Сънувам, че влизам в някакъв двор, от една голяма порта. Отварям двете врати и виждам една голяма поляна с много дребни бели цветчета, страхотно красиви, нещо като маргаритки, много много ситни. Много ситни и много на гъсто. Изключително красиви.Минавам по една пътека,калдаръмена и виждам едни стълби покрити с чевена пътека като от плюш. Стълбите бяха стръмни.На първото стъпало стои един старец с бели дрехи до земята/ каквито са светците в църквите  и с дълга сиво-бяла брада. Седи и не казва нищо, но много тих и благ, лицето му много бледо, прозрачно-бяло. Аз минавам покрай него и започвам да се качвам по стълбите, като всяко качване на всяко следващо стъпало е толкова трудно, че все едно краката ми са залепнали  и усещането ми с съня е такова, че много трудно се качвам, все едно имам на гърба си една торба цимент. Успявам да изкача всичките стъпала, но не съм в къща като че ли , а има само парапет и нещо като площадка накрая, стигам до една врата.  Понечвам да я отворя и в момента в който я отварям залитам, защото след вратата/която вече съм отворила/ има нещо като гъста , много гъста мъгла, бяла като мляко и аз виждам че ще пропадна или ще стъпя в нищото. Буквално залитам и духва вятър и ми затваря вратата под носа. Но вятърът се появява, като отворих вратата. Аз едва се задържам и се обръщам назад , но стоя на площадката и тогава този "старец" ми казва/ той си стои  на първото стъпало/: "Там нямаш работа  и няма да ходиш да гледаш. Сега обратно по стълбите слизаш внимателно и  минаваш по същия път  и се връщаш и излизаш през тази врата през която влезе." Но не ми се караше, не мога да определя тона с който ми говореше.

Сънят ми не е от сега , доста отдавна, но  много често ми е в главата. Много сънувам ,но  за този сън се сещам винаги , във всички важни за мен моменти, а понякога просто се сещам  ей така и е най- фрапиращ от всичко което съм сънувала по принцип.  И до ден днешен го помня много ясно. И ми  стои в главата. Следих събитията , но с нищо не го свързах.

Ако стълбите са изкачване и трудности  в живота, тази врата и тази мъгла

Какво означава според вас? Много дълго стана , но описах всички подробности.
Благодаря предварително:P  

Сънувам, че влизам в някакъв двор, от една голяма порта. Отварям двете врати и виждам една голяма поляна с много дребни бели цветчета, страхотно красиви, нещо като маргаритки, много много ситни. Много ситни и много на гъсто. Изключително красиви.Минавам по една пътека,калдаръмена и виждам едни стълби покрити с чевена пътека като от плюш. Стълбите бяха стръмни.На първото стъпало стои един старец с бели дрехи до земята/ каквито са светците в църквите  и с дълга сиво-бяла брада. Седи и не казва нищо, но много тих и благ, лицето му много бледо, прозрачно-бяло. Аз минавам покрай него и започвам да се качвам по стълбите, като всяко качване на всяко следващо стъпало е толкова трудно, че все едно краката ми са залепнали  и усещането ми с съня е такова, че много трудно се качвам, все едно имам на гърба си една торба цимент. Успявам да изкача всичките стъпала, но не съм в къща като че ли , а има само парапет и нещо като площадка накрая, стигам до една врата.  Понечвам да я отворя и в момента в който я отварям залитам, защото след вратата/която вече съм отворила/ има нещо като гъста , много гъста мъгла, бяла като мляко и аз виждам че ще пропадна или ще стъпя в нищото. Буквално залитам и духва вятър и ми затваря вратата под носа. Но вятърът се появява, като отворих вратата. Аз едва се задържам и се обръщам назад , но стоя на площадката и тогава този "старец" ми казва/ той си стои  на първото стъпало/: "Там нямаш работа  и няма да ходиш да гледаш. Сега обратно по стълбите слизаш внимателно и  минаваш по същия път  и се връщаш и излизаш през тази врата през която влезе." Но не ми се караше, не мога да определя тона с който ми говореше.

Сънят ми не е от сега , доста отдавна, но  много често ми е в главата. Много сънувам ,но  за този сън се сещам винаги , във всички важни за мен моменти, а понякога просто се сещам  ей така и е най- фрапиращ от всичко което съм сънувала по принцип.  И до ден днешен го помня много ясно. И ми  стои в главата. Следих събитията , но с нищо не го свързах.

Ако стълбите са изкачване и трудности  в живота, тази врата и тази мъгла

Какво означава според вас? Много дълго стана , но описах всички подробности.
Благодаря предварително:P

ДВОР
-чист - радостни събития
-мръсен -намалени сили,скука
ПОРТА
-Появява се възможност за някаква реализация
-затворена -препятствия
-отворена-изход от затруднено положение
МАРГАРИТКИ - Дребни радости ,множество маргаритки- много приятно събитие
ПЪТЕКА- отразява ситуацията за определен етап от живота (от това ,което е заобиколена се правят изводи)
СТАРЕЦ - когато се провежда разговор ,означава наследство
Стъпалата и катеренето по тях означава положен труд ,цел към ,която се стремиш,но полагаш много усилия без видим резултат.
МЪГЛА- истина ,която се стремиш да откриеш.Гъстата мъгла е показател и за трудно открит изход от напрегната ситуация.

Благодаря,    Да, вярно, че нещата ги постигам  с  непрекъснат труд и бавно катерене и май повече блъскане, ама да сме доволни и на това.   И че като почина свекър ми оправяхме едни имоти, но не съм знаела какво означава съня.