Ще взема да напиша ода за градския транспорт, където ежедневно по пътя за работа изживявам миризлив терор.
Днес съм станал, ял съм чесън,
македонка с много лук,
три кебапчета и много друг боклук.
Ще напълня аз търбуха с кеф,
утре ще мириша на кенеф.
Сутрин ставам – вода нема,
голям праз – душ на Коледа
ще взема.
Ще изляза мръсен, неизкъпан,
с лакти, колене и поглед зъл
нахълтвам в рейс претъпкан.
Пенсия 500 Волен обеща,
но дума дадена не спази.
Тодорживковото време аз сънувам
и живота мразя.
Пъклен план скроил съм –
миризлив терор,
в автобуса да мирише на обор!