РУМИ
Притесняват те и те оскърбяват?
Не превивай пред тях рамене.
Само плодни дървета се брулят.
Безплодните - не.
Да можех себе си да видя някой път!
Но как? Примесва своите бои светът.
Духът ми никога не е в покой,
но как спокойна е душата, Боже мой!
Морето ме погълна в мрак студен.
Но чудо! Чувствам, че морето е у мен!
ОМАР ХАЙЯМ
7
Не трябва, не мисли за утрешния час:
приятелю, живей под слънчевата власт.
Когато ний умрем, веднага ще догоним
избягалите векове пред нас.
36
Без страх - на времето сред шумния порой,
ще засияе някой ден над мъките покой.
Мигът, на всички даден, изживей до дъно,
за миналото не плачи, от бъдещето се не бой
117
Не знаем ний до днес защита от смъртта:
към беден и богат е безразлична тя.
Да имаш радост ти, пий радостта в живота,
останалото, брат, е просто суета.
118
Ти пиещите не кори! Такъв е пая
от Господ предрешен за нас в кервансарая.
Злорадо хич не се хвали "не пия капка" -
къде по-глупави неща за тебе зная.
184
Когато отзвъни последният ми час,
когато като стон замлъкне моят глас
от мойта пепел да изваят чаша -
напълнена докрай - ще оживея аз.
198
На младини, под пламналия шатър
аз знанията трупах като злато
и що накрая проумях?
Пристигнах като прах, отлитам като вятър.
Хафез
Безброй момичета са влюбени - ти си единствена сред тях.
За влюбените в мен момичета - единствен съм и аз, разбрах.
Не срещнах никакво различие и в двата свята в моя път.
Не ме съдете, резултатът им е бил и си остава - прах.
Все пак на алчните кажете "За всеки краят е един!"
Не трупайте пари, печалбата и загубата носят крах!"
Безкрайно обожавам хората, съединили в любовта
и думи, и дела. В признателност сред огъня им изгорях.
Хафез, за миг склони главата пред знанието на ума!
Могъщо е било сърцето, което знае що е грях
Благословена тишина. От друго - няма нужда.
Приятелски очи и дом. От друго - няма нужда.
Измъчена от скръб душа, ти както нямаш нужда
от Бог - кога ще промълвиш: "Вий нямате ли нужда?"
Хей, ангел бях на хубостта, за бога, изгоряхме -
ти спри поне един бедняк: "Вий нямате ли нужда?"
Над нуждите си аз стоя без никакви въпроси -
великодушният човек от милост - няма нужда.
Говори близкото сърце като свещена чаша,
не го измъчвай с празна реч, от думи - няма нужда!
И с благодарност взел в ръка най-драгоценен бисер,
защо в морето да седиш? От него - няма нужда.
Надменник ли си, замини! И повече не идвай.
Приятели са само тук, от други - няма нужда.
О, няма нужда от война - душата ни щом искаш.
Щом дрехите връз теб са твои - да молиш - няма нужда!
Примамен пак от любовта, край животворни устни
вървя и пламенен ответ да моля - няма нужда.
Но спри, Хафез, че всеки дар сам себе си разкрива.
С надменниците не спори, не трябва - няма нужда
Додето моята глава не е куп прах нетленен,
налей ми в златния потир, с ръка благословена.
Да пия пак, че този свят безшумно ще загине -
и затова сред шум и смях прекарай дръзновено.
О, как от тъжните оочи ликът й е далече -
в душата - огледало - той живее вдъхновено.
Без тази гордост, кипарис, когато прах аз стана,
покрий ме тихо в утринта със сянка въжделена.
Пълзи по мен като змия отровна твойта плитка -
лекуваш с устните си ти сърцето ми ранено.
Разбра ли - този прах и тлен са класове наа дните!
Ти нивата им запали със огън съкровено.
Измих аз своето лице със сълзи, ала зная:
светец е, който е горял в страдание блажено.
А праведникът горд навред вреда във всичко вижда.
О, Боже, огледало дай на хората надменни!
Разкъсай дрехите си в миг, Хафез, подобно роза,
и пред любимите нозе - хвърли ги, неизменен.
Това като за начало-персийски автори.Който има интересни стихове-лични или не на езотерична,духовна или окултна тематика при проява на желание може да ги поства в тази тема.
