Очевидно е, че в практиката си използваме принципи от различни школи, затова не виждам смисъл да се спори. Между другото, античната астрология е била и остава да бъде много по-точна от съвременната, без да са намесвали Веста, Палада, Лилит, Хирон и дори транссатурновите. И това е факт.
Според мен в картата има следните ключови моменти:
- Слънце в марсов знак в опозиция с Плутон (и Сатурн)
- диспозиторът на Слънцето е в заточение
- Слънцето е в градуса на лунните възли.
Но по есенциален статус Слънцето е благоприятно поставено, т.к. се намира в знака си на екзалтация, освен това е в "радост" в 9 дом. Намира се в едно от афетичните места в хороскопа.
Марс е в знака на Венера и западен спрямо Слънцето (което се намира в неговата обител) - тук като че ли липсва импулс, липсва спонтанност. Освен това Марс има два трудни аспекта - опозиция със Сатурн и куинконкс с Уран. В случая това играе ключова роля при самоутвърждаването на родения, тъй като Марс диспозира Слънцето, а и все пак говорим за мъжка карта.
Водният елемент е в съществен недостиг в тази карта. Сигурно не му е лесно да изразява емоциите си, особено да ги вербализира.