.

‘’Потапяне в космичното съзнание’’
 
Няколко дни по-късно отидох в празната дневна на Учителя. Възнамерявах да медитирам, но непокорните ми мисли не споделяха тази похвална цел. Те хвърчаха като птички, забелязали ловец.
- Мукунда! - прозвуча гласът на Шри Юктешвар от далечна тераса.
Разбунтувах се като мислите си и промърморих:
- Учителят винаги ме подтиква да медитирам. Не бива да ме безпокои, като знае защо съм дошъл в стаята му.
  Toй отново ме повика ; упорито мълчах. Третият път тонът му беше укорителен.
1        Медитирам - извиках аз недоволно.
2        Знам как медитираш - отвърна моят гуру. - Умът ти е като листа, разпиляни от бурята. Ела тук.
  Разстроен и засрамен, тъжно се отправих към него.
- Мило момче, планините не могат да ти дадат това, което искаш. -Учителят говореше гальовно и утешително. Спокойният му поглед беше неразгадаем. - Желанието на сърцето ти ще бъде изпълнено.
Шри Юктешвар рядко говореше със загадки;  зачудих се. Той леко почука по гърдите ми над сърцето.
Тялото ми като че ли се вкорени в земята; сякаш огромен магнит изсмука диханието от дробовете. Душата и умът в миг загубиха физическата си връзка и заструиха като пронизваща светлина от всяка пора. Плътта беше като мъртва; въпреки това интензивно осъзнавах, че досега никога не съм бил толкова жив. Чувството ми за отъждествяване вече не беше тясно ограничено до едно тяло, а обгръщаше всички околни атоми. Хората по далечни улрци се движеха внимателно, като че ли по собствената ми периферия. През неясно прзрачната почва виждах корените на растения и дървета; различавах вътрешния поток на соковете им.
Цялата околност лежеше пред мен като на длан. Обикновеното ми зрение напред сега беше сменено от широкообхватно сферично зрение,което обгръщаше всичко едновременно. С тила си виждах хора, които се разхождаха надолу по Рай Гат Лейн; забелязах и една лениво приближаваща се бяла крава. Когато достигна отворената врата на ашрама, я видях като че ли  с физическите си очи. Продължих да я виждам и след като тя мина зад тухлената стена на двора.
Всички предмети в обхвата на панорамния ми поглед вибрираха като забързани кадри на филм. Тялото ми, тялото на Учителя, дворът и колоните, мебелите и подът, дърветата и слънчевите лъчи от време на време силно трептяха; накрая всичко се разтопи в лъчезарно море - както захарта се разтапя в чаша вода. Уеднаквяващата свтлина се редуваше с материализации на формата, а метамерфозите разкриваха закона за причината и следствието в действие.
Необятна радост заля безкрайните брегове на душата ми. Духът на Бога, осънах аз, е неизчерпаемо Блаженство; Неговото тяло са безброй тъкани от светлина. Избухващият в мен блясък запоглъща градове, континенти, Слънцето, слънчевата и звездни систени, бледи мъглявини и плуващи вселени. Целият космос, кротко сияещ като далечен гиад в нощта, просвотваше в безкрайността на съществото ми. Ослепителната светлина отвъд остро гравираните очертания в най-далечните краища леко избледняваше; там виждах меко неизменно сияние. То бе почти неуловимо; гледките на планетите бяха от по-ярка светлина.
Божественото лъчение, изливано от Вечен Източник, който избухваше в галактики, се преобразуваше с неизразими еманации. Отново и отново виждах сътворяващите лъчи да се концентрират в съзвездия, след това да се разсейват в призрачни пламтящи огнени езици. В ритмичното повторение милиарди светове преминаваха в прозирен блясък, след това пламъкът стана небесната твърд.
Познах центъра на висините като точка на интуитивно възприятие в сърцето си. Ядрото ми излъчваше сияйно воликелепие до всяка част на вселенската структура. Плавно като живак в мен пулсираше блажена амрита, нектарът на безамъртието. Чух съзидателния глас на Бога като АУМ, вибрацрята на Космичния Двигател.1
Внезапно диханието се върна в дробовете ми. С почти непоносимо разочарование осъзнах, че губя безкрайната си необятност. Пак бях ограничен до унизителната клетка на едно тяло, трудно приспособяващо се към Духа. Като блуден син бях избягал от макрокосмичния си дом и се бях затворил в един тесен микрокосмос.
Моят гуру стоеше пред мен неподвижен; понечих да се простра в светите му нозе с благодарност, че ме дари да изживея космичното съзнание, което така дълго и страстно бях търсил. Той ме задържа и тихо каза:
2        Не трябва да прекаляваш с екстаза. Все още имаш твърде много работа  в света. Ела да изметем терасата; след това ще се разходим край Ганг.
Из гл.14  

"Автобиографията на един йогин"

Това го четох вчера и е просто прекрасно!