Здравей те!Извинявам се че ви занимавам с мойте проблеми,но наистина съм много отчаяна,не знам дали тази тема е за тук но не зная вече към кого да се обърна..Имах връзка с един мъж близо две години,нашата история започна още като бяхме деца познаваме се от много малки още оттогава се харесвахме,но това бяха още детски трепети,за жалост той и родителите му се преместиха в друг град и не се бяхме виждали много време не бяхме вече деца но и тогава сякаш искрата се събуди и така започна всичко вървеше добре въпреки разтоянието но нещо в последните месеци се пречупи и взехме да се караме постоянно за най-малките неща и да се дразним излишно и това че бяхме далеч един от друг ни изнервяше още толкова..Въпросният мъж се занимава с футбол и живее с родителите си майка му е доста особена жена винаги го е ревнувала от мен и е измисляла какви ли не причини за да не идва да ме вижда,но той винаги е показвал че ме обича и че е готов на всичко за мен при последната ни караница той каза че не неможе повече така и че няма да може патува толкова често,за да се виждаме и че няма да издържи и че затова най-добре да се разделим и че сега разбира колко много ме обича дори повече от преди тогава аз се почуствах предадена не се чувахме извесно време после почнахме да контактуваме чрез интернет аз му казах,че няма проблеми че аз ще ходя при него,но този път той взе да изтъква,че причина за раздялата ни са вечните караници,че сме пробвали много пъти,но всичко се е повтаряло отново казваше ми че по добре да не се чуваме и пишем,но ми пишеше с думите ''не трябва да ти пиша но някакси не издържам и го правя..''след извесно време пак при един важен разговор взе да ми говори,че нашата връзка нямало перспектива и че е много жалко че чак се го разбира аз го питах дали чувствата му са истинали,но той ми отговаряше с не знам..докато един ден ми каза може би наистина съм истинал аз поисках от него да се видим и да ми каже всичко това в очите и той дойде по работа в моя град и седя някаде една седмица но ме отбягваше не искаше да се виждаме видяхме се само в деня в който си тръгваше не мога да опиша начина по който се държеше стоеше пред мен като скала впил поглед в мен гледайки ме по такъв начин все едно ми е ядосан за нещо и казвайки ми в очите че бил разбрал че изтинал отпреди няколко седмици че затова бил увъртал така,че проблема е в него че се бил променил много че просто не можем да бъдем заедно че така било по-добре и за двама ни и на мои по конкретни въпроси ми отговаряше само с ''не знам'' и ''така'' или пък че когато той си отговори на тези въпроси ще отговори и на мен от тогава взе да се държи зле с мен да ми пише студено безразлично осъзнавайки че ме наранява по този начин и на въпроса ми защо се държи така с мен той отговаряше че не знае каза ми че ще спре да ми пише и че няма да си званим защото винаги му става гадно като си пишем дори само здравей...Тогава аз го попитах какво става дали крие нещо какво е станало за да се случва всичко това той ми каза че са се случили много важни неща но не смята да обяснява...В същото време ако разбере че някой друг мъж се е доближил до мен побеснява и казва че това че е истинал не значи че съм му безразлична но че не бих могла да го разбера..Така на моменти е съвсем различен човек бях дала на една приятелка да му пише и той по такъв начин и беше разказал за нас че все едно не го беше писал той че за толкова време не ме бил опознал истински че немогъл да се отпусне пред мен напълно и да бъде себе си и други неша от сорта... Това е разказано накратко не мога да ви опиша толкова добре как се държеше различно топло и студено сякаш в него живеят двама.. Какво да правя вече 1 месец не сме контактували разделени сме вече повече от 3 месеца през които ме обърква по всевъзможни начини за чувствата му а най-лошото е че така и не получих отговори на въпросите ми..тогава реших да потърся отговори някаде другаде и ходих при няколко врачки всички ми казваха едно и също че майка му не ни иска заедно и че тя ни е разделила и че затова е толкова объркан и че това става в моментите в които тя губи контрола си върху него но никоя не ми даде ясен отговор какво да правя...опитах да оставя всичко това в миналото но просто немога да обърна така гръб на любовта защото наистина го обичам..Според вас има ли някаква магия и какво да правя защото наистина не издържам вече това положение поболях се от мъка...нямам желание за абсолютно нищо мъчат ме само едни и същи въпроси на които така и немога да получа отговор..расъдака ми казва,че няма нищо странно,но дълбоко в мен сърцето ми говори че ме обича и си има някаква причина за всичко което стана(или това е защото искам и се надявам да е така..)