Бе знам го тоя лаф и още как, даже аз поучавам с него.
Ма ми направи впечатление миналия път нещо странно.
Ноември като тръгнах да губя предишната си работа.
И в един момент на бяс и съзерцание по едно и също време си рекох с твърда решителност - а не, повече тая няма да я бъде, на мен ми писна да живея, за да оцелявам, разбирай да оцелявам, Не ща повече да живея така.
И знам, че това ми беше много твърдо възнамеряване, човек ги усеща тия неща.
В следващия момент се изприщих, щото се сетих, че не трябва да използвам думата НЕ в посланията си към подсъзнанието, щото то нали милото не разбира тая дума, реже я, и остава посланието ма без не и значи точно в обратна посока.
И си рекох: Е те ча сега си .... мамата...
Ама много бързо се извъртя реалността, направо светкавично. И ...подейства.
Та от ноември досега се чудя дали да не преразгледам постулатите си - демек тези, приети за извечни истини и никога не подлагани на съмнение.