До 1780 година хората вярвали, че нашата слънчева система се състои от седем небесни тела: Слънцето, Луната, Меркурий, Венера, Марс, Юпитер и Сатурн. Земята не е била смятана за небесно тяло, тъй като се е считало, че другите тела обикалят около нея. Повечето учебници приписват на Николай Коперник откритието, че Земята е само една от няколкото планети в тази хелиоцентрична (съсредоточена около Слънцето) система. Тъй като се боял от гнева на християнската църква, Коперник публикувал проучването си (De revolutionibus orbium coelestium - "За въртенето на небесните тела") едва през 1534г., когато бил на смъртното си ложе. Той е бил подтикнат да преразгледа вековните астрономически представи главно, заради потребностите на епохата на великите географски открития и от откритията на Колумб (1492 г.) и Магелан (1520 г.), че земята не е плоска, а сферична. Коперник се основавал на математически изчисления и търсел отговори в древните писания. Тогавашните писания се основават на гръцките и римските традиции, твърдящи, че земята е плоска и засводена от далечните небеса, в които били закрепени звездите. На фона на осеяното със звезди небе, планетите (от старогръцката дума за "скитник") се движели около земята. Тези астрономически идеи били подкрепяни от трудовете и системите на Птоломей, астроном от ІІ век, работил в Александрия и Египет, който твърдял, че светилата и петте планети, кръжат около земята. Птоломеевата астрология господствала в продължение на 1300 години, докато Коперник не поставил Слънцето в центъра. Макар, че някои наричат Коперник "Бащата на съвременната астрология", други го определят по-скоро като учен, реабилитирал по-древни представи. Факт е, че е познавал трудовите на старогръцки астрономи преди Птоломей - Хипарх и Аристарх Самоски. Последният приемал, че движенията на небесните тела по-лесно могат да се обяснят, ако се приеме, че в центъра е Слънцето, а не Земята. Всъщност 2 хилядолетия преди Коперник, старогръцки астрономи изброили планетите в техния правилен ред от Слънцето и така признали, че именно то е в центъра на слънчевата система. Коперник само преоткрил хелиоцентричната концепция и най-интересното е, че астрономите знаели повече през 500 г пр.Хр., отколкото през 1500 г.
Съвременните астрономи не могат да си овяснят защо гърците и римляните са смятали, че земята е плоска, след като техните предшественици са твърдели, че тя е сферична.
Хипарх, който живял в мала Азия през ІІ век пр.Хр. анализира "изместването на знака на слънцестоенето и равноденствието", явление което днес се нарича "прецесия на равноденствията". Това явление може да се обясни, само ако се приеме представат,че земят е сферична. Явлението "прецесия" може да се наблюдава само като се сравни настъпването на пролетта с положението на Слънцето, гледано от земята в дадено зодиакално съзвездие. Но придвижването на прецесията на равноденствията от един зодиакален дом до друг отнема 2160 години. Хипарх определено не може да е живял толкова дълго, за да стигне сам до това заключение. Тогава откъде е получил своите сведения? .
Евдокс Книдски е друг гръцки математик и астроном, който е живял в Мала Азия 2 века преди Хипарх. Оригиналите на неговите трудове са били загубени, но те са достигнали до нас благодарение на стиховете на Арат, който през ІІІ век пр.Хр. е "превел" изложените от астронома факти на поетичен език. В тази поема, която трябва да е била позната на Свети Павел, защото я цитира, съзвездията са описани изключително подробно, както и тяхното групиране и имена: "Отколешни хора имена им измислили и фигури подходящи им открили".
Кои са тези отколешни хора? В трудовете си Хипарх потвърждава, че проучванията му се основават на знания, събирани и проверени в продължение на хилядолетия. той назовава своите наставници "вавилонските астрономи от Ерех, Борсипа и Вавилон". Геним Родоски посочва халдейците (древните вавилонци) за откриватели на точните движения на Луната. Историкът Диодор Сицилийски , І век пр.Хр. пише: " халдейците дали имената на планетите. В центъра на тяхната система е било Слънцето, най-голямото светило, на което планетите били "деца" и отразявали неговото положение и сияние". Следователно всепризнат източник на старогръцката астрономическа наука е била Халдея. Древните халдейци определено имали повече и по-точни знания от народите след тях. Поколения наред в целия древен свят името "халдеец" е било синоним на "звездоброец".
За да следят движението на небесните тела и тяхното положение в небето, спрямо земята и помежду им, вавилонците и асирийците водели точни ефемериди. Професор Джордж Сартън ("Халдейска астрономия от последните 3 века преди Христа") установява, че те са изчислени по два метода: по-късен - вавилонски и по-древен - от Урук. Неговата неочаквана находка се състои в това, че по-древният метод е много по-точен и много по-сложен от по-късната система. Ученият обяснява това с извода, че грешните астрономически представи на гърците и римляните се дължат на прехода към философия, разглеждаща света от геометрична гледна точка ("Гео"- Земя), докато халдейските астрономи следвали предписаните формули и традиции на Шумер, (които поставят Слънцето в центъра).
В своите изключително изчерателни проучвания проф. О. Нойгебауер (" Астрономически клинописни текстове") с удивление установява, че ефемеридите не се основават на наблюдения на вавилонските астрономи, а се изчисляват по фиксирани аритметични схеми, които им били дадени и не трябвало да се променят . Тези аритметични схеми се придружавали от процедурни текстове, които стъпка по стъпка посочвали правилата за изчисляване на ефемеридите, според строга математическа теория. Нойгебауер стига до извода, че вавилонците не били запознати с теорията, въз основа на която съставяли ефемеридите, на въпреки това правели своите изчисления, следвайки правилата. Той също така признава, че тези "емпирични и теоретични основи" убягват и на съвременните учени. Къде са били разработени тези теории? Отговорът е Шумер. Там учените са открили най-древния календар, използван някога от човечеството, на който се основават всички по-късни календари. Наистина ли е възможно шумерите, които с анямали инструменти да са разполагали със сложни астрономически и математически познания, необходими за сферичната астрономия и геометрия - 4400 г. пр. Хр. ? Възможно е както показват древните източници.