Общо взето, циклите на Юпитер се свързват с новите възможности, с разширяване на опитността, независимо за коя плоскост говорим - физическа, т.е. тази на събитийната манифестация, ментална, духовна...
Функцията на Юпитер е като на "гуру", "духовния учител", който ни помага да добием по-широка визия за нещата, да разширим кръгозора си, да усетим пълнотата във всичките й измерения и форми. Този ни устрем обаче понякога може да ни направи неспособни, виждайки гората в цялото й великолепие, да видим красотата на всяко отделно дърво, тревичка, цвете, които я съставят. Именно затова Юпитер се свързва със синтезата, т.е. със синтетичното, а не с аналитичното виждане.
Негативното проявление на Юпитер се манифестира в стремежа към менторство, усещане за елитарност, (само-)надценяване, преувеличаване, т.е. всичко що е "свръх". Неслучайно астрологът Стивън Аройо свързва силното влияние на Юпитер и Нептун с тъй наречения "духовен егоцентризъм". Другото изопачено проявление на Юпитер е крайният догматизъм, фанатично следване на някоя кауза, идея, което от своя страна в известна степен е вид тесногръдие, нетолерантност.
Ключовата дума, която представя функцията на Юпитер, е "виждане" - онова виждане, което се простира надлъж и нашир, отвъд ограниченията на материята, дефинирани от Сатурн.
В астрологията на древните Юпитер се свързва с "ясновидство" и "ясновиждане", а чакрата, чиито функции той управлява, е шестата, Аджна, т.е тази в зоната на междувеждието - "третото око". Аджна отговаря на глагола "виждам" - независимо дали в посока "навън" или "навътре", елементът, с който се свързва, е светлината, а ключовите думи тук са "яснота", "памет", "мечти", "визия". Функцията, която изпълнява, е тази на възприятието. Цветът й е индиговосиньо.
Но "пълнотата", или по-точно усещане за пълнота, което дава Юпитер, нерядко бива и измамна, преходна. Функцията на Юпитер не е да запазва, съхранява, а да освобождава, като ни дава "виждане" за друга, по-различна от досегашната перспектива. Все едно да се опитваш да задържиш водата в шепите си, изтичаща през пръстите.
Влиянието на Юпитер, както и на всяка друга планета, може да бъде двуяко - според разбирането за "пълнота", което е индивидуално при всеки от нас.
За един човек влиянието на Юпитер може да се сравни с митологичното докосване на Мидас - да превръща всичко в "злато" - според очакванията и представите му за "пълнота" и "изобилие". За друг даровете на Юпитер не са свързани задължително с материалния просперитет и светските успехи.
Независимо, че и Юпитер, и Сатурн са "социални" планети, и двете имат различни нива на манифестация - и външно проявление в чисто светски аспект, и вътрешно в духовната плоскост, на ниво еволюция и инволюция.
Юпитер управлява знака Стрелец, чийто символ е кентавърът, съчетаващ в едно цяло и светското, плътското, и духовното, небесното. Затова не може да се каже, че влиянието на Юпитер е изцяло положително, като безспорен бенефик. Нито може да се твърди със сигурност, че благоприятно поставеният Юпитер в радикса ще се манифестира в житейската плоскост задължително като висока духовност, стремеж към духовни идеали.
Казвам го, защото наскоро имаше такъв спор в друг форум относно "духовността" и позицията на Юпитер в 12 дом.