ЗАЩО ЛЮБОВТА Е ТОЛКОВА БОЛЕЗНЕНА?

Латифа, любовта е болезнена, защото тя проправя пътя на блаженството. Любовта е болезнена, защото трансформира, любовта е преобразуване. Всяка трансформация ще е болезнена, защото старото трябва да бъде оставено поради новото. Старото е познато, безопасно, сигурно, новото е абсолютно неизвестно. Ти ще влезеш в неизследван океан. Ти не можеш да използваш ума си за новото, за старото, умът е изкусен. Умът може да функционира само със старото; с новото, умът е съвсем безполезен.
Оттук идва страхът, от оставянето на стария, удобен, безопасен свят, светът на удобство, възниква болка. Това е същата болка, която детето чувства излизайки от утробата на майката. Това е същата болка, която птицата чувства излизайки от яйцето. Това е същата болка, която птицата ще почувства, когато за първи път ще се опита да полети.
Страхът от неизвестното, и сигурността на известното, несигурността на неизвестното, непредсказуемостта на неизвестното, правят човек много уплашен.
И тъй като трансформацията ще бъде от аза към състояние на не-аз, агонията е много дълбока. Но ти не можеш да имаш екстаз без да минеш агонията. Ако златото иска да бъде пречистено, то трябва да мине през огън
Любовта е огън.
Поради болката на любовта, милиони хора живеят живот без любов. Те също страдат, и тяхното страдание е безполезно. Да страдаш в любовта не е да страдаш напразно. Да страдаш в любовта е съзидателно, това те носи на високи нива на съзнание. Да страдаш без любов е абсолютна загуба; никъде не те води, само те държи в същия порочен кръг.
Човек, който е без любов е нарцистичен, той е затворен. Той знае само себе си. И колко може да знае себе си ако не е познал другия, защото само другия функционира като огледало? Ти никога не ще познаеш себе си ако не познаеш другия.

Любовта е много фундаментална за себе-познанието. Човек, който не познава другия в дълбока любов, в интензивна страст, в краен екстаз, не може да познае кой е той, защото няма да има огледало, за да види своето отражение.
Отношенията са огледало, и колкото по-чиста е любовта, колкото по-извисена е любовта, толкова по-добро е огледалото, по-чисто е огледалото. Но по-висшата любов се нуждае да бъдеш отворен. По-висшата любов се нуждае да бъдеш уязвим. Ти трябва да отхвърлиш бронята си, което е болезнено. Ти не трябва постоянно да си в гард. Ти трябва да отхвърлиш пресметливия ум. Трябва да рискуваш, Трябва да живееш опасно. Другите могат да те наранят, това е страха в това да си нараним, Другите могат да те отблъснат, това е страха в това да си влюбен.
Отражението, което ще намериш в другите на твоето собствено аз може да е грозно, това е безпокойството. Отбягвай огледалото. Но отбягвайки огледалото ти няма да станеш красив. Отбягвайки ситуацията ти няма и да растеш. Предизвикателството трябва да бъде прието.
Латифа, човек трябва да влезе в любовта. Това е първата стъпка към Бог, и не може да бъде заобиколена. Онези които се опитват да заобиколят стъпката на любовта, никога не ще достигнат Бог. Това е абсолютно необходимо, понеже ти ставаш съзнателен за своята цялостност само когато си предизвикан от присъствието на друг, когато твоето присъствие е подсилено от присъствието на друг, когато си изваден от своя нарцистичен, затворен свят под открито небе.
Любовта е открито небе.
Да бъдеш влюбен е да си в полет. Но определено, безграничното небе поражда страх.
А да отхвърлиш егото е много болезнено, защото ние сме били учени да култивираме егото. Ние мислим, че егото е нашето единствено съкровище. Ние сме го пазили, украсявали сме го, непрекъснато сме го лъскали, и когато любовта почука на вратата, всичко, което е необходимо, за да се влюбиш е да отстраниш егото, определено е болезнено. То е творбата на твоя живот, то е всичко което си създал — тази грозна личност, тази идея че. "Аз съм отделен от съществуването."
Тази идея е грозна, защото е невярна. Тази идея е илюзорна, но нашето общество съществува, основано е на тази идея, че всеки човек е личност, а не присъствие
Истината е, че няма нито един човек в света, има само присъствие. Ти не си — не като его отделено от цялото. Ти си част от цялото Цялото те прониква, то диша в теб, пулсира в теб, цялото е твоя живот.
Любовта ти дава първото преживяване на хармония с нещо, което не е твоето его. Любовта ти дава първия урок, че можеш да си в хармония с някой, който никога не е бил част от твоето его. Ако можеш да си в хармония с жена, ако можеш да си в хармония с приятел, с мъж, ако си в хармония с детето си или с майка си, защо да не си в хармония с всеки човек? И ако да бъдеш в хармония с един човек дава такава радост, какво ще е ако си в хармония с всички хора? И ако можеш да си в хармония с всички хора, защо да не си в хармония с животните и птиците и дърветата? Тогава едната стъпка води към другата
Любовта е стълба. Тя започва с един човек, свършва със цялостноспга. Любовта е началото. Бог е края. Да се страхуваш от любовта, да си уплашен от засилващите се болки на любовта, е да останеш затворен в тъмна килия.
Съвременният човек живее в тъмна килия, това е нарцистично. Нарцисизмът е най-голямата мания на съвременния ум.
И тогава идват проблемите, проблеми които са безсмислени. Има проблеми които са съзидателни, защото те водят към по-високо съзнание Има проблеми които не те водят никъде, те просто те държат вързан, те просто те държат в твоята стара бъркотия.
Любовта създава проблеми. Ти можеш да отбегнеш тези проблеми като отбегнеш любовта. Но това са много съществени проблеми! Те трябва да бъдат посрещнати, те трябва да бъдат изживени и преминати и надминати. А за да ги надминеш, пътя
е през тях. Любовта е единственото истинско нещо, което си струва да правиш. Всичко друго е второстепенно. Ако то помага на любовта, добро е. Всичко друго е просто средство, любовта е края. Така че каквато и да е болката, влез в любовта.
Ако не влезеш в любовта, както много хора са решили, тогава си се задръстил в себе си. Тогава животът ти не е поклонение, тогава животът ти не е река вливаща се в океана; животът ти е застояло блато, мръсно, и скоро няма да има нищо друго, освен мръсотия и кал За да е чист, човек трябва да продължи да тече. Реката остава чиста, защото продължава да тече. Теченето е процеса на оставане непрекъснато девствен.
Влюбения остава девствен. Всички влюбени са девствени. Хората, които не обичат не могат да останат девствени, те стават заспали, инертни; те започват да смърдят рано или късно -- и по-скоро рано отколкото късно — защото няма къде.да отидат. Техният живот е мъртъв.
Ето къде съвременният човек се намира и поради това, всички видове неврози, всички видове лудост, са избуяли. Психичните болести са взели епидемични размери. Вече не само няколко индивида са психично болни, действителността е, че цялата земя е станала лудница. Цялото човечество страда от някаква невроза.
И тази невроза произхожда от нарцистичната ти застоялост. Всеки е заседнал в собствената си илюзия, че има отделна същност, тогава хората обезумяват. И тази лудост е безсмислена, непродуктивна, не-съзидателна. Или хората започват да извършват самоубийства. Тези самоубийства са също така непродуктивни, не-съзидателни.
Ти може да не извършиш самоубийство като пиеш отрова или скочиш от скала или се застреляш, но можеш да извършиш самоубийство, което е много бавен процес, и което и се случва. Много малко хора извършват внезапно самоубийство. Другите са се решили за бавно самоубийство, постепенно, бавно, бавно те умират. Но почти, тенденцията към самоубийство е станала универсална.
Това не е начин на живот, и причината, основната причина е, че ние сме забравили езика на любовта. Ние не сме
вече достатъчно храбри да влезем в това приключение наречено любов.
Оттук хората са заинтересувани от секса, защото сексът не е рискован. Той е моментен, ти не се ангажираш. Любовта е ангажимент; тя е обещание. Тя не е моментна. Веднъж щом се вкорени, тя може да бъде завинаги. Тя може да бъде ангажимент за цял живот. Любовта се нуждае от интимност, и само когато си толкова близък, Другия става огледало, Когато се срещаш сексуално с жена или мъж, вие не се срещате изобщо, всъщност, отбягваш душата на другия човек. Ти само използваш тялото и бягаш, и другия използва твоето тяло и бяга. Вие никога не ставате достатъчно близки, за да разкриете един на друг оригиналните си лица.
Любовта е най-големия дзен коан.
Латифа, тя е болезнена, но не я отбягвай. Ако я отбягваш ще си отбягнала най-благоприятна възможност да израстеш Влез в нея, изстрадай любовта, защото чрез страданието велик екстаз се появява. Да, има агония, но от агонията, екстазът е роден. Да, ще трябва да умреш като его, но ако можеш да умреш като его, ще бъдеш родена като Бог, като буда. И любовта ще ти даде първото вкусване на Тао, на Суфизъм, на Дзен. Любовта ще ти даде първото доказателство че Бог е, че животът не е безсмислен
Хората, които казват, че животът е безсмислен са хората, които не са познали любовта. Всичко, което те казват е, че в техният живот няма любов.
Нека да има болка, нека има страдание. Мини през тъмната нощ, и ще достигнеш до красив изгрев. Само в утробата на тъмната нощ, слънцето може да се развива. Само след тъмната нощ, утрото пристига.
Целия ми подход тук е любов. Аз уча само любов и само любов и нищо друго. Ти можеш да забравиш за Бог, това е само празна дума. Можеш да забравиш за молитва, защото това са само ритуали наложени Ът други върху теб. Любовта е естествената молитва, не наложена от когото и да било Ти си родена с нея. Любовта е истинския Бог — не Бога на теолозите,
а Бога на Буда, Исус, Мохамед, Бога на суфите. Любовта е ТАРИКА, метод, да те убие като отделен индивид и да ти помогне да станеш безкрайното. Изчезни като капка роса и стани океана, но ще трябва да минеш през вратата на любовта.
И определено, когато човек започне да изчезва като капка роса, а той е живял дълго като капка роса, това боли, понеже човек си е мислел: "Аз съм това, и сега това си отива Аз умирам." Ти не умираш, а само една илюзия умира. Ти си се отъждествил с илюзията, да, но илюзията е все още илюзия. А само когато илюзията спре, ще можеш да видиш кой си ти. И това откровение те носи до върховна радост, блаженство, празнуване.
 

Само ще те помоля там, където е възможно, да посочваш името на авторите на статиите, за да не превръщаме сайта в "копи-пейст".
 
 

Съгласен съм с теб,но определено това-"там където е възможно" не е един от тези случаи.Давам линк за който се интересува да види от къде е-има отношение към Крия Йога,вероятно,но не съм сигурен за автора.

Иначе,стига нещо да ми се вижда интересно и полезно,не бих се спрял да го вместя тука с цел повече хора да се запознаят с него,а източника му да е неизвестен.Така или иначе в основата си имена,традиции и прочие и стил/форма на въплъщаване на специфично знание и информация,не е толкова важно колкото това което се предава и още повече,че то е създадено с такава цел. :rolleyes:

http://www.vyara.org/weblog.php?w=2

СЛАДКАТА ОТРОВА

Читателю, това за което сега ще пиша е малко нетипично, разчупва донякъде сладките ни мечти и представи и приказките, в които сме вярвали. Може би няма да се съгласиш с мен, но това няма никакво значение, нали всеки си има право на избор и няма да ме осъдиш за това. Въпроса е да знаеш, да си чул вече веднъж за “сладката отрова” наречена влюбеност - и че влюбчивостта няма никакво отношение към любовта, защото е наркотик. Искам да напиша за това, което чувствам, и знам, че и ти подсъзнателно търсиш. Можем да накараме много хора да се влюбят в нас, но да ни обичат? Тук ще ми отговориш ти.
Ние, хората, не си представяме живота без остри любовни приключения, дай ни само да се влюбваме, ех само какви емоции изпитваме при това! Спомнете си само периодите на вашата влюбеност, че сте били малко по-различни за околните, че ви се е свивало сърцето при вида на вашата “изгора”, когато чувате гласа и, когато виждате тялото и, и тем подобни състояния, които вие много по-подробно от мен можете да опишете. Нима това състояние не е лудост? Нима това не е болест? Нима това не е страст? От тази страст има жертви и произтичат трагедии, което никак не се връзва в представите и формулата за истинската любов, защото тя никога не може да доведе човека до гибел или било към мисъл за самоубийство. А колко влюбени хора имат помисли за самоубийство? Замисли се само. Но независимо от страничните явления, милиони хора попадат в мрежите на влюбчивостта, стремят се към нея, мечтаят да изгорят в нейния огън, жертвайки себе си. Защо?
Четох едно американско изследване, което накратко ще ти го опиша. Американците наблюдавали няколко съпружески двойки в състояние на влюбеност, сексуална възбуда и в момент на спокойни отношения един със друг. В резултат на експеримента учените открили хормони, които възникнали благодарение на химичните реакции при тези емоции. На основата на тези хормони създали хапчета и започнали да ги дават на участниците от експеримента. Хората започнали да чувстват емоционален подем, изостряне на всички усещания, “виели” от щастие в облаците, пеели, отчуждавали се за околните, ставали мечтателни. Изобщо налице били всички признаци на влюбеност. Но най-интересното било, че се е забелязало едно свикване към тези препарати и била доказана наркотичната същност на тези хормони. Но в живота всичко е много по-банално: трябва да се постараеш някой да се влюби в теб и кефът ти е докрай осигурен... За съжаление тези изследвания не са получили разпространение и едва ли ще ги прочетеш в българската преса или книги.
Може би започваш да се съмняваш на всички тези нещ,а но знам, че ако това е истината, която Бог иска да узнаят хората, значи това ще стане. А ако не съм права, Бог ще ми прости, защото той дава право на избор на всеки, защото “Бог е любов”, така пише във великата книга наречена “Библия”. А любовта винаги прощава, дори и грешките или неправилно избрания път, защото това е превода на думата “грях” от староеврейски. Но да не се оплесквам, а да се върна на темата за състоянието на влюбеност. Американските изследвания, за които ти писах, не са получили разпространение, защото разбивали на пух и прах представата на хората за красотата от влюбчивостта. И изкуството, и поезията, и музиката, и живописта – всичко възпява тази страст. Дори тук ще ти напиша няколко реда от Недялко Йорданов от неговия мюзикъл ”Ще те накарам да се влюбиш”, който лично на мен ми оказа много силно въздействие, надявам се и на та теб читателю да ти окаже такова влияние. Знам, че това се харесва и той, самият автор, усеща наркотика на влюбчивостта, а не на любовта. Макар че и хората на изкуството не усещат разликата между тези две състояния, те мислят, че любов и влюбеност са едно цяло, но фактът, че Недялко Йорданов нарича любовта лудост, както и много други хора го правят, значи истинският смисъл е някъде наблизо. А ето и самите думи:

Ей, ужасно човече. Ей, любимо човече.
Тази луда любов откъде се довлече?

Тази нищо и никаква. Тази чисто случайна.
Устремена за никъде. Необмислена. Тайна.

Бяхме непробиваеми. Прелъсти ни без време.
Бяхме трезви. Залитнахме от пияния шемет.

Връхлетя ни внезапно. Изневиделица.
Тази луда любов, тази бяла виелица.

Зарази ни. Оплете ни във метастази.
Смъртоносна. Обречена. Бог да ни пази!

Щом като “Бог е любов”, защо тогава Бог да ни пази от самата любов? Тук имам усещане или за някакъв абсурден каламбур, или за самата истина, която е трудно да се разбере от ума.
И така, какво се получава? Хората се покланят на един наркотик. Тук сигурно отново ще ми възразиш – какво лошо има в това състояние, дори и да е наркотик, та нали е толкова приятен този наркотик! Само че влюбчивостта няма никакво отношение към любовта. Човек не може да живее под постоянен допинг, особено защото това е толкова приятно. След известно време започва емоционалният спад. При някои може да трае много години, да речем около 4, ако не е изчезнало сексуалното чувство, при други - по-малко. Годините при всички са различни, зависи доколко организмът се е заситил с този наркотик.
Много често, когато сме влюбени, когато виждаме обекта на нашата влюбеност, казваме, че не можем да живеем без него и това е истина. Ние не можем да живеем без този човек, защото той или тя поражда в нас химични реакции. Така в нашата кръв постъпват хормоните на страстта, които се пръвръщат в наркотик. Замисли се само с каква гордост разказваме за нашите “изгори”, за любимите ни, че сме им верни. И всичко би било добре, ако не искахме определена цена за това. А цената е живота на човека - той, обекта на нашата така наречена “любов”, ни е обещал да ни принадлежи на нас и единствено на нас, защото не можем да живеем без него. И къде ще се дене нашата “любов”, след като разберем, че е посмял да обикне друга жена или мъж? От любовта до омразата има само една крачка. И тук отново ще ти напиша, читателю, думи на Недялко Йорданов:

Любов – изтъркана фраза.
Този свят се крепи на омраза.
Ще оцелееш, ще се опазиш -
не когато обичаш, а когато мразиш.

Когато между “вечната любов” и голямата омраза няма голямо разстояние, това говори само за едно: че тук и следа е нямало от любов. Не говори ли за това също и Ерих Фром? А всъщност е имало само леко докосване, мимолетна близост, дългоочаквано разбиране и сексуално обожание, но само докосване. Защото животът на двама души задължително е построен върху потискане на слабия от силния, а това означава, че всички сили отиват в борбата за власт. А ако те смачкат, било и емоционално, няма да можеш да го простиш, дори и много добре да се отнесеш към любимия. Реакцията на победения човек, в който има обида, може да породи само отмъщение. По пътя на любовта срещаме сериозни изпитания на духа – ревност и страх. И влюбчивостта, която би могла да доведе до любов, рязко се е сменила с обидата и разочарованието, а след това се е превърнала в битка за честта и разбитото сърце. Ето защо обиденият човек не е способен на любов. Той е неуловим отмъстител. Механизма на прошката му е недостъпен, защото никой не позволява да го унижават и да накърняват неговото достойнство.
Това, което желаем на околните, приятелите си, винаги подсъзнателно желаем и на себе си, защото живеем по системата на отражението, ние сме като огледала. За това пише и в “Анастасия” на Владимир Мегре, макар че там не се изразяват с този термин. Аз знам, че ти, читателю, ще намериш онази единствена жена или мъж, своята любов, за която си мислиш, така както и аз ще я намеря, защото, знаейки тези истини за битието, няма начин това да не се случи. Може би ще ме попиташ с какво да заменим влюбчивостта? Донякъде отговора сам го знаеш, например разделяш се със своята “изгора”, от която си уморен и си уморен от факта да си изясняваш отношенията, та били те и от рода, че тя е невероятна красавица или той е много готин пич и има големи изисквания и желания спрямо теб. Но това е само един омагьосан кръг, защото колкото по-често заменяш играча, толкова по-бързо ще се озовеш в безизходно положение, защото времето е винаги против нас. И дори и да намериш нов обект на въплътената ти мечта за Любов, каква е гаранцията, че същото няма да се повтори? И на стари години може да се окаже, че си мъдрец, но дълбоко самотен без любов, без поддръжка и без надежда за духовна близост с когото и да било.
И докато това не е станало, трябва да се разбере главната разлика между любовта, за която хората знаят и любовта, за която всички мечтаят и четат в приказките, но едва много малко от тях се докосват до нея. Може да ти прозвучи много странно, но ще ти напиша тук, че когато изпитваме оргазъм, знаеш, че е за кратко, но тогава възприятието на света е цялостно и всеобхващащо, тогава няма нищо некрасиво, нехубаво, неправилно, няма повече желания, а съществува само пълно разтваряне в „небитието”. Именно отсъствието на мисли и желания да оценяме, осъждаме каквото и да било и както източните мъдреци смятат – това е едниственото здраво състояние на човека. Още Сенека е казвал, че “да се живее съобразно с Природата, значи да се разбере дълбоката истина”. За да е продължителна и дълга любовта ни, трябва да умеем да сменяме логиката на човешките отношения.
Затова драги ми читателю, след всичко написано не ти пожелавам да се влюбиш, а ти пожелавам да обичаш. И не си мисли, че това няма да ти се случи, защото колкото и да проповядваш или да отричаш любовта за хората и към хората, но ако те самите хора не видят на своето огледало, не усетят с душата си със своето подсъзнание или на своето така наречено ”клетъчно ниво” твоята истинска “изгора”, твоята любов въплътена в лицето на жена или мъж, ако не усетят, че ти имаш такава жена или мъж до себе си, те никога истински няма да ти повярват. И Исус е проповядвал за любов, но е имал своя “изгора” в лицето на Мария Магдалена. Прочети евангелието на Мария Магдалена и съм сигурна, че ще останеш учуден…

Автор: Наталия Димитрова
Статията се намира тук.


 

Мъжът и Жената

Във всеки човек е заложено мъжкото и женското начало. Женската енергия се появява в лявата част на тялото е интуитивна и емоционална, докато мъжката енергия е свързана с дясната половина и е ориентирата към логиката и интелекта. Съществува сигурен признак за разпознаване на истинската любов както при мъжа, така и при жената. Жена, която истински обича, се отдава без да иска нищо в замяна - както природата дава всичките си дарове на човека безвъзмездно. Мъж, който наистина обича една жена, ще остане до нея и ще я подкрепя напълно, дори ако тя се стреми към собствено удобство и изгода. Най-трудно от всичко е да намерим щастие в любовта, защото да се роди истинска и напълно взаимна любов е невъзможно. Онези, които желаят да намерят щастие в любовта, трябва да се придържат към следните препоръки за хармонизиране на характерите - и мъжът, и жената не принадлежат изцяло към своя пол, всеки носи количество енергия от другия пол. Taзи част от противоположния пол във всеки човек е причина за несъзвучието в брака. Еднаквите полюси се отблъскват, а противоположните се привличат. Жената трябва да се самоанализира и да намери в нея женското и мъжкото поведение. Тя не трябва да влства над мъжа или да се отнася собственически с него. Важно е да внимава да не наруши душата на партньора си с негативни, разрушителни думи. Мъжът бавно ще започне да се превръща в това, в което го е нарекла. Така също, той ще изпитва неприязън към нея, защото под съмнение са поставени мъжкото му достойнство и гордост. За жената това е най-сигурния начин да загуби партньора си. Жена, която умее да владее сърцето на любимия си, получава всичко без да го иска. Властната жена няма да задържи мъжа си, нейните вибрации са позитивни, или мъжки, и тя не може никога да го задоволи сексуално. Властната жена се стреми да стимулира любов, като несъзнатено принуждава мъжа да приеме фалшива самоличност, изцяло съответстваща на нейните желания и подтиска това, което й е неприятно. Той прави всичко, за да я зарадва, да й донесе щастие или да й спести неприятности, защото се страхува от нейните скандали и изблици на гняв. Можем ли да кажем, че го обича? Тя е намерила кукла, с която да си играе, защото мъжът изпълнява всичките й желания. Това е противоестествена ситуация - всичко, което не е естествено се наказва, защото е против Природата. Наказанието на мъжа е загубата на силата му, дадена от Природата. той ще се бори с живота, но няма да постигне успех, освен ако не намери друга, по-женствена жена. Колкото по-женствена е жената, толкова по-силен ще е мъжът, защото в нея ще намери всички дарове на майката Природа. Всичко това не означава, че жената трябва да бъде слугиня на мъжа. Става въпрос само за едно - важно е жената да се придържа постоянно към женската си роля. от своя страна, мъжът трябва да укрепва всички верилни и мъжествени характеристики у себе си, за да постигне хармония във връзката. Той трябва да владее душата, кичността и сърцето й. За мъжа е важно да бъде нежен към жената, но и да не губи присъщите си качества. Той трябва да насочва силата си към нейната красота, а тя трябва напълно да усеща неговата мъжественост.
В любовта, както и във всичко друго, нещата се подчиняват на неумолимия закон за действието и противодействието. Ако жената се отнася зле с партньора си и му мърмори, той ще изпадне във всласт на негативната й сила и чрез постъпките си ще й донесе страдание. Всички ние трябва да знаем, че веригите от цветя са по-силни от железните. Мъжът не бива да забравя, че жената по природа е много по-чувствителна, деликатна и интуитивна от него. Трябва да се държи към нея с нежна твърдост, винаги да бъде готов да й окаже пълна подкрепа, както материална, така и духовна. Златно правило на мъжа - отнасяйте се към жената сякаш ви е любовница, сякаш току що сте се запознали и за пръв път признавате любовта си. Гледайте я с очите, с които сте се влюбили в нея. Истинската любов се разпознава преди всичко от това, че с изминаването на годините расте, а не намалява.

* * *
Всичко, което срещаме в живота си, както добро така и лошо, е резултат от собствените ни действия. Ние жъне онова, което сме посели. Всичко се дължи на вибрации - добри или лоши. Вибрацията може да се промени със силата на волята, защото всичко е разум, всичко във вселената вибрира. И нека още веднъж да си припомним, защото това е най-важното - винаги трябва да разбираме, осъзнаваме и да носим отговорност за действията си. За това, което получаваме и това, което отдаваме от себе си.

Цитирано от тук.
 

По темата имам едно лично мое творение есе,писано преди много години по тема на една ученическа задача на мой близък,за това и формата и вида на есето е по-нормално(отколкото ако бих писал по принцип   )-в смисъл не се залага толкова на мистиката и езотериката.Тъй като това есе винаги е било интересно и с добри отзиви от всички,които са го чели го слагам тук,който му е интересна темата може да го види  :rolleyes:



Любовта - изпитание за свободни хора



[span style=\'font-family:Arial\']Темата и динамиката на любовта  вибрира във всеки живот и душа, развивайки всичките и вариации, често толкова различни една от друга, но всеки усетил проявата им  от една първична природа - кога роби, кога владетели на чувствата си, любовта не ни остава свободни да избираме. Във всеки случай сме в неин плен, защото тя или по-точно това, което стои зад тази дума, е един многоизмерен процес, съществуване и природна даденост и дори свободния ни избор можещ да ограничи пълния потенциал на разгръщането и в индивидуалния ни живот - няма човек, който да избяга или да се отвърне изцяло от нея.

Невъзможно е човешката ни същност сама да преодолее себе си при условие, че в изначален вид не се е самосъздала и няма тази власт да промени природата си, а само двустранната сила на развитие на заложеното ни или неговата деградация. И тези продължения на същността ни, както могат да извисят любовта ни, така могат и да ни изведат далеч от нея. Но не и да прекъснат нишката ни с нея - да живеят върху друга основа, защото любовта е преди човека, тя е началото като матрица и  продължение като реалност на вселената. Любовта не се съдържа само във взаимното споделяне на чувства, емоции и мисли, произтичащи от дълбочината на душите ни (различавайки се от тези на реактивното поведение, отразявайки средата ни), в симбиозата на тела и съдби - това е само ограничената и форма в общия човешки живот като начин на осъзнатото и съществуване в него. Любовта като състояние, енергия и модел на развиващото се съзнание или този многоизмерен процес е неизменен и свободни хора от неговото присъствие и влияние не съществуват - темата  дали свободата на хора, необвързани с други в дълбок взаимообмен на самите същности, е изпитание за тях - т.нар. земна любов само определя въпроса дали и доколко човек може да се освободи от любовта като начин на живот, но не и от любовта като принцип и явление. Природата на човека е и природа на цялата вселена, тъй като той я отразява като проява на съзнателната и част. Вселената е създадена от любовта (нейните закони) също като човека (не като биологическа единица, а като същност), а любовта в чистия си вид е всъщност приемане, споделяне и поддържане помежду си на съставляващите части на целостта. Законът на любовта като процес е този, който прави нещата така, че те не могат да бъдат отделени едно от друго, те са свързани помежду си. И от тази даденост не може да избяга, да се освободи нито една цялост - било вселената, човека или всяка друга. Първичното състояние на любовта в човека се проявява в организма му - отделните му части са свързани в съвършени взаимодействащи системи, позволяващи физическия ни живот и запазването на целостта ни.

Тази любов не е продукт на човешките чувства и желания, тя е продукт на самата себе си.

Отразена в нас, тази космическа сила ни прави пълноценни и самоподдържащи се, тъй като сами за себе си сме цялост. Живеем многоизмерен живот, в който участваме както в осъзнатия си вътрешен духовен живот на лични преживявания, така и в неосъзнатия си вътрешно биологичен и същевременно в този на другите до нас, с които сме пряко свързани чрез многостранни връзки, както и в този на колективното човечество, чрез последствията на нашите действия и еволюция - и всички те са свързани в едно. А любовта е обединяващото звено. Така, както е в нас и извън нас, еднозначен отговор или положение по този въпрос едва ли е възможно. Определяйки любовта, ще разберем, че едновременно можем да сме свободни от нейния психологически човешки еквивалент, но не и от цялостната и природа. След постигането на такова разбиране свободно можем да си позволим разглеждането на тази нейна част от контекста на темата, подразбираща се от само себе си, без да ограничим нейната цялостна сила, пълнота и величие.

И така, в междуличностните отношения, в емоционалния и духовен живот измерението на идеалистичната любов се явява учител, урок и изпитание по пътя на осъзнаването ни като Човек. Любовта ни учи за това, че нейната природа е и наша природа, дава ни урока, че без нея животът няма смисъл, щом лежи върху нейната основа и е изпитание за свободния човек, защото в опитите си да се освободи от нея - като нещо извън него, приемайки това ограничение за любовта, налагайки му да мисли, че по този начин не е самостоятелна цялост и пълнотата на съществуването му зависи от някаква си "половинка", може да погуби индивидуалността си, преди още да я е осъзнал напълно и така да не постигне свободата си в най-широк спектър от проявления, която осъзнаването на последната дава. Свободният човек не е същия като самотния - първият е необвързан, защото това е неговата воля и търси (дори и да е несъзнателно) истинската любов - изпитание за духа му и неговата стойност, а вторият е сам, защото е приел любовта като изживяване извън себе си и е допуснал да бъде зависим от него - изпитание за волята и индивидуалността му. Свободният човек е преминал фазата на зависимостта, която не е освобождаващата и пълноценна любов, а форма на емоционален и според отделните нужди всякакъв паразитизъм. Самотният човек страда, като се е оставил да бъде зависим - и независимо от всичките му връзки, които винаги се рушат поради това, че служат на всичко друго, но не и на любовта, в крайна сметка остава вътрешно самотен и неудовлетворен. Влюбването и неговото траене за това и не издържа във времето, защото подобно на всяка заблуда, си има своя край - тази за зависимостта. Много животи илюстрират тази заблуда, уроците са навсякъде около нас, само трябва да се вгледаме и да се вслушаме. За пример служи и тази част от песен:


"... превръзка черна вечерта ми върза на очите... без теб внезапно ослепях и сляпа ще съм вече - нищо аз не виждам, не виждам... сляпа съм без твоя дъх, кажи къде - тръгна си покоя? - стой, аз ще полудея! - викам те и страдам, в бездната пропадам, кой ще ме прегърне, светлината да ми върне.."


Очите като символ на душата ясно сочат любовта като душевен процес при човека, но и съответно възможността да пропаднем в бездната на безсмислието, ако тази ни душа не развием до такава степен, че да не бъдем зависими от тази на някой друг. Подобно на пеперуди еднодневки много хора, в стремежа си да опитат нещо, което не са осъзнали напълно - в случая любовта - и в избързването им под въздействието на предразсъдъци и ползването на ограничени мисловни модели за времето, често ослепяват в притеглянето си към изкуствената светлина на една връзка, която не е плод на истинска любов, някои само временно се заслепяват, а други напълно изгарят и символично душата им умира. А пред всеки стои по-трудния и наистина свободен избор да дочака преминаването нощта на незнанието в работа върху овладяване на себе си и после смело да посрещне светлината на деня, където нещата са такива, каквито са и не се изкривяват от сенките, които хвърлят. Нощта винаги е белязана с борба със страховете ти и с всичко, което те кара да изпадаш в състояния, независещи от волята ти, но за да има победа и награда - усилията и борбата са оръжието, от което не бива да бягаш... иначе без да се усетиш, можеш да избягаш от любовта.

И тъй като любовта е процес на вътрешно преживяване и външна промяна едновременно, изпитанието на прага, на което застава свободния човек, е да приеме, че любовта е колкото в него, толкова и в живота му и че като осъзната част от него, тя не може в никакъв случай да обремени свободата му - всъщност тя му я дава. Разбирането за нея те освобождава като от затвор и така си позволяваш да я изживееш свободно във форми, които същността ти определя. Само така запазваш индивидуалността си и целостта си разбрал, че истинската любов не е нито романтична, нито трагична. Тя е просто осъзнаване на себе си, събиране на частите на твоята идентичност, превръщането ти в пълноценен човек и така, обичайки себе си, можеш свободно да решиш къде и как да вложиш тази любов - в работата си, в грижите за други хора или в пълното сливане с друг човек, не защото си длъжен да го направиш, за да придобиеш илюзорна цялостност - мисъл на обвързващо ограничение, от където произтича душевното страдание - не заради себе си, или заради другия, а заради самото състояние на осъзната и сублимирана реална любов - да приемеш друг човек и съдбата му  изцяло в твоя живот и път с отговорност равна на тази, която проявяваш спрямо себе си.[/span]

Браво  
Имаш писателски талант    

И от мен мъничко лично абстрактно творчество.........

Разум отвъд всяка екзистенциална частица, поддържаща животворящия скелет на вселената, безграничността, пропита в сферата на безмълвието, импулсът, възнесен върху звукова вълна, отрицанието, сътворило първопричината, смисълът на безсмислието да пълзиш в реалността, когато можеш да летиш между различни паралелни светове, мисълта, носеща се върху крилете на тахиона, с която сила, ТЯ, последната сътвори човешките очи - нейното отражение.

И „БОГ” видя себе си в тях и предаде в ръцете на човека най-съкровеното - ЛЮБОВТА. Не поиска нищо в замяна, остави го да се рее свободен, дари го с дух, душа и тяло, едно цяло, споено от ръцете на ОГЪНЯ. На духа даде мисия да съзерцава, на душата - да възприема, на тялото - да усеща.

Вселенските закони ни водят по неведомите си пътища, но те не са непонятни за зрящите с висшия си разум и за тези, които добре са разкодирали кодовете на съдбата си, Фаталното е в обречеността на душите, превърнали се в едно цяло да следват не сърцето си, а божественото, което ги обединява. Да следваш поличбите на Съдбата,това е висшата Алхимия,там където умът спи, а сърцето ридае от божествена радост, а не от преходното човешко щастие.
НО.........човешкото е живо в нас, ние не го отхвърляме, а просто се настройваме на по-висока честота.Отваряме душата си!

Любов... тя не спи! Мъждукащи мечти в порива на вечността блестят. Божествена е тайната на тишината в сърцето, когато спре да търси. Светулка в кибритена кутия, но с огън от недрата на слънцето.

Словата й са: „Аз съществувам вечно”
Мислите й:„Аз съм това, което съм”
Чувствата й: „Ако те целуна, ще понесеш ли огъня ми или ще изгориш в ръцете ми?”

От мен - песенно :

http://www.box.net/shared/gesbskmyoc

SING
(dedicated to A.)

You come into this world
With no wings, without knowing
And even this you
starts falling and loving

And you - who are you?
And who am I to love you?
And love - what is love?
A little something in between us

As you sing and caress
The little that bodies express
As you sing and don't think
is this you or your body is singing

It's time to let go
And let it go forever
With the flow and the glow
Of the moment that we came from

Then you'll know
and I'll know -
There's no you, no me -
no knowing

As you sing and caress
The little that bodies express
As you sing and don't think
is this you or your body is singing








 

  Чудесни мисли и цитати, но това най-много ме грабна и е адски вярно:

 

Разбирането за нея те освобождава като от затвор и така си позволяваш да я изживееш свободно във форми, които същността ти определя. Само така запазваш индивидуалността си и целостта си разбрал, че истинската любов не е нито романтична, нито трагична. Тя е просто осъзнаване на себе си, събиране на частите на твоята идентичност, превръщането ти в пълноценен човек и така, обичайки себе си, можеш свободно да решиш къде и как да вложиш тази любов - в работата си, в грижите за други хора или в пълното сливане с друг човек, не защото си длъжен да го направиш, за да придобиеш илюзорна цялостност - мисъл на обвързващо ограничение, от където произтича душевното страдание - не заради себе си, или заради другия, а заради самото състояние на осъзната и сублимирана реална любов - да приемеш друг човек и съдбата му изцяло в твоя живот и път с отговорност равна на тази, която проявяваш спрямо себе си.