия вътрешен огън. Те имат много изходи на дълбоките нива на битието. Един от методите за работа с кармичните аспекти е йога. Ако човек не пробуди съзнателно в себе си чувството за истинската посока, неговата участ ще бъде водене на безсмислен живот. Всеки окултен ученик има кармични аспекти.

3. Бинонагон
Аспект с ъгли между планетите 80° и орбиса ± 1°. Това е скрит постоянно действащ аспект (елемент земя). Бинонагонът действа чрез подсъзнанието, чрез окръжаващите ни хора. Той се проявява в периферията на съзнанието и действа върху вътрешното “Аз” на човека. Според силата си на действие, Бинонагонът се приравнява до Куиконса и Полуквадратурата.
Действието на Бинонагона се изразява в постоянно възвръщане на скритата повтаряща се форма, която позволява на човек да излезе от кръга, т.е. дава му се възможност за повтаряне на кармичния опит с цел неговото по-добро използване.
В най-лошият случай действието на Бинонагона се проявява като вътрешно забавяне, таен контрол или опека, вътрешни комплекси, които е сложно да се преодолеят. В характера на човек се забелязва тайно забавяне; той става пасивен пред загадките на съдбата.

4. Полунонагон
Това е аспект с ъглово разстояние между планетите 20° и орбиса ± 0,5° (елемент вода). Полунонагонът е скрит дискретен аспект.
С полунонагона е свързано осъзнаването на тайнствата, несъзнателният контрол. Всичко това не става постоянно, а е временно, под влиянието на обкръжението, общото настроение на другите хора. Общото енергийно поле ни прави някак по-затворени или обратно, развиващи се. Чрез обкръжението ни се напомня за необходимостта от плащане на дълговете, то ни заставя да се занимаваме с тайни дела или ни води до ред и организираност. Заради внезапното си действие полунонагонът се възприема по-силно от Бинонагона. “Ин”-ските (скрити) аспекти действат повече върху хората, живеещи вътрешен живот.
Всички феноменални аспекти се отнасят към еволюционните. Така, при прехода на ново ниво на съзнание кармичните аспекти преминават в своята противоположност: появява се свобода на волята, човек получава право за свободно развитие. Извършвайки определени действия, човек извиква тези причини, които отначало пораждат ограничения, а след това се създава нов затворен кръг на фаталност, който изисква преход на друго ниво.
 

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #1 -: Август 31, 2007, 08:59:32 pm »
Цитат
...как Вие  опредяляте  влиянието на минорните, творческите и кармичните аспекти в наталната карта {...}?
Смятате ли, че поради факта че повечето хора не се стремят да изследват собствената си душевност и съзнанието им е погълнато от грубата материя, което не позволява да се разгърнат  в творческа и духовна насока, влиянието на аспекти е скрито и остава ограничено и неосъзнато.
Минорните, вкл. творчески и кармични аспекти, разглеждам като второстепенни и същевременно допълващи, след като съм получила максимум информация при анализа на мажорните аспекти и други, не по-малко важни енергийни връзки в картата.
Не отричам значението на минорните аспекти в астрологията, но съм на мнение, че всеки може да ги използва дотолкова, доколкото го приема за необходимо. Аз лично имам навика да отчитам минорните аспекти (или да не ги отчитам) в зависимост от индивидуалната специфика на всяка карта, която разглеждам, от нейната структура и вътрешна динамика.

Липсата на духовна и творческа перспектива в живота на "погълнатите от грубата материя" хора не си я обяснявам с ниска степен на интеграция на минорните аспекти, т.е. със слабата им "проработка".
В повечето случаи някои по-напрегнати мажорни аспекти и конфигурации са онзи "двигател", който ни задвижва и тласка напред, към промяна и развитие.
Хороскопът е жив, дишащ организъм, който се променя и се намира в състояние на непрекъсната метаморфоза. И в този смисъл не може да се каже, че тригонът и секстилът или дори квадратурата и опозицията са по-малко творчески и кармични аспекти от минорните "зелени" и "лилави"  :)
Мисълта ми тук е, че това, което един може да постигне благодарение на някой квинтил или биквинтил в картата си, от друг може да бъде постигнато и чрез интеграция на някоя по-трудна тао-квадратура, т.е. е въпрос на осъзнато желание и воля... Духовността и креативността не са "запазена марка" на плавните и творческите планетни аспекти, а са заложени във всяка фибра, всяка клетка и енергийно поле в хороскопа ни във взаимното им допълване и свързаност.
 
« Последна редакция: Август 31, 2007, 09:04:30 pm от Lillie »
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #2 -: Август 31, 2007, 09:50:28 pm »
Цитат
Аспектите по вида им имат значение и в синастрията-хора с много твърди аспекти не се чувстват и взаимодействат добре с хора в които картите им са много хармонизирани(не положителни,просто нещата са свързани добре в самия човек и не водят до напрежение както е при първият),тези с много аспекти и тези с много малко също...
Тук ще се съглася с теб, наистина съм усетила такава "закономерност" относно типа и количеството аспекти и отражението им в синастрията.
С привидно хармонични хора някак си ми е по-трудно да контактувам. Имам предвид онези, които са загрижени за външната страна на нещата, т.е. да им придадат възможно най-лъскава и хармонична опаковка, без оглед на вътрешното съдържание.
Трудни са ми и картите с малко, неточни и несвързани аспекти, тъй като моята си е направо плетеница от аспекти и конфигурации. Но неведнъж съм имала и такива случаи - да привличам хора с някак си "неподредени"/"хаотични" карти. С някои от тях дори ми се е случвало да имам добра комуникация, но често в такива случаи има активиран Юпитер и ми се иска да давам, да давам с широки пръсти  :D
 
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #3 -: Август 31, 2007, 09:59:40 pm »
Цитат
Аспектите според някои източници също имат нива на изява-зависи от съзнанието на човека.
Въпреки това обаче смятам,че определено има значение дали една карта е изобилие от мажорни или минорни аспекти,както и смесен тип,поне на мен това ми говори как се задйстват нещата при самия човек.
Да, всеки аспект има различни нива на манифестация и изборът е наш.
Типът карта с оглед нейната структура също има значение, т.к. аспектите и конфигурациите в своята взаимна свързаност представят енергийната "решетка" на всеки хороскоп... като Цветето на Живота - при един може да е разцъфнало в най-прекрасния си вид с хиляди нежни венчелистчета, при друг да е само напъпило и да се намира в полубудно състояние, още непроявило съвършената си красота  :)
« Последна редакция: Септември 07, 2007, 10:23:18 pm от Lillie »
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #4 -: Август 31, 2007, 10:23:40 pm »
Цитат
Има още интересни неща за тези типове съзнание,видът хороскопи и за аспектите като цяло като-как се тълкуват  на едно основно и духовно ниво.Ако има интерес и желание ще ги вкарам тука тия неща. ;)
На мен са ми интересни типовете карти - в зависимост от тяхната структура, включваща преобладаващи аспекти и конфигурации, акцентирани полусфери и квадранти - и тяхното значение, както в чисто житейски, психологичен, така и в духовен план.
Ако имаш нещо по темата, давай го насам, ще ти бъдем много признателни  :rolleyes:
 
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #5 -: Септември 02, 2007, 11:28:51 am »
Дробното представяне на аспектите по отношение към дъгата (360*) ми прилича малко на хармониките. Някой знае ли за какво конкертно се използват? Производни карти ли са това и каква е тяхната практическа употреба?
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Инти

  • ***
  • 2068
Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #6 -: Септември 04, 2007, 08:24:23 am »
Колкото едно съзнание е по-извисено,толкова то работи с по-сложни аспекти.
Например,старозаветните достигат около аспектите с основа 1/7,защото те изискват едно духовно новораждане.Новозаветните работятт с аспкети до 1/9, праведните до 1/15,а учениците стигат дори до аспекти образувани от 1/21. "
« Последна редакция: Март 21, 2008, 02:44:06 pm от Asaia »

*

Инти

  • ***
  • 2068
Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #7 -: Септември 04, 2007, 11:00:25 am »
Цитат
Цитат на: Sinyhe,August 31, 2007 10:15 pm
"                   СТЕПЕНИ НА

Колкото едно съзнание е по-извисено,толкова то работи с по-сложни аспекти.
Например,старозаветните достигат около аспектите с основа 1/7,защото те изискват едно духовно новораждане.Новозаветните работятт с аспкети до 1/9, праведните до 1/15,а учениците стигат дори до аспекти образувани от 1/21. "
Благодаря на Sinyhe за изчерпателната информация и усърдието, което e проявил за да я пусне във форума.

Нивото на самосъзнание на човека определя  свободата му да твори и да претворява действителността,в този смисъл мажорните аспекти също са продуктивни и е вярно, че не изключват креативността в себе си, но те имат конкретна специфика, точно определено влияние, което не може да се отъждестявява с проявата на минорните аспекти . Всяка дроб и градус ( минорните аспекти)носят своятя вибрация, която може да работи в съчетание с даден мажорен аспект, но тя има собствена индивидуалност, като съответно и нейното проявление има своя насока, така че ми е трудно да се съглася че продуктивността на тао-квадратурата е същата като на квинтила, т.е. резултатите ще се еднакви като цяло независимо от това дали съзнанието на човек ще избере да работи по мажорен или минорен аспект. Аз поне за себе си установих, с моите изключително скромни познания по астрология, че един от точните ми квинтили се прояви със конкретното си влияние, и започна своето влияние в период в който дори не се бях допирала до астрологията, нито пък съм имала възможността да осъзная че той въпреки тoва скрито е работил, защото го имам като заложен потенциал в картата си. Професионален астролог може и да извлече съответната информация от друг аспект , но аз съм на мнение че точно определеният градус или дроб носи точно определена вибрация и тя трябва да се тълкува по съответният начин. Дадена личност със своето ниво на съзнание може да работи цял живот по два мажорна аспекта в наталната си карта и те да го подтикват към развитие, но творческата структура на картата си остава все пак ограничена,докато такава на ниво вече "ученик" е способна да нарисува жива картина с всичките  й многоцветни аспекти, и аз исках да разбера как вие успявате да интегрирате тяхното послание към основното съдържание на хороскопа, т.е. картината вече има основни допълнителни цветове от които астрологът трябва да извае цялостният и пълен образ, като съответно разбира се не се ограничава само до тези три вида аспекти.
Lillie: "Мисълта ми тук е, че това, което един може да постигне благодарение на някой квинтил или биквинтил в картата си, от друг може да бъде постигнато и чрез интеграция на някоя по-трудна тао-квадратура, т.е. е въпрос на осъзнато желание и воля..."


 

*

Lillie

  • ******
  • 30532
Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #8 -: Септември 04, 2007, 11:21:53 am »
О, не, далеч съм от мисълта да уеднаквявам влиянието на различните аспекти  :D
По-скоро имах предвид, че всеки аспект има различни нива на проявление, а интеграцията му върви ръка за ръка със свободната воля и степента на осъзнаване/приемане на нещата.  
Във всяко "кътче" на хороскопа, във всяка негова фибра има заложена творческа искра, продуктивен потенциал. Няма изцяло "безплодни" карти, ако ще да са и с по-малко творчески аспекти.
С горенаписаното искам да кажа, че всеки аспект, независимо от вида и естеството си, има своя принос към цялото.
Не съм противник на минорните аспекти, в практиката си често използвам паралели/контрапаралели и антисии (т.нар. "Spiegelpunkte").
 
« Последна редакция: Септември 04, 2007, 11:42:30 am от Lillie »
Не спирай да ме срещаш
в миг безвремие.
Аз любя се със огъня.
Неспирно.
И разпилявам пепелта си
с ветровете.

*

Инти

  • ***
  • 2068
Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #9 -: Септември 11, 2007, 12:29:08 pm »
Прилагам цитат от книгата на Авесалом Подводни- "Аспекти- обща Астрология":

  "Минорният аспект между планетите също свързва между тях своите прояви, но не по толкова явен начин. Тази връзка може дълго да остава незабелязана от човека, за разлика от мажорните аспекти. При тях връзката може отчетливо да се проследи. Осъзнава се обикновено в първата половина на живота (Редки са изключенията на хора, които категорично не вярват в съдбата и си представят света като чист хаос и старателно изтласкват в подсъзнанието всички очевидни закономерности както на своя, така и на чуждия живот). Доколкото силата на точните (в пределите на орбис 1) минорни аспекти се приближават по сила към неточните (широки мажорни), то живота на човека с активни минорни аспекти, особено напрегнати, може понякога да бъде значително по-тежък, отколкото живота на друг с откровено ранена карта, която изобилства с квадрати и опозиции: В този случай човек (от ранно детство) научава, че е "опасно да се ходи", тоест научава се да бъде внимателен и предпазлив, изработва си интуиция към обратите на съдбата си и умее по-отрано да почувства от коя страна идва заплахата и съответно да се подготви. В същото време първият не може да разбере, в какво е причината за неговите задръжки и неприятности, кой и как сипва пясък в оста на неговата кола (или захар в резервоара).
Аспектът не само свързва проявите на планетните принципи. Той също увеличава силата на всяка от планетите, в крайна сметка поне потенциално. Ще бъде ли действието на планетите конструктивно или разрушаващо, повече зависи от нивото на нейната проработка, отколкото от природата на нейните аспекти (хармонични или напрегнати). Разбира се, проработката на планетите произтича в конкретни обстоятелства във вътрешния и външния живот на човека, тоест заедно с всички нейни аспекти и, характера на проработката се определя от конкретни аспекти на дадената планета, от аспектиращите я планети, домове и знаци, в които те са разположени, и т.н. Винаги е нужно да се има предвид, че от проработка се нуждаят всички аспекти, както напрегнатите, така и хармоничните, аналогично на това, както става със "злотворните" и "благотворните" планети.
Колкото по-творчески (в широк смисъл) и еволюционно съзнателен е живота на човека, толкова по-ефективно ще премине при него проработката на аспектите (и двата вида: и по положение, и дъговите), и толкова по-конструктивно и енергично ще се проявят в живота му. При човек на ниско ниво на развитие, обикновено са активни един, два аспекта, които определят основните условия и обстоятелства на неговия живот, а останалите аспекти (и съответно планети, домове и знаци) се включват рядко и за кратко. Ето защо, често може да се срещнат хора с много хармонични карти, крайно нещастни в своя живот, доколкото главното съдържание на тяхното съществуване съставлява един единствен, но съвършено непроработен квадрат или опозиция, а всички (многочислени) хармонични аспекти в картата практически не са активни. Незначителна стъпка встрани от привичния кръг на представи и жизнени навици може съвършено да измени съдбата на такъв човек, като активизира практически бездействащ дотогава тригон или секстил. За това е необходимо да преодолят твърдите щампи на личното и обществено подсъзнание, привичните и много устойчиви програми, които заставят човека да бяга отново и отново по фактически един и същ омагьосан кръг на своята съдба. Излизането от този кръг се оказва не по-лесно, отколкото поникването на крила.
Причина за такава огромна власт на съдбата над човека, която не му позволява да разкрие потенциалните си възможности, се състои в липсата на проработка на аспектите. Всеки аспект (както хармоничен, така и раняващ) увеличава силата на планетата и, ако човека не го проработва, като получава власт над тази сила, то обратно, силата на планетата го подчинява на своята воля и конкретните обстоятелства в живота.
В своя живот човек води постоянна невидима и най-често неосъзнавана борба с хороскопа си (наричана в този учебник проработка), и всеки аспект символизира един от полковете на противника, който трябва да превърнем в съюзник. Иначе човек попада под пълното робство на своето его и негостоприемни външни обстоятелства и е възможно да стане марионетка на жесток егрегор, като се лиши не само от собствена воля и независимо съзнание, но така също и от душата, която, напуснала човека още преживе, ще чака смъртта му и следващото въплъщение.
От друга страна, личната енергетика и властта за реализиране на човека не са свързани с количество или точност на аспектите в неговия хороскоп. Силната карта означава по-скоро големи потенциални възможности за развитие, отколкото високо еволюционно или енергетично ниво на човека. С карта, буквално гъсто изчерната с червени, черни и зелени хорди, може да се преживее тих и незабележим живот (въпреки, че внимателните хора ще забележат скритите способности и възможности). Със слаба карта могат да се направят велики дела, но те ще означават по-високо изходно ниво на въплътилата се душа. Важно е само да се разбере, че активирането на нови аспекти се съпровожда с усилване на енергетичните потоци и с увеличаване на отговорността на човека за своето поведение, постъпки и медитации. Човек не отговаря за мислите и чувствата, дошли случайно до него, колкото и ниски да са те. Отговорен е обаче пред Абсолюта за дълго и интензивно съсредоточаване върху определени мисли, емоции и желания, тъй като подобни медитации (ментални, емоционални и каузални, тоест програмиране на бъдещето) оказват на световната и индивидуална карма не по-малко влияние, отколкото постъпките във външния свят."

 

*

Инти

  • ***
  • 2068
Re:Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #10 -: Май 27, 2009, 07:46:02 am »
Д Е Ц И Л

Число 10, управители Хирон, Уран; в заточение Слънце, Плутон; в екзалтация Луна, Меркурий; в падение Уран, Плутон.


Ние преминаваме към изучаване на минорните аспекти. За разлика от  мажорни-те аспекти, всеки от който се характеризира с цяло число едновременно със своето обръщение, минорните аспекти притежават тези свойства, че или самия аспект, или неговото обръщение не се вписват в дъгата от 360( цяло число пъти, което дава на минорните аспекти оттенък на неимперативност, тоест активирането на една от образуващите минорен аспект планети не води задължително до активизация и на другата.
Децилът има хуманитарно (тоест отнасящо се до човека) значение. Числото 10 в кабалата е числото на сефирите - основа на мистичните атрибути на Твореца, сфера на неговото проявление, а като цяло Дървото на сефирите представлява предвечния първообраз на духовния човек. С други думи, числото 10 символизира човека като микрокосмос, Вселената в миниатюра, в която е отразен символично принципът на построяване на целия Космос.
Децилът е слабо хармоничен аспект. Той дава хуманистична посока както на самия човек, така и на неговата съдба, преобръщаща се по такъв начин, че му се налага да усети своя човешки произход и същност. На различни нива това означава съвсем различни неща, но в съответните области за човека винаги ще бъдат акцентирани именно специфичните човешки реакции и прояви на обкръжаващите (и своите собствени), именно в тях човек ще бъде заинтересован и от тях увлечен. Разбира се, на ниско ниво човекът няма да бъде в състояние да види нито себе си, нито другите като микрокосмос, но, въпреки това, именно това обстоятелство ще бъде (в сферите, управлявани от децила) усещано подсъзнателно и мистично, и необичайно ще го привлича. Едновременно той преди всичко ще осъзнава своя интерес към това, което той смята за специфично човешко в човека, а това се определя първо, от нивото на проработка на децила и, второ, от планетите, които го образуват: при децил на Слънцето човек ще смята за най-интересни чисто човешките качества на индивидуалната воля и начина на поведение в императивни обстоятелства, при децил на Меркурий - рационалния разум, Венера - любов, социалното поведение и взаимоотношенията с изкуството, Нептун - мистичните преживявания и т.н.
Децил е специфичен човешки аспект, поради което ситуациите, в които той е активен, вълнуват човека необичайно, обещавайки пълнота на разкритията и разгадаването на тайните на неговото съществуване и предназначение, в краен случай, реализацията на децила е възможна при условието на значителна проработка на хороскопа като цяло.
ХИРОН КАТО УПРАВИТЕЛ НА ДЕЦИЛА символизира двойнственния характер на човека като създание, от една страна земното, материалното, а от друга - духовното, божественото. Човекът е съсъд Божий, тоест бидейки въплътен на Земята, материализиран в определена форма, той е пресметнат за транслация на висшите космически енергии и мисъл-форми и тяхната материализация в свойствените на Земята форми: действия, думи, постъпки и т.н. Тази връзка с финия свят се преживява от човека нееднозначно, доставяйки му на ниско ниво множество неприятности (включително естествен атеизъм, тоест неверие в Бога предвид на пълно отсъствие на осъзнати усещания за връзка с Него). Собствено човешкото се възприема от него като земно (нисши емоции, инстинкти), или като мистично и, следователно, почти не съществуващи и достъпни само на адептите (великите духовни учители, светци и т.н.), което в крайна сметка води до задънена улица, тъй като да разбере своята чисто човешка роля и задачи се оказва непосилно за човека и често съзнателно се отказва от обсъждане и изследване на този въпрос, макар че вътрешно той, разбира се, се тревожи. Проработката на Хирон както в индивидуалната карта, така и от човечеството като цяло е длъжна да помогне много на човека правилно да се впише в света и разбере своята специфична роля в него, което съответства на кармичната програма на децила.
На битово ниво управлението на Хирон обозначава като принципно човешки тези черти, като чувство за хумор и способност за свеж, нестандартен поглед върху нещата, в отсъствието на които индивидът се разполага, в зависимост от темперамента, някъде между акула, бронтозавър и амеба.
УРАН КАТО УПРАВИТЕЛ НА ДЕЦИЛА символизира творческото начало, заложено в човека. Това творческо начало е непредсказуемо, непостижимо рационално, тоест с разсъдъка и носи в себе си голям енергетичен заряд, който обаче, първоначално възниква на много високи вибрации и трябва да се адаптира към вътрешния свят и външните реалности на човека. Ето защо влиянието на Уран на различни нива на проработка на децила е съществено различно: на ниско ниво проявленията на децила безпокоят човека, но са му съвсем непонятни и той преимуществено се старае да ги изтласка в подсъзнанието, не разбирайки, че именно тези неясни хуманистични плисъци, най-често ирационално-емоционални (например, жалост към смъртен враг, когато изведнъж му става лошо), свидетелстват за неговата принадлежност към човешкия род, а всичко останало е предимно зоологично. На високо ниво Уран се проявява като причастност към волята на Абсолюта, световната карма и общите творчески способности, с каквото и човек да се занимава, но всичко това при виждане и доброволно приемане на своята карма като специфично човешка и за даденото въплъщение натоварена преимуществено в земни дела.
СЛЪНЦЕТО КАТО НАМИРАЩО СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ ПРИ ДЕЦИЛА символизира вторичността на индивидуалната воля на човека в неговите човешки прояви. Човека е "съсъд Божий" и е длъжен да транслира волята Божия, а когато на ниско ниво той подчинява своята воля на егоизма или на нисък егрегор, то собственото човешко начало в него замира, а понякога умира напълно. От друга страна, косвеното влияние на личната висша воля (тоест духовната устременост) и волята на високия егрегор са необходими за това, че в човека да се прояви човешкото начало, но тези влияния никога не звучат като твърд императив, точно обозначаващ конкретна посока на дейността и, още повече, конкретни действия на човека. Човечността не се явява антоним на безчовечността и винаги оставя свобода на избора на ниво конкретни постъпки, но отсъствието на висока устременост и зов на висок егрегор натоварват живота на човека в такава сивота, че той съвършено престава да чувства в себе си човешкото начало и в това се състои косвената императивност на децила (заточение на Слънцето) на ниско ниво на неговата проработка. На високо ниво това влияние се изразява в способностите на човека да се включи към висок егрегор и да помогне на другите хора да получат духовна устременост.
ПЛУТОН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЗАТОЧЕНИЕ И ПАДЕНИЕ ПРИ ДЕЦИЛА символизира големите, заложени в самата природа на земната карма сложности на проявлението и развитието на човешкото начало в хората. То изисква голяма чистота и жертвеност, при което в жертва се принася част от онова, което човека смята и усеща в себе си като най-ценно. Определена съдба стои над хуманистичните прояви и опитите на човека да се удържи над средното ниво, приемливо и за духа, и за неговото ниво най-често завършват с крах или по вътрешни, или по външни причини, и човека, който иска да бъде "просто добър", без да има никакви претенции за святост, но и без да стане предател и палач, въпреки това, в някакъв момент неизбежно (за щастие не във всяко въплъщение) е изправен пред алтернативата: да бъде или жертва, или палач и няма трето положение.
За това, да усети в себе си истинското човешко начало е нужно грижливо да го отдели от животинското начало в обществото и групите, в които членува човека, а това често носи съдбоносни последствия: законът на ятото - законът на джунглата е суров и повелява да се унищожат нестандартните особи, особено неподчиняващите се на груповия егрегор. На духовно силните хора понякога се отдава да излязат и да развият в себе си човешкото начало (велики мислители, хуманисти, светци), но, като правило, те усещат себе си в пълна човешка самота, макар, че могат да имат колосално влияние върху своето (и последващото) време.
ЛУНА КАТО НАМИРАЩА СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ДЕЦИЛА символизира голямата роля на нисшето (биологическото) и общосоциалното начала в развитието на специфично човешките качества у човека. Тази роля на ниско и високо ниво се проявява съвсем различно. На ниско ниво Луната символизира колосалната спирачка, която за развитието на човечността се явява необходимост за човека да поддържа своето съществуване като организъм и социален индивид, тъй като тези проблеми занимават вниманието му напълно: човечността практически се принася в жертва в началото на борбата за съществуване и място под административното слънце, а след това цели поддържането на своето жизнено и социално ниво. На високо ниво човекът се учи да използва своето тяло и разнообразните, вградени в подсъзнанието програми за транслация на висшите енергетични потоци, така че неговите най-обичайни жизнени проявия(а не само духовно учение, проповеди и т.н.) могат да служат за източник на вдъхновение за обкръжаващите. С други думи, екзалтацията символизира не толкова съществената роля на човека в кармичната програма на своя народ, но също и съвършено друга физиология, моторика и други биологични функции (така, мощите на светците стават обект на поклонение).
МЕРКУРИЙ КАТО НАМИРАЩ СЕ В ЕКЗАЛТАЦИЯ ПРИ ДЕЦИЛА символизира ролята на рационалното мислене в хуманитарните аспекти на човешкото развитие и поведение. На ниско ниво влиянието на Меркурий се проявява в крайно непохватни, а често и отчетливо античовешки ментални клишета, опитващи се да рационализират и регулират хуманитарните проблеми. В тези тънки и често хлъзгави (от гледна точка на разсъдъка) понятия, където емоциите често се разглеждат като тежки аргументи, пищно разцъфтява менталната демагогия, преследваща користни цели, но главното е съвършено неразбиране съществото на нещата. Въобще същностното разбиране се управлява от Нептун, а рационалния разум (Меркурий) дава само груби схеми, които в хуманитарните въпроси са съвършено недостатъчни и могат да дадат само общо направление за по-нататъшни медитации и индивидуални постижения, основани на личен опит и неговата връзка с тънкия свят. Но на ниско ниво човекът не чувства това и се впуска в повърхностни ментални медитации (тоест логически упражнения с шаблоните на общественото съзнание), които по същество не го удовлетворяват, но могат да приведат към всеки подсъзнателно желан извод. На високо ниво екзалтацията на Меркурий символизира голяма и активна роля на рационалния разум на човека, помагащ първо, да се ориентира във цялото многообразие на явленията на духовния и материален живот, да ги оценява и извършва отговорни изводи, а второ, да фокусира и направлява потоците на космичната енергия, но и едното и другото са възможни при условие да бъде достигнато необходимото еволюционно ниво и осъзнаване границите на своя разсъдък - фактически и етично (вторите често се оказват по-тесни).
УРАН КАТО НАМИРАЩ СЕ В ПАДЕНИЕ ПРИ ДЕЦИЛА символизира (както и Плутон) големите трудности на земната кармична програма, свързана с развитието на човешките качества в хората. Те никога не се явяват очевидни и всички опити за универсални определения се натъкват на най-силна съпротива и фактически са обречени на превръщане в безсмислица или догма. Символичното падение на Уран в децила през цялото време поставя човека в такива положения, когато на него му е съвършено непонятно, какво все пак значи това - да бъдеш човечен и как конкретно това се постига. "Не прави на другите това, което не искаш за себе си", - е типичния пример за пълен неуспех в опитите да се определи човечното поведение. Първо, всички хора се намират в различни външни условия и имат различна психическа организация, без да говорим за способности и кармични програми, и отъждествяването на другия със себе си води към груби грешки. Второ, всеки човек е изпълнен с противоречия, неговото висше и нисше начала често го викат в различни страни, и в тази ситуация както неутралното поведение, така и поддръжката на което и да е от тях в друг човек често може да бъде наречено (и се явява) нечовечно. Тук работата не е само в това, че пътя нагоре обезателно се съпровожда с отстъпления. Въобще процесът на еволюционно развитие в много неща и принципно е нечовечен, във всеки случай, от гледна точка на средния човек и, падението на Уран в децила, представляващо пряко въздействие на кармата, символизира именно това обстоятелство. На високо ниво на проработка на децила Уран, като намиращ се в падение означава ограничената роля на собствената човечност у хората, намиращи се на нивото на планетарното съзнание: при тях се появява съществено влияние на космическото съзнание, кармични програми, излизащи зад пределите на Земята и се формира съответната етика.
Само по себе си наличието на аспекта децил между две планети означава, че у човека има потенциални възможности да намери "човечен" синтез на техните принципи както в своя вътрешен живот, което означава хуманитарна посока на интересите и заниманията в съответните на планетите области. По принцип децилът е хармоничен аспект, но като минорен, той има ограничено влияние върху живота на човека, в краен случай, ако не се проработва специално него и съответните планети (което означава твърде специфична съдба). Тук много неща зависят също от нивото на проработка на децила, в частност, възгледите, представите и усещанията на човека във връзка с хуманитарните въпроси.

На първо ниво на проработка човек е склонен да смята собствено човешките (в себе си и другите) програми на егото и своето биологическо начало, без да усеща принципна разлика между хората и животните, а виждайки принципна разлика само във формата на живот (свинята живее в кочина, а човека в дом), ниво на  зависи-мост от природните условия и взаимното подчинение (човекът използва животните за свои цели). Понятието човешки живот за него означава удовлетворяване на биологичните ("сит, пиян и с емфие в носа") и най-прости социални ("за да се боят хората") потребности. Всички други човешки стремежи и начала са му непонятни и се възприемат като дивотия, а преди всичко демагогия, прикриваща истинските интереси в числото на показаните по-горе. Религиозността на това ниво се отрича или възприема като средство за дисциплиниране на човека, който трябва да се състои "в страх от Бога", за да го запази него и обществото от анархия ("Боговете са измислени от жреците, за да управляват по-добре народа"). Моралът се състои в подчинение на силния и потискане на слабия.
Подобни хуманистични възгледи се оформят в сферите на действие на планетите, образуващи децил и в моментите, когато са активни и двете планети човек изпитва потребност да гледа на живота и хората именно от тази гледна точка, макар че неговите типични жизнени възгледи и светоусещане като цяло могат да се намират много далеч от хуманистичните проблеми. На това ниво децилът често има деструктивни прояви, защото при неговото активиране човекът започва да внедрява в обкръжаващите и подвластните му хора "човечност" в своето разбиране, изтребвайки (при възможност с огън и меч) всички останали видове като лъжливи и поради това нечовечни. Например: "религията е опиум за народа".
На второ ниво на проработка на децила човек смята най-човечното качество в себе си и другите участието в социални програми. Какви именно ще покажат планетите, образуващи децил, домовете, в които те стоят, другите аспекти и т.н. Например, децил на Венера дава разбиране за човечността като възприятие и творене на изкуство (спецификата ще определи планетата, стояща в децил към Венера) и способностите да обича, децил на Луната - като съпричастност към съдбата на своя народ и т.н. При това мненията и разсъжденията на човека могат да бъдат достатъчно категорични. В първия случай: "Ако ти не си способен да обичаш (вариант - да обичаш поезията), ти не си човек!", във втория: "Ако ти не си готов да отдадеш живота си за родината, ти си недостоен за това, че тя те е хранила!". Принципното различие на това ниво от предишното се състои в това, че човечността се разглежда като изход зад рамките на егоцентричните позиции, тоест като поведение и светоусещане, при които човек възприема другите хора не като част от обкръжаващата среда (природна и социална), а като независими само-остатъчни същности. На това ниво призива: "Бъди човек!" означава предложение да влезеш в положението на другия и да намерите взаимноприемлив компромис, и на това е основан "човечния" морал под лозунга "Живей и дай на другите да живеят", или каза но по-философски, концепцията за "разумен егоизъм". Религиозността на това ниво се възприема положително, защото религията отвлича човека от егоцентрични позиции и провъзгласява (особено християнството и будизма) общочовешки ценности. Обаче това ниво се явява (за разлика от третото) по същество атеистично, защото човек практически не усеща Бога в себе си и като център на религиозното учение, тоест съществуването на Бога и, Неговото влияние върху земните дела, той отнася към мистиката, а собствено човешката природа вижда само в земните, макар и най-добри негови прояви.
На трето ниво на проработка на децил човекът усеща в себе си и някои други висши "аз", или Божественото начало и частично вижда пътищата на кармата, и за него въпроса за това, какво собствено е човешкото начало става актуално и далеч не просто. От една страна, той е склонен да отхвърля своето нисше, биологическо начало (его) като недостатъчно човечно, от друга, той чувства, че и Божественото начало не е напълно усвоено и, освен това, да се смята човечен също не може. Като правило, човек прави избора в полза на своето Божествено начало и разглежда човешкото като спирачка на духовния път (характерно за светци, занимаващи се с умъртвяване на плътта). За това ниво като цяло е типично не само (грешното) пренебрежение лично към своето нисше начало, но и своеобразно духовно високомерие, когато за недостатъчно човечно се обявява егоистичното начало не само в себе си, но и във всички останали хора, независимо от тяхното ниво на развитие. Човешкото се разглежда като нещо промеждутъчно и двукратно временно на пътя, водещ човека към Бога. Такъв, в частност е любимия сюжет на древната индийска философия: скъсвайки оковите на майя (илюзорната външна реалност), човек вижда, че съществува само една истинска реалност - Бог. Обаче наивното, често ментално прилагане на това съвършено езотерично указание, което става разбираемо само на много високо еволюционно ниво, води духовните прозелити към силни извращения в представите за човечност и, в крайна сметка, към изопачаване на своята и чужда карма и етика. Реално на това ниво на разбиране факта, че човечност въобще и във всеки конкретен случай, все още няма и, ще бъде голям успех, ако човек осъзнае това. Тогава той ще може да реализира големи и творчески хуманистични програми и да смекчи твърдите кармични възли.
На четвърто ниво на проработка на децил човекът в някаква степен вижда пътищата на земната карма и ролята, която играят в нея отделните хора и колективи. На това ниво той вижда, как именно възможностите, дадени на всеки човек, въплътен на Земята в конкретно физическо тяло и социално обкръжение, с неговата конкретна физиология и психика, могат да бъдат реализирани с участието си в планетарната, националната и групова карма, а също и в различните варианти на проработка на неговата лична карма. На това ниво човечността представлява просто участие в планетарната карма на своето място, което на ниски нива на развитие означава дълго блуждаене в тъмнината, отначало безцелно, а след това в хаотично търсене на истинска светлина, тоест светлината на истината. На това ниво нечовечно се оказва само огромното пряко влияние на космическите сили (ако то съществува) върху естественото течение на кармата на Земята и съдбата на отделните хора.


Re:Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #11 -: Юли 11, 2010, 07:55:40 am »
Д-р Калоян Петров

Записал: Милка Петрова


ХОЛИСТИЧНА АСТРОЛОГИЯ – 3

Главни кармични и дхармични аспекти – нонагон,бинонагон,полунонагон, квинтил, биквинтил,децил



1.

Минорни аспекти - в древната астрология такива аспекти са се отхвърляли. Минорните аспекти се появяват с навлизането в епохата на просвещението, т.е. откакто човека станал умен, образното му съзнание се загубва, способността му да си представя нещата става безпредметна и той започва да ги мисли. Подменя директния контакт и преживяването с мислене и така се получава разминаване м/у това, което той твърди, говори и това, което върши. Хората само преди 200 г. са говорили това, което чувстват. Сега в момента самият човек не стои зад приказките, които ги говори. Така ние се въвеждаме в доста голям хаос породен от мисловността, нещо което е правомерно за нашата епоха, която подготвя навлизането във Водолея. Ние всъщност сме в тази епоха, въпреки че астрономически има още 350 г. Жената в един глобален мащаб, както никога в човешката история придобива по-голяма свобода с всички кризи на това и загубата на самата жена. Друго голямо освобождение има в политически план – режима на Сталин се разпадна, целият соц. лагер също вътрешно изгни. Епохата на Водолея е свързана с много спорове, всеки си е със собствено мнение, няма консенсус, всеки иска дистанция, независимост и свобода. Всеки иска да открие себе си, да следва собствения си път и в това нещо не се свързва с другите. Рушат се традициите, руши се патриар-халния облик. Реално промени се случват много трудно само когато се извърши саможертва. Само тогава става промяна и това е ключът. В момента, в който в сверата на икономика, политика или култура някой направи саможертва това тласка към промяна. Саможертва значи да рискуваш, да престанеш да спазваш правилата, да се посветиш изцяло на това ново нещо, а за да го направиш трябва да имаш съответната зрялост и активен вътрешен живот, който да те води. В противен случай ще се сринеш, ще се усъмниш, че си един наивник. Със сигурност ще бъдеш атакуван, има сили които не желаят промяната и трябва да си готов за саможертва в противен случай тази противоборстваща сила просто ще те размаже.

Това, което ние знаем като Водолей, 11 дом е дом на човешките отношения / 3,7,11дом/ – имаме колектив, общност от свободни хора, няма йерархия. Кое би могло да обединява хората по този начин ? Една зрялост по отношение на свободата. Това означава да не предаваш на първо място, означава истинност, всъщност това означава любовта. Водолейска общност означава общност на свободата, общност на любовта, което е една мечта на човечеството от хиляди години. Това е единствено възможно на базата на по-активен вътрешен живот, в противен случай се изражда в делови, бизнес отношения. Когато се съберат хора, които нямат активен вътрешен живот в един момент ще ги оставят нещата само на външни фактори, които са делови, рационални отношения. Не е достатъчно целта, която се постави да бъде идеална сама по себе си, примерно да няма печалба и да не се делят дивиденти, това отвън звучи добре, но трябва да дойде отвътре изпълнено със съдържание. Човек би могъл да направи такова нещо, но подбуден отвътре, от себе си, а не подучен. Ако се окаже отвънка подучен в някакъв момент ще загуби вяра и с една лекота ще се плъзне в бизнес реализация на нещата. В този смисъл духовна работа от гледна точка епохата на Водолея е задължителна и неизбежна.

Аспектите в кармичната астрология се отнасят до вътрешния свят на човека и тъй като в миналото вътрешният свят на хората не е бил отварян съответно и тези аспекти не са били тема и са съществували в езотеричен, таен вариант и когато се е извършвала промяна тя не е била пораждана вътре в самите хора, а е била импулсирана от Духа.

2.

Духът е избирал някой подходящ и през него, той се е превръщал в носител на промяната и можем да кажем в исторически план, че определени хора в определени моменти са тласнали напред нещата и тяхната саможертва е очевидна - много често те са платили с кръвта си за това, което са направили, били са гонени и преследвани, да се получи промяна е много трудно.

На нас трябва да ни е ясно, че тези минорни аспекти представляват едно усилие, чрез което ние трябва да разбираме вътрешния свят на човека и да поставяме задачи пред него – това, което той трябва да върши и е ценно, и важно, да въвеждаме ред сред хаоса на вътрешния свят. Ние всички страдаме от този хаос, от неговите колебания и неструктурираност. За целта ще ни трябва едно познание за вътрешния свят.

Главни кармични аспекти. Основният е нонагона /N/ – 40 градуса, кармичен, мажорен аспект. Той има една по-трудно уловима природа, но в същото време мощно действаща. Възприето е да се смята, че това е основният кармичен аспект носител на нещо като кармичен квадрат. В кармата е носител на миналите животи и спада към групата на Южния възел. Нонагоните човек ги носи със себе си с раждането си и те изразяват една сериозна драматичност в човека по отношение на планетите, знаците, домовете където е сключен този N. Това означава следното – в миналите животи се е случило реално събитие във външен план, което е носело някаква фаталност в себе си и затова можем да кажем, че N носи в себе си един много ценен плутонически х-р също. Той изразява следния кармичен факт – когато човек не се справи с дадена ситуация и така си умре, това нещо не изчезва, много хора си отиват от този свят с неспокойна душа. Когато това неспокойствие е фундаментално, мощно в Духа то поражда токова изживяване в човека, че духовните същества не са в състояние да променят това положение, а тъй като има една свобода – не бива да се пречи на никой да се движи към любовта, човек трябва непременно да го изживее това нещо и да не бъде излищно щаден, евтина милост не се оказва и по тази причина това нещо си остава в Духа преминава си там. С нонагоните хората искат бързо да се появят на Земята, в буферния свят, където могат да променят ситуацията, в Духа не могат. Става дума за събитие от следния х-р – примерно съответният човек е пострадал по един начин, който е изглеждал фатален, N не е свързан непременно с убийства и смърт, рядко е това. N се образува, когато някой попречи на човек да следва пътя си и всички случаи, при които любовта бива забранявана. Всеки го преживява различно. Някои намират начини да уравновесят себе си, други не. Когато човек рухне и се срине поради някакви причини това е N. Нонагоните се образуват на лична основа, не е важно дали ти си жертвата или палача, важно е как се справяш с това положение, важно е как си отиваш от този свят. Случват се различни неща не всичките щастливи, но моята реакция показва дали ще има N, т.е. има хора, които преживяват много тежки неща и не се образуват N, а други по-леки неща и се образуват. В този смисъл носи личен х-р и показва пътя на човека как върви, но е характерно, че става дума за завършен акт, нещо което се е случило и носи необратим х-р, т.е. човек преживява драма на 20г. и после цял живот живее с нея, не излиза от нея и влачи жалко съществувание заради това, което се е случило тогава. Характерно е, че ситуацията до края на живота не намира никакво разрешение, на човек му изглежда фатална, т.е. хора, които са се погребали на някакъв момент и така са останали - това е нонагон. Човек се погребва и когато започне да се държи дебилно, агресивно, почва да руши другите хора, става едно оръдие на демоничните сили и на злото. Фактът, че той няма никаква съвест не променя нещата от духовна гледна точка. Обективният факт е такъв – този който е убиец, мародер, който убива любовта, т.е палачът също има N независимо, че не се интересува от злодеянията си поради някакви причини. Примерно аз съм един бандит, безсъвестен, който наранява останалите

3.

фатално, но който се смята, че постъпва правилно, значи тука не става дума за наща субективна преценка. Когато човек се изживява като жертва не се образува N, защото той субективно се изживява като такъв, неговата субективна представа може да е всякаква и това няма нищо общо с истината. N се образува заради реалното му поведение, изживявайки се като жертва той наранява и опустошава първо Господ. Той ти е дал живот и ти не можеш да се отнасяш така към него, да се отричаш от живота си и да хленчиш като дете, защото не са ти направили по кефа. От какво се получава това? Не прощава - той съди доброто по този начин. Казано е - не съди. Тебе Господ не те съди и ти недей да съдиш и затова ще има N. Нонагони не се образуват по субективни причини, защото смяташ, че някой те е наранил и много страдаш. Това може да не е така - моето самолюбие страда, моят егоизъм страда затова, че съм си въобразил, че някой ме е наранил. За много хора истината е много нараняваща, трудно поносима и това не значи, че ще има N. За много хора самата любов е нараняваща и опасна и проблемна, предизвиква страх. По принцип минорните аспекти носят духовен, т.е обективен х-р, не носят основно психологически х-р. При човека духовният х-р е смесен с душата му, с психологията му, но по никой начин нито един духовен аспект не може да бъде коментиран чисто психологически, просто като определен тип изживявания. Да се научиш да прощаваш не е психологически фактор, той е чисто духовен, основен фактор. Прошката не е душевно качество, тя е духовно качество. За да се постигне прошката е необходимо да има определена душевна нагласа, едно такова изживяване, само че то е вторичен елемент, не е първичното. В духовен аспект нещата са обективно-истинни, осъзнати мисловно и вече психиката следва това нещо. N може да се получи от всички такива ситуации, при които човек се смята за фатално ощетен за цял живот. Ако един човек вярва, че е би могъл да учи нещо и да практикува нещо, обаче то не се е случило, тогава може да се получи N и това е едно вътрешно страдание цял живот. Примерно някой не е завършил висше образование и това му е отрязало някакви пътища и той цял живот носи в себе си една неоправданост тежка. N се получава, когато човек е преживял травма - нещото което не може да осъзнае, не може да си обясни, не може да приеме и промени по никакъв начин и съответно това остава в психиката като травма. Тука изнасилвания, безпричинни побои могат да се превърнат в такова нещо. Имайте впредвид, че алкохолизма при почти всички случаи е психологическо заболяване – човек започва да пие да му олекне, тъй като много му тежи, използва алкохола като някакво лекарство, което обаче е капан той деградира по този начин. Алкохолът блокира вътрешния живот на човека, т.е. олекването е точно от ликвидацията на вътрешния живот, колкото е по-мъртъв човек толкова по му олеква, толкова по-малко животът му тежи. Алкохолът има умъртвяващ ефект и благодарение на този ефект води до олекване на ситуация, на болки и др. Може да се използва терапевтично, локално като знаем, че умървява съответния елемент и така ще потуши болката или др. неща, но умерено, внимателно, предпазливо.

Всеки един от нас, когато има N може да си го спомни, може да види оная ситуация някога, просто може да види онова, което се е случило, особено ако има отправна точка, след като се разгледа N и се предположи. Иначе може да се види от ясновидец, такъв от грандиозен мащаб, който може да вижда живота на другия в Духа, но това не е мн. ценно, мн. по-ценно е самият човек да си спомни, тъй като може, т.е. човек да мобилизира собствените си сили винаги е по-добре отколкото някой да ти говори абстракции, без да имаш усещане за това. В този смисъл да се открие истинското значение на N е възможно едва когато се получи преживяване на онова, което е било и то по един буферен начин – ти го преживяваш, но не се въвличаш в него, не го изживяваш на ново едно към едно, а имаш един буфер от тази позиция, от този живот,

4.

безкрайно ценно е за себепознанието и за решаването на основни задачи. N е една основна голяма задача, която колкото повече се осъзнае, толкова по-бързо, по-леко и по-ефективно може да мине, по-голям резултат да има за нас самите да израстнем повече. Това, което е характерно за N като аспект e, че бидейки мажорен той действа много мощно и във външен план. N се реализират в нашия живот като външен факт и затова ги има в хороскопа. И то не като еднократен външен факт, а като една нишка, една тенденция в нас, която така ни гнети, която ни тревожи по един интуитивен, свръхсетивен начин и ако човек се огледа в душата си повече той може да открие N. Сега тука говориме за още по-дълбоко ниво. Наблюдението на хороскопа, мисленето в/у него, расъжденията в/у него, медитирането в/у хороскопа, съсредоточаването и опита да постигнеш дълбочина, изживяването на хороскопа води до осъзнаване. Човек започва да осъзнава житие-битието си, започва да осъзнава връзките си с хората, започва да познава себе си в по-голяма степен. Отправната точка на цялото това нещо е, че хороскопът винаги е прав, хороскопът винаги е верен, никога няма да те подведе и не поднадлежи на съмнение. В нашия свят всичко подлежи на съмнение много малко неща не поднадлежат, хороскопът е едно от нещата, в които ние не бива да се съмняваме. След като сме стъпили на здрава основа от там нататъка имаме правомерно усилие да постигнем разбиране. Винаги когато съм се усъмнявал в хороскопа по някакъв начин това е било грешка и понякога съм го разбирал години по-късно. Нямам нито един случай, в който да съм се усъмнил и това да е било правилно, т.е. аз съм виждал някои неща и съм си казвал – не, мисля, расъждавам и казвам не, просто не виждам това какво общо има и след три години точно това същото става, дето си виках няма такива неща, дето не можех да предположа как ще се извъртят нещата и те се извъртяват и стават, т.е. рационалното мислене няма ресурс да обхване подобен развой на събитията, аз нямам изградена представа, че така може да стане и когато стане само се удивлявам и сега разбираш как не контролираш нещата, не ги владееш и т.н., не си ти началния носител на истината, не си тоя, който ще отсъжда това така ли е или не. Затова като се укрепиш в тази вяра можеш вече да търсиш този N и другите такива аспекти като него. N показва в определени сектори на живота във вътрешния свят и на външния, като външно проявление, необходимостта от едно развитие, от една промяна, показва че трябва да има прошка, мир, хармония, равновесие, приемане и най-вече осъзнаване. Там където е N човек трябва да стане един житейски философ в тези свери, за да може да разбере какво там става. N е главен кармичен инструмент за развитието на човечеството, само че ако квадратът това го прави в един по-макро вариант, то N го прави по в духовен вариант, по-трудно човек се досеща какво става, по-лесно се заблуждава. N свързва през 40 градуса и през два знака, т.е. връзките, които той създава са по-трудно уловими отколкото един квадрат. Квадратът е лесно забележим, директно проявим на всички нива и на духовно и на душевно-събитийно ниво, докато при N само човек, който е доста ударен и от това почва да ги гледа нещата, да ги прозира и да се вълнува, или пък съзнателно има наклонност към това да изследователства и открива по-дълбокия пласт на истината. N изисква задължително човека да се промени. Кое в човека всъщност трябва да се промени? Егоизмът. N се поражда от някакъв егоизъм реално погледнато. Този същия егоизъм убива любовта и задължително вкарва човека в страдание. N изисква това нещо да бъде осъзнато, разбрано и да се получи промяна. Аз съм стигнал до извода, че има два начина човек да се променя. Единият е чрез шокова терапия, т.е. човек след като не желае да се променя по никакъв начин и не се и опитва, а затъва в самодоволството, постоянно бяга от собствената си промяна затъвайки в суетни борби, преливайки от пусто в празно и ненамирайки сила в себе си реално да прави нещо, то този човек се ужасява от себе си когато премине в отвъдното. Той си

5.

казва така: аз очевидно не извърших никаква промяна в този живот, тъпках на едно място, ако продължавам по същия начин това ще бъде пагубно, ще бъде тежко, значи трябва да направя нещо, какво да направя. Значи за много болен трябва много силно лекарсво. И аз решавам през следващия си живот на Земята да преживея шокови неща, аз се подлагам сам на шокова терапия, поставям се в такива условия, в които има развитие и аз съм поощряван за това от духовните същества и човек по тоя път върви. От тук вие виждате как има хора, които живеят един банален живот и когато се случва нещо започват да се вълнуват, да се борят всеотдайно. Това е N пред човека има много сериозни драми и той трябва да ги разрешава. В едно самодоволство човек никога не достига до дълбоки изживявания, няма причина да го прави, той винаги се движи в едни много повърхностни изживявания, които не водят до нищо. Кое е това, което ме вкарва в невъзможност да съм както преди? Използва се тялото, като го увредиш, това уврежда етерните сили, жизнените сили вътре в тебе, това повлиява на психиката страхотно и повлиява на съзнанието, принуждава те да мислиш в новите условия. Колкото е по-фатално увреждането, толкова по-голямо усилие е необходимо на Аза на човека да надживее това, да се справи променяйки себе си по необходимост, по невъзможност да я караме по старому. Не че не може да се изхитри човек след като се увреди така жестоко пак да изпадне в самодоволство или да изпадне в самосъжаление и да затъне в него и да деградира – може разбира се, но той е поставен при такива обстоятелства, при които той може и да се бори, той е провокиран да се бори. Често пъти при такова положение никой не може да ти помогне, така е увредено, че нищо не може да промени ситуацията. Човек трябва да изживее това състояние, при което никой не може да му помогне и той очевидно трябва да се справя сам. Когато човек трябва да се справя сам това винаги укрепва азовите сили, когато се бориш това е ценно. Докато си се отпуснал в нещо и смяташ нещо отвънка да ти помогне ти не се мобилизираш така, не се бориш, няма тая сила вътре в тебе. Имитациите на някакви промени, това задоволство от нещо нищожно е масов случай.

Вторият начин е човек без шокова терапия сам да положи усилия да използва волята си в посока на едно развитие на вътрешния си свят, да има една воля за духовно развитие, да сложи в ред вътрешния си свят, наклонност да се работи в това отношение, при което няма да се случват шокови терапии, ще настъпи уравновесяване на човека. От обективна гледна точка всичко има значение и най-малкото нещо се оценява и това променя тъканта на реалността веднага. Значи ако ти полагаш реални усилилия в едно отношение ще ти се даде възможност да успееш, да се види какво ще стане, т.е. няма догматичност, няма планиране, щом полагаш усилия се отлагат всички други неща докато се изясни, тъй като нещата често пъти са на кантар, човек полага едно усилие и това се цени. В Духа си представете, че някой ви обича с цялото си сърце и ти желае най-доброто. Старае се да ти помогне, да забележи в тебе и най-малкото усилие за нещо той се опитва да те подкрепи, няма някакъв регламент, но когато вижда, че не полагаш никакви усилия и затъваш все повече в лъжи и се самозаблуждаваш те поставя в ситуации, в които ти това да го проумееш. Животът ни говори, всяка среща с човек ни говори, всеки един ден с климата си, с природата си, със светлината, с тъмнината, с растенията, с животните, всичко това ни говори, в нащо поведение всяка една случка ни говори. Тука не става дума да се изпадне в знаковост, дребнавост, че всичко е знак. В много случаи човек не е причина за страданието, а кармата на мястото - понасяш удари заради общата карма, страха, егоизма, алчността, завистта, незрелостта на околните, но е много ценно винаги да търсиш кое е привлякло това нещо към тебе, т.е. често пъти някакви твои мисли, деяния и преживявания не са били чисти, не са били много истинни и за да разбереш, че е така, да разбереш истината се е случило нещото.


   http://www.svetlinavastrology.com/holistichna-astrologiya/glavni-karmichni-i-dharmichni-aspekti
Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички...
Истински свободен е този, който няма нужда да прави избор...

Re:Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #12 -: Юли 11, 2010, 07:56:36 am »
6.

Човек е трудно да разбере защо се е родил точно на това место, това е голям синхрон с цялата Земя, с всички хора, с животните, с растенията, с всички същества, този синхрон не можеш да го обхванеш. Значи вторият начин е човек да се осъзнае и да върви по него, обаче за много хора има сериозни причини от кармичен х-р, които не позволяват духовна наклонност. В кармата има общи за човечеството основни потоци. Един от тях е че човек, който твърде много е лъгал и мамил в следващия живот това се превръща в повърхностност. Кармата не върви праволинейно, т.е. това че си лъгал в един живот не означава, че в следващия ще продължиш да се развиваш като лъжец – не. Какво значи да лъжеш? Означава да не навлизаш в същността на нещата, да я изопачаваш, да се плъзгаш на някъде, така че е съвсем ясно защо след това се оказва, че в един момент ти губиш способността да навлизаш по-дълбоко в нещата. В старанието си да ги изопачиш, да ги променяш както ти е на тебе удобно по някакъв начин, защото човек лъже от егоистични подбуди осъзнати или не, но от такива подбуди - да се предпази от нещо, да получи нещо, след което се оказва, че не е в състояние да осъзнава причините за това, което се случва наоколо, не е в състояние да се вглъбява в себе си. Ако по една или друга причина започне да си задава въпроси не може да си отговаря и установява, че има като чели една бариера, една преграда. Той полага усилия да се съсредоточи и не може все едно тука нещо вътре в него почва да го задушава, блокира го и не му позволява да разбере по-дълбоко как стоят нещата, и тука имаме кармичната бариера. Това го казвам, за да стане ясно, че този втори път e на осъзнаване и на една вътрешна работа, която да разреши N без да се налагат външни такива, т.е. справянето с кармата, защото N е карма. Астрологическото име на кармата е N, справянето с кармата, което е възможно. По отношение на въпроса дали може човек да се изправи с/у кармата и да я ликвидира – да напълно е възможно. По никой начин не може да се въприема кармата като една фаталност, като нещо което е неизбежно и човек не може да се бори, напълно може. Човек притежава свободата да променя себе си и нещата около себе си. Самата карма означава неправомерни действия не в посока на любовта, действия отдалечаващи човека от любовта. Разбира се в момента, когато това се прекрати и човек започне да се движи по посока на любовта кармата се премахва. Освен това разбира се, че злото се поправя с добро. Примерно убил съм в гнева си човек, да кажеш че съм искал – не, просто в някакъв момент ми е паднала черна пелена и той и умрял, аз не исках до там да се стига, съжалявам, но стореното сторено и сега какво. Едното е да се тръшне и до края на живота да живее в чувство на вина, на безполезност, да се погнуси от себе си и да се самонаказва и това ще стане N. Изживяването на злото определено не е приятно и когато човек затъне в това, той започва да цени доброто, да различава мрака от светлината, в него трябва да се появи импулс за добро и колкото по-вече зло си направил толкова повече добро трябва да направиш. Започваш да живееш като един човек различен от този, който направи злото и по този начин субективната карма, която си я натворил, чрез осъзнаването, чрез покаянието се премахва. Сега ние ще различим обективна и субективна карма. Субективна е когато ти поправиш след това, това което си сторил. Значи убих един човек, след това спасих един човек, никой не искаше пръста да си мръдне за него, аз се хванах с него, разбира се това не е леко изисква посвещаване, голямо усилие, изисква да жертваш нещо от теб и другият човек се повдига. Това е велико нещо да върнеш на един човек вярата в нещата, в него самия. Ние хората на Земята сме в групи, в общности, защото имаме нужда да си помагаме, човек сам не може да оцелее, не може да се справи. Някой друг трябва да ти помогне, когато на никой не му пука за теб губиш желание да живееш. И когато някой, който някога е грешил се размърда и има импулс да се поправя, да се държи по друг начин се получава и така човек се променя

7.

субективно. Обективният факт обаче си остава, тъй като това не касае само този, който е извършил деянието, ти си навлязал в живота на другия, а е могло да не се случи това, това е нещо непредвидено, което се е случило заради твоите собствени неовладяности, безсилие и т.н. Не си мислете, че всичко на Земята е програмирано и се случва така. Много неща не са ясни, не е ясно как ще постъпи човек в даден момент, човека не е прочетен вестник и в този смисъл така се създават нещата, в някакъв момент ти сам си градиш съдбата извършвайки нещо. Затова и кармата преследва хората сериозно, защото в своето несъвършенство ние извършваме деяния извън любовта и съответно се трупа и карма. Обективният факт се отразява на цялата Земя, не само на човека, с който се е случило, а и с всички там хора. В смисъл, че колкото и добрини да направя след като съм убил някой, този някой си остава убит, т.е. едното не възкресява другото. Добрините са си на една страна, но този факт си остава, той не се променя обективно. Субективно се променят нещата, но обективно ситуацията си остава такава каквато е. Обективната карма се трупа по цялата Земя и трябва някой да я плати в противен случай ще задуши самата Земя. Обективната карма създава условията на бъдещото човечество за неговото живеене, т.е. съвкупността от наще деяния изгражда нашето бъдеще, това което се случва днес е фундамент на нащо бъдеще. Когато ние си спомним какво беше и мизериите, които са били - те навлизат в нащо бъдеще. За да се промени обективната карма е необходимо определен брой хора да се свържат с Христос или казано по друг начин те да се издигнат на 4-то ниво на съзнание казано астрологически и да извършат актове на прошка и самопожертвователност не от личен х-р, не заради някого, а заради човечеството като цяло. Те трябва да извършат това, което Христос извърши на Земята, той не отиде на кръста заради някого, той отиде там заради всички хора и заради епохални общочовешки неща. Такова нещо трябва да извършат и други хора и чрез саможертвата си ще дадат онази сила, от която се нуждае христовото същество, за да може да промени обективната карма, за да може бъдещият свят на човечеството да изглежда добре и в него субективната карма да не се намесва. Демоничните сили далеч не винаги са били спътници на човека. Те се намесват от един момент на човешката еволюция и в момента на тяхната намеса те са органично сплетени в човешката същност, т.е. човек се ражда и демоничните сили имат гнезда вече в него и луциферическите и ариманическите. Но това далеч не винаги е било така – човек не е създаден от тези сили и те не могат да създадат човека, те нямат изобщо тези възможности.

Значи N представлява усилието да се справиш с тези егоистични неща, които са довели до сериозно увреждане от фатален х-р и това, което се е случило не се е променило до края на живота, т.е. човек не е могъл в рамките на този живот да излезе от тази ситуация и да промени нещо, затънал е в нея и там си е останал. Не трябва да мислим, че всеки човек, с който не се разбираме има N, той се образува за тежко-драматични неща силно увреждащи живота. Ако двама души не си променят живота в резултат на техните отношения няма N. И двата начина целят да накарат човека да се замисли много сериозно. Вечер да си подготви това, което през ноща ще дойде при него и утринните мисли да са новаторски, творчески, прозорливи, т.е. вечер това, за което расъждаваш през ноща да улегне в тебе и на сутринта да имаш като отговор един напредък по отношение нa тези неща, но за да се случи това, човек или трябва да пострада жестоко и ще не ще да ги мисли нещата или да го направи сам без някой да го уврежда жестоко, за да го принуди да мисли. Когато човек осъзнае настоящето си състояние и го анализира съвсем честно без да се хвали излишно /дори е хубаво малко по-песимистично да гледа/ и си отговори защо е ценно да прави такива усилия за расъждения в една или друга посока, и когато осъзнае потребността от това оттам

8.

натакък в душата трябва да израстнат едни сили на гузност когато не го прави. Да се чувстваш неудобно от себе си, че макар че си осъзнал много добре не си мърдаш пръста и да си кажеш – аз съм един човек, който макар и да е осъзнал необходимостта от подобен род деяния не ги прави, /а продължава да се занимава изключително само с външни деания/ без които не бих могъл да имам такъв един вътрешен живот, което веднага означава много други неща, че всички действия в Духа ги няма и ако си имал илюзии до този момент трябва да се оттеглиш от тях. Или обратното наличието на такъв живот, на една ежедневна молитвеност сутрин и вечер, определен комплекс от упражнения, действия, които целят да съживяват душата и осъзнаване защо са такива. Каква е разликата м/у сутрешната физарядка и м/у това да извършиш друг тип движения повече в художественото, по-елегантни. И двете имат ефект, но разликата е, че едното е стремително, мускулно поведение и те готви за външно движение, в резултат никакви нови, оригинални мисли в главата ти няма да дойдат, могат да дойдат мисли, но само за външни работи, а другият вид ще породи в тебе трепети, които ще те докарат до невероятното състояние наистина да се раждат оригинални мисли, да създадеш условия това да се породи в теб. И така N провокира вътрешна активност по един от двата начина. Когато в хороскопа няма N това е един показател, че пред човека нещата не стоят така драматично. N винаги крие в себе си риска от външна драма. Никога не можеш да бъдеш сигурен, че той няма да доведе до външно съдбовно събитие характерно за N, не е задължително, но е възможно, защото неведоми са пътищата. Без да се плашим и притесняваме, но N в хороскопите могат да доведат до някакъв драматичен външен елемент и това ще стане, когато вътре неистинността, фалша самозаблудата, самодоволството са така укрепени и така вкоренени, че е очевидно, че никакви промени няма да станат докато не дойде дебелия край.

При минорните аспекти орбисата е малка максимум градус, само че астрологията не е сбор от правила, а живо нещо, понякога N може да е валиден на 2 градуса и повече. Това зависи от планетите в N. Ако това са доминантите на хороскопа една по-голяма орбиса ще е валидна. Кармичните доминанти свързани с оста на възлите също могат да разширят орбиса, едната планета съвпаднала с възел също може да го разшири. Планета с връх на дом може да има N, но най-вече с МС и АС, защото те са еднакви при почти всички домови системи и затова е уместно спрямо тях да се възприемат кармичните аспекти. N към възлите не се коментира, защото те не са такъв локален фактор, напр. N към Южния възел би означавал,че ти е сбъркан целия живот, всичкото житие и битие, което си имал е една голяма грешка, което не може да е така, човешкият живот винаги има смисъл, а N към Южния възел би означавал, че човешкият живот няма смисъл. N с участието на Уран, Нептун и Плутон също позволява по-широк орбис, като само този аспект не ги включва в наталната карта и не се коментира, разглежда се само в една кармична карта. Тук също има еднопосочност на аспекта - от Уран, Нептун и Плутон към другите планети, Юпитер и Сатурн към личните планети, а самите лични планети имат една равнопоставеност помежду си, има двупосочност, не може да се каже, че само едната планета въздейства, а другата не. Напр. в отношенията Слънце-Венера има една смесица. Венера омекотява Слънцето, придава на Аза на човека по-меки форми, по-елегантни, човек има по-внимателно поведение, по-меко излъчване като цяло, по-доверително, не изглежда по никакъв начин брутално, но и Слънцето въздейства в/у Венера обратно в тая мекота, опитвайки се да прокара волята си, опитвайки се да се наложи в сверата на чувствата си, воля в чувствата да се вложи, да наложиш чувствата си в/у другия, т.е. когато на мен ми е весело и на тебе трябва да ти е весело, когато ми е тъжно и на теб трябва да ти се стъжни, за да те чувствам съпричастен, да има споделеност и те принуждавам да

9.

влизаш в мойте чувствени изживявания. Това се практикува чрез обида, т.е. когато ти не споделяш моето преживяване аз ти се обиждам, така че да ти стане кофти и другия път да преживяваш като мене. При такъв аспект това се прави и е доста несъзнателно, т.е. човека го има едва ли не в характера си и когато го осъзнае излиза, че не е лесно да го промени, много често постфактум разбира поведението си, има една двупосочност и е въпрос на баланс как ще се разпредели. И със Слънце-Марс е така, може да бъде много брутален аспект, егоистичен, да си прави каквото си иска без да го интересува нищо, в смисъл агресивен, наранява, т.е. Слънцето /волята/ използва енергията за правене, което не е творческо ами егоистично уреждане на себе си и нараняване на другите, арогантен тип, който не приема, че поведението му е некоректно и има една такава цинична философия, че аз проблеми нямам и си правя каквото си искам и ми е много добре, ако някой има нещо против да заповяда на ринга, аз съм готов да се бия с всеки, който ми пречи да си правя каквото си искам, аз съм успешен човек, такъв е живота, ако някой не вярва да заповяда да му покажа как е да му дам един житейски урок. Това е Слънце-Марс - аспект ефективност и въпроса е в каква посока ще е тази ефективност, така че и Слънцето действа на Марс и обратното. Много хора имат жажда за правене на нещо, самият Марс ги увлича в нещо. Примерно аз имам енергия и се втурвам да правя нещо, което не е много добро, обаче ме разтоварва, т.е. Марс води нещата - не се стърпях, знам, че не беше много коректно, но се облекчих, тази енергия в мен се реализира по някакъв начин. Слънце-Марс води до нетърпеливост, бързо се взима решение и незабавно се превежда в действие. Слънце-Марс може да развие състезателен х-р, ако човек се изкуши да следва инстинкта си, което прави човека с фалшиво самочувствие и значимост. За астрологията на човешкия дух е характерно, че тя разобличава подобни фалшиви ефективности, основният критерий за нещата е тяхната моралност. Какво добро има в това като го правиш? Това като го правиш защо го правиш има ли моралност или не? Сложен въпрос, защото ако отидем към култ за съвършенство ще обявим за безморален целия свят и ще намерим милион доказателства, че е така, което ще ни наведе на мисълта да зарежем този свят, тогава луциферическите демони ще ни овладеят. Т.е. ние в този свят такъв какъвто е трябва да правим възможното без да се чувстваме виновни. Не е лесно да плуваш в нечиста вода и да останеш чист. Ако си достатъчно далновиден и прозорлив ти ще се усещаш, че в определени сектори просто е невъзможно да не се оцапаш, но има сектори където е по-чисто и е възможно да оцелееш като морален човек. Ако някой казва, че на Земята е невъзможно морално поведение това не е вярно, възможно е, но човек трябва да има една бдителност и той ще я има ако има вътрешната зрялост и ако това нещо действително го вълнува. Иначе то е дрешка, която облича когато не му пречи, когато така и така бизнеса върви, но когато бизнеса изисква неморалност – аз хвърлям дрешката тогава, бизнесът е по-важния той трябва да върви и аз продължавам като мина през този етап пак ще надяна дрешката. Човек така като се държи вече е тотална безморалност и в един духовен хороскоп само това има значение. Т.е. човек да изпадне в гняв това е добре и не е – можеш да изпаднеш в свещен гняв от морални подбуди и си длъжен да разобличиш, категорично да изясниш нещо обективно, длъжен си когато виждаш нещо да го наречеш с името му така както го виждаш и когато то се опитва да се прикрива ти си длъжен да го разобличиш. На него ще му е болезнено, на никой не му е приятно когато лъже да го разобличат, но в духовен смисъл само това има значение, само това е важното. В един рожден психологически хороскоп моралната тема не се коментира толкова, а се прави психоразбор без да се коментира кое е морално или не. Ето аспектът Слънце-Марс се коментира като ефективност, но това може да е морално и да не е, но това не се коментира, а се правят констатации по отношение психиката на

10.

човека, неговите душевни качества и на тази база отношението с околните. Докато в един кармичен хороскоп единствено това се прави, но не в една рамка на осъдителност, въпросът е пред човека да се поставят съответните задачи. Като има N това е една много сериозна задача и тя трябва да бъде ясно поставена, т.е. астрологът трябва да може добре да направи условието на задачата – това ти е дадено, това се търси и пред човека вече да има една тема за расъждение, нещо което той да го търси и да го съживи в себе си, да не бъде някакво чуждо твърдение, което той да се чуди какво общо има с него и това е достойно за медитация да се съредоточи в/у него и да се опита да го разбере и да го изживее.

Този основен аспект има производни и затова ще говорим за групата на N, т.е. аспекти, които ще свържат планетите по един друг начин, но те изцяло са породени от N.

Бинонагон – 80 градуса/BN/ – носи характеристики на N свързва знаци, които са в квадрат, астролози, които работят с широки орбиси 80 гр. м/у Слънце и Луна го взимат за квадрат. BN свързва знаци, които се намират в секстил или в квадрат. N със секстилен х-р са по-леки, по-малко драматични и по-улеснени отколкото тези с полусекстилен х-р. Същинският N е този, който носи полусекстилен х-р, свързва последователни знаци. Типичният BN носи квадратен х-р. В 2/3-ти от случаите ще носи квадратен х-р и в 1/3 от случаите ще носи по-улеснен, секстилен х-р. BN отново представлява драматично изживяване, случило се и породило карма. Кармичен аспект и значи, че има неправомерни действия с/у любовта в резултат, на което се е оформил този аспект, т.е. има нещо, което не е наред и пред нас има една задача да го оправиме това нещо. Разликата е, че при BN нещото не се е случило като фаталност, то само е създало впечатлението, че ще се случи като фаталност, но не се е проявило като физически факт. Примерно N е когато са осъдили един човек на смърт и са го обесили, а BN е когато са го осъдили, повели са го към бесилката и са го помилвали там, а самият човек не може да се измъкне от стреса и травмата на тази ситуация, т.е. BN означава факт, че не е нужно нещата да стигат до окончателен край, за да се срине човек, а само хипотетичната възможност, че нещо ще стане някакси кара човешката психика да го изживява като настояще и това да има толкова увреждащ, мощен ефект, че макар и да не се е случило човек вече е променен. И BN и N се пораждат от страх, много характерно чувство за тях е страх и вече производни на страха – страхът като агресивност, като паника, като манипулиране. Магьосниците това са хора, които се опитват да изманипулират по користен начин други хора, да им внушат определени неща и да ги накарат да им играят по свирката. В политиката например се използват тези магьоснически практики много сериозно и се постига користен ефект. Един магьосник това прави опитва се да омагьоса нещо да му върши работа и не е необходимо да те превърне във физическо прасе, той те превръща в душевно прасе, превръща те в един човек, който не е на себе си и не мисли самостоятелно и му слугува на него, защото е успял да внедри в тебе определени разбирания, модули, някакви неща и ти вече си в услуга. Това е и N и BN такова нещо също, да станеш жертва на такава практика е проблем, а да я практикуваш още по-голям и в единия и в другия случай човек има нужда да работи в/у себе си, за да ги постави нещата на вярна основа. Това, което е ценно в случая е да направим разлика м/у фактическо събитие случило се и такова, което е щяло да се случи, но не се е случило, защото като краен ефект може да изглежда еднакво. Има хора, които казват така – макар, че не се случи за мен все едно се случи аз го изживях сто пъти предварително, но от обективна гледна точка не е така, само от субективна е така. Да се направи нещо и да се види външно като направеност е много различно от това да не се направи, а само да се мисли и да се преживява, има огромна разлика, това е като да извършиш престъпление и да замислиш престъпление,
Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички...
Истински свободен е този, който няма нужда да прави избор...

Re:Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #13 -: Юли 11, 2010, 07:57:18 am »
11.

за Духа е важно, че няма обективен външно проявен факт. Поради това ефекта от BN е по-лесно поправим отколкото от N, т.е. BN не носи обективно фатален х-р от земна гледна точка. С BN човек се справя по-лесно, а фактът, че не се е случило нещо е много подкрепящ да се измъкнеш от проблематиката. BN, за да го има в картата означава, че аз не съм си въстановил равновесието от това, което се е случило, но поради това, че то не е имало окончателен х-р на мен ми е по-лесно да изляза от това нещо, което означава, че един BN в три пъти по-малка степен ще доведе до външна драма, той може да те вкара в хипотетичен страх от определени неща. BN прилича на Уран, а N на Плутон по х-р. Уран носи един ултимативен х-р и той те вкарва примерно в ситуация на косъм от размазваща катастрофа. Значи BN носи ултимативен х-р, а N фактически с уговорката, че не всеки N води до реални драматични преживявания по много причини, ако по един или друг начин е успял да осъзнае вътрешно нещата, но човек никога не е сигурен в N как стоят нещата, N няма срок на действие, валиден е през целия живот, той е обективният духовен факт и в момента, в който в Духа се прецени, че ти се нуждаеш от това, то се случва, т.е. ако си си въобразил, че си се справил с кармата ще се убедиш, че не е така.

Има полунонагон 20 градуса. Представлява една същност, която се отделя донякъде от N поради това, че свързва и в един знак. При него в 1/3 от случаите се остава в същия знак в 2/3-ти от случаите в следвадщия преминава. Такъв аспект няма никакво основание да съществува освен като производен от N. При полунонагона има реална ситуация, която се случва по някакъв начин без човек да я осъзнава обаче, без да я изживява и когато тя премине той я поглежда и това предизвиква в него стреса, травмата и всички тези неща. Тука последиците от ситуацията се оказа в 20-те градуса, би трябвало да бъде преди събитието. Има ляв и десен полунонагон и ляв и десен BN и ляв и десен N Едната планета е център и спрямо нея се определя ляво и дясно. При личните планети Слънцето определя ляво или дясно. Луната по принцип не определя ляво или дясно, тя е най-бързата планета и не се гледа от нея, тя е в ляво или дясно. М/у Меркурий, Венера и Марс се преценява коя е център според доминантното и положение, която е по-силно поставена. Пример ако едната е управител или екзалтация, а другата не е то център е тази, която е управител или екзалтация. Изобщо ако едната е връх на голям тригон, център на стелиум, съвпад АС, МС и т.н. тя е определяща спрямо другата, т.е. търси се някакъв начин едната да се определи като център. При това положение при движението вдясно десният полунонагон ще носи х-ра на BN дето го коментирахме, на предварителното изживяване. След това десният N представлява мощното изживяване с конкретно фатален елемент и десният BN представлява последицата. После като се мине кръга и се дойде отляво става обратното левият BN е това, което си говорихме. Левият N е по-слабо външно проявен от десния. Десният N е много по-вероятно да се реализира външно. Идеята тук е следната – тази планета, която се движи по-бавно е център, а другата спрямо нея се отдалечава или се приближава. Това е типично Слънце -Луна както е. Тази, която се отдалечава определя десен аспект, а когато се приближава от другата страна – ляв асп. Значи при десните аспекти има отдалечаване, а при левите има приближаване. При това отдалечаване има едно освобождаване, т.е. колкото по-далече толкова по-свободно. Като изходна позиция ни служат отношенията Слънце - Луна. Луната се отдалечава от Слънцето и се освобождава и обратното тя се приближава вляво и отивайки към новолуние се поставя във все по-голяма зависимост. Колкото по се отива на дясно толкова по-външно се проявяват нещата, а колкото по от ляво се идва толкова по-вътрешно се проявяват нещата. По принцип силите на дясната ръка са свързани с външното, а силите на лявата ръка с вътрешното. Тъй като аспектите от групата на N носят напрегнат, кармичен х-р

12.

като проблем, който трябва да се решава и затова можем да определим като център планетата натоварена с повече значения, повече задачи общо към нея. Има да кажем повече квадрати, опозиции, полупунктове / примерно полупукта на Плутон и Уран в/у Луната е голямо напрежение за нея /,може да е съвпаднала с натоварващите звезди и така става отправен пункт спрямо другата. И така можем да имаме десен N, при който тази планета отдясно не се отдалечава, а чака и ще го възприемем като десен. Ако отчетливо виждаме, че тази, която догонва е натоварена с повече задачи и носи характера на N, кармичния х-р съответно, тогава ние ще възприем аспекта като десен независимо, че центърът се приближава към отправната точка. Въпрос : тука ретроградността има ли значение?Има в смисъл, че ретрогр. планети принципно принадлежат към Южния възел, към миналото и тъй като кармичните аспекти също принципно принадлежат към Южния възел, те се пораждат от него и обясняват какво се е случвало, така че когато са ретрогр. планетите те имат едно единодушие по отношение описанието на това, което се е случвало. Тук опираме до една голяма тема – защо хората не си спомнят миналите животи, защо паметта работи само по отношение на настоящия живот? Това е изобщо една голяма тема за паметта - паметта на растенията, на животните, на различните енергийни полета. Изобщо какво означава това да запомниш нещо, да притежаваш спомен. Човек е в състояние да направи следното – нещо, което се случва той го обхваща по някакъв начин и след време безпричинно той може да съживи спомена вътре в себе си, по свое желание може да си спомни нещото като се напъне, дори и да не може да си го спомни като продължава да се мъчи и си го спомня след 10-15 мин. или на другия ден най-късно. Човек е в състояние по съзнателна команда така да се каже да си спомни разните там неща и това е възможно единствено благодарение на азовите сили на човека. Човек притежава в себе си определени неща и може да ги извади от себе си и да ги преживее отново, поради способността му да осъзнава, да съотнася към себе си нещата и така да ги възпроизвежда. Животните нямат такава способност поради отсъствието на Аза те не притежават памет подобна на човешката, животното не е в състояние да запомни нещо, след което да го изведе от себе си, да го включи в живота си като един спомен. Спомените играят изключителна роля в човешкия живот и може да се каже в много случаи решаваща, определяща роля. Споменът за едно нещо те крепи цял живот или пък не те крепи зависи какво е . Може да се каже, че хората укрепват в живота си благодарение на това как си спомнят, по какъв начин си спомнят. Като си спомняш негативни неща това ти трови живота по такъв начин, че е абсурдно ти да изградиш някакви нормални, свестни отношения, ти си вътрешно травмиран, недоверчив и изплашен и така нататъка в резултат на тези негативни спомени, които имаш. Тука има една такава важна книжка – Окултното значение на прошката на С. Прокофиев. Когато човек си спомня нещата това не е гаранция, че ги е разбрал и е формирал обективно истинно отношение, той си ги спомня чисто субективно и една голяма част от спомените са чисто натоварващи.Човек в спомените си таи обида, която не може да се реализира, защото няма с/у кого, а и да има този някой нито си взима поука нито нищо, абсолютно безсмислено е и то си остава за тебе, твой проблем, а това нещо изисква голяма енергия, за да бъде държано под контрол и да не ни отрови живота окончателно, една енергия да бъде и забравено и да бъде капсоловано по някакъв начин, а то всъщност гние в нас и ни отравя живота и бъдещето и настоящето и това са скритите корени на нащо недоверие, слаба поносимост, обидчивост, когато има една проблематика я има и тая бързина, с която реагираме с непоносимост, обидчивост и често пъти се реагира първосигнално, реагира се чисто душевно - антипатия, симпатия. Когато човек успее да прости в тази редица от спомени се освобождава място, в което

13.

така да се каже могат боговете да се включат и човека получава огромна сила – освобождение, усещане за лекота, проумява, творческите импулси и любовта достигат до него, но за целта трябва сам човек да освободи в спомените си това място, иначе енергията е едвам достатъчна, за да крепи това положение и не може да се получи включване, т.е. чашата на човека е пълна и не побира, а като малко отлееш вече може да се сипва. Въпрос: Как можем да преценим, че сме се справили с прошката и сме изчистили нещата, някакъв критерий? Значи първо усещането за лекота, лекота и свобода, това е едното, нямам грижи, не се шашкам, не се притеснявам и това при положение, че животът ми не е спокоен. Реакцията ми при проблем показва дали има прошка или не. Когато реагирам стресово това е сигурен белег за зависимост, отвътре си натиснат, отвътре си смачкан, няма ги тия сили на прошката, силите ти на прошка са правопропорционални на поведението ти при проблемна обстановка. Когато става дума за конкретни неща и конкретни хора, които са те притеснявали, способноста да мислиш за тях спокойно, способността да общуваш с тях спокойно без да те достигат тяхните нападки говори за това, че действително практикуваш прошката. Ефектът от прошката е изключително голям, бих казал че ако човек наистина е простил за нещо той ще го усети. Има и един такъв елемент - аз с голямо усилие успявам да простя за нещо и получавам една лекота, отпушва ми се живота ставам по-ведър човек и започвам да мисля тогава и да ми се ражда нещо творческо, което обаче продължава два дена и на третия ден си идвам в старото трудно положение. Защо се получава така? Защото междувременно аз съм се задънил с нови неща за прощаване, т.е. еднократният акт на прошка се оказва, че води до краткотраен ефект един ден, два дена, понякога дори само няколко часа и затова трябва да се прави постоянно прошка, а не бива да се прощава само за драматични фактори, имаме нужда да си прощаваме за дребни неща, да се отърсваме от дребни неща. Ние се натоварваме един друг по най-различни начини. Да кажем някой не е в настроение поради това, че си е легнал много късно и съответно му се спи, което значи, че не е много щастлив няма как да придава бодрост, сила, енергия и ако ние очакваме от него това нещо за нас е притеснително, защото не ни подкрепя и ето тук вече има основание ние да си простиме, т.е. ние се дразним от многобройни неща, които ги неглижираме. Така или иначе тези паметови сили вътре в човека функционират на базата на Аза и тъй като това нещо остава вътре в човека и се покрива означава, че Луната астрологически е свързана с паметта, понеже Аза ни се отправя към нещата само когато те са ни впечатлили, когато имаме към тях някаква симпатия или антипатия, не запомням неща към, които не съм проявил интерес, които не са ме впечатлили по някакъв начин. Когато човек си постави за цел да запомни нещо насила, така нареченото зубрене, не го запомня, а това означава следното – съзнанието насилва душата, за да прояви интерес към нещо, което тя не желае, но ефектът е много малък - назубреното се забравя веднага, а други неща негативни и позитивни, когато човек го интересуват се запомнят с лекота без никакъв пробрлем, т.е. това е Луна. Тези лунни сили вътре в човека, точно по тази причина и паметови сили, те са свързани с миналото оттам с Южния възел, общо погледнато и с кармата.Точно Луната определя до голяма степен кармата, тъй като тази зависимост, това вкопчване в определени ситуации, хора и т.н. носи лунен ефект. Значи срещам човек и от пръв поглед много ми е симпатичен, не го познавам, но просто много ми е симпатичен и това говори за изградена симпатия в миналото, която аз си спомням, но си я спомням лунно от несъзнаваното и обратното, когато има една безпричинна антипатия. Това е зависимост и симпатията и антипатията e несвободност по отношение на ситуацията, вързан си към ситуацията и това е карма. Въпроса опира до това защо линията на спомените не продължава надолу до ембрион и някъде из Духа в безтелесност? Поради азовите фактори. Аз си спомням благодарение

14.

на Аза, но развитият Аз на човека си спомня само това, което от момента на развитието си е успявал да хване. Първият азов фактор е когато Слънцето управлява в ранния живот – 3 ½, 4 ½ години и по тая причина спомените по принцип датират някъде от 3-та година нагоре. Няма как да си спомниш ембрионалния период, понеже отсъствието на Аза /към тоя момент не се е родил/, не е обхванал нещата, липсата на съзнание пречи, едва осъзнаващият се човек е способен да си спомня нещо от периода, в който се е осъзнавал. Другото нещо – в Духа има много сериозна преграда с/у това хората да си спомнят, би било пагубно, просто ще направи света безмислен. Когато в момента си спомням нещо аз имам буфер, който ме защитава. Връщането назад, без да го има буфера на съзнателния спомен, към нещо, което съзнателно не си го спомняш, защото не се е случило в този живот, става чрез реално изживяване на онова, няма буфер, не го четеш. Аза в момента, който е с това тяло, етерни и астрални сили тогава не е бил същия. Когато си спомняш в Духа се връщаш назад, то все едно си го изживял наново това нещо и ако това ставаше автоматично ние всички щяхме да сме тежко травмирани, тъй като са се случвали много тежки неща. На първо място хората щяха да си спомнят смъртта, а в много случаи тя не е велико, достойно преживяване, а е едно мъчително преживяване и най-вече безнадеждно. В съвкупните животи са се случвали тежки неща. Например как ще изживееш това, че тръгват да те изтезават в едно Средновековие някога, нещо което за съвременния човек е ужасяващо? Характерно е, че човек връщайки се назад не си спомня в някаква линейна последователност, а има една избирателност като се отива направо на тези моменти, които са впечатляващи, те са грабващите моменти и поради тази причина, когато се плъзнеш назад почти сигурно ще се стовариш в/у такъв един драматичен момент и ако се изправиш пред това нещо просто ей така, защото си спомняш от любопитство, /за да знаеш къде си грешил, и да можеш сега да се поправиш/ ти ще се озовеш в съвсем друга реалност. Поради тези причини хората не могат да си спомнят просто ей така автоматично, вродено и нямат съзнание за Духа. По тая причина аз имам едно притеснение относно ефективността на регресивните хипнози и регресивните терапии. Значи в наще карти се появяват само тези фактори, които ние трябва да си спомним, има една избирателност, поставят се филтри, които пречат да си спомняш неща, които не трябва да си спомняш и обратното улесняват да си спомниш това, което за теб е важно, тъй като човек в много случаи трябва да направи една връзка с по-дълбоките пластове на себе си и трябва да го осъзнае това нещо не като пръкнало се от нищото. Това, което стои като дълбоки пластове вътре е изградено от минали просъществувания. Тези N насочват всъщност да си спомниш една проблематика в определена област и това е с цел да можеш да осъзнаеш и да се изправиш пред кармата, т.е. това ти позволява да работиш в кармата, да промениш ситуацията. При регресивните терапии и хипнози самият водещ на процеса поставя такива забрани, той се опитва да насочи съзнанието да си спомня определени неща, които не са опасни и когато има някакъв проблем да се измъква от това нещо. Ние трябва да правим нещо подобно - с помоща на хороскопа се опитваме да си спомним конкретно нещо и трябва да имаме предвид, че от една страна психиката се защитава автоматично, тя има самозащита и изключва ако стане много напечено, но има и нещо друго понякога човек му е интересно, има такъв мазохистичен интерес да види какво ще стане, до къде ще стигне мерзоста, има притегателна сила и това е опасно, човек не бива да си позволява да затъне в спомена си.

Левите N са по-малко мощни, по-малко сила на изживяването имат и по-малко драматизъм вкарват, т.е. шока е по-слаб при тях. Мощността на аспекта е тяхно главно качество. Също както във външния свят има мощност на нещата, която ги различава много сериозно, по същия начин и вътре силата на съответните изживявания пак

15.

представлява много голяма разлика и точно това определя пред какво можеш да се изправиш и пред какво не можеш. С един аспект, който е ляв доста хора могат да се справят, но при десните аспекти вече е по-сложно или поне трябва да е наясно човек, че става дума за максимално усилие. Поначало астрологията дава възможност човек да се подготви за нещата, става по-прозорлив, по-осъзнат и по-целенасочен към живота.

Мажорният аспект квинтил/Q/ – 1/5 от кръга, 72 градуса, мажорен кармичен аспект. Аспектите, които прави могат да бъдат секстилни и квадратни поравно и е важно да се отчита какъв х-р има съответния квинтил. Типичният квинтил е кармичен женски аспект за разлика от N, които са типично кармични мъжки. Квинтилът с квадратен х-р е свързан с опитности, които са с по-труден х-р, по-трудни за преговаряне. Квинтилите представляват завършена опитност, която човек е придобил вътре в себе си и те са един показател за нашата дълбока свързаност с определени неща. Групата на квинтилите изобщо показва наще дарби. За хората е очевидно, че има една вроденост вътре и човек не става за всичко, за някои неща става за други не и това е наистина така. Квинтилът определя най-голяма, най-завършена опитност в нещо. Всички руски астролози го смятат за творчески аспект и се коментира темата за творчеството, но няма връзка. На базата на определени опитности ти можеш да твориш това е така, но едното не е предпоставка за другото. Квинтилът обикновено е свързан с опитности, които изглеждат познати. Един мощен секстилен Q, който е класическия квинтил води до следното – примерно човек никога не е управлявал автомобил и в един момент трябва да седне зад волана, значи той все едно го е правил това, няма страх, има едно умение, една координация на движенията. Този човек не подкарва веднага просто защото съзнанието му не си спомня кога се е случило, робува на колективния фактор - трябва да мине време за да мога да го правя иначе не мога да повярвам, това не е възможно. Такъв човек има усет какво да направи и може да подкара много прилично и без инструктор. Същият понататък може да стане прекрасен шофьор и да реагира много добре в екстремални обстоятелства точно поради една опитност, която не датира от този живот само, но това не значи, че в миналите животи е тренирал само на автомобили, т.е. опитността, която човек придобива вътре в себе си трябва да сме наясно, че не става дума за директно линейно пренасяне. От факта, че аз добре съм въртял брадвата в горите на Германия това не значи, че в следващия живот ще имам същата опитност и като видя брадвата и все едно съм я въртял и си спомням как съм я въртял и т.н., това е грешно. Значи за мене дали съм научил нещо преди 20 живота или преди 20 години е нещо преди - аз съм го научил и сега си го спомням, и си го правя. Всъщност придобитото правене в едно нещо в Духа след това метаморфрозира в друго и аз се раждам с едни неща, които не съм ги правил миналия живот, но точно в тях имам опитност, т.е. извършва се вътрешна трансформация, пренос на опитностите от едно тяло в друго тяло. От азовото в астралното в етерното, във физическото и така да се каже се ражда нов човек, в който непроменяем елемент на тая непрекъсваема нишка е само Аза или Духа. В резултат на това се получава така, че примерно аз имам добър слух, който ми позволява музикални способности. Поради тази причина опитноста натрупана от това, че си въртял брадвата в следващия живот може да се метаморфрозира във физическо нещо и в резултат на тая опитност аз мога да имам много добър слух, т.е. връзката м/у едното и другото не е директна изобщо. Да се проследят тези метаморфози е сериозно усилие, което си заслужава. Вродено хората притежават да кажем голяма етерна сила, има хора дето са с Марс в Овен такива енергични, жизнени и тези хора например са годни за актьори. Голяма част от актьорите са с Марс в Овен, на сцената ти трябва два часа да си в еуфория, това е огромен разход на енергия, трябва да си жизнен, емоционален. Един актьор ако не е
Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички...
Истински свободен е този, който няма нужда да прави избор...

Re:Минорните, творческите и кармичните аспе&#
« Отговор #14 -: Юли 11, 2010, 07:57:54 am »
16.

емоционален той трябва да играе само ролите на глухия и немия, където няма реплики, т.е. физическите и етерните характеристики на човека предопределят живота. Астралните характеристики също – човек е вродено настроен в емоционален план на определени изживявания, на така наречения темперамент, човек вродено има нагласата да изпада в едни настроения, има склонност към определен тип изживявания в сверата на различните видове емоции, на различните видове емоционален контакт със себе и с околните, с животните. Тука силата на емоционалните изживявания също се определя, тези темпераменти също са вродени. Меланхоличен с вътрешната активност и слабата външна, много ги преживява нещата, но трудно прави нещо навън, обратното е сангвиничният – много лесно навън ги прави нещата без да си ги слага на сърцето, няма вътрешна активност. Флегматичният има слаба вътрешна и слаба външна активност, бавни вътрешни и бавни външни процеси. Холеричният има активност и отвътре и отвънка, властен, егоцентриран, много трудно ще го убедиш, че той не може нещо и обратното много лесно той ще си въобрази, че може всичко особено в детска възраст. Холеричното дете спокойно ще смачка всички и ще предизвика всеобща война или ще поведе дружината, или ще поведе войни. Меланхоличното дете може да развие вътрешна озлобеност много сериозна и да трови атмосверата. Сангвиничното може да го удари на тотална обидна повърхностност, безсмислени хихикания и незаинтересова-ност от нищо. Флегматичното дете може да бъде считано за тотален неудачник, за нищо не става и холеричното властва и командва парада. Ние трябва да видим във всеки един темперамент големи добродетели, които не бива да се губят. Ако си роден с флегматичен темперамент това дава великата добродетел на търпението, един човек, който където го оставят там ще го намерят след година и той го е понесал това без някакви драми, други хора ще умрат сто пъти там ако ги оставиш, те искат движение, развитие, а флегматичният – не. Има един род дейности, които изискват търпение, постоянство и флегматичният темперамент е пригоден за такива неща, т.е. не е вярно, че той не може да постигне големи неща. Всички случаи, в които прибързаните действия водят до провал флегматичният се справя с лекота. Всеки темперамент си има и голям недостатък също. Когато трябва да се действа флегматичният се мота и става авария и т.н. Рядко се срещат чисти типове, човек обикновено притежава по два, три, в някои моменти е холеричен, в други меланхоличен, различно.

Квинтилът идва да обозначи определена опитност, която ако искаш да я видиш в Духа как е метаморфрозирала е само догатки. Астрологически е написано и се водиш по него. Квинтилите в повечето случаи остават неизползвани. Съвременният човек е ориентиран твърде много в мисловността и действа по предварителни планове, които планове ги прави не самият човек, а самото общество и правилата и ти трябва да следваш правилата, за да постигнеш резултат и така не се замисляш какви са ти реалните качества и опитности. Понякога хората откриват своите квинтили в напреднала възраст и се учудват, че са способни на такова нещо, че имат такова качество в себе си, а не са го открили до тогава, защото не е имало повод. Далеч не всички опитности могат да бъдат употребявани, т.е. ние не можем да кажем, че квинтилите непременно трябва да участват в живота. Може би е добре да участват, но не са задължителни както и тригоните не са задължителни. Квинтилите приличат на секстили на Уран, Нептун и Плутон, т.е. такива, които не работят несъзнателно, автоматично да ти управляват съдбата. Доста квинтили не са свързани с физическо правене на нещо, а с умение за общуване, за определен тип общуване, т.е. човек умее да общува по един характерен начин. Има хора, които притежават дипломатична опитност, те умеят да намират някакво разрешиние на сложни заплетени неща, тука става въпрос за дарба. Някаква дипломатичност голям брой хора притежават – знака

17.

Везни като го напомпаш с планети и ти вече имаш някакъв човек, който се стреми нещата да ги изравнява, но това, че се стреми е едно, а доколко се справя е друго. Освен това зависи от противоречията, понякога те се решават лесно, аз говоря за остри противоречия, където човек се стъписва и си казва тези не могат да се разберат, тогава се вижда истинският даровит дипломат как успява да ги погоди и това може да е от квинтил. Човек трябва да види този квинтил в знаци в домове кои планети са и да се опита да си го обясни какво е. Примерно ако е квинтил Венера-Марс е в почи сигурно, че е в сверата на човешките отношения и то м/у половете, може да значи и изкуството също. Венера-Марс в актьорството се проявява чудесно, при сценичното изкуство ти общуваш с публика и ако тоя квинтил е 6-7 дом това може да обозначава опитност по отношение на лечението не нещо друго. Значи усещаш някакси като е болен човек как да подходиш и понеже е 6-7 дом това не е безличния човек, общия човек, който е в 6-12 дом. 6-12 дом е лечението на непознатия както един лекар седи в една болница и лекува, който дойде, а 6-7 дом един квинтил ще значи лечението на познатия, на човека до мен и ние ще видим как този човек може да не стане лекар, но може да има едно активно отношение към оздравяването на партньора, като партньора и в работата, не само вкъщи. Един квинтил на Плутон-Луна ще носи този плутонически х-р, значи това ще е една опитност придобита в резултат на нещо като Плутон квадрат Луна, какво се е случило в резултат на тоя квадрат. Може да означава вродено да имаш една по-голяма честност към себе си и това да го съотносеш към други хора. Има хора, които са настроени така, че да виждат другия по-реалистично и нито го пудрят, нито го калят, а има много други хора, на които това им е трудно, те не могат да не го напудрят иначе не го виждат, а други пък са склонни да чернят, някакси песимистично гледат на нещата. Когато има квинтил Плутон-Луна човек е в състояние да бъде реалист и вярно да оценява нещата, което води до следното – умее на време да почне и на време да спре. Квинтилът е един аспект, който трябва да се преговори, това е един друг момент, той е с нас вродено, но не можем да кажем, че човек осъзнава всичките си вродености и ги употребява.Уменията ми в една област не могат да ме хранят за 21 век и аз затова рядко ги използвам и се опитвам да съм активен там което ще ме храни.Така или иначе квинтилът представлява опитност, от която може да произтече нещо, но тя трябва да бъде преговорена. Характерно е че за разлика от N квинтилът не те активизира вътрешно. N създава съдбовни обстоятелства в сверата където е и е причина там за доста сблъсъци, а един квинтил може да си заспи и цял живот все едно го няма – някаква опитност, която не използваш и не осъзнаваш, че притежаваш, но е наистина голяма опитност, това е нещо, което с лекота ти се отдава. Квинтилите често пъти стартират, когато се озовеш на подходящото място. Да кажем умея да боравя със сложна апаратура, но за да разбера, че го мога това нещо аз трябва да застана там и тогава разбирам. Ако през живота си никога не застана на такова нещо няма да знам, че е така, т.е. човек има нужда от убеждаване. Тази потенциалност вътре в мене трябва да се докаже по някакъв начин.

Групата на N и на квинтила са чисто кармични аспекти, те са опитности натрупани в миналото, проблеми натрупани в миналото, те показват от къде идваш, те дават по-дълбокия отговор на това кой си, по-дълбокия пласт. Един N не се усеща лесно, той не е като квадрат. Квадратът отявлено се усеща в психиката, в поведението ти, в събитията, в живота ти. N играе една такава роля, която може да излезе и случайна – човекът си живееше добре, излезна навън и го блъсна кола и това е N .Защо го блъсна кола? Няма никакъв смислен, рационален отговор и това е N. Квадратът се асоциира с такова нещо- прогнози като се правят, когато има квадрат е възможно да имаме катастрофа, сблъсък, болест, разни такива неща. Разликата м/у квадрата и N е тази, че

18.

квадратът е макро аспект както е в Духа, така е и в материята, един общ аспект и той може да породи всевъзможни неща, диапазонът е огромен, докато при N нещата си клонят към драма. Затова като гледаме квадрати в хороскопа не се притесняваме, те са динамични, активни, енергични аспекти, да се бориш, изпитания разни, докато с N не е така просто да си се бориш и т.н. Осъзнаването на квадрата е лесно, човек си го възприема като проблеми, знае си ги, но ако му се говори за N не е така. Обикновено не осъзнава ситуцията, не може да разбере какво е това, защото N е свързан с едни неща в Духа, не са в ежедневната събитийност на човека, да проследиш N само от днес за утре е невъзможно. N се включва според възрастите, понякога трябва да достигнеш една възраст напр. полова зрялост, за да се включи тогава, както един N Венера-Марс преди това не би могъл да работи. Прогностичните техники ги включват – прогресивни планети, директирани, транзитни. При един N при градус за година около 40 години те са в съвпад, което е предпоставка да се случва нещо. N няма да се включи така тотално, а той ще се включи в тези домове, които са свързани с него, а те са обикновено два последователни дома и той ни учи да правим връзката м/у тях N не се осъзнават обикновено, но те в живота се реализират често пъти като драма и човек ги изживява несъзнателно в смисъл не знам защо стана, но стана и след като стана аз съм в драмата и го живея това. За N е характерно, че ако човек не се е развил и не е извършил промяна N стартира, не е възможно N да не се случи в живота на човека, да мине метър, но вече за полунонагона и бинононагона е възможно, тъй като те носят в себе си една непроявеност окончателна, не е имало реално външен факт, възможно е пак да няма вънншен факт, всичко да остава в рамките на субективните знания въпреки, че отвънка няма някакви драми. Един N когато живееш в България се реализира според наща карма и условия, а на друго място по друг начин.

Духът се размножава с една лекота и може да бъде в много хора не само в един човек, а душите са индивидуални, всеки човек си носи своя душа и има много души, които не могат да се инкарнират поради липса на тела, което води до до известен драматизъм, защото в Духа една душа има нужда да се появи в буферния свят в тяло и се оказва, че не може, понеже няма такова тяло, т.е. физическата бройка на телата не е достатъчна за това нещо и трябва да се изчака докато се появи такова тяло, което създава вече сложност. Това тяло, което е трябва да отговаря на многобройни други елементи, характеристики, а това е трудно да се получи, т.е. в душевния свят имаме една безкрайност, има една неизчерпаема банка и от нея ще се появят толкова души колкото са необходими и винаги може да има още. Тези души са с една такава душевна потенциалност и тя може да излезе в развитие в този момент, който е и така може да се каже, че с увеличаването на телата по Земята има и стари и млади души, но то е относително. Трябва да се прави разлика м/у душа и Дух. Духът е един, общочовешки, който се намира в отделните физически тела, а душите в една потенциалност се развиват, след това те отиват в това общо нещо, те се връщат в Акаша да кажем и оттам отново се генерират в нова постановка, т.е. човек се обновява в Духа, той не е със същото астрално тяло, с което е напуснал този свят. Има една такава плетеница, от една страна нещата са общи, стоят общи, глобални задачи пред много хора и оm
« Последна редакция: Юли 11, 2010, 08:02:31 am от strelicka »
Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички...
Истински свободен е този, който няма нужда да прави избор...

Re:Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #15 -: Юли 11, 2010, 08:04:29 am »
интересно виждане за полусекстила - като обединяване на добродетелите на двата знака
Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички...
Истински свободен е този, който няма нужда да прави избор...

Re:Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #16 -: Юли 11, 2010, 12:25:22 pm »
Първо, голяма част от планетите са ми попадали под ударите на тежките транзити, остана само да си отработя Хирон, а тежките транзити през съвпад на Сатурн, няма да ми се случи, но опозицията и квадратите съм ги отработила. Съзнавам, че тази година и 45-годишнината ми ще са едни от най-тежките години. Естествено, ако надскоча тази...Ако намеря баланса между физическото и душевното /не духовното/ съществуване ще се разтоваря от огромен товар. ...Да ви постна и картата със символичните дирекции, за да ме разберете по-добре - защо 40-годишнината ми е възлова, както и 45-та. Поради многото минорни аспекти в натала....

  и точни кармични аспекти...Стреличке, прочетох с интерес това което си постнала и честно казано доста се разстроих...Прехвърлих един свой пост тук - за да се видят кармичните ми аспекти по натал. Нямам програмка тук.
  Научих се да забравям, значи да прощавам....Имам изключително точен N между МС и Хирон и Хирон и Сатурн....Поста ти обяснява някои неща, до които аз съм стигнала през годините, разсъждавайки чисто субективно върху това, което ми се е случило. Без тогава да имам понятие от астрология. Стигнах до извода, че това което ми се случва няма никаква връзка със сегашния ми живот. Единствено миналото може да го обясни. Така си отговорих на питанките в главата и без повече да се обръщам назад продължих, поех изцяло вината за поведението си и наказанието си. В момент, в който мисля че вече съм си развързала 1 от многото кармични възли и че съм се разтоварила от това бреме, отново идва този бумеранг - нонагон - да ми напомни, че не съм си разрешила може би най-главната кармична задача...Една мила жена от форума ми хвърли кармично таро, на което предварително й казах, че 100 % ще се падне Колелото и Светът....Паднаха се и много други главни карти...Идвам с неразрешена любовна карма от миналото...Заради морални предразсъдъци - двустранно - не можем да си изконсумираме любовта. Тази година предполагам нещата ще тръгнат в друго русло. Пред една огромна дилема съм - дали да се боря за любовта си или пак както винаги да обърна гръб, нарамила торбичката си на гегата да си продължа самотния път /вече го правих на няколко пъти/...Надявайки се че някоя по-голяма любов ще ме спаси.....Уморена съм до смърт.....

Re:Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #17 -: Юли 11, 2010, 07:33:26 pm »
ами то затова съм чувала,че 40 годишнината не се празнува
40 дни след раждането се чете на бебето, нам каква молитва
40 дни след смъртта, душата обикаля хора и места,
където се е чувствала щастлива в този живот
40 дневни пости преди Великден и Рождество
40  дни преди рожденият ден си в Сатурнова дупка
40 градуса е нонагон и на 40 никак не е лесно, случват ти се кофти неща

суеверия,колкото цеш, в някой вярвам
Свободен е само онзи, който се радва на свободата на всички...
Истински свободен е този, който няма нужда да прави избор...

*

Divna

Re:Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #18 -: Юли 11, 2010, 07:57:52 pm »
Дейзи, знам че е лесно да се дават съвети. Това, което ще ти кажа не е съвет. Ще споделя как аз бих постъпила.
Ще се боря за любовта си.

Всеки има право да бъде щастлив. И ти го заслужаваш, не забравяй това. Твърде много си изстрадала за тази любов, и самата ти знаеш, че не е случайно. Няма нищо случайно на този свят. Срещнали сте се и вече дълги години между вас протича най-чудотворната енергия, наречена ЛЮБОВ. Бог си знае работата, а аз съм силно убедена, че с този човек имате общ път (най-малко партньорските карти ви го показват).


*

Марая

  • ******
  • 28287
  • Който каквото ми мисли двойно да му се връща!
Re:Минорните, творческите и кармичните аспекти
« Отговор #19 -: Юли 11, 2010, 08:44:01 pm »
ами то затова съм чувала,че 40 годишнината не се празнува
40 дни след раждането се чете на бебето, нам каква молитва
40 дни след смъртта, душата обикаля хора и места,
където се е чувствала щастлива в този живот
40 дневни пости преди Великден и Рождество
40  дни преди рожденият ден си в Сатурнова дупка
40 градуса е нонагон и на 40 никак не е лесно, случват ти се кофти неща
суеверия,колкото цеш, в някой вярвам

ми много е истина....,всички планети и куспиди се "връткат" на 40гр. ,все някъде правят мизерий.... :angry:

Пътувайки към себе си..пътувам към теб и Вселената в която ти се съдържаш! :-)))останете с чисто сърце и ще видите знаците