Точно - инфото се появява изведнъж в ума, ни си го мислил, ни си го обмислял, ни логически си го извеждал, ни се съмняваш в него.
Преди малко нищо не си знаел и сега изведнъж хоп - ясно знаене, не знание, а знаене, на нещо. И това знание е вечно, като мислиш нещо, стигнеш до някакви изводи, после се появи нова информация, която като напаснеш с предишните изводи и те се разместят и няма нищо сигурно.
Докато това знаене е окончателно и не се влияе от новопостъпващата информация.
Това си мисля, че е озарението така наречено при светците, де го пишат по книгите.
А проницателността е наистина да улавяш процесите зад сцената. Много пъти ми се е случвало да предвиждам какво ще стане и после ми викат, че сама съм си го направила да стане. Не бе, просто от това, което се случва в момента, някак отсявам кое точно го предизвиква, ако се остави по същия начин докъде ще стигне и давам прогнози за бъдещето, дето други им викат прорицателство. Ма не е.
Много често се ядосвам на останалите, че не виждат неща, които очите им ще извадят, а то се оказва, че само аз ги виждам.