“Мъдрият говори за нетленното банйан дърво (ашватха), което има корени горе и клони долу. Неговите листа са Ведите и този, който знае това, е познавач на Ведите. Неговите клони се простират навсякъде; подхранвани от трите атрибута на природата (еманация/излъчване на светлина, подвижност и летаргия), сетивните обекти са неговите вейки и долу, в света на човеците, неговите вторични корени са разтегнати на дълго и широко, обвързвайки ги в карма. Неговата истинска форма (рупа) не е доловима тук, нито неговите край, начало и основа. Нека човек първо насече това устойчиво дърво със здравото оръжие на безпристрастието.” (15.1-3)
Байановото дърво е необичайно с това, че може да пусне вторични корени от неговите клони, често достигащи земята.
Не знаех, че такова дърво съществува реално, мислех че това е метафорично изразено, както по-голяма част от духовните писания се обрисуват с животински и растителни символи, които някога може би са били част от флората и фауната. Много е красиво дървото, приличами на Отшелник , криещ в себе си Мъдростта на вселената, правя и паралел с Обесения в тарото, той нали е провесен с главата надолу.