Наскоро ми попадна един забележителен  автор -Вадим Зеланд,прочетох първата му книга от общо 6-"Пространство на варианти",бях силно впечатлена,защото открих една  свободна от страх и авторитети,да я наречем-идеология,насочена изцяло към осигуряване на щастието и свободата на човека.Не се страхувай,не се оплаквай,основни постулати,които ни сочат верния път към себе си по пътя на транссърфинга-координатна системана нашия живот,в която ние избираме в коя точка да се окажем.
Ако вече ви е станало  интересно,прегледайте тези извадки.Намерих ги  тук-http://bulw.com/category/books/transsurfing-2/

Реалността се проявява в безкрайно многообразие от форми.
Многовариантността на света е първото му и фундаментално свойство.
Всеки модел представлява само отделен аспект от проявата на реалността.
Всеки клон от знанието се основава върху избран аспект от проявата на реалността.
Изборът ви винаги се реализира. Каквото избирате, това и получавате.
Пространството на варианти е информационно поле за всичко, което е било, е и ще бъде.
Информационното поле съдържа потенциалните варианти на които и да са събития.
Вариантът се състои от сценарий и декори.
Пространството може да се раздели на сектори, във всеки от които има свой вариант.
Колкото по-голямо е разстоянието между секторите, толкова по-големи са разликите във вариантите.
Секторите с приблизително еднакви параметри се подреждат в линия на живота.
Материалната реализация се движи в пространството като плътно тяло.
Излъчването на мислена енергия материализира потенциално възможния вариант.
Всеки организъм дава своя принос в създаването на материалната реализация.
Когато параметрите на излъчване се променят, процесът преминава върху друга линия.
Не сте в състояние да промените сценария, но можете да изберете друг.
Не е необходимо да се борите за щастието си - можете просто да изберете вариант, който ви харесва.

МАХАЛАТА
Група хора, мислещи в една насока, създават енергоинформационни структури-махала. Те започват да се развиват самостоятелно и да подчиняват хората на своите закони. Хората не си дават сметка, че неволно действат в интерес на махалото. Как да се отърсим от тази магия?
Отдайте се под аренда.
ДЕСТРУКТИВНИТЕ МАХАЛА
От деца са ни учили да се подчиняваме на чужда воля, да изпълняваме задълженията си, да служим на родината, на семейството, политическата партия, фирмата, държавата, на идеята… На всички други, но на себе си - най-накрая. Всеки в една или друга степен има чувство за задължения, отговорност, необходимост, вина. Всеки човек така или иначе „служи” в различни групи и организации: семейство, клуб, учебно заведение, предприятие, политическа партия, държава и т.н. Всички тези структури се раждат и се развиват, когато отделна група хора започне да мисли и да действа в една насока. После се присъединяват и други хора и структурата нараства, набира сила, принуждава членовете си да следват установени правила и в крайна сметка може да подчини големи слоеве от обществото.
На ниво материална реализация структурата се състои от хора, обединени от общи цели, и от материални предмети като сгради, съоръжения, мебели, оборудване, техника и т.н. Но какво стои зад всичко това на енергийно ниво?
Структура възниква, когато мислите на хората са насочени в едно направление и следователно параметрите на мислената енергия са идентични. Мислената енергия на отделните хора се обединява в един поток. При този случай в океана от енергия се създава отделна независима енергоинформационна структура — енергийно махало. Тя заживява свой живот и подчинява на законите си хората, включени в създаването й. Защо точно махало?
Защото се люлее толкова по-силно, колкото повече хора - привърженици — го хранят с енергията си. Всяко махало има характерна честота на колебанията. Например можете да разлюлеете една люлка само прилагайки усилия с определена честота. Тя се нарича резонансна. Ако броят на привържениците на махалото намалява, колебанията му затихват. А когато изобщо изчезнат, то спира и умира като същност.
Ето няколко примера за махала, които са спрели: древните езически религии, каменните оръдия на труда, древните видове оръжие, старите модни течения, виниловите грамофонни плочи - с други думи, всичко, което е било преди и вече не се използва.
Навярно се чудите - нима всичко това са махала? Да, всички структури със собствени атрибути, създадени от мислената енергия на хората, са махала. И всички живи същества, способни да излъчват енергия в една посока, рано или късно създават енергийни махала. Ето няколко примера от живата природа: колониите от бактерии, популацията на живите същества, стадата от животни, горските масиви, прериите, мравуняците - всички повече или по-малко подредени и еднородни структури от живи организми.
Всеки отделен жив организъм сам по себе си е елементарно махало, тъй като представлява енергийна единица. Когато група единични махала се залюляват в унисон, създават групово махало. То стои над привържениците си като надстройка, съществува като отделна независима структура и установява правила за привържениците си, за да ги задържи заедно и да се сдобива с нови. Подобна структура е независима, в смисъл че се развива самостоятелно, по свои собствени закони. Привържениците не осъзнават, че действат по законите на махалото, а не по собствена воля.
Например бюрократичният апарат се развива като самостоятелна структура независимо от волята на отделния чиновник. Разбира се, един влиятелен чиновник може да взема самостоятелни решения, но те не бива да са в разрез със законите на системата, иначе той ще бъде отхвърлен. Дори човекът в единствено число, също представляващ махало, не винаги си дава сметка за мотивите си. Например енергийният вампир.
Всяко махало по своята природа е деструктивно, тъй като отнема енергия от привържениците си и установява своята власт над тях. Деструктивността му се проявява в това, че то не се интересува от съдбата на отделния привърженик. Махалото има една-единствена цел - да получава енергия от него, а дали това ще е от полза за самия привърженик, няма значение. Попаднал под влияние на системата, човек е принуден да гради живота си съобразно с нейните закони, иначе тя ще го сдъвче и изплюе. Под влияние на деструктивното махало можеш лесно да провалиш живота си. И обикновено е много трудно да се измъкнеш без загуби.
Ако на човек му потръгне, намира своето място в системата и се чувства там като риба във вода. Като привърженик той дава енергия на махалото, а то на свой ред му осигурява среда за съществуване. Щом привърженикът започне да нарушава законите на структурата, честотата на излъчването му вече не съвпада с резонансната честота на махалото. Като не получава енергия, то изхвърля или унищожава непокорния привърженик.
А ако човек се е отдалечил от благоприятните за него линии, тогава животът му в структурата на чуждото махало се превръща в концлагер или просто в унило съществуване. Подобно махало става чисто деструктивно за привърженика си. Попаднал под влиянието му, човек губи свободата си. Принуден е да живее по натрапени му закони и да бъде винтче в големия механизъм - независимо дали му харесва или не.
Човек може да попадне под покровителството на махалото и да постигне забележителни резултати. Наполеон, Хитлер, Сталин и подобните им са фаворити на деструктивните махала. Но при всички случаи махалото изобщо не се грижи за благополучието на привържениците си, а само ги използва за своите цели. Когато попитали Наполеон дали някога е бил истински щастлив, той изброил едва няколко дни от живота си.
Махалото използва изтънчени методи за привличане на нови привърженици — като нощни пеперуди около лампа. Често пъти хората, подмамени от рекламните му номера, се отдалечават от щастието си, което е било съвсем до тях! Например - отиват в армията и загиват. Или постъпват в учебно заведение и напусто усвояват професия, която не ги интересува. Намират си чужда на същността им, но уж престижна работа и потъват в блатото на проблемите. Свързват живота си с нелюбим човек и после страдат.
Дейността на махалото често става причина привържениците му да съсипят съдбата си, макар че то се опитва да скрие мотивите си под различни добродетелни маски. Главната опасност за поддалия се на влиянието му е, че то отдалечава жертвата си от линиите на живота, където човек би могъл да намери щастието си.
Нека да отбележим отличителните му признаци: - Махалото се храни с енергията на привържениците си и така увеличава колебанията си.
- Махалото се стреми да привлече колкото се може повече привърженици, за да получи повече енергия.
- Махалото противопоставя групата от свои привърженици на всички останали групи. (Ние сме добри, а те са лоши.)
- Махалото агресивно обвинява всеки, непоискал да стане привърженик, и се опитва или да го привлече на своя страна, или да го неутрализира и отстрани.
- Махалото използва благообразни привлекателни маски, скрива се зад високи цели, възползва се от чувствата на хората, за да оправдае действията си и да завоюва колкото се може повече привърженици.
Всъщност махалото е егрегор, но това далеч не е всичко. Понятието „егрегор” не отразява целия комплекс от нюанси на взаимодействието на човека с енергоинформационните същности. Махалата играят неизмеримо по-голяма роля в човешкия живот, отколкото е прието да се смята.
Ето ви един пример как махалото поглъща енергията на привържениците си. Представете си отговорен футболен мач, стадионът е претъпкан, страстите са нагорещени, запалянковците бурно реагират. Един играч допуска непростима грешка, водеща до загуба на отбора. Върху него се стоварва буря от негодуване, запалянковците са готови да го разкъсат. Представяте ли си каква отрицателна енергия се изсипва върху главата на нещастника? От такъв чудовищен удар той би трябвало просто да умре на място. Но това не става, играчът си е жив и здрав, макар и потиснат от чувство за вина. А къде се дяна отрицателната енергия, насочена към него? Глътнало я е махалото. Ако не беше така, обектът на омраза от страна на тълпата щеше да загива, а кумирът - просто да излита във въздуха.
Не се наемам да съдя дали махалото е живо същество или само енергийна форма. Но това няма никакво значение за техниката на транссърфинга. Най-важното е да се познае махалото и да не се приема играта му без полза за себе си.
Да се познае деструктивното махало е много лесно по един отличителен признак. То винаги си съперничи със себеподобните си в борбата за хората. Целта му е само една - да завладее колкото се може повече привърженици, за да получи колкото се може повече енергия. Колкото по-деструктивно действа то в борбата за привърженици, толкова по-деструктивно е, т.е. представлява опасност за съдбата на отделния човек.
Може би ще възразите: нали съществуват благотворителни организации, дружества за защита на природата, животните и други? Какво деструктивно има в тях? За вас лично деструктивното е в това, че както и да го извъртате, те се хранят с вашата енергия и не се интересуват от щастието и благополучието ви. Призовават ви да бъдете милосърдни към другите, оставайки равнодушни към вас. Ако това ви устройва и наистина се чувствате щастливи, занимавайки се с тази работа. Дори можете да смятате, че сте намерили своето махало. Но трябва да бъдете честни със себе си: дали не носите маската на благодетел? Действително ли искрено давате енергията и парите си за благото на другите или си играете на благотворителност? За да изглеждате по-добър?
Деструктивните махала отучиха хората да избират съдбата си. Защото ако човек е свободен да избира, той ще стане независим. Тогава махалото няма да го привлече за свой привърженик. Нашето съзнание е свикнало, че съдбата е предопределена, и наистина е много трудно да се повярва във възможността просто да избереш съдбата, която повече ти харесва. На махалата е изгодно да държат привържениците си под контрол, ето защо изобретяват всевъзможни начини, за да манипулират слугите си. По-нататък ще ви стане ясно как го правят.
Транссърфингът също може да стане махало, ако направим от него култ, движение или школа. Разбира се, различните махала са деструктивни в различна степен. Дори в най-лошия случай обаче транссърфингът ще бъде най-слабо деструктивен, защото служи не на някаква обща странична цел, а изключително за благото на всеки отделен индивид. Ето защо такова махало ще бъде много необичайно - някакво общество от индивидуалисти, заети изключително със своята съдба. Впрочем, ето ви задача за домашно: кои махала можем да наречем конструктивни?
Защо обаче ви разказвам всичко това?
За да ви обясня какво означава да избереш съдбата си и как да го направиш. Въоръжи се с търпение, драги читателю, нещата не са толкова прости, но постепенно картината ще започне да се прояснява.

КОНЦИТЕ НА МАРИОНЕТКИТЕ
Нека си зададем въпроса: как махалата принуждават привържениците си доброволно да им дават енергия? Големите и могъщите могат да ги принудят да действат по определени правила. Но как го правят слабите?
Когато човек няма властта насила да накара някого да направи нещо, той използва различни доводи - убеждаване, уговаряне, обещания. Но това са слаби методи, присъщи изключително на човешкото общество, отдалечило се от природните сили. Махалата също ги прилагат понякога, ала си имат и много по-мощно оръжие. Те са енергоинформационни същности, ето защо се подчиняват и действат съобразно с могъщите и задължителни закони за съществуване на този свят.
Човек дава енергия на махалото, когато излъчва мислена енергия на неговата резонансна честота. За тази цел не е необходимо съзнателно да насочва мислите си в полза на махалото. Както и сами разбирате, по-голямата част от мислите и постъпките на хората се намира в областта на несъзнателното. Точно това свойство на човешката психика използват махалата. Те се изхитряват да получават енергия не само от привържениците, а и от върлите си противници. Навярно вече се досещате как.
Представете си, че на пейката седят няколко бабички и кълнат на поразия правителството. Те не са привърженици на махалото на правителството, мразят го по редица причини.
Но какво всъщност става?
Бабичките ругаят правителството - че е бездарно, продажно, цинично и тъпо. Така те интензивно излъчват мислена енергия на честотата на това махало. Защото на махалото му е напълно безразлично от коя страна ще го залюлявате. Влиза му в работа както положителната, така и отрицателната енергия. Най-важното е честотата на излъчването да е в резонанс с неговата.
И така, главната задача на махалото е да настъпи човека по мазола, да му бръкне в раната - не е важно как, стига да завладее мислите му. С появяването на средствата за масова информация методите на махалата стават все по-префинени. Човек попада в силна зависимост. Забелязали ли сте, че в информационните програми обикновено преобладават лошите новини? Те предизвикват силни емоции - тревога, страх, негодуване, злоба, омраза. Но задачата на кореспондентите е именно да привлекат вниманието. Самите средства за масова информация са махала и са подчинени на други, още по-могъщи. За пред света целта е свободният достъп до всякаква информация. Но фактическата цел е една - с всички възможни средства настройване на подходящите честоти.
Един от любимите начини на махалото да получи достъп до вашата енергия е да ви извади от равновесие. Така вие „се залюлявате” на неговата честота и залюлявате и него.
Да предположим, че цените са се вдигнали. Вие реагирате негативно - започвате да негодувате, да се оплаквате, да споделяте информацията с близките си. Напълно нормална и адекватна реакция. Но пък е точно това, което махалото очаква. Вие излъчвате отрицателна енергия в заобикалящия свят на честотата на махалото, то получава енергия и се залюлява още по-силно - ситуацията се задълбочава.
Най-здравото въже, за което ви държи махалото, е страхът. Най-древното и най-силното чувство. Няма значение от какво се страхувате, но ако този страх е свързан с някакъв аспект на махалото, то ще получи вашата енергия.
Тревогата и безпокойството са по-слаби, но все пак достатъчно здрави конци. Тези чувства много добре фиксират излъчването на мислена енергия на неговата честота. Ако нещо ви тревожи, на вас ви е трудно да се съсредоточите върху нещо друго.
Чувството на вина също е един от най-широките канали, по които махалото изсмуква от нас енергия. Вменяват ни го от най-ранно детство. Това е много удобен начин за манипулиране: „Щом си виновен, длъжен си да правиш това, което ти кажа.” Много е некомфортно да се живее с чувство на вина, затова хората се мъчат да се отърват от него. Но как? Като понесеш наказание или отработиш вината си. И едното, и другото предполагат подчинение, покорство и мислена работа в определена посока.
Чувството за дълг е частен случай на чувството на вина. Длъжен си, значи с нещо си задължен и послушно изпълняваш. В крайна сметка „виновниците” - и истинските, и измислените - стоят с наведена главичка и дават своята дан на махалото във вид на енергия. Привнесеното, внушено чувство на вина е любимото оръжие на манипулаторите. Пак ще се върнем на него.
Специално трябва да отбележим всевъзможните психологически комплекси. Комплекс за непълноценност: външността ми е непривлекателна, нямам способности и таланти, не ми достига ум или остроумие, не умея да контактувам с хората, недостоен съм. Комплекс за вина: за нещо съм виновен, всички ме осъждат, длъжен съм да нося кръста си. Комплекс на бореца: трябва да бъда твърд, обявявам война на себе си и на всички около мен, ще се боря за място под слънцето, ще постигам всичко със сила. Комплекс на търсача на истината: на всяка цена ще докажа пра-р вотата си и ще докажа на другите, че те не са прави. Тези и други комплекси са персонален ключ към енергията на отделните личности. Бръквайки в раната на даден човек, махалото интензивно изсмуква от него енергия.
Вие сами можете да продължите списъка на конците, чрез които махалата задвижват марионетките си: справедливост, гордост, тщеславие, чест, любов, омраза, алчност, щедрост, любопитство, интерес, глад и т.н. Чувствата и интересът позволяват да се фиксира течението на мислите в определена насока. Ако темата не предизвиква нито интерес, нито емоции, трудно се съсредоточаваш върху нея. Ето защо махалата улавят мисления поток, като засягат човешките чувства и потребности.
Обикновено хората реагират стандартно на негативните външни дразнители. Негативните новини предизвикват недоволство, тревожните - безпокойство или страх, обидата поражда неприязън и т.н. Навикът става стартов бутон за пускане на механизма на улавяне. Например навикът да се дразниш или да се тревожиш по незначителни поводи, да отговаряш на провокации, общо взето, да отговаряш с негативна реакция на негативния дразнител. Човек може и да разбира, че отрицателните мисли и постъпки не носят нищо добро, обаче по навик прави старите грешки.
Така че навиците често създават проблеми и ни принуждават да действаме неефикасно, а е много трудно да се отървем от тях. Те са илюзия за комфорт. Човек повече се доверява на отдавна познатото. Всичко ново предизвиква опасения. Старото, привичното вече се е доказало чрез опита. Също като старото ви кресло, в което сядате да си починете след работа. Може би новото е по-удобно, но пък старото е по-комфортно. Комфортът се характеризира с понятия като удобство, доверие, положителен опит, предсказуемост. Новото притежава в значително по-малка степен тези качества, затова се изисква много повече време, за да се превърне новият навик в стар.
И така, в общи линии разгледахме методите на въздействие на махалата върху хората.
Може ли човек да се отърве от влиянието им?
За начините на освобождаване ще говорим по-нататък. Често обаче се случва някой да стане и открито да се обяви против поробилото го махало. В подобен двубой човек винаги търпи поражение. Махалото може да бъде победено само от друго махало. Сам човек нищо не може да направи. Ако се е изплъзнал от подчиненото си положение и е започнал да се бори, само ще загуби енергия и в най-добрия случай ще бъде изхвърлен от системата, а в най-лошия ще бъде смазан.
Привърженик, осмелил се да наруши установените от махалото правила, се обявява извън закона. Външно това се проявява като осъждане за постъпката му. Но всъщност вината не е в самата постъпка, а че привърженикът се е изплъзнал от подчиненото си положение, т.е. престанал е да храни махалото с енергия.
Защо „преклонената главичка остра сабя не я сече”? Защото човек, приел в себе си чувството на вина, е напълно готов да се подчинява на властта на махалото. За махалото разкаянието на привърженика за извършената постъпка няма значение. Значение има само възстановяването на загубения контрол. Махалото веднага ще стане по-добро към вас, щом му дадете възможност да ви манипулира. Е, а ако виновникът не се покорява, тогава се отстранява, понеже нищо повече не може да се вземе от него.
По правило истинските мотиви на махалото са завоалирани с морални принципи. Сиреч, разкаялият се за извършеното вече не е такъв злодей.
Вие самите можете да отличите къде действа морален принцип, а къде се засягат интересите на системата, ако винаги помните какво представляват махалата и какви са истинските им цели.

ВИЕ ПОЛУЧАВАТЕ ТОВА, КОЕТО НЕ ИСКАТЕ
Както казахме по-горе, махалата получават енергия както от привържениците, така и от противниците си. Но загубата на енергия е половин беда. Ако махалото е достатъчно деструктивно, то накърнява благополучието и съдбата на човека.
Всеки от нас от време на време се сблъсква с негативна информация или нежелани събития. Това са провокации на махалата. Човек не иска подобни неща да се случват в живота му, но реагира винаги по един от двата начина: ако информацията не го засяга особено, той я пропуска покрай ушите си и бързо я забравя. Но ако провокационната информация го дразни или плаши, т.е. пуска корени в душата му, тогава мислената му енергия е уловена от капана на махалото и човек се настройва на неговата резонансна честота.
По-нататък събитията се развиват по известния ви сценарий. Човек се ядосва, негодува, тревожи се, страхува се, бурно изразява недоволството си, с една дума, активно излъчва енергия на честотата на деструктивното махало. Тази енергия не постъпва единствено в махалото. Според параметрите на мислената енергия човек се прехвърля върху такава жизнена линия, където онова, което иска да избегне, се намира в излишък. Както помните, ако излъчването на мислена енергия се фиксира на определена честота, човек се прехвърля върху съответната жизнена линия. Деструктивната роля на махалото тук се изразява във фиксиране на честотата с помощта на капан.
Да допуснем, че пропускате покрай ушите си информациите за катастрофи и стихийни бедствия. Защото щом това не ви засяга, за какво да се тревожите излишно? В този случай някъде става катастрофа, но лично вие се намирате на такава жизнена линия, където не сте жертва, а наблюдател. А онази, където сте жертва, е останала настрани. И обратно, ако пускате в себе си информациите за катастрофи и нещастия, ако охкате и ги обсъждате с познатите си, напълно е възможно скоро да се прехвърлите върху линия, където самите вие ще сте жертва.
Излиза, че колкото по-силно е желанието ви да избегнете нещо, толкова по-голяма вероятност има да го получите.
Да се борите активно с онова, което не искате, значи да полагате всички усилия то да дойде в живота ви.
За да се прехвърлите върху нежелани жизнени линии, дори не е задължително да предприемате някакви действия. Напълно достатъчни са отрицателните мисли, подправени с емоции. Например не искате времето да е лошо и си мислите колко мразите дъжда. Шумните съседи ви пречат и вие постоянно се карате с тях или тихичко ги мразите. Страхувате се от нещо си и то много ви тревожи. Работата ви е омръзнала и вие предъвквате отвращението си към нея.
Навсякъде ви преследва онова, което активно не искате, т.е. страхувате се от него, мразите го и го презирате. От друга страна, съществуват много неща, които също бихте искали да избегнете, но в настоящия момент това не ви вълнува особено. В такъв случай те не се и случват. Но щом пуснете в себе си нежеланото, изпълните се с неприязън и започнете да кътате това чувство, то непременно ще се реализира във вашия живот.
Единственият начин да премахнете нежеланото от живота си е да се освободите от влиянието на махалото, обсебило мислената ви енергия. И занапред да не се поддавате на провокациите му и да не се включвате в играта. Човек може да се измъкне от влиянието на деструктивното махало по два начина: да го провали или да го спре.

 

ПРОБУЖДАНЕ В СЪНЯ
В тази глава вече се приближаваме до разгадаването на гатанката на Надзирателя: защо можем да избираме всичко, което поискаме, и как да го правим. Един от ключовете към отгатването е в явлението, което наричаме сънуване. Човек прекарва в сън една трета от живота си. Случващото се с него в това гранично състояние и досега е забулено в тайна. За съжаление научните изследвания в тази област обясняват твърде малко. Философските тълкувания също се хвърлят от една крайност в друга.
Едни казват, че сънищата са илюзии, а други - че самият живот е сън. Все пак кои са прави? В рамките на модела на транссърфинга - нито едните, нито другите.
Нека обаче да караме поред.
Когато си спомнят сънищата, възрастните си дават сметка, че в действителност нищо подобно не се е случило. Разумът ги тълкува като собствени фантазии, които някак си съществуват, докато той си почива. Известно е, че децата до четиригодишна възраст не правят разлика между сън и бодърстване. За тях сънищата се случват в същия свят, в който и останалият живот. На тази възраст, когато се събужда от страх по време на кошмари, детето мисли, че чудовищата са в стаята. И всички родителски уверения, че това е само сън, нямат необходимия ефект. Постепенно обаче успяват да накарат разума на детето да свикне с мисълта, че всичко това не е реално.
Вече обсъждахме как разумът разполага всички нови данни по рафтчетата на абстрактните обозначения. И го прави много бързо и с удоволствие. Представете си, че за да бъде убеден в нереалността на съня, са му били необходими четири години. Това е единственото, с което той по никакъв начин не е могъл да се съгласи. Не помним какво се е случвало с нас до четиригодишната ни възраст и затова не можем да бъдем свидетели в какво недоумение е бил разумът ни, след като се събудим.
И сега, когато разумът ни се изключва, всеки ден наивно попада в един и същ капан. Докато спим, не ни идва в главата критично да погледнем ставащото. Дори когато се събуждаме, се чудим колко реален е бил сънят ни, защото докато сънуваме, виртуалната реалност се моделира невероятно естествено. Независимо че там често се случват чудати събития, възприемаме ги като нещо обикновено.
Подобна способност е основана на навика на разума да намира обяснение за всичко. Ако ни се наложи да забележим или да преживеем нещо необичайно, във всеки момент сме способни да го рационализираме. А и в съзнателно състояние не сме свикнали да подлагаме на съмнение реалността на ставащото. Затова и когато сънуваме, по инерция възприемаме всичко като нещо очевидно. Разумът е свикнал да контролира ситуациите. Има обаче един въпрос, който винаги преминава през контрола без проверка: „Дали това наистина се случва?”. Точно затова разумът постоянно попада в капана на сънищата.
Понякога, ако ни провърви, се случва чудото и осъзнаваме, че спим. Най-често това става, когато сънуваме нещо съвсем невероятно или пък прекалено ни досажда някакъв кошмар. Тогава разумът възстановява контрола си и ние преценяваме какво да правим по-нататък. В такъв случай безсъзнателният сън се превръща в осъзнато сънуване. Тогава човек участва във виртуалната игра и разбира, че това е само сън.
Ако подобно нещо не ви се е случвало никога и го чувате за пръв път, не се съмнявайте - то не е фантазия. На осъзнатото сънуване са посветени много книги и в света има любители, които постоянно го практикуват.
Не искате ли да опитате? Осъзнатото сънуване действително може да бъде предизвикано целенасочено. За целта е необходимо да научите разума си да си задава въпроса: „Дали това наистина се случва?”. Не е трудно да се направи, ако действително го искате. Процедурата на обучение на разума е проста, но изисква целенасочено внимание. През деня трябва най-малко десет пъти да си задавате този въпрос. За това ще ви помогне вашият вътрешен Надзирател. Поръчайте му постоянно да ви ръчка - спите ли или не? Трябва да отговаряте максимално осъзнато, за да бъде това действително контрол, а не рутинна процедура. Отърсете се, огледайте се, преценете ситуацията - действително ли всичко върви нормално или се случва нещо подозрително? Ако бъдете достатъчно упорити, скоро ще се събудите в сънуването си.
Предстои ви да се убедите, че да си зададете въпроса поне десет пъти през деня е доста трудно. Просто ще забравите. За да се получи, наистина трябва много да го желаете. В зависимост от силата на намерението ви може да преживеете осъзнатото сънуване след няколко дена или след няколко месеца.
Ако вкъщи имате часовник, който бие, той може да ви помогне. Всеки път, когато бие, включвайте своя Надзирател, за да ви попита спите ли или не. Биенето на часовника ще се превърне в котва, в повод за осъзнатостта. След като го чуете насън, по навик ще разбутате Надзирателя си, а той ще събуди разума ви. Вероятно ще намерите и други поводи, при условие че можете да ги чуете насън. Но не си струва да свързвате въпроса със сигнали, които не ще можете да чуете насън. Например ако го свързвате с телефонния звън, няма да си зададете въпроса, докато не ви се присъни този звън.
Общо взето, принципът е да си създадете навика постоянно да си задавате въпроса за реалността на ставащото. Отговорът не бива да е машинален, а осъзнат. За мнозина тълкуватели на сънищата факторът, пробуждащ осъзнатосттта, е разпознаването в съня на аномалии, несъответствия и странности. В повечето случаи тези неща не се забелязват и се възприемат от спящия като напълно нормално явление. Точно затова трябва да се научите критично да оценявате ситуацията и да отговаряте добросъвестно на въпроса.
Защо? Ами най-малкото е интересно и весело, когато сънят не просто „се случва”, а самите вие осъзнато играете в неговата виртуална игра. Това не е фантастика. Никаква компютърна игра не може да се сравни с това, което можете да правите в осъзнатото сънуване. А е възможно всичко, което ви хрумне.
Когато насън възниква нежелана ситуация, тя лесно може да бъде променена с неголямо усилие на волята. Да допуснем, че сънувате кошмар - някой ви преследва и по никакъв начин не можете да се отървете от него. Ако ви се струва, че всичко се случва наистина, трудно ще се отървете от преследвача. Ала осъзнаете ли, че това е само сън, най-вероятно ще се опитате да се събудите, което обикновено е трудно, но все пак става. Има обаче много по-ефикасен и интересен начин. Ако сте осъзнали, че това е сън, достатъчно е да погледнете преследвача и само да си помислите: „Пръждосай се!” (изчезни, пропадни, изпари се). Той веднага ще изчезне. Дори мислено можете да го вдигнете във въздуха и да го накарате да се преобръща.
Насън човек е в състояние напълно да контролира всичко, което се случва, ако изпълни две прости условия. Първо, трябва да осъзнае, че това е сън. Второ, трябва да знае, че „тук” може да прави всичко, което пожелае. Например събудили сте се в съня си и сте поискали да летите. Няма нищо по-лесно, достатъчно е само намерението. В случая много точно се проявява разликата между желанието и намерението. Само желанието за издигане във въздуха няма да доведе до нищо както наяве, така и насън. Да вземем например желанието да си вдигнете ръката. Казвате си, че искате да я вдигнете, но все още не го правите. А ето че решавате и просто го осъществявате. Желанието се е трансформирало в действие. Така е и насън: вдигнете се във въздуха само с намерението си и летете накъдето искате.
Нека да се върнем към кошмара с преследвача.
Трябва да сте наясно, че само с желание да се отървете от него няма да го постигнете. Когато са във властта на страха, мислите бързо разиграват всевъзможни варианти на събитията, които веднага се осъществяват. Въвлечени сте в игра, чиито правила са определени от някой друг или от нещо друго. Дори да сте осъзнали, че това е само сън, нищо не можете да направите, докато не поемете контрола в свои ръце. Докато играете роля на пасивна жертва, вие сте във властта на играта. Няма значение, че тя е родена в собственото ви въображение. В дадения момент сте роб на въображението си, страхувате се и бягате, защото сам сте избрали тази роля. Ако спрете и поискате да си смените ролите с преследвача, той с желание ще се съгласи и ще бяга от вас. Представяте ли си колко комично е положението?
На всеки въпрос, започващ с „А мога ли насън…?”, отговорът ще бъде утвърдителен. Можете да общувате с всякакви хора (живи и мъртви), да правите с участниците и предметите в съня си абсолютно всичко, да летите на други планети, да решавате проблеми, да съчинявате музика, да пътешествате и т.н. В сравнение с всичко това силните наркотици са просто детска щуротия. А и няма никаква вреда за здравето. От сънищата е разрешено да се изнася всякаква информация. Само едно не е възможно - да се изнесе материален предмет в реалността. Във всеки случай поне на мен нищо не ми е известно за подобни явления.
Ако не помните какво ви се е присънило, определете в каква посока лежите. Най-добре е да се спи с глава на север. На запад не бива да се спи, вредно е за здравето. Не мога да обясня смислено защо е така. Свързано е с магнитното поле на Земята. Опитайте се да легнете с глава на север и ще се убедите, че сънищата ви са станали по-интересни и цветисти.
Ако нямате осъзнати сънища или изобщо нямате желание да се занимавате с това, не се безпокойте. Осъзнатите сънища играят определена роля в техниката на транссърфинга, но напълно можете да минете и без тях. Още повече че те съдържат и скрита заплаха. Ще кажете, че отначало съм ви заинтересувал, а сега се опитвам да ви изплаша. Няма обаче друг изход. Осъзнатите сънища са тайнствена врата към неведомото. От моя страна би било безотговорно да не ви предпазя от опасността, която може да се крие зад тази врата. Скоро ще разберете в какво се състои опасността.
 

ПРОБУЖДАНЕ В СЪНЯ
В тази глава вече се приближаваме до разгадаването на гатанката на Надзирателя: защо можем да избираме всичко, което поискаме, и как да го правим. Един от ключовете към отгатването е в явлението, което наричаме сънуване. Човек прекарва в сън една трета от живота си. Случващото се с него в това гранично състояние и досега е забулено в тайна. За съжаление научните изследвания в тази област обясняват твърде малко. Философските тълкувания също се хвърлят от една крайност в друга.
Едни казват, че сънищата са илюзии, а други - че самият живот е сън. Все пак кои са прави? В рамките на модела на транссърфинга - нито едните, нито другите.
Нека обаче да караме поред.
Когато си спомнят сънищата, възрастните си дават сметка, че в действителност нищо подобно не се е случило. Разумът ги тълкува като собствени фантазии, които някак си съществуват, докато той си почива. Известно е, че децата до четиригодишна възраст не правят разлика между сън и бодърстване. За тях сънищата се случват в същия свят, в който и останалият живот. На тази възраст, когато се събужда от страх по време на кошмари, детето мисли, че чудовищата са в стаята. И всички родителски уверения, че това е само сън, нямат необходимия ефект. Постепенно обаче успяват да накарат разума на детето да свикне с мисълта, че всичко това не е реално.
Вече обсъждахме как разумът разполага всички нови данни по рафтчетата на абстрактните обозначения. И го прави много бързо и с удоволствие. Представете си, че за да бъде убеден в нереалността на съня, са му били необходими четири години. Това е единственото, с което той по никакъв начин не е могъл да се съгласи. Не помним какво се е случвало с нас до четиригодишната ни възраст и затова не можем да бъдем свидетели в какво недоумение е бил разумът ни, след като се събудим.
И сега, когато разумът ни се изключва, всеки ден наивно попада в един и същ капан. Докато спим, не ни идва в главата критично да погледнем ставащото. Дори когато се събуждаме, се чудим колко реален е бил сънят ни, защото докато сънуваме, виртуалната реалност се моделира невероятно естествено. Независимо че там често се случват чудати събития, възприемаме ги като нещо обикновено.
Подобна способност е основана на навика на разума да намира обяснение за всичко. Ако ни се наложи да забележим или да преживеем нещо необичайно, във всеки момент сме способни да го рационализираме. А и в съзнателно състояние не сме свикнали да подлагаме на съмнение реалността на ставащото. Затова и когато сънуваме, по инерция възприемаме всичко като нещо очевидно. Разумът е свикнал да контролира ситуациите. Има обаче един въпрос, който винаги преминава през контрола без проверка: „Дали това наистина се случва?”. Точно затова разумът постоянно попада в капана на сънищата.
Понякога, ако ни провърви, се случва чудото и осъзнаваме, че спим. Най-често това става, когато сънуваме нещо съвсем невероятно или пък прекалено ни досажда някакъв кошмар. Тогава разумът възстановява контрола си и ние преценяваме какво да правим по-нататък. В такъв случай безсъзнателният сън се превръща в осъзнато сънуване. Тогава човек участва във виртуалната игра и разбира, че това е само сън.
Ако подобно нещо не ви се е случвало никога и го чувате за пръв път, не се съмнявайте - то не е фантазия. На осъзнатото сънуване са посветени много книги и в света има любители, които постоянно го практикуват.
Не искате ли да опитате? Осъзнатото сънуване действително може да бъде предизвикано целенасочено. За целта е необходимо да научите разума си да си задава въпроса: „Дали това наистина се случва?”. Не е трудно да се направи, ако действително го искате. Процедурата на обучение на разума е проста, но изисква целенасочено внимание. През деня трябва най-малко десет пъти да си задавате този въпрос. За това ще ви помогне вашият вътрешен Надзирател. Поръчайте му постоянно да ви ръчка - спите ли или не? Трябва да отговаряте максимално осъзнато, за да бъде това действително контрол, а не рутинна процедура. Отърсете се, огледайте се, преценете ситуацията - действително ли всичко върви нормално или се случва нещо подозрително? Ако бъдете достатъчно упорити, скоро ще се събудите в сънуването си.
Предстои ви да се убедите, че да си зададете въпроса поне десет пъти през деня е доста трудно. Просто ще забравите. За да се получи, наистина трябва много да го желаете. В зависимост от силата на намерението ви може да преживеете осъзнатото сънуване след няколко дена или след няколко месеца.
Ако вкъщи имате часовник, който бие, той може да ви помогне. Всеки път, когато бие, включвайте своя Надзирател, за да ви попита спите ли или не. Биенето на часовника ще се превърне в котва, в повод за осъзнатостта. След като го чуете насън, по навик ще разбутате Надзирателя си, а той ще събуди разума ви. Вероятно ще намерите и други поводи, при условие че можете да ги чуете насън. Но не си струва да свързвате въпроса със сигнали, които не ще можете да чуете насън. Например ако го свързвате с телефонния звън, няма да си зададете въпроса, докато не ви се присъни този звън.
Общо взето, принципът е да си създадете навика постоянно да си задавате въпроса за реалността на ставащото. Отговорът не бива да е машинален, а осъзнат. За мнозина тълкуватели на сънищата факторът, пробуждащ осъзнатосттта, е разпознаването в съня на аномалии, несъответствия и странности. В повечето случаи тези неща не се забелязват и се възприемат от спящия като напълно нормално явление. Точно затова трябва да се научите критично да оценявате ситуацията и да отговаряте добросъвестно на въпроса.
Защо? Ами най-малкото е интересно и весело, когато сънят не просто „се случва”, а самите вие осъзнато играете в неговата виртуална игра. Това не е фантастика. Никаква компютърна игра не може да се сравни с това, което можете да правите в осъзнатото сънуване. А е възможно всичко, което ви хрумне.
Когато насън възниква нежелана ситуация, тя лесно може да бъде променена с неголямо усилие на волята. Да допуснем, че сънувате кошмар - някой ви преследва и по никакъв начин не можете да се отървете от него. Ако ви се струва, че всичко се случва наистина, трудно ще се отървете от преследвача. Ала осъзнаете ли, че това е само сън, най-вероятно ще се опитате да се събудите, което обикновено е трудно, но все пак става. Има обаче много по-ефикасен и интересен начин. Ако сте осъзнали, че това е сън, достатъчно е да погледнете преследвача и само да си помислите: „Пръждосай се!” (изчезни, пропадни, изпари се). Той веднага ще изчезне. Дори мислено можете да го вдигнете във въздуха и да го накарате да се преобръща.
Насън човек е в състояние напълно да контролира всичко, което се случва, ако изпълни две прости условия. Първо, трябва да осъзнае, че това е сън. Второ, трябва да знае, че „тук” може да прави всичко, което пожелае. Например събудили сте се в съня си и сте поискали да летите. Няма нищо по-лесно, достатъчно е само намерението. В случая много точно се проявява разликата между желанието и намерението. Само желанието за издигане във въздуха няма да доведе до нищо както наяве, така и насън. Да вземем например желанието да си вдигнете ръката. Казвате си, че искате да я вдигнете, но все още не го правите. А ето че решавате и просто го осъществявате. Желанието се е трансформирало в действие. Така е и насън: вдигнете се във въздуха само с намерението си и летете накъдето искате.
Нека да се върнем към кошмара с преследвача.
Трябва да сте наясно, че само с желание да се отървете от него няма да го постигнете. Когато са във властта на страха, мислите бързо разиграват всевъзможни варианти на събитията, които веднага се осъществяват. Въвлечени сте в игра, чиито правила са определени от някой друг или от нещо друго. Дори да сте осъзнали, че това е само сън, нищо не можете да направите, докато не поемете контрола в свои ръце. Докато играете роля на пасивна жертва, вие сте във властта на играта. Няма значение, че тя е родена в собственото ви въображение. В дадения момент сте роб на въображението си, страхувате се и бягате, защото сам сте избрали тази роля. Ако спрете и поискате да си смените ролите с преследвача, той с желание ще се съгласи и ще бяга от вас. Представяте ли си колко комично е положението?
На всеки въпрос, започващ с „А мога ли насън…?”, отговорът ще бъде утвърдителен. Можете да общувате с всякакви хора (живи и мъртви), да правите с участниците и предметите в съня си абсолютно всичко, да летите на други планети, да решавате проблеми, да съчинявате музика, да пътешествате и т.н. В сравнение с всичко това силните наркотици са просто детска щуротия. А и няма никаква вреда за здравето. От сънищата е разрешено да се изнася всякаква информация. Само едно не е възможно - да се изнесе материален предмет в реалността. Във всеки случай поне на мен нищо не ми е известно за подобни явления.
Ако не помните какво ви се е присънило, определете в каква посока лежите. Най-добре е да се спи с глава на север. На запад не бива да се спи, вредно е за здравето. Не мога да обясня смислено защо е така. Свързано е с магнитното поле на Земята. Опитайте се да легнете с глава на север и ще се убедите, че сънищата ви са станали по-интересни и цветисти.
Ако нямате осъзнати сънища или изобщо нямате желание да се занимавате с това, не се безпокойте. Осъзнатите сънища играят определена роля в техниката на транссърфинга, но напълно можете да минете и без тях. Още повече че те съдържат и скрита заплаха. Ще кажете, че отначало съм ви заинтересувал, а сега се опитвам да ви изплаша. Няма обаче друг изход. Осъзнатите сънища са тайнствена врата към неведомото. От моя страна би било безотговорно да не ви предпазя от опасността, която може да се крие зад тази врата. Скоро ще разберете в какво се състои опасността.
 

Много любим автор

Всъщност, след като прочетох неговите книги забелязах, че неговият модел представя отдавна известните на човечеството истини за правилен начин на живот, използвайки различни термини - "моят свят" вместо Бог, "махала" вместо егрегори. Установих, че правилата са едни и същи, независимо дали са дадени под формата на религиозни канони или правила за "егоистичен" начин на живот. И реално всяка религия и философска система, която ни дава знание за законите на нашия свят и ни помага да се хармонизираме с него, ни дава свободата да управляваме реалността съответно на степента ни на хармонизиране с природата.

Зеланд е намерил чудесна гледна точка