Звездата Ета Карине е в съзвездието Карина и се намира на повече от 7000 светлинни години от Земята. Гледана от нашата планета, тя е най-масивната звезда, и най-ярката след Слънцето в Млечния път.
Каталогизирана е още през 1677 г. от британския астроном Едмънд Халей, а почти четвърт век по-късно астрономите установяват, че Ета Карине става все по-ярка. Яркостта й се увеличава до 1843 г., след което рязко отслабва. Според учените скоростта и енергията, освобождавани от Ета Карине, показват, че звездата не само изхвърля материя от повърхността си, но вероятно е преживяла и вътрешна експлозия.
Ета Карине позволява да се наблюдава как умират супермасивните звезди, които в края на краищата се превръщат в супернова звезда. Звездата се разпада, а на нейно място се появява черна дупка, кояго поглъща цялата материя около себе си.
Ета Карине е достигнала 150 слънчеви маси, след което се е свила и след повече от 150 години тежи само 90-100 слънчеви маси. След екплозията си през 1843 г. звездата е олекнала.
Въз основа на този процес астрономите от Бъркли заключават, че някои свръхнови звезди, открити от телескопи, настроени да наблюдават най-ярките звезди, още не са достигнали стадия на Ета Карине.