Ето детайлно тълкуване на 12ти дом, може да открието нешо ново и полезно за вас !
Източник: Астрокъща “Консулт”
Пътешествие през 12-ти дом
« За децата, които река Лим отнесе | Дистанционен курс по класическа астрология »
Дванадесети дом е един от най-парадоксалните в хороскопа. Намира се в горната (обществена) полусфера, а в същото време е един от най-вътрешните и дълбинни домове. Интерпретацията му е трудна, тъй като сякаш попадаме в територия, в която нищо не е ясно и се налага да “напипваме” в тъмното. Разбира се, плашещо е и твърдението, че 12-ти дом е дом на страданията и кармата - това звучи твърде сериозно, твърде фаталистично и… твърде негативно.
Лош дом ли е 12-ти дом?
Според традиционната астрология 12-ти дом е нещастен, лош дом, чиито основни значения са:
Ограниченията
Изолацията (затвори, болници, лудници, манастири)
Тайните (скритите неща, тайните врагове)
Болестите
Робите, робството и заточението
Самоунищожението – когато действаме срещу собствените си интереси.
В съвременната хуманистична астрология съществува тенденция на нито един дом, включително на 12-ти, да не се гледа като на лош. Което донякъде означава или да приемем поза на неутралност към всички астрологични фактори – т.е. те не са нито добри, нито лоши – или да внесем малко добри значения и в най-лошите домове. След откриването на Нептун и поставянето на знака Риби под негово управление, към сферата на 12-ти дом се привнасят и следните допълнителни значения:
Вътреутробният период и първите несъзнателни години след раждането – това е на първо място свързаността с майката, нейното съзнавано и несъзнавано.
Колективното Несъзнавано
Духовността като усещането за единение с Божественото
Кармата
Сънищата
Според древните астролози, причината 12-ти дом да е лош произтича предимно от неговата кадентност. Проектирано в хороскопа, ежедневното движение на Земята около оста й кара планетите да преминават от един дом в друг, обикаляйки целия набор от 12 дома за едно денонощие.
Кардиналните домове в хороскопа са основните поддържащи стожери на небесната сфера и те даряват планетите със сила на проявление. Преминавайки през следващите домове планетите се стремят да достигнат именно тези точки на кардиналност, един вид не са „на власт”, но се стремят към „властта”. Например, движейки се през пети дом, планетата се стреми към кардиналния четвърти. Проблемът с падащите (или кадентни) домове е, че в тях планетата пада „от власт” – тя току що е била в най-силна позиция и губи силата си, отдалечавайки се от кардиналния дом. Това може да се сравни с детрониране на царска особа. Асцендентът е в аспект секстил към трети дом и аспект тригон към 9-ти дом, което „облекчава” донякъде тяхната кадентност или слабост. Но 6-ти и 12-ти дом не се намират в благоприятни аспекти спрямо Асцендента и над тях най-много остава да тежи тази слабост и негативност, асоциирана с падащите домове.
На 12-ти дом се приписва и допълнителен негативен символизъм – според Птоломей, еманациите на Земята замъглявали ясното възприятие на светлината на звездите. Друга интерпретация обяснява, че в тази зона звездите са в лъчите на Слънцето и блясъкът им не е видим, че трябва да се освободят от това положение чрез своя хелиакален изгрев. А планетите попаднали в този дом са като изгорени в лъчите на Слънцето защото все още нищо не се вижда ясно в момента на неговото пресичане на линията на хоризонта (Асцендента).
Докато традиционната астрология разглежда предимно външната, фактологична страна на изявите на домовете, хуманистичната се интересува от това как индивидът реагира на фактологията, на средата си, какъв е строежа на вътрешния му свят и как този вътрешен свят предопределя неговите действия във външния, а от там и съдбата му.
Също така, традиционната астрология отнася сънищата и духовността, особено в религиозен аспект, до 9-ти дом, а не до 12-ти.
Имат ли основание съвременните астролози да приписват на 12-ти дом някакви духовни измерения, трябва ли този дом да бъде реабилитиран или да си го оставим лош и толкова?
Един начин да бъде отговорено на този въпрос е кратко изследване на митологичната основа на знака Риби (секторът от Зодиака, който се асоциира с 12-ти дом) и управителя на Риби - Нептун.
Управителят Нептун
Посейдон (Нептун в Римската митология) е син на Кронос и брат на Зевс. От подялбата на света на него се паднал Океанът, но той съвсем не е само водно божество. Той е също така бог на конете и земетресенията, които предизвиква с прочутия си тризъбец. Често приема формата на жребец и излиза на брега. Както повечето гръко-римски божества, Посейдон е отмъстителен.. Той може да обърка или унищожи всеки, дръзнал да влезе във владенията му (знаем колко трудно се е прибрал Одисей в дома си след Троянската война). И все пак той е мъжко божество, а преди да му бъде отреден Океанът, над него е властвала Тетис, една от титаните. Океанът е свързан с елемента вода – женски елемент. Океанът е онзи първичен хаос, от който произлиза всичко, но който поглъща всичко. Океанът е и много тясно свързан с образа на колективното несъзнавано, което представлява аморфна бездна, съдържаща всичко и свързваща всичко, докато индивидуалното човешко съзнание е просто една вълна на повърхността на Океана. Това съвсем естествено ни отвежда до елемента вода, който е женски елемент.
Раждането и унищожението, цикълът на живота символизиран от сезоните: това е изцяло женски архетип на Богинята-Майката.
Символите на водните знаци са рак, скорпион и риби – погледнато не символично, а буквално — това са животни, подчиняващи се на ограничен набор базови инстинкти. Ракът и скорпионът са членестоноги, нямат мозък, притежават ганглиева нервна система. Рибите са гръбначни, имат рибешки мозък и централна нервна система. Но въпреки това… как да свържем това студенокръвие с емоционалността на елемента вода?
Еволюцията е процес на включване и надграждане, наслагване на слой върху слой. Да вземем за пример човешкият мозък – нали нашата астрология служи именно на човека.
Той се състои от три части или слоя и в тях можем да проследим еволюцията му. Първата част – рептилният мозък представлява удължение на гръбначния стълб и отговаря за всички жизненоважни функции на организма. Всички влечуги притежават рептилен мозък, а те нямат емоционален живот. При тях можем да наблюдаваме само базови интеракции като изяви на агресия и ухажване, продължение на рода, защита на територията. Това е първичната сила на оцеляването, която ние – хората – вследствие на еволюционното развитите на другите два слоя на мозъка (лимбичен и неокортикален) възприемаме като жестокост, неморалност, садизъм. Когато някой представител на животинското царство изяде децата си, защото са му под ръка, без какъвто и да е било признак на угризение… ние не го приемаме за нормално. Но за Природата, за тази първична Богиня-Майка това е в реда на нещата. Всичко се ражда и умира, живота се храни с живот, смъртта е необходима част от живота.
Във всеки един от нас има и рептилен мозък, надграден от по-фини настройки. Елементът вода също си има базова основа – тази на инстинктите. Чак след нея идват емоции като любов, съчувствие, благодарност. Или омраза, завист, злоба.
Знакът Риби
Знакът риби е тясно свързан с митовете за Богинята-майка и нейният син.
Богинята-майка е един от най-древните архетипни образи на Природата и парадоксалната сила на живота. Цикълът на смяна на сезоните, цикълът на човешкия живот – раждане, растеж, упадък и смърт – е бил символично претворен в митовете за раждането на божествен син, който става любовник на Майката, тя го пуска „на заем” на Земята, той я опложда с възраждащата си сила, след което Майката го поглъща обратно. Това е Богът на Жътвата, Богът на Плодородието, чиято съдба е да бъде пожертван на дървото на Живота, което принадлежи на Богинята-Майка, а след това да бъде възкресен.
Знакът Риби съдържа точно тази символика в много различни варианти. Но всички те включват един общ елемент: двойката Майка и Син.
Най-ранните митове могат да бъдат отнесени към Вавилонските и Египетски истории. Има един мит за две риби, които намерили гигантско яйце в река Ефрат и го избутали на брега. Дошъл гълъб и измътил яйцето, от което се родила богинята Атаргатис. Една от формите на Атаргатис е русалка, тя е наричана „господарката на морето”. Атаргатис имала син, който също бил полу-човек, полу-риба. С нея и синът й, който по-късно бил трансформиран в бога на Рибите Еа, е свързан древен асирийски култ към рибите.
В Гръцкия мит Афродита и синът й Ерос бягат преследвани от чудовището Тифон. Отново имаме майка и син. В някои версии на мита те се превръщат в риби и така успяват да избягат, в други версии две риби им помагат да се спасят. Интересно е, че тотемното животно на титана Тифон също е риби. Тъй че в този мит… рибите стават три: едната е насилник, преследвач, другата е Майката, третата е синът. Но на тази троичност ще се върнем малко по-късно.
Рибата е символ и на ранното Християнство, което е възникнало и се е разпространило в ерата на Рибите, в която се намираме и в момента. Първите последователи на Исус са рибари, едно от чудесата му е нахранването на 5000 души с хляб и риба. Християнството е натоварено с много патриархални послания, но общият мотив е там – Исус е Божествен Син, оплодил душите на хората с учението си, пожертван и възкресен. Но и той е син на Майката и е разпънат на кръст, който директно можем да свържем с образа на дървото на Живота, принадлежащо на Богинята-Майка. Подобни мотиви откриваме и в митовете за Дионисий, които директно го свързват с Нептун и знака Риби.
На първо място Дионисий може да бъде разглеждан като сянка/антипод на Христос. Виното преминава като символична нишка и през двамата.
Дионисий е известен като двойно родения бог. Според някои митове негова майка е Деметра, според други Персефона, но най-често това е Семела, любовница на Зевс. Хера, която съвсем разбираемо беснеела от новини за изневерите на съпруга си, решила да отмъсти на бременната Семела и преоблечена като старица я подучила да накара любовника си да се яви пред нея в истинския си вид. Когато Зевс се появил пред нея като огън и светкавици, Семела изгоряла, но бебето, което носела – Дионисий, бил спасен от бръшлян увил се около телцето му. Зевс го взима, зашива го в бедрото си и така Дионисий се ражда втори път от баща си. След раждането му Хера го убива, разкъсва го на парчета и дори го сварява. Но Дионисий е възкресен от Деметра (или в други версии самата Рея), която успява да събере парчетата и да го възкреси. Но дори след възкресяването му Хера не престава с унищожителните си намерения – тя го подлудява и той започва да броди по земята, следван от свитата си, състояща се от менеадите, които се славели с доста див темперамент. Атрибутите на Дионисий са змия, бръшлян и лоза. Той е бог на виното, опиянението и екстаза (лудостта), а също така и на театъра. Един ден той стига до царството на Пентеус (името му означава този, който страда), който не изпитал никаква симпатия към странната свита – дори напротив. След като видял как жените около него, включително и майка му (култът към Дионисий е бил следван предимно от жени) хвърля Дионисий в тъмница. Има една известна картина, в която Дионисий е окован, като разпнат, а оковите са покрити с бръшлян. Дионисий примамва Пентеус в планината, подлудява го и оставя менеадите и майка му да го разкъсат на парчета).
Един друг мит – този за брака на Дионисий с Ариадна – разкрива и други черти от неговия архетипен образ: тази на спасителя. Ариадна, след като помага на героя Тезей да убие Минотавъра и се влюбва в него, е впоследствие отхвърлена и изоставена на остров сред морето. Дионисий я намира и се жени за нея. Така спасява не само нея от самотата й, но заради благородната му постъпка той е реабилитиран от Олимпийските божества и е приет обратно там. Така спасителят също е спасен.
Насилието е един от най-натрапващите се мотиви в митове за знака Риби. Именно насилието е тъмната, сенчеста страна на Нептунианците, която не се споменава, когато се коментират благите, чувствителни, неориентирани, готови на саможертва представители на Рибите или онези с пълен 12-ти дом.
Ако обобщим казаното до тук изявите на 12-ти дом, Нептун и знака Риби в хороскопа могат да се сведат до следното: в митологичната им основа е залегнало изживяване за разкъсване, което поражда стремеж към цялост. Разкъсването причинява остра душевна или физическа болка, която крещи за спешна анестезия. Целостта се изживява като липса на болка, като екстаз, лудост или любов. Целостта е спасението. Пътищата към постигане на тази цялост могат да бъдат както конструктивни, така и деструктивни.Светъл – стремеж към доброто, духовното.
Саможертва, която води до:
* превръщане в жертва
* превръщане в Спасител
Отказ от светското, отдръпване, потапяне, аскетизъм, търсене на Бог, свиване на Егото пред по-висша сила.
Стремеж към изчезване, разтваряне. Сливане с Божественото: чрез молитва, медитация, служене, отдаване на висша цел или кауза. Тъмен – стремеж към унищожение или самоунищожение.
Насилие, превръщане в насилник. Поглъщане в най-общ смисъл: егото се раздува и деформира от погълнатото.
Сливане с Божественото: компулсивно, чрез агресивна промяна на състоянието на съзнанието: алкохол, секс, наркотици и други пристрастявания. Психически заболявания.
Хората, родени с акцент върху 12-ти дом, а също така акцентиран Нептун или Риби в хороскопа си, усещат много осезаемо първичната сила на несъзнаваното, която е готова да ги погълне всеки момент. Усещат и знаят, че някаква висша сила контролира живота им (т.е. те усещат съдбовната си свързаност с Майката). Усещат също така, че нямат контрол върху тази сила, че възможностите винаги са две: или да се прекършат или да се спасят. Да балансираш на ръба между два свята е изключително трудно и тези хора често поемат в едната или в другата посока – по тъмния или по светлия път. Целта, изконния стремеж винаги е сливане, но пътищата са два: поглъщане или чрез разтваряне.
Какво се случва на хората с планети 12-ти дом?
Не всички влизат в затвор, емигрират, биват заточени, отиват в робство, прекарват време в болници или работят в болници, затвори и други затворени пространства.
Едно от най-типичните проявления на планета в 12-ти дом е трудността да се свържем с нея по някакъв разбираем за нас, практичен начин. Тези планети не функционират адекватно, те не са ефективни в изпълнение на своята функция и роля, проявяват психологическа незрялост или слабост. Причината е, че са толкова потопени в океана на колективните архетипни изживявания, че за тях е трудно да се родят и да приемат конкретни, индивидуални характеристики. Планетите в 12-ти дом обикновено ни даряват с усещане за самота, което е изключително дълбоко и неадекватно. Човешките взаимоотношения не са способни да ни свържат с реалността и да облекчат самотата и това отваря нуждата от връзка с някаква духовна, Божествена сила. Не всички хора с планети в 12-ти дом са успели да осъществят връзка с Бог, не всички са успели да осъществят и истински пълноценна или удовлетворяваща връзка с друго човешко същество. Съществува едно фоново усещане за отчаяние и провал, което води до потиснатост и депресия. Моделът насилник-жертва-спасител е характерен за преживяванията и житейската ситуация на хората с планети в 12-ти дом.
Раждането също е разкъсване – пъпната връв се срязва, ние сме откъснати от целостта на майчината утроба, от космическия океан, в който сме плували блажено. Всички знаем, че раждането е болезнено, че няма раждане без кръв. Ето ни – ние сме отделени, самостоятелни единици, на които е отредено да извървят своя земен път изпълнен със страдания (самият Буда е казал „Живота е страдание”). Може да се каже, че страданието не ни учудва, ние дори го очакваме, но не спираме да копнеем по спомена за тази трансцендентна цялост на майчината утроба. Копнеем да се върнем при Богинята-майка.
Карен Хамакер Зондаг в книгата си „Дванадесети дом” прави задълбочено изследване на проявите на 12-ти дом, като отдава специално място на Слънце, Луна и Сатурн. Но самата тя казва, че … независимо от наличието на планети в 12-ти дом проблем може да има, а може и да няма. Не е ясно точно как и дали ще се прояви даденото влияние. В някаква степен тя обяснява липсата на проблеми при някои хора с факта, че родителите са успели да разрешат дилемата, илюстрирана от конкретното планетно положение още в ранното детство на притежателя на хороскопа, но дали е това е така… или просто самият човек все още не е осъзнал, че има проблем – това никой не може да докаже. Или да изследва. Тъй като действително навлизаме в територия, където нищо не е такова каквото изглежда. А и няма как да го постигнем от едно или две виждания с клиента.
С други думи, когато навлезем в територията на 12-ти дом нещата не са такива каквито изглеждат. Совите не са това, което са. Сигурно повечето от вас си спомнят тази легендарна фраза от сериала Туин Пийкс на Дейвид Линч. Самият Линч е много дванадесетодомен – той е творческа личност и практикува трансцедентална медитация. Аз бих я перифразирала на Рибите не са това, което са.
Идеите са като рибите.
Ако ще ловите дребна риба, оставате на плиткото. Но ако искате да уловите голяма риба, трябва да влезете надълбоко.
В дълбокото рибите са по-силни и по-истински. Там те са огромни и абстрактни. И много красиви.
Аз търся една определена риба, която е важна за мен – тази, която може да се превърне в кино. Но там в дълбокото е пълно с всякакви риби. Има риби за бизнес, риби за спорт – има риби за всичко.
Всичко, което значи нещо и има някакъв смисъл, идва от „най-дълбокото”. Модерните физици го наричат „Обединено поле”. Колкото повече неща обхващат възприятията и съзнанието ви, толкова повече се приближавате към него и толкова по-големи стават рибите, които можете да уловите.
Дейвид Линч
Не случайно Карен Хамакер Зондаг сравнява 12-ти дом с извор, откъдето човек може да черпи творческо вдъхновение, образност, както и прозрения за бъдещето. Това може да помогне на хората с такива разположения да отработят 12-ти дом, но пък от друга страна не всеки притежава творческа нагласа или талант, не всеки превръща това в професия или хоби, а и не всяка творческа личност е имунизирана срещу психологическите дилеми на 12-ти дом – точно обратното. Много хора на изкуството се оказват погълнати от Нептун (наркотици, алкохол, отклонения в сексуалността). Следователно дори творческата нагласа не може да гарантира лечение или ефективна отработка.
И все пак… добър ли е 12-ти дом или лош?
Може да бъде и едното и другото, но във всички случаи 12-ти дом е проблематичен. И във всички случаи там нищо не е ясно. Дори когато ни се струва такова.
Хората с планети в осми дом притежават много точно и ясно осъзнаване за корените на проблемите си и са добре екипирани да се справят с тях. Осми дом е домът на личното подсъзнание. Това, което е характерно за хората с акцентиран 12-ти дом е липсата на ясно осъзнаване на проблема. Разбира се, астрологът може да го дефинира за клиента или да дефинира няколко възможни проявления в рамките на една или повече консултации. Но какво се случва, когато клиентът, човекът отсреща чуе тълкуванието на астролога. Вариантите са два:
отрича проблема, тъй като той е все още дълбоко несъзнателен;
приема, че има проблем, дадено му е и знание за причината, НО не знае какво да направи, за да се „измъкне” от своя личен „затвор” или „ад”. Т.е. няма нито средства, нито ясна представа как да го направи, а е много вероятно осъзнаването да е само малък незначителен връх на айсберг, под който да лежи още много проблемен материал.
И в двата случая проблемът не е решен, а и трябва да си признаем, че той не може да бъде решен за една, две или три консултации. Част от проблема лежи в това, че от нас астролозите се очаква да говорим: ние казваме, показваме, доказваме, че астрологията работи. Нали за това си е платил клиента. Такава е ролята ни.
Ще цитирам една моя приятелка, психолог: „Когато клиентът седне срещу мен аз се свивам в ъгълчето на душата си, за да направя място за него. Превръщам се в едно голямо Ухо и слушам.”
Изслушването е изкуството на психотерапевта. И заедно със своя клиент или пациент (както искате го наречете) терапевтът извървява един дълъг път към проблема, а после към неговото разрешаване. При това върви с крачките на клиента, а не със своите собствени. Той е водач, а не съветник или инструктор. За съжаление ние много често сме в ролята точно на съветници или инструктори, а ролята, която най-много ни доближава до гледачките е тази на всевиждащия и всезнаещ пророк. Не че света няма нужда от пророци. Просто хората – и особено хората с акцентиран 12-ти дом или силно поставен Нептун – имат нужда от водач и от време. Самите те притежават изключително силна интуиция, но за съжаление доста разфокусирана, неясна или символична и това може да обърка интерпретацията на посланията, които получават за живота си. До осъзнаване и разрешаване на проблемите по 12-ти дом може да се стигне чрез общуване с несъзнаваното, а то говори не езика на символите.
Смятам, че астрологът може да бъде по-ефективен в консултацията си не като дефинира или анализира за клиента и вместо клиента проблемите на неговия 12-ти дом, а като му говори на езика на 12-ти дом. Хората с акцентиран 12-ти дом са изключително интуитивни, а интуицията включва способност за боравене със символи. За мен 12-ти дом не е просто извор, откъдето можем да се научим да черпим или пък имаме дарбата да черпим компулсивно. 12-ти дом е мост между вътрешния и външния свят. Може да бъде и специална алхимична лаборатория, където психичните субстанции се смесват и трансформират. Или скрит команден център, който може да ни небесата или да саботира съзнателните ни цели и стремежи.
Ако трябва да илюстрирам конкретно идеята за моста, 12-ти дом е въжен мост над бездна. Той е и въженият мост и бездната. Бездната е плашеща, парализира ни и ни засмуква като вакуум. Въженият мост не изглежда стабилен, но пък е единственият начин да стигнем от другата страна. Дъските, върху които стъпваме са символите. Въжетата са нишките оставени ни от нашите помощници или водачи. Колкото и нестабилен да изглежда моста, ние можем да го използваме, за да преминем пътя от вътрешния към външния свят, а после обратното – от външния към вътрешния. И символите са единствената твърда опора, която имаме.
Символ произлиза от гръцкото σύμβολον (sýmbolon), което означва “да хвърлиш заедно”, буквално съвпадение. Символът и процесът на символизиране са кодирани в нервната система на всеки човек. Символът е зареден с голяма психична сила и в същото време действа подпрагово, под нивото на съзнанието. Символът общува директно с несъзнаваното и му влияе. Всеки един, занимаващ се с астрология е способен да оцени силата на символа. В началото на обучението си астролозите научават какво означава всеки конкретен символ, той се отпечатва в съзнаните, а след това астрологът го използва. За всеки астролог е много по-лесно да каже „Сатурн опозиция Нептун”. Ясно какво означава Сатурн и какво означава Нептун. Не е нужно повече. Но на клиента тези символи трябва да бъдат „преведени” на разбираем език.
Нашата Западна цивилизация отдавна е загубила връзката си със символите, даже бих казала, че тя постоянно ги обезценява като ги слага в устата на рекламните послания или визии. Религията си е присвоила „правата” върху дадени символи, но всъщност те са универсални. Фройд и Юнг стигат до идеята за несъзнаваното изследвайки символите в съня.
Юнг продължава и по-нататък и започва да изследва митологията, алхимията и астрологията. Така стига до идеите за архетипите, Сянката, анимуса и анимата. Символи се съдържат и в приказките. И в изкуството. Те са съвсем достъпни, просто ние сме изгубили навика да ги търсим, да ги преоткриваме, да ги използваме в ежедневието си. Което съвсем не означава, че те не ни въздействат. Но може да означава, че е възможно да ни въздействат неподходящи символи без дари да го осъзнаваме.
Именно общуването със символа можем да върнем на клиентите си. Но не като им обясним какво означава Сатурн, какво Нептун и какво опозиция. А като им разкажем приказка или мит. В зависимост от ситуацията и проблема на човека отсреща.
Какво постигаме с това?
Говорили сме не с проблема на човека, говорили сме на проблема му. Не сме се нагърбили с мнение, коментар (който няма как да не е повлиян от личното ни субективно отношение към този тип ситуации), не сме играли ролята на всесилни и всезнаещи, а сме дали на човека храна за размисъл, задействали сме процес в психиката му. От личен опит мога да кажа, че хората впоследствие много мислят върху подобни приказки или притчи. Защото са им били подарени лично. И са някаква нишка в лабиринта, от който се опитват да излязат. Ако намерим подходящия мит или приказка, те ще дадат и описанието и насоки за разрешението на проблема.
Приказките и митовете си имат собствена вътрешна логика и структура. Структурата на мита, която използвам, е описана от Джоузеф Кембъл в книгата му „Герият с хиляди лица” – това е познатия от книгата на Ерин Съливан „Сатурн” път на героя. В книгата си „Морфология на Приказката” Владимир Проп очертава нейните основни елементи.
МИТОВЕ
Отпътуване
1. Призив за приключение
2. Отказване призива за приключение
3. Свръхестествена помощ
4. Преминаване през Прага
5. Погълнати (в корема на Кита) Вредителство (изгонване, омагьосване, убиване, заточаване, отвличане)
Инициация
1. Път на изпитания
2. Среща с Богинята
3. Жената като изкусителка
4. Помирение с бащата
5. Апотеоз
Завръщане
1. Отказ от завръщане
2. Магическо бягство
3. Спасение отвън
4. Прекрачване на Прага при завръщането
5. Господар на Два свята.
6. Свободата да си жив.
ПРИКАЗКИ
Подготвителна част
Вредителство (изгонване, омагьосване, убиване, заточаване, отвличане)
Посредничество (повик, отпращане, отвеждане)
Започващо противодействие
Потегляне
Първа функция на дарителя (изпитание, молба за пощада, молба за разделяне, опит да се унищожи)
Реакция на героя (издържано изпитание, услуга на мъртвец, измамване)
Получаване на вълшебното средство (изготвя се, продава се, купува се, появява се само, открадва се)
Преместване до местоназначението (полет, яздене, пренасяне)
Борба с вредителя
Жигосване, белязване на героя
Победа над вредителя
Ликвидиране на бедата или липсата (намиране, премахване на магията, съживяване)
Завръщане
Преследване на героя
Спасяване на героя
Трудна задача и разрешаване
Разпознаване на героя
Трансфигурация (нов телесен облик, построяване на дворец, нова дреха)
Наказване на фалшивия герой или вредителя
Сватба или възкачване на престола
И в митовете и в приказките имаме изпитание и преодоляване на изпитанието, насилник (вредител или изкусител) и спасител (помощник). И, разбира се, протагонист или персонаж, който е жертва или има потенциална опасност да се превърне в жертва ако изпитанието не е преодоляно. В приказките баланса обикновено се възстановява, героят е спасен. Но в митовете не е така. В митовете има твърде много невинни жертви. Това се дължи на педагогическата функция на мита (митовете ни превеждат през определени етапи, ситуации и преживявания, осмислят ги), докато функцията на приказката е по-скоро психологическа (приказките символизират процеси в психиката и начините за постигане на баланс).
Моделът насилник-жертва-спасител
За онези с акцентиран 12-ти дом (знак Риби или Нептун), този модел сякаш е единственият възможен или единственият достъпен. Тези хора обикновено са в една от тези роли – някои ги сменят (на ротационен принцип), други поддържат само една от трите, но може да има и едно характерно размиване на ролите – човек си мисли, че е спасител, а се оказва жертва или жертвата се оказва насилник. Всичко от домашното насилие до голямата жертвоготовна любов заради която се отказваме от своя живот, своите планове и своята личност може да ни превърне в жертви. Същите неща могат да ни превърнат и в спасители. И пак същите неща могат да провокират в нас желанието (или комплекса) да станем спасители на онези, които страдат. Да си припомним ключовите думи за 12-ти дом, Риби и Нептун:
Поглъщане – предполага насилие
Разтваряне – предполага изчезване
Сливане – предполага цялост
В една хипотетична, но доста често срещана в бита ни ситуация, единият от партньорите поглъща любовта, грижите, живота на другия. Другият пък изживява илюзията, че се разтваря във връзката, в безусловната космическа любов, че спасява насилника си, че е „идеалната съпруга” или „идеалният съпруг”, без който другият не може да се справи. Сякаш чрез терзанията и саможертвите си по един символичен начин ежедневно си подава документите за канонизиране в светец или светица. Понеже кой ако не възвишената душа може да понася насилието (физическо или емоционално) всеки ден и да се извисява все повече и повече! И двамата се стремят към сливане. И се сливат – за съжаление в едно мрачно садистично-мазохистично дисфункционално цяло. Но дали някой изобщо стига до Божественото в тази ситуация? Това прилича повече на мъртва схватка отколкото на духовно развитие. Един от механизмите, с които се поддържа или подхранва насилието е отказа на жертвите да говорят за него. Мълчанието скрива по един много Нептунов начин тяхното страдание и срам. Разкриването на „тайната” (отново Нептунова дума) поражда вина. А какво е срама освен вина за нещо, върху което нямаме контрол.
Да, всички с акцентиран 12-ти дом знаем, изпитали сме на собствен гръб какво означават понятията жертва и страдание, страдание и изкупление, жертва и саможертва, жертва и спасение. Аз обаче бих искала да въведа един нов термин в това изброяване: самоспасение.
Когато отивате на море, вие всъщност отивате специално при Нептун. И виждате, че около вас има различни хора. Някои предпочитат да се пържат на сигурната земна твърд (Сатурн) и само се понамокрят на плиткото колкото да разхладят жегата. Това намокряне е нещо като да прочетат хубава книга или да изгледат един филм – бегло докосване до света на Нептун, който се състои от фантазии, образи и магия. Има други, които се осмеляват да влязат на по-дълбоко. Но все пак краката им да стъпват на дъното. Те не са опасни. Знаят си силите, не се излагат на излишен риск. Има и добри плувци, които задминават шамандурите. Някои от тях наистина са добри и винаги се връщат невредими, изпълнени с блажена умора от преживяното. Но има един под-вид сред плувците – това са хората-амфибии. Онези, които се чувстват толкова добре във водата – творците, идеалистите, способните да обичат – че забравят за своя земен произход. Въобразяват си, че са митични същества – деца на Океана и… хоп! Беля! Започват да се давят изключително драматично. Стават жертва на морската стихия или на собствената си глупост. Нооо, бъдете спокойни, на брега има Спасители. Те следят със зорко око и има голям шанс да забележат бедата и да се втурнат отривисто към жертвата. Да, има големи шансове да я спасят, да успеят да я завлекат на брега, да я свестят ако се налага. Тогава те ще са истински Герои, а жертвата ще е Спасена. Това, което много от нас, обикновените плажуващи, не знаем, е че Спасителите са обучени в едно изключително важно умение: да се освобождават от мъртвата хватка на потъващите, вкопчени в тях жертви. Това може да противоречи на принципите на Висшата любов на Нептун, но ако те не са обучени да се спасяват сами, тогава жертвите ще са две, а не една. Следователно, когато говорим за Нептун трябва да въведем още едно понятие. Наясно сме със жертвата и саможертвата. Наясно сме със спасяването, но някак си пропускаме да споменем, че е възможно да има и самоспасяване.
Как да се самоспасим от ситуация по 12-ти дом?
Като направим нещо за себе си. Да, лично за нас. Не за другия. Онзи, който уж не можел без нас. Начините са много, но първата необходима стъпка е да се снабдим с граници. Какво означава това?
На първо място осъзнаването им. Всеки си има граници – дефинирайте ги за себе си. Сатурн е тясно, интимно свързан с Нептун. Може да се каже, че лекарството срещу Нептун (крайните проявления на тази енергия) е Сатурн. Дефинирането на нашите собствени граници (Сатурн) ще постави преграда пред бездната (Нептун), която заплашва да ни погълне. Но която толкова силно ни привлича.
Границите на 12-ти дом
12-ти дом съдържа в себе си парадокс – той е едновременно дом на състоянието безграничност и дом на границите. Не само защото Сатурн според традиционната астрология се радва в този дом. (А може би трябва да се напише/каже, че се „радва” там). От една страна планетите, попаднали там са много уязвими към влияния от несъзнаваното и от външната среда, много внушаеми, лесно е да бъдат погълнати или осакатени, а също така е лесно самата планета да погълне сходни теми от нечие чуждо несъзнавано, но да ги възприеме като свой собствен проблем. Планетите в 12-ти дом хем са наши, хем не са наши. Те поглъщат или са погълнати. Липсата на ясни граници в преживяванията – кое е мое и кое на другия – е основна пречка към измъкване от модела насилник-жертва-спасител.
И в същото време, 12-ти дом действително е дом на границите – какво са затворите, болниците или болното тяло, ако не граници. Усещането за попадане в безизходица, в капана на някаква силно ограничаваща ситуация, от която сякаш излизане няма. Това може да е и капанът на самотата и човек просто се чувства самотен, има усещането, че никой не го разбира, че никой не се интересува от него, а в същото време самият той е затворен за света и за различни преживявания.
В хомеопатията съществува понятието делюзия. Когато интервюира свой пациент, хомеопатът се интересува не само от ситуацията, породила проблема, а и от това как пациента реагира на тази ситуация, как я възприема и как се чувства в нея – това е неговата делюзия. Начинът, по който възприема обективната реалност. Решетките, зад които е поставен. Или мъглата, през която се опитва да съзре светлина и да „улучи” пътя. За да разберем както своя 12-ти дом, така и този на другите, би било полезно да си зададем точно този въпрос: Каква е моята делюзия? Какъв е моят затвор, какво ограничава свободата ми, действията ми, любовта ми? В 12-ти дом винаги има решетки и окови – реални или символични. По-добре да придобием яснота, за да съставим план за бягство. Бягство, разбира се, ако става въпрос за символичен затвор. Но… при едно евентуално бягството пътищата са два: надолу (копаем тунели и проходи в земята) или нагоре (научаваме се да летим). Трябва да сме наясно с шансовете, с рисковете и с последиците.
Както вече споменах по-горе, осъзнаването или поставянето на граница е най-важната крачка. Защото тогава успяваме да се възприемем като отделно същество, донякъде ограничено, донякъде защитено в своя затвор. Но това си е моят личен затвор, от което следва, че аз:
• Нямам контрол върху своя затвор
• Нямам контрол върху своята болест
• Нямам контрол върху своя насилник
• Нямам контрол върху своята пристрастеност
Признанието «нямам контрол» ни освобождава от вината и срама (Нептун). Тази делюзия – на вина и срам – може да бъде изключително блокираща по един типично Нептунов начин. Чрез тази делюзия ние контролираме ситуацията си (контрол е дума, принадлежаща на Сатурн), но тя може да ни направи или пасивни (жертви) или насилници. Целта на делюзията вина/срам е контрол! Цената на контрола е вина/срам!
Първата от дванадесетте стъпки на програмат на Анонимните Алкохолици гласи:
1. Признахме, че сме безсилни пред алкохола – че живота ни е станал неуправляем.
Именно за тази първа стъпка става въпрос в казаното до тук. Тя би могла да бъде приложена към всяка една ситуация, свързана с 12-ти дом. Следващите 11 стъпки са:
2. Повярвахме, че съществува една висша Сила, която може да ни върне нормалността.
3. Взехме решение да предадем своята воля и живот на грижите на Бог така както го разбираме.
4. Без страх изследвахме себе си и си направихме морална инвентаризация.
5. Признахме на Бог, на себе си и на друго човешко същество нашите грешки.
6. Изпитахме готовност да оставим Бог да премахне всички наши дефекти на характера.
7. Смирено го помолихме да ни освободи от тях.
8. Направихме списък с всички хора, на които сме навредили и изразихме готовност да поправим стореното на всеки един.
9. Направихме директни стъпки, за да поправим грешките си там, където това беше възможно, освен в случаите, когато нашите опити да ги поправим би навредило на хората или на други около тях.
10. Продължихме да изследваме себе си и когато грешим винаги си признаваме.
11. Чрез молитва и медитация се опитахме да подобрим съзнателната си връзка с Бог както го разбираме, молейки се единствено за знание за Неговата воля спрямо нас и сила да я изпълним.
12. След постигането на духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се опитахме да предадем това послание до други алкохолици и да приложим тези принципи във всички свои дела.
В тази програмата няма забрани, обвинения, внушаване на вина. И тя действително би могла да бъде приложена към различни пристрастявания. Смята се, че създателят на програмата е бил вдъхновен от Юнг, при когото отишъл да търси помощ, за да се справи с алкохолизма си. Юнг му казал, че не може да му помогне, но му дал знанието, че алкохолизма не е нищо друго освен търсене на сливане с Божественото.
Нека повторим:
• Нямам контрол върху своя затвор
• Нямам контрол върху своята болест
• Нямам контрол върху своя насилник
• Нямам контрол върху своята пристрастеност
Към този списък аз бих прибавила и Аз нямам контрол върху моята любов. 12-ти дом е много тясно свързан с любовта, не само заради управлението на Нептун над Риби, а и заради екзалтацията на Венера в този знак. Но темите за любовта тук са по-специфични – те са свързани предимно със страданията и саможертвата в любовта, както и с изневярата. Много хора с планета в 12-ти дом (независимо лична или не) са изневерявали или са ставали жертва на изневяра. Много често началото на извънбрачна връзка е свързано с някакво астрологично влияние по оста 6-ти – 12-ти, а не в 5-ти или 7-ми дом. Какво се случва в тези триъгълни връзки? Ситуацията е много подобна на мита за преследването на Афродита и Ерос от Тифон. Имаме един очевиден насилник или преследвач – тази роля се пада на изкусителя, на този, който застава между двойката и разкъсва връзката между двамата като поглъща емоциите, вниманието, а понякога живота и бъдещето му. Имаме и очевидна жертва – този, на когото изневеряват. А какво се случва с изневеряващия – той е раздвоена или разкъсана душа. От една страна той е активен в изневярата си, а от друга страна може да бъде жертва както на съблазнителя, така и на партньора си. Самото разкъсване, както вече споменахме, е една типична за 12-ти дом тема. Изживяването на това разкъсване е изключително болезнено – обикновено и за тримата във връзката.
Но ако се вгледаме малко по-внимателно в ситуацията ще забележим едно любопитно противоречие: да вземем изневеряващия. Той или тя са избрали свой постоянен партньор, но с течение на времето във връзката се натрупва напрежение, което няма как да бъде разредено, ако участниците са само двама – няма равновесна трета точка, която да завърти емоционалната енергия по по-балансиран начин. Всички тук много добре знаем как тече енергията в една опозиция и как тече в един голям тригон. Изневеряващият изпитва увлечение, силна емоция, любов към друг човек – съзнателно или не, той търси удовлетворение на някоя своя гладна нужда. Разкривайки изневярата, неговият постоянен партньор се чувства предаден и изоставен. Защо? Защото любовта, която е получавал само той сега не е изкючителна негова собственост – неговият партньор обича и някой друг. Или само някой друг! Какъв ужас! А урокът на Риби и Нептун не е ли любовта в един по-голям мащаб: любов към човечеството, към бог, а защо не и към друг човек или други хора. Нима не можем да обичаме повече от един човек, нима любовта е точно определено количество и когато обичаме повече от един човек това означава ли, че едната любов я делим на две или че взимаме едното и го даваме на друг и така там, където е имало едно вече има нула. Любовта не е математика. И не можем да я контролираме. А когато се опитаме, често ставаме нейни жертви. Но въпреки, че не можем да я контролираме, ние носим отговорност за нея.
«Аз много обичам мъжа си. Искам да умра с него. Обаче…. той ми изневерява, тормози ме, пие, не носи пари в къщи, унижава ме и ме обижда.» Сигурна съм, че консултиращите астролози често чуват подобни реплики. Когато на мен ми се случи, попитах клиентката: “А след всичко, което ми каза, ти сигурна ли си, че го обичаш?” Надали въпросът ми е довел до някакво внезапно прозрение, че това нейното (на клиентката) не е любов, но поне в мен цялата тази ситуация провокира много мисли. Дали това е любов или не е любов? А заболяване, синдром, страх от самота, безпътица, страх от поемане на отговорност за собствения живот. Защото очевидно е, че такива жени са жертви на съпрузите си, като при това разпалено и фанатично се самоубеждават колко силно ги обичат и как искат това мъчение да продължи до края на живота им. Много извисена ли е тази любов или е много самоунищожителна?
Със сигурност отговорът не е само един, тъй като става въпрос за ситуация по 12-ти дом, където както вече знаем, нищо не е ясно и категорично, въпреки острата нужда от яснота и граница. Нека не забравяме и простия факт, че във взаимоотношенията си с другите ние разиграваме напълно несъзнателно ситуации от детството си, а там – потопени в онова несъзнавано детство са нашите първи любовни обекти: майката и бащата.
Нека не забравяме и още нещо — на другият полюс на любовта стои омразата. Ако една любов е отхвърляна и малтретирана, тя ще прерасне в своята противоположност и със същата сила човекът, който е обичал може да се превърне в могъщ и отмъстителен враг-унищожител. И да «погълне» по един разрушителен, но типичен за 12-ти дом начин, своя любим. Или бивш любим.
За щастие напоследък не само творците се занимават с темата за любовта, а и учени – психолози, психиатри, социолози, антрополози. Теориите или прозренията им съдържат своите противоречия – ако за едни истината е в това, че любовта е мозъчна химия, за други истината е в способността съзнателно да изберем да се посветим на друго човешко същество. За всички обаче е ясно едно – между влюбването и любовта има разлика. Едното не е равно на другото. Влюбването е изключително силна проекция, при която его-границите падат и обектът на влюбване нахлува (или е погълнат) във вътрешния свят на влюбения със сила, която носи усещането за изключителност, сливане и трансцендентност. Точно това Нептуново състояние сме изживели в майчината утроба! То ни очарова и поглъща, превзема, кара ни да се чувстваме разтворени в другия или да копнеем да се почувстваме разтворени. Рано или късно границите се вдигат и тогава се изправяме срещу реалността. Налага ни се да се изправим срещу Сатурн.
Една моя приятелка – Дева с Асцендент Риби веднъж каза: “За да има щастлива любов трябва да се влюбиш два пъти – веднъж в илюзията си за човека и втори път в реалността.”
Лесно е да се влюбиш в илюзия, много трудно е да се влюбиш в реалността. Загубата на илюзии също причинява болка – познатото разочарование в любовта е именно загуба на илюзии. Обичаме някой и го смятаме за идеален, за добър, за красив. Но той прави нещо – наранява ни, изоставя ни, предава ни. Постъпката не е нито идеална, нито добра, нито красива. Това влиза в директно противоречие с нашите очаквания, въздушните кули рухват, реалността ни залива или по-скоро ни захапва и ние се просваме върху болничната кушетка и крещим за бърза анестезия, която да спре болката. Другият насилствено е отнел илюзията ни. А ние си я искаме обратно! Или искаме нова илюзия! Нептун – под формата на лекаркство, наркотици, алкохол, любов или секс – е универсалната анестезия, която ни отвежда от реалното в илюзорното, където нещата са по-хубави или поне по-поносими.
Вредни ли са илюзиите?
Аз не бих дала категоричен отговор. Те не са нито вредни, нито полезни, но са ни крайно необходими. Преди време присъствах на една лекция по бхакти йога – това е йога на сърцето или на любовта към бога. Лекторката с блага усмивка и тих глас каза на събраните и насядали в поза Лотос слушатели: “Бхакти йога е йога на преклонението пред Бог. Бог няма нужда от нашите молитви и нашата любов. Ние имаме нужда да се молим и да го обичаме.”
Да, стремежът към Бог е един от начините да постигнем така жадуваното сливане. Но това е само един от пътищата – наркоманията и алкохолизма са може би също толкова широко практикувани пътища към Бог както йога, християнството или будизъм. Пътища много. Но по който и да поемем в един момент ще стигнем до единствените два: поглъщане или разтваряне. Но в началото, по-важно е да признаем на себе си, че имаме нужда от Пътя, от това да даваме любов, от анестезия и от илюзии.
Едно изследване на жертви на войната, които са били затваряни за дълго време в килии без никакъв човешки контакт разкрива следното: онези, които са запазили пълно съзнание за случващото се, за това че са сами, затворени и изолирани, след излизане на свобода са загубили способността си да общуват с други хора и да завързват и поддъжат емоционални връзки. Докато онези, които временно са “полудели”, получавали са видения и халюцинации и са загубили ясна представа къде се намират, след излизане на свобода функционират като нормални човешки същества, завързват и поддържат емоционални връзки. Следователно илюзиите в една ситуация могат да бъдат спасителни, докато в други – унищожителни. Такъв е парадоксът на 12-ти дом, Риби и Нептун. Това, което убива може и да спаси. Лошото, разбира се е, че не е много ясно точно какво се случва, докато… то не се случи.
12-ти дом е свързан с илюзиите и с фатазиите. И пак по същата парадоксална логика фантазиите могат да се превърнат в първокласно изкуство, което докосва и лекува душите, и в унищожителни и деструктивни сили. Малко известен е фактът, че голям процент от изнасилвачите са преследвани от фантазията за престъплението, което по-късно ще извършат. Фантазия, която ги завладява и задушава, натрупва невероятно напрежение комбинирано с невъзможността да се сподели абсурдността на фантазията с друго човешко същество поради риска да се категоризира като ненормална, и изглежда така сякаш само извършването на акта на насилие може да освободи напрежението и да спаси самия извършител.
“Трябваше да приключа с това, беше страшно чувство за мен. Трябваше да го извърша, трябваше да побързам и да се отърва. Самият секс не беше много приятен. Но изглеждаше като отдушник за това, което чувствах, изход от моя вътрешен гняв, начин да го предам другимо и след това да избягам, да ги оставя.”
“Хората говорят за сексуален нагон. Не мисля, че сексуалният порив ме накара да извърша това. Мисля, че се чувствах толкова отвратителен, толкова долен и такъв мръсник, а имах толкова много тайни за себе си, че се бях оплел в множество фантазии.”
Преодолими ли са проблемите на 12-ти дом?
12-ти дом е парадоксален, защото обединява два взаимно-изключващи се принципа: от една страна силни страсти, любов, а от друга страдание. Върховен екстаз и черно отчаяние.
Етимологичният произход на думата passion (страст) лежи в Християно-Латинското passus, (с корен pati, patior- страдам). За пръв път е изплазвана през ІІ-ри век, за да опише страданията на Исус (познати ни като Страстите Христови). Com-passion означава съ-страдание – дума, която категорично можем да отнесем до 12-ти дом, Риби и Нептун.
Значи… страстта е страдание, опит на плътта да се одухотвори.
Очевидно е, че ако не потърсим нишката на символите, на посланията на несъзнаваното, много трудно бихме могли да примирим тези парадокси и да разрешим проблемите на 12-ти дом.
«Човекът е програмиран да пропукса инстинкти и духовни импулси поради факта, че притежава съзнание.»
Мари Луиз Фон Франц
По-късно точно пропуснатите инстинктивни или духовни импулси се обръщат срещу нас и ни нападат изневидалица, поставят ни на изпитания, изправят ни пред истината за самите нас. Случайно попаднах на заглавие на книга за 12-ти дом: The end of hope, the beginning of truth (краят на надеждата, началото на истината) Пътят до тази истина не е рационален. Трябва да заглушим съзнанието, за да дадем път на енергиите на планетите от12-ти дом да стигнат до тялото ни по моста на символите.
Конкретни, практични неща, които бихме могли да практикуваме, за да подпомогнем в акуширането на този процес са:
Дневник на сънищата
Медитация
Активно въображение
Арт терапия
Психотерапия
Психодрама
Астродрама
Хомеопатия
Откриване на личния мит
Джоузеф Кембъл говори много за търсенето и откриването на личния мит – за необходимостта от това търсене и откриване. С тази задача се е занимавал и Карл Юнг. Самият той в процеса на изследване на несъзнаваното е бил воден от терапевт. Това е жена – Тони Улф, негова пациентка и любовница. Историята е интересна, но малко известна. Самият Юнг, чиято работа е била посветена на изследване на Несъзнаваното (има управител на 12-ти – Сатурн – в първи дом) е попаднал в типична за 12-ти дом Нептуново-Рибешка триъгълна ситуация. Поддържал е връзката си до смъртта на Тони, но не само това. Той е настоявал връзката му да бъде приета от съпругата му. Според техни близки и тримата много са страдали. В някакъв момент Юнг решава, че несъзнаваното може да бъде организирано и започва да търси своя мит. Юнг започва да прави това, което най-много го е привличало като дете – а именно да си играе с камъни. Само че ако като малко момче си е играел с малки камъни, сега (като голямо момче) започнал да си играе с големи камъни. Така се появява имението Болинген. Някои казват, че на един от тези камъни пише: «Ема, основите на моят живот» (Ема е съпругата му), а на друг камък пише: «Тони, уханието на моят живот».
Така Юнг открива за себе си мита за Пигмалион – скулпторът, който се влюбва в статуя, която сам е сътворил и който дълго се молил на Венера, богинята на любовта да я съживи. Венера се смилила над любовта му и вдъхнала живот на статуята – Галатея, която става съпруга на Пигмалион. Последователите на Юнг са предимно жени, на които той помага по един метафоричен начин да се съживят, да се освободят от оковите на комплексите си и очакванията на консервативното общество, да променят живота си като водят свой собствен (той подпомага тяхната професионална кариера в психоанализата).
Вторият мит е този за Дионисий, Дивият мъж. Култът към Дионисий е бил следван предимно от жени, а кръгът на Юнг е женски, наричан от много Валкириите на Юнг. Самият той е имал способността да се отпуска и да вилнее, оставяйки се на силата на архетипа, но винаги след това се е връщал към ежедневието си, свалял е маската на Божеството. Често е бил упрекван за това, че последователките му са жени, на което той отговарял: «Психоанализата е наука за душата. Аз не съм виновен за това, че душата е жена!»
Джим Морисън – вокалистът на групата Доорс – е бил асоцииран със същия този Дионисиев мит, но той не е успял да свали маската, продължил е да я носи в ежедневието си и алчната сила на Афродита е поглъщала всички удоволствия (секс, наркотици, алкохол), които му предлагал живота. Което довело до превръщането му в жертва на архетипа, той е погълнат – загива от свръх-доза.
Ако решите да потърсите своя личен мит, не трябва да забравяте следното:
- този мит е само една маска на Божество, която ви приляга в този момент;
- на различни етапи от живота могат да действат различни митове;
- ако се окажете оковани в разрушителен или деструктивен мит – пренапишете го.
Противоречията между съзнанието и несъзнаваното никога няма да бъдат ликвидирани, изхода е в търсенето на баланс между тях. Вместо заключение ще използвам една песен на групата Раш, в която Аполон и Дионисий се опитват всеки със свои средства да помогнат на разкъсаното от противоречия човечество:
От “Cygnus X-1, Book II: Hemispheres”
Когато нашият изнурен свят бе млад,
Борбата на древните първи започнаха
Боговете на любовта и разума
Опитвайки се сами да управляват човешката съдба
През вековете водиха битките те,
Но никоя сила не отстъпи
Хората се разделиха на две
Всяка душа стана бойно поле.
[Аполон / Дионисий]
[Аполон: Носител на мъдростта]
«Нося истина и разбирателство,
Остроумие и мъдрост справедлива
Ценни дарове несравними.
Можем да сътворим свят на чудесата
Мога да ви подаря знанието аз,
Ще ви намеря храна и подслон
Ще ви покажа огъня, който да ви стопля
В безкрайната зимна буря
Ще можете да живеете в удобство и изящество
В света който вие пресътворите»
Хората бяха твърде възхитени
Тълпяха се за да изискват своята печалба
Втурнаха се да изграждат градове
И да живеят сред мъдреците
Но един ден улиците замлъкнаха
Все още не знаеха какво не е наред
Копнежът да се построят тези красиви неща
Не изглеждаше чак толкова силен
Мъдреците се посъветваха
И Мостът на Смъртта беше прекосен
В дирене на Дионисий
За да разберат какво са загубили.
[Дионисий: Носител на любовта]
«Нося любов да ви донесе утеха
В тъмнината на нощта
В безкрайната светлина на сърцето
Трябва да се осланяте само на чувствата
Единствено любовта може правилно да ви насочи
Аз нося смях, нося музика
Нося радост и сълзи
Ще смекча първичните ви страховве
Ще изхвърля веригите на разума
И затворът ви ще изчезне»
Градовете бяха изоставени
И в горите отекна песен
Хората танцуваха и живееха като братя
Знаейки, че любовта не може да е грешна
Храна и вино имаха в изобилие
И спяха те под звездите.
Бяха изпълнени със задоволство
И боговете ги гледаха отдалеч
Но зимата ги връхлетя
Свари ги тя неподготвени
Донесе вълци, смърт от студ и глад
И сърцата на хората се отчаяха
[III. Армагедон: Битката между Сърцето и Разума]
Вселената се раздели на две
И сърцето и умът се сблъскаха
А хората останаха безпътни
За дълги и трудни години
В облак от съмнения и страхове
Светът им бил разкъсан на две
Празни
Полусфери
Някои се бориха със себе си, други се биха един срещу друг
Повечето просто се следваха един друг
Загубени и безцелни като техните братя
Защото сърцата им бяха толкова мрачни
А истината не можела да излезе наяве
Душите им бяха разделени на слепи
Полусфери
Онези, които не се сражаваха
Донесоха историите на древните до нас.