Аз лично съм привърженик най-вече на качеството на времето.
Казват, че в древността обръщали повече внимание на качеството на времето и си имало време с определено качество. Имаше една много хубава книжка от един автор с много усукано име. Сега ще опитам да намеря нещо по въпроса...
да
СЪДБАТА КАТО ШАНС
Торвалд Детлефсен
Качеството на времето
За да се научим още по-добре да разбираме същността на измервателната единица по астрология, трябва да се спрем на друго, по-слабо познато понятие. Когато говорим за време, обикновено под това разбираме количествено из¬мерение. Питаме, колко време е продължило, преди колко време се е случило, колко време е изминало? Обръщаме вни¬мание най-вече на количеството на времето. Според зако¬на за полярността, количественият аспект на времето (на гръцки: Сhronos) трябва да има своя противоположен полюс и него ние наричаме качествен аспект (на гръцки: Каiros).
Времето притежава не само количество, но и качество. Но днес едва ли някой може да си представи нещо под ка¬чество на времето. В по-раншни времена е било тъкмо об¬ратното. Тогава са наблюдавали преди всичко качеството на времето и за сметка на това са пренебрегвали количес¬твото му. Времевото качество няма нищо общо с продъл¬жителността и означава само, че всеки момент или отря¬зък от време (това може да е един час, една секунда или ед¬но десетилетие) притежава определено качество, което позволява да се проявяват само такива явления, които са адекватни на това качество.
Или, казано по друг начин, в определено време могат да се осъществят само неща, чието качествено съдържание отговаря на съответното времево качество. Следовател¬но времето трябва да предостави отвор за дадена латентност, за да може тази латентност да стане реалност и да се изяви. Един самолет, например, не може да падне прос¬то „някога”, а само, когато преобладаващото времево ка¬чество позволява това. Понеже времето е също само ниво на действителността, то и времевите качества не са ни¬що друго, освен съответствия на нашите първични принци¬пи. Така, в определено време „цари” определен принцип или, още по-точно, смесица от принципи
...и още...
Преди да се впуснем в абстрактни разсъждения по те¬мата, ще помоля читателя да се опита да реши следните две задачи.
Открийте общия признак (видовото понятие) на след¬ните понятия:
А) куче, скорец, мравка, крокодил, мечка, слон, пъстърва.
Отговор: ...
Б) олово, Козирог, зъби, бръшлян, манастирска килия, черно, миньор.
Отговор:...
Решаването на първата задача със сигурност не предс¬тавлява никаква трудност. Всеки веднага би се сетил за ви¬довото понятие „животно”. Значително по-големи пробле¬ми създава втората задача, защото посочените понятия изглеждат напълно нееднородни.
Много по-важно е да стане ясно, че даден първичен принцип прорязва Вертикално всички нива на формите на проявление. Броят на нивата е неограничен. Посочените тук като пример са нищожна част и техният брой може да бъде разширен с всякакви други, произволно взети нива (например сортове зеленчуци, акции в пивоварни, музикални инструменти, архитектурни стилове и т.н.). Под х някой може да е открил поставената в началото задача Б. Тук вече става ясно каква е разликата между задача А и за¬дача Б.
Задача А съдържа различни понятия от едно-единствено ниво, а именно от света на животните. Всички сме школувани да откриваме това. Задача Б обаче съдържа понятия от вертикална поредица принципи, чиито общи характеристики се съдържат в недефинирания досега първичен прин¬цип, който временно нарекохме х. От конкретния опит да решим задача Б, установихме, че не сме свикнали да мислим вертикално и затова не открихме нищо общо между поня¬тията, макар че то съществува
Важното е да разберем, че има както хоризонтално деле¬ние на действителността на нива, така и вертикално деле¬ние на серии принципи. Първата се използва почти без изк¬лючения в науката, втората, горе-долу със също толкова малко изключения, в езотериката. Защото принципът „Каквото горе, такова и долу” задължително води до вертикално мислене. Така че външно научната и езотеричната система на мислене са обърнати точно на деветдесет градуса една спрямо друга, затова познатото ни до гуша вече „разминава¬не” между двете партии няма защо повече да ни учудва.
Таблицата, която нахвърляхме, позволява да направим и други заключения. Например: Ако по някакви, каквито и да е причини, първичната идея се промени, тази промяна трябва да стане видима едновременно във всички представите¬ли на идеята на всички нива на действителност. По същия начин всички взаимоотношения и взаимни влияния на първичните принципи аналогично въздействат на всички нива на видимия свят. Тази взаимосвързаност обаче ни дава въз¬можност и за обратното - от наблюдението на предста¬вителите на конкретно, произволно избрано ниво да си ва¬дим заключения за недостъпните ни иначе праидеи.
Още по-точно, това означава: На ниво животински свят на всеки първичен принцип трябва да отговаря определено животно. Ако познавам това съответствие, мога да взема за всеки принцип по едно животно и да ги събера заедно в един зоопарк. От наблюденията на поведението на живот¬ните едно спрямо друго, би трябвало да могат да се напра¬вят заключения както на ниво първични принципи, така и на всички останали конкретни нива, т. е. в аналогията от наб¬людението на едно ниво се правят изводи за друго ниво.
Предпоставка за подобен метод е точното познаване на вертикалните съответствия и способността конкрет¬ните наблюдения от едно ниво да се пренасят по аналогия към ситуацията на друго ниво. Така, чисто теоретично, от наблюдението на животните могат да се вадят заключения за растенията, да се правят паралели със социалния живот на хората или с поведението на борсата на пивоварските акции. Подобно мислене се нарича аналогично и то няма ни¬що общо с причинността.
Подкрепено с един банален пример, това би изглеждало горе-долу така: Ако от опит знам, че всяка неделя се ходи на църква и че всяка неделя за обяд има свинско печено, то от факта, че днес отивам на църква, мога да направя заключението, че на обед ще ям свинско печено. Заключението е вярно, макар че воденето на църква няма нищо общо с „обяда” и между двете няма никаква причинна връзка. Пра¬вилността на направеното заключение се дължи на трета обща характеристика, а именно, че и двете събития се случват винаги в неделя. Когато се прави заключението обаче, общата трета характеристика може да бъде напъл¬но пренебрегната.
Да се върнем към нашата „таблица на действителност¬та”. По принцип е напълно все едно, кое ниво използвам ка¬то изходна точка за наблюдение и на кои нива правя заключенията по аналогия. На практика обаче не всички нива са еднакво подходящи. Така например, не бих посъветвал никого да използва във всекидневието скицираният като пример „зоопарк на първичните принципи”. И въпреки това, по-къс¬но ще видим, че в историята почти не остава ниво, което да не е използвано с подобни цели.
В търсенето на идеално ниво за наблюдение небосводът се оказва особено благодатен. Равнището на небето не се смесва с други равнища и поддаващото се на математическо изчисление движение на небесните тела дава възможност за интерполация на миналото и бъдещето, без да са необ¬ходими непрекъснати наблюдения. И понеже небето със сво¬ите небесни тела е също такова ниво на действителност, каквото е и всяко друго, значи и в него могат да се наме¬рят представители на всички първични принципи
В древността са означавали се¬демте първични принципа със Слънце, Луна, Меркурий, Марс, Венера, Юпитер и Сатурн. Към тези седем първич¬ни принципа се прибавя по една планета, която получава съ¬щото име. Освен това те биват персонифицирани и озна¬чавани като богове.
Системата, която се основава на седемте първични принципа и изследва влиянието им върху различните нива на действителността, се нарича астрология. Когато астроло¬гията говори за Сатурн, всъщност тя има предвид първич¬ния принцип Сатурн. Едва в чисто практическата си рабо¬та астрологията използва небесното тяло Сатурн, за да наблюдава неговите представители. Астрологията е и ще си остане учение за първичните принципи, а не за звездите. Планетите са практично, но заменимо ниво. Който наис¬тина владее астрологията, с времето почти престава да използва това ниво, защото се е научил да разпознава прин¬ципите на всички нива.