От малка имам много страхове,породени от страшни истории и развитото ми въображение.Те се превърнаха в параноя,която ме тормози и ми пречи.Страхът вече даде и физическото си отражение - на 19години съм,а косата ми малко по малко започва да побелява(е,за сега не е много фрапиращо и забележимо).Не знам как да се справя с тези страхове,а сега ми се налага.Защото съм бременна и вече не засягат само мен.Знае се,че емоциите,чувствата и мислите на майката влиаят на плода в нея.Не искам детето ми да бъде повлияно от параноята ми,а и аз съм вече доста изтормозена от нея.Искам да ви помоля за помощ,да дадете мнения и съвети за справяне с този проблем.

Разбирам как се чувстваш...
Мислила ли си да потърсиш консултация при професионален психолог?

Причините за страховете ти могат да бъдат най-различни. От написаното дотук оставам с впечатлението, че имаш склонност лесно да се поддаваш на внушения и самовнушения. Твърде млада си и животът е пред теб, носиш отговорност и за детето, на което си избрала да дадеш живот. Опитай се първо да си отговориш сама на въпроса от какво и защо се страхуваш и дали нещата, които провокират страха ти, са реални и действително съществуващи, а не плод на въображението ти, дали наистина сигурността ти е по някакъв начин застрашена. В момента, в който разбереш, че "утре" не е по-страшно от "вчера", т.е. от това, което вече се е случило, ще имаш и възможност да промениш усещането си за "днес", т.е. усещането за живот, който се живее тук и сега  

Това, разбира се, е лично /непрофесионално/ мнение, с което не те ангажирам.  

Tancheto, ти астролог ли си? Знаеш ли дали в хороскопа ти има обяснение за това. Ако искаш, дай дата и час и ще публикуваме една карта, ще разгледаме касуса ти.  

И аз се чудех дали пък няма силно "натоварена" Луна в някой воден дом, да речем в 12ти...
 

Благодаря ви,че обърнахте внимание на моя проблем.Аз знам,че страховете ми са породени от моето въобравение;осъзнавам,че няма реална опасност.Но не мога да се справя с този страх,той си е в мен и ме тормози.Мисля да опитам да стигна до него и да го го ичистя с повтарянето на някаква мантра и медитации.Но ще имам проблем,защото когато остана сама този мой страх ми пречи да се отпусна и да погледна навътре към себе си... Ето датата,годината и часът на раждането ми - 29.07.1988, 5:20 ам

Наистина, последното нещо, което бих си представила с този хороскоп, са страхове. Особено с Марс в Овен на МС и лъвско Слънце в 1 дом. Вярно е, че светилата са "ранени" от Плутон, който са намира в "дъното" на хороскопа, в 4 дом и е фокус на напрежението. Вероятно страховете - каквито и да са те - идват от сферата на несъзнателното (всички "тежки" планети в квадранта на душата). Не е изключено това да са страховете на майката, които по някакъв начин живеят и в теб. Екзистенциални страхове бих ги нарекла, т.е. да речем, човек може да си мисли, че няма да се "справи" във или със живота. А също така, това може да бъде и страх от непознатото, неизвестното, което внезапно и изневиделица 'нахлува' в живота и върху което нямаш никакъв /съзнателен/ контрол. Трудно ми е да кажа, а и не мога да си позволя да се намесвам. Нужен ти е компетентен съвет как да промениш настоящата ситуация. Ние тук не сме медицински лица, не сме и психолози.
Между другото, картата показва, че би трябвало да си общителна и социална личност, насочена към себеизява и самоутвърждаване. Наистина нямам представа на какво може да се дължи проблемът при теб, особено с този силен хороскоп  :unsure:

 

Луната е управител на хороскопа. Много лошо аспектирана  - опозиция на Слънцето и Меркурии/управтел на трети/ - това е един от източниците на противоречие със здравата мисъл, а черешката на тортата е квадрата с Плутон. Според мен, ти ще кажеш , но май това е станало проблем някъде около 9-тата година. Възможно е тогава за е имало силно внушение от жена /може да е било просто разказ или съпреживяване на събитие/.

Без да има връзка с товя случай само ще ти дам пример, че това се преживява и отминава. В семейството ми никога не се е говорило за езотерика, окултизъм или нещо подобно. Нито пък сред приятелите ми. Интересът си беше чисто мой. Така започнах от тинейджърска възраст да чета разни страховити, първо книги, след това вестници. По едно време ме беше страх да стоя сама. И....накрая казах стига! Просто няма да чета тия глупости, които като наркотик захранват изживияванията ми и ме плашат до смърт. Бях някъде твоя възраст.

Не си мисли, че прехвърляш нещо на детето си. По скоро тревогите ти са свързани с бъдещите събития за това каква майка ще бъдеш, как ще отгледаш детето си - неща които вълнуват всяка бременна жена. Желая ти спокойно раждане, послушно бебе и много, много любов!

И аз да споделя нещо за внушенията и самовнушенията  :rolleyes:
Когато бях в предучилищна възраст, т.е. на възраст между 5 и 6 години, всеки ден се събирахме да играем с махленските деца. По-големите разказваха какви ли не страховити истории за вещици и върколаци. Въбражение и фантазия никога не са ми липсвали и на мен  
Спомням си, че преди лягане ме беше страх да погледна през прозореца навън в тъмното, задължително дръпвах завесата като "предпазна мярка" срещу вещиците и вампирите, които според мен вече дебнеха навън. Друга предпазна мярка бе да се завия през глава в случай, ако дойде "ковчег на колелца" (още един "персонаж" от детските страшилки ).
Не си спомням как и кога, но този страх впоследствие бързо отмина...
Само да добавя, че съм с водна Луна в 8 дом, ранена от Плутон и фокус на тау-квадрат.

 

А спомняте ли си психотрилъра по едноименния роман на Стивън Кинг-"То".Години на ред имах непреодолима антипатия към клоуни след него.  

И АЗ    Добре,че клуоните не се срещат туко така !

Да,вярно е,че тези страхове ги имам от 9годишна някъде.И са същите,които сте имали като малки.Аз обаче продължавам да ги имам,не можах да се справя.И това,което си правила,Lillie,като малка/да не поглеждаш в тъмното през прозореца,да се завиваш през глава/,аз го правя и сега.Знам,че е глупаво,но... не мога да спра въображението си.Спрях да гледам страшни филми,не давам да ми разказжат страшни истории и все пак въображенето ми продължава да работи почти винаги,когато съм сама.Не мога просто да му кажа 'Стига'.Всъщност мога,но това не помага.Чувството,че някой стои зад гърба ми,мисълта,че мога да видя нечие чуждо отражение в огледалото и т.н. си остават... Е,аз ще продължавам с опитите да се справя с гадната параноя.И ви благодаря