Възхищавам се на интуицията ти, ЗЪБОЛЕКАР.
При мен винаги действа традиционното тълкувание. например преди около половин година бях в тежък период на трескаво очакване около кандидатстването на дъщеря ми. А и аз имах напрежение в работата по това време. Та сънувах, че с детето ми се намираме в една подземна мина. една от онези с лабиринтите и количките, ако си спомняш. Бяхме сами двете вътре. Не беше тъмно и мрачно, навсякъде имаше изкуствено осветление, но аз изгубих дъщеря си. Обърнах се и изведнъж я нямаше до мен. Изпаднах в ужас и какво да ти кажа. Започнах да си мисля, че е пропаднала някъде и сега лежи затрупана и т.н и т.н Веднага дойдоха спасителни екипи и видях сред тях хора, които винаги са били до мен по принцип в трудни моменти от живота ми. Но настоящият ми приятел го нямаше сред тях. Отдадох го на това,
аз трудно се обръщам за помощ към най-близките си или се обръщам към някой чужд. Винаги очаквам близките ми сами да се досетят, когато съм в затруднено положение. А приятелят ми, той е работохолик и няма време да обръща внимание на тези неща...Просто трябва да му кажа за тревогите си. Извлякох си извод от цялата тази ситуация и си дадох дума да споделям грижите си с него.
И какво се случи в действителност. Дъщеря ми издържа изпита с отличен. Три пъти ни поляха със студена вода.. на три класирания не беше приета и каваха, че всяко класиране е последно. Почнаха едни грижи, едни тревоги, с прехвърляне на оценки в частен университет, разговори с бившия ми съпруг за високите студентски такси и за това откъде ще ги осигуряваме. (а между другото и него го нямаше в съня ми). Ангажирах всички, които имаха някакво отношение към нас двете.....И получихме огромна подкрепа, както емоционална и морална...така и материална, и със съвети. Включително от таткото и от приятеля ми, който също съпреживя вълненията ни.
За щастие имаше допълнително класиране и тя беше в списъка. Хванахме последния влак, но много се измъчихме, така че накрая вече не ни останаха сили за радост.
Затова аз свързвам детето с грижи. Като под "грижа" разбирам не непременно някакво нещастие, а просто "ангажимент".

Но разбира се важен е и контекста. Тази моя ситуация трябва май да се нарече: "ИЗГУБИХ ДЕТЕ"
Извода, който си направих Аз за себе си от тази подсъзнателно разиграна ситуация беше да се науча да не крия тревогите си от най-близките си хора и да не чакам те да се досещат какво ми е. Все исках да изглеждам силна пред превратностите на съдбата. Не е така, обаче, когато става дума за детето ми. Сигурна съм,че и с другите майки е така. Когато става дума за техните деца - безпокойствата се удвояват.

Но пак искам да повторя: важно е чувството, с което си се събудил.