В съзнанието на всяка душа се намира цялото съществуване. В кръговрата на Самсара, тя се върти от живот в живот като мени формата си, тялото си, превъплъщавайки се и естествено търсейки еволюция, духовно израстване. Човешкото тяло е свещено - то носи, отразява целия свят и е огледало на Великия Космос.
Световното Съзнание е Енергия, която се проявява чрез пет основни принципа или елемента - Земя, Вода, Огън, Въздух и Етер (Пространство). Петте елемента произлизат от Енергията, извираща от Космическото Съзнание. Те са представени във всичко материално във Вселената. Енергията и материята са едно цяло.
Човекът като микрокосмос също е синтез от петте елемента, които образуват всичко материално. Главни седалища на петте елемента са гръбначните центрове нервните сплитове, откъдето те се проявяват в целия организъм.

Елементът етер в човешкото тяло е проявен в кухините - в устата, носа, въздухоносните пътища, корема, стомашно-чревния тракт, гръдния кош, лимфните пътища, капилярите, клетките и тъканите.

Етерът или пространството в движение е въздух. Въздухът е елементът на движението. В тялото на човек се проявява в движението на мускулите, сърдечните съкращения, в движенията на червата и стомашната стена, в разгъването и свиването на белите дробове, движенията в централната нервна система, движението на аферентните и еферентните нервни импулси.
 
В човешкото тяло източник на елемента огън е обмяната на веществата. Огънят действа в храносмилателната система, активира ретината, контролира телесната температура, процесите на мислене, зрението, храносмилането. Елементът огън се проявява като интелигентност в мозъка. Всички ензимни системи и цялата обмяна на веществата са зависими от работата на елемента огън в човешкия организъм.

Елементът вода в тялото се проявява в плазмата на кръвта и  цитоплазмата в клетките, в лигавиците, в секрета на храносмилателния тракт и слюнчените жлези. Функционирането на тъканите е зависимо от елемента вода, също и дейността на органите и различните системи в организма - храносмилателна, отделителна и т.н.

Елементът земя се съдържа в плътните структури на човешкото тяло - в костите, ноктите, зъбите, хрущялите, сухожилията, мускулите, кожата и косата.

Петте елемента се проявяват във функционирането на петте човешки сетива и във физиологичните функции на човешкия организъм. Петте елемента имат директна връзка с възможността на човек да възприема външната среда, в която живее. Те са свързани чрез сетивата с пет действия, които изразяват функциите на сетивните органи.
Елементите - етер, въздух, огън, вода и земя - съответстват на слуха, тактилния усет (кожната сетивност или допира), зрението, вкуса и обонянието.
Елементът етер сответства на функцията слушане, чуване и е средата, в която се разпространява звукът. Органът на слуха е ухото. Ухото проявява своята дейност чрез органа на говора.
Въздухът съответства на тактилния усет. Сетивният орган е кожата. Органът на действието на тактилния анализатор е ръката.
Елементът огън съответства на зрението. Проявява се като светлина, топлина и цвят. Окото - органът на зрението управлява действието ходене; очите определят посоката на движението.
Елементът вода съответства на органа на вкуса - езика. Външните полови органи се наричат долен език. Който владее горния език, съответно владее и горния.
Елементът земя е съответстващ на обонянието. Сетивният орган е носът, чрез него се възприемат миризмите. Свързан е и с отделителните процеси.

Петте елемента - земя, вода, огън, въздух и етер, освен че са разпръснати като изграждащи тялото частици по целия организъм, имат и централни седалища. Тези седалища са по протежението на гръбнака - нервните сплитове в първите пет чакри и заедно с висшия умствен център - този в междувеждието - шестата чакра и абсолютния център на темето - фонтанелата, образуват в човешкото тяло седемте главни нервни възела или седемте чакри - космическите центрове.

Човешкото енергийно поле или неговата аура /енергийно тяло/ се състои от седем пласта - аурични тела - всяко от тях обособено, със специфична функция и свързано с една от главните чакри. Всяко действие в живота ни оставя паметова следа върху едно от енергийните равнища, които пренасяме в следващия си живот.

1. Етерно тяло - това е ауричното тяло, разположено най-близо до физическото и свързано с коренната чакра. Етерното тяло съвсем точно следва контурите на физическото, вкл. и тези на вътрешните органи. Образува се при зачеването и представлява матрица, върху която ще се проявят клетките на физическото тяло. Етерното тяло се влияе не само от кармичната памет на душата, но и от намерението на тази душа. Енергията на етерното тяло е най-плътната от всички аурични пластове, като с всеки следващ честотата /на вибрациите/ се повишава и енергията става все по-фина.

2. Емоционално тяло - намира се зад етерното тяло и се свързва със  сакралната чакра, втората главна чакра. Това тяло също носи кармична памет, особено от емоционален характер.

3. Ментално тяло - свързано е с чакрата на слънчевия сплит. Отговаря за интелектуалните и психичните аспекти на живота, свързва се със силата, волята, мотивацията, амбицията и активността, както и с негативните емоции като ожесточение и ярост. Тук също има предаване на кармична памет от емоционален характер.

4. Астрално тяло - свързва се със сърдечната чакра, чиито функции са любов и състрадание и нашата способност да се свързваме с другите в атмосфера на безусловна любов. Занимава се с нашия духовен живот като пропуска през себе си енергията, която се излъчва от земята и онази, която струи от космоса и служи за мост между човешкото и Божественото. Свързва се с негативните емации ревност и осъдителност. Отиваме в астралното си тяло, когато сънуваме, и го използваме като носител през време на извънтелесните си изживявания (OBE).

5. Шаблон на етерното тяло - свързва се с гърлената чакра, неговите функции включват общуване, истина и цялост. Следва контурите на физическото тяло.

6. Небесно тяло - свързано е с разположената на челото чакра, неговата функция включва визията и божествената любов.

7. Каузално тяло - това е аурично тяло, свързано с теменната чакра, развива се по-късно, а понякога дори непосредствено преди смъртта. Функцията му е нашата връзка с Божественото. Коренната и теменната чакри се отварят в този пласт. В матрицата на каузалното тяло има ивици по-плътна енергия с информация за проблеми от предходни животи. Каузалното тяло се формира първо на най-високото от общо седемте равнища от духовната равнина, после небесното и така нататък, през всички по-нисши равнини до най-плътното физическо, където вибрациите се понижават значително и енергията се сгъстява, за да придобие материална форма.
Етерното тяло е точно копие на физическото и представлява етерна матрица, върху която ще се появят физическите клетки.

Тантрическата будистка традиция на Тибет предлага схващане за тялото, което доста се отличава от това, с което повечето от нас са свикнали. Според нея тялото е една психофизична система, състояща се от активна мрежа с фини канали, "ветрове", или вътрешен въздух, и "есенции". На санскрит имената им са респективно "нади", "прана" и "бинду", а на тибетски - "тса", "лунг" и "тикле".
Учителите сравняват човешкото тяло с град, където каналите са улици, ветровете са кон, а умът - ездач. В тялото има 72 000 фини канала, но три от тях са главни - централният, който минава по гръбначния стълб, левият и десният, които минават от двете му страни. На няколко места левият и десният канал се оплитат около централния и образуват "възли". По протежение на централния канал /гръбначния стълб/ има няколко "колела" - "чакри" или енергийни центрове, от които се разклоняват канали подобно на спиците на чадър.
След като имаме физическо тяло, ние имаме и така наречените пет скандха - съвкупностите, от които се състои цялото ни умствено и физическо съществуване. Те са съставки на нашия жизнен опит, опора на нашата привързаност, за нашето его, основа на страданията ни в самсара. Те са "форма", "чувство", "възприятия", "интелект" и "съзнание". Превеждат се още и като "форма", "усещане", "разпознаване", "формиране" и "съзнание". Петте скандхи представляват постоянната структура на човешката психика, а също така закономерностите на развитието й и закономерностите на развитието на света.



 

Седемте дъщери на Змията
египетска система на чакрите

Седем дъщери имаше змията. Ще говорим за седемте чакри.
Първата спи вцепенен сън и не вижда нищо.
Втората спи дълбоко и вижда пъстри мъгли около себе си. Третата вижда сънища и далечни картини.

Четвъртата, сърцето, тя е будна. Тя вижда всичко създадено около себе си. На египетски тази чакра се нарича Хепер. Хепер означава сърце. На египетски да имаш сърце, означава безсмъртие. От тази чакра нагоре започва спасението, духовното раждане. Да нямаш сърце, означава да си придобил смъртта. Хепер означава, че сърцето е духовното раждане на човека. Какво означава това? Това означава: работа за другите и работа върху себе си, но най-вече работа за другите. Сърцето е владетел на духовните неща, но не на Божествените, а на духовните неща. Исаак Лурия казва: “В чистото сърце е скрита древна светлина, тя осветява духовния път на човека”. Хепер означава още, че в чистото сърце отсяда Нетер, Божеството, в чистото сърце отсяда Бог със Своя чист Огън. Това е началото на девствеността. Тук се намира тя, в чистото сърце, няма значение какъв път е извървял човек, щом е стигнал дотук, в него се заражда девствеността, зачатъкът на силата на Истината. Хепер се съединява с духовността на нещата – значи с хора, с животни, с Ангели… За Хепер е казано: “Отвори ушите на сърцето си”.

Петата чакра вижда душите, има много неща, които не вижда, но тя вижда душите, не вижда Боговете, не вижда Върховното духовно Слънце, т.е. Върховния Бог, но тя има способност да вижда душите. На египетски петата чакра се нарича Сехем, наричат я още Меду Нетер, което означава Съкровената Реч. Значи само този може да отвори тази чакра, който е постигнал в абсолютен смисъл Съкровена Реч. В Египет е казане, че който ползва Меду Нетер, т.е. Съкровената Реч, божествен начин на говорене, той не се различава от безсмъртните. Хепер означава да обичаш, или преведено на египетски – да одухотворяваш. Това означава да обичаш каквото и да е. Няма значение дали това ще е човек, животно, птица или камък, скъпоценен или обикновен камък. Щом обичаш, ти го одухотворяваш. Докато Хепер означава да обичаш, да одухотворяваш, то Сехем – петата чакра – означава въведение към Нетерите, въведение към Боговете. Хепер означава, че когато някой те обича или когато ти обичаш някой, го насочваш към вечността. Значи, ако някой те обича истински, те насочва към вечността, ако ти обичаш някой истински, ти го насочваш към вечността, към реалността. Сехем е въведение от духовността към Чистата Святост като тайнство. Това е въведение в огнените енергии на Третото око към голямата динамика. За Хепер Доброто е вечната религия. За Сехем Съкровената Реч е вечният разумен път.

Шестата чакра вижда Боговете. Тази чакра е също едно въведение към нещо по-дълбоко. Тя е въведение в Богосияещото единение с Единния – най-високата степен, тя е въведение. На първо време тя свързва човека с Нетерите – Боговете, и посел това друго въведение. Така се стига до седмата чакра.

Седмата чакра вижда Слънцето. На египетски е Нетер Нетеру – Върховният Бог. Това е върховната чакра. Според един египетски жрец Истината можеш да я видиш само тогава, когато станеш Нетер. Само тогава, когато станеш Бог. Дотогава можеш да я търсиш, можеш да я жадуваш, можеш да я страдаш. Но само когато станеш Бог, можеш да я видиш. Това се осъществява в седмата чакра. Тя вижда Слънцето.
Седем дъщери имаше змията...



 

Езотеричен символизъм на чакрите в човешкото тяло

На всички е известна аксиомата на Тот-Хермес “Каквото горе, такова и долу” ("As above - so below"). В този смисъл планетните центрове в нашата Слънчева система намират непосредствено отражение във всяко човешко тяло. Планетите от септенера и техните енергийни принципи формират системата на чакрите, разположени по протежение на човешкия гръбначен стълб. Диаграми с изобразени чакри могат да бъдат видени в книги и наръчници по йога.
Системата на чакрите в човешкото тяло намира отражение в Дървото на Живота, явяващо се ключов символ в езотеричното учение Кабала. Всяка планета от септенера има своя собствена духовна йерархия и универсален принцип на действие. Сърцевината на кабалистичното Дърво на Живота символично представя гръбначния стълб в човешкото тяло с вградени енергийни центрове, наречени “сефироти” (от думата Sephira). Всяка сефирота (планетен принцип) има своя ангелска йерархия.

Счита се, че енергийните центрове, наречени "чакри", се явяват и своеобразни проводници на кармата, бидейки нашата връзка с Универсума. Карма се поражда от желанията на нисшата ни същност – kama – и намира отражение в астрала. Всяка мисъл, дума, желание или постъпка се записва в астралните летописи, наречени “липики”. Кармата е проявление на закона за причината и следствието, ни движи през веригата инкарнации и е в основата на учението за превъплъщението на Душата. Кармата, създадена от нисшата ни Същност, се пренася в Каузалното тяло на нашата висша Същност. Кармичните хроники се съхраняват в Залата на летописите на астрално равнище. В този контекст всяко наше действие е причината за бъдещото ни състояние. Двата универсални закона – Законът за реинкарнацията и Законът за кармата – са тясно свързани помежду си на всички нива на манифестация. Механизмът за пренасяне на създадената карма е представен чрез връзката между системата на чакрите в гръбначния стълб на човешкото тяло, планетните центрове в Слънчевата система и енергийни влияния, цикли и закони, но които се подчинява цялата жива и нежива материя във Вселената.

Системата на чакрите в човешкото тяло представя нашия микрокосмос и връзката му с макрокосмоса, с Абсолюта. Чакрите се свързват със седемте сакрални планети от Слънчевата ни система, тоест планетите от септенера. Двете думи - “сакрален” /sacred/ и “чакра” /chakra/ - имат тясна връзка помежду си. Още в Древен Вавилон изграждането на зикурати, или стъпаловидни пирамиди, се е свързвало със седемте сакрални планети от Слънцето до Сатурн.
Планетите и звездите не ни влияят в буквалния смисъл на думата като небесни тела, намиращи се “някъде там” и “толкова далеч”. Всяка планета има духовна йерархия, която въздейства върху кармата, създадена от нас, чието пренасяне и въплъщаване се осъществява чрез връзката между планетните чакри в нашия микрокосмос, т.е. човешкото тяло и планетните принципи в нашето универсално тяло. Връзката между Висшата и Нисшата същност се осъществява посредством Antahkarana или т.нар. Rainbow Bridge, където има приложение концепцията за Седемте лъча, развита от астролога-езотерик Алиса Бейли. Седемте лъча вибрират в цветния спектър на слънчевата дъга (каквито са и цветовете на човешката аура) и се асоциират с Плеядите в съзвездието Телец. Знакът Телец (Венера) се свързва с гърлената чакра Visshuda и затова управлява речта – “В началото бе Словото”. В езотеричен смисъл това означава, че Душата слиза, за да се въплъти в човешко тяло, при определени /планетни/ вибрации, отразяващи миналата й карма.

В египетските саркофази, съхранявани в Британския музей, може да се видят звездни карти, изографисани откъм вътрешната страна на ковчега, чието символично предназначение е било да служат като пътеводител на Душата по време на завръщането й “у дома”. В този смисъл египетската Книга на мъртвите може да бъде представена и като Книга на завръщането към Светлината. И всеки от нас още приживе има възможност да постигне тази Светлина на вътрешното си равнище на духовни възприятия.

Планетните чакри имат следните аналогии:
Sahasrara – в короната на главата - Луна
Ajna – на нивото на веждите – Меркурий
Vishuddha – в областта на гърлото – Венера
Anahata – в зоната до сърцето – Слънце
Swadisthana – в надбъбречна област – Марс
Manipura – черния дроб – Юпитер
Muladhara – в района на репродуктивните органи – Сатурн

Съществува и друга схема на чакрите като психоспиритуални енергийни центрове, разположени по протежение на гръбначния стълб в човешкото тяло, и връзката им със седемте лъча:
Sahasrara - Слънце – 2-ри лъч /короната на главата/ – Воля – Atma
Ajna – Меркурий – 3-ти лъч – Мъдрост – Buddhi
Vishuddha – Венера – 4-ти лъч – Разум – ІІ Manas
Anahata – Луна – 5-ти лъч /сърце/ - Съзнание - І Manas
Svadisthana – Марс – 6-ти лъч /далак/ - Желание – Kama
Manipura – Юпитер – 7-ми лъч – Аура – Linga
Muladhara – Сатурн – 1-ви лъч /скелет/ - Тяло - Sthula

Сакралните планети са разположени в точна последователност от Слънцето до Сатурн. Структурата на човешката психика започва от Духа (Atma) в посока към Материята (Sthula). Чакрите са разположени в точна планетна последователност, без значение дали Anahata (сърдечният център) се управлява от Луната или Слънцето.
Слънцето, Меркурий и Венера се свързват с висшата ни Същност, а Марс, Юпитер и Сатурн - с нисшата. Земята е намира на "кръстопътя" между двете планетни триади. Целта е постигането на "свещен брак" между Луната, която символизира нисшето ни съзнание, дължащо се на мозъчна активност и възприятия, и Слънцето - символ на висшия Аз.

Кабалистичното Дърво на Живота в своята същност е глиф, символично представящ човешката анатомия (микрокосмос) и Вселената (макрокосмос), в която живеем и чиято част сме. Например, възможно е да напуснем тялото и да пътуваме в астрала, символизиран от страничните разклонения на Дървото на Живота. В сърцевината на Дървото е структурата на човешкия Микрокосмос. В смисъла на езотеричната психология това означава интеграция енергиите на Слънцето и Луната в човешката психика, съзнание и тяло.
В най-горната част на Дървото на Живота Висшата същност на човека (Монадата) е представена от Kether (коронна чакра), в центъра е Tipareth (сърдечна чакра), а в най-долната част е Yesod, която е нисшата ни Същност. В иудейската Кабала планетните принципи се свързват с ангелски йерархии и в този смисъл на всички планети съществува Живот, макар и не в смисъла и нивото на манифестация, в които го разбираме ние.

Основните принципи в Кабалата са представени по следния начин:
Дух - Kether - короната на главата - Sahasrara
Слънце - Tipareth - сърце - Anahata
Луна - Yesod - секс/репродукция - Swadisthana
Земя - Malkuth - физически план - Muladhara.

Светът на най-плътната материя се свързва с Malkuth и е представен чрез връзката Земя-Луна-Сатурн, т.е. принципа на "въплъщаване". Затова кръстът на хороскопа (астрологичната мандала) е символично представяне на дуализма Дух-Материя. Вертикалната линия символизира устрема на Духа към висши нива на съзнание, които фукнционират в по-фините полета, а хоризонталната линия е спускането на Духа в Материята, в най-плътните полета на манифестация. Най-плътното равнище на манифестация е земното, следвано от астрала, обитаван от астрални същности - въплъщение на “kama” - чувства, мисли и желания. Отвъд заобикалящата ни видима реалност "материята" все повече изтънява и вибрира на други честоти.

В християнската религия светещият ореол, изобразен около главата на светците, е аналог на човешката аура. Цветовете на аурата и на чакрите са от спектъра на слънчевата дъга. Разпятието на Христос символично се свързва със спускането на Душата в Материята и нейното въплъщаване в тленното физическо тяло. Гърците са наричали тялото “soma” или “гробницата” на Душата. Тяхната дума-аналог на тяло е “сома”. В други източници думата soma се свързва с човешката психика, символизирана от Луната (”душа”). Предизвикателството, пред което е изправен всеки от нас, е да върне на душата си живот чрез осъзнаване на индивидуалната си мисия и призвание "тук и сега".