Ето
тук има тема за символизма на Луната, цитирам част от нея:
"Котката като лунен символ е била посветена на Изида, донякъде олицетворяваща Луната /точно като Озирис – Слънцето/, и често може да бъде видяна в ръката на Богинята.
Оттук и митичната алегория, представяща Диана, скриваща се в Луната в образа на котка, когато се е опитвала заедно с други Божества да избегне преследването на Тифон." А тук, струва ми се, има препратка към символизма на полярната двойка Луна-Сатурн, а също се споменава за нейните възли:
"Впоследствие Луната е станала утвърден символ на всичките Богини Деви-Майки. Затова Луната е била тясно свързана във всички езически теогонии с Дракона, нейния вечен враг. Пресветата Дева или Мадона стои върху митичния Сатана, изобразяван лежащ, притиснат и безсилен под нейните крака. Това е, защото главата и опашката на Дракона, които и до днес в източната астрономия /и астрология/ представляват възходящите и низходящи възли на Луната, са били изобразявани в Древна Гърция също като два Змея."Всъщност дали змията, митичният Змей от Еденската градина е олицетворение на Плутон?
Според редица източници змеят, изкушил библейската двойка да вкусят плод от Дървото на Познанието, е персонификация на Сатурн - суровият Учител, Господарят на кармата. По този начин "първите хора" излизат от състоянието на божествено неведение и слизат в самсара ("изгонване от Рая"), където животът е подчинен на неумолимия закон на кармата, причината и следствието. Змеят, захапал собствената си опашка, е символ на началото и края, на вечния кръговрат на живота и смъртта, т.е. цикъла на еволюцията. Змията е и символ на кундалини, на нишките ДНК и, следователно, на непрекъснатостта на живота.