Сънувах, как съм у дома през нощта, и влизам в една от стаите където спи моя близка ... а близо до нея беше легнала пак същата моя близка... знаех, че едната е фалшива и се приближих до втората и тя се изпари. Разбрах ,че има призрак в дома ми, когато вървях по стаите първо го видях в огледалото , после като отражение в един от прозорците...много ме беше страх, но безсилието отключи у мен огромен гняв към него примесен със страх и започнах да крещя и да му казвам да се махне, сякаш ме тормозеше нарочно , даже го наругах някаква страхотна ярост, а след това започнах да се моля на глас и му крещях, да се махне , "защото никой не е по-силен от Бога" ...после говорех с моята близка, че е крайно време да осветим дома си, нов е и не сме го направили...след това сънувам как излизам на вън и поглеждам към небето една огромна Луна, но не просто изразяваща човешките черти, които и приписваме ами имаше доста живи очи и устните и се разтвориха в много широка и сладка усмивка?!?!?!...даже сънувах как я снимам ...защото беше нещо уникално... :ph34r:
Отдавна не съм имала толкова силен и емоционален сън, който буквално да ме държи с разтуптяно сърце часове след като съм се събудила...
Можете ли да ми помогнете с някакво тълкуване?
Жени , да не си започнала да проявяваш интерес към представителки на своя пол

Е, ти ме уби!
Не още съм си нормална, и такива неща ме отвращават, освен ,че ме интересуват само мъже.
Така въпросната близка е майка ми и знам, че едното се е превъплатило като нея, а не е тя....и като се приближих-изпари се. Един вид призрака си правеше майтап с мене. Незнам защо ти хрумна подобно тълкувание, но знам, че не си на прав път .
И значението му е друго...
И преди имах такъв силен сън с призраци, който завърши с обръщане към Бога... преди 3 години, и така се разбягаха... може би значат нещо за мен , но не знам какво..