Стресът и съвременния човек
Днес се смята, че стресът е една от основните причини за повечето болести. Много изследвания са направени по този проблем от учени по целия свят, които са установили, че напрежението и тревогите могат да причинят физически заболявания.
Списъкът от заболявания, причинени от стрес, е много дълъг, като например високо кръвно налягане, проблеми със сърцето, астма и др. Ако прочетем този списък, ще установим, че 89% от всички болести са причинени от стрес. Науката днес започва да свързва психологическото поведение с тези състояния и ето защо е крайно необходимо да изучим какво е стрес и как той може да повлияе на различните аспекти от човешкия живот. За да направим това, първо трябва да разберем естеството на стреса и от къде произлиза.
Според йога и съвременната наука причините за стрес могат да бъдат хиляди. Има много отчайващи новини, които гледаме всяка вечер по телевизията. Нима това не е причина за стрес? Може би не на съзнателно ниво, но на несъзнателно -със сигурност.
Според психологията, когато подтискаме нашите преживявания, те се скриват в несъзнателната част от ума ни и след това се проявяват като сънища или кошмари. Какъвто и стрес да изпитваме в семейството, обществото и живота като цяло- той може да бъде натрупан в ума. Понякога стреса е съзнателен, понякога- подсъзнателен, а в повечето от случаите е несъзнателен.
Стресът който, засяга съзнателния ум, не е много опасен. Стресът, който е складиран в подсъзнателния ум се проявява под формата на сънища, но стресът, които е несъзнателен, този, който не разбираме може да причини хаос във функциите на тялото , ума, емоциите и личността.
Стресът, обаче не е някакво изненадващо състояние на ума, а е следствие на един точно определен механизъм. Той произлиза от напрежение. Напрежението е състояние на нервната система, и това напрежение което е създадено от нервната система в крайна сметка достига до всеки един атом и частица на тялото.
Три вида напрежение
Според йогийската философия и модерната психология, има три вида напрежение. Те могат да бъдат класифицирани като: мускулно, умствено и емоционално. Те произлизат от тялото и ума и повлияват на всички системи в тялото. Повечето хора от опит знаят, че когато са под напрежение, правят много грешки. Това се дължи на дисбаланс в нервната система.
Тъй като напрежението в крайна сметка се превръща в стрес, от особено значение е да разберем тези три типа напрежение. Мускулното напрежение е причинено от прекомерно действие. Физическото тяло има ограничен запас от енергия и когато изискваме прекомерно много от него, тази енергия намалява. Тогава сме заставени да компенсираме тази енергия като приемаме повече храна или добавки. Например, спортистите се нуждаят от много енергия за да се преборят с напрежението от прекомерното натоварване на телата си. И така, те приемат хормони и лекарства за да поддържат силата си. Това физическо и мускулно напрежение не е много сериозно и можем да се справим с него с подходяща диета и почивка.
Следващият тип напрежение се нарича умствено напрежение, и повечето хора по света страдат от него. Ние не позволяваме на умовете си да почиват. Умът е постоянно ангажиран с мисли ( повечето отрицателни ) и това прекомерно мислене причинява напрежение и объркване. В следствие на това, не можем да взимаме правилни решения и причиняваме много страдания в живота си.
Добре познат факт е, че сетивата, ума, мозъка и нервната система са взаимно свързани. Петте сетива са тясно свързани с мозъка и ума, както и със симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. Следователно всички възприятия и мисли, които се случват в ума, оказват влияние на нервната система, петте сетива и мозъка.
Всеки мисловен процес е отговорен за образуването на някакъв секрет или хормон в тялото от ендокринната нервна система. Когато изпитваме страх, гняв или друга силна емоция, адреналинните жлези започват да секретират усилено адреналин. Това е просто пример. Ето защо мислите не бива да се считат просто като едно психологично действие. Всяка мисъл е психологическа, но също така има и физиологичен ефект. Тя може да възбуди адреналинните жлези и да причини хиперактивност, може да предизвика учестено дишане, зачервяване и т. н. Това е мнението на учените и всеки може да го докаже от собствен опит.
Третият тип напрежение е емоционално. Човекът е може би единственото същество на земята, което страда от емоционално напрежение, дължащо се на нашите взаимоотношения с хора, предмети и събития. Когато имаме определена философия ( повечето хора са философски настроени ), започваме да третираме себе си, хората, предметите и събитията по определен начин. Тези взаимоотношения се развиват на базата на ‘рага и двеша’, харесване и не харесване. Например, ние не се отнасяме към даден човек безкористно, а на базата на това дали го харесваме или не. По същия начин се отнасяме и към събитията и предметите.
Следователно, като човешки същества, ние се отнасяме емоционално към всичко, което ни заобикаля. Но не всичко се случва, така, както искаме. Когато, нещо се случи според желанията ни, преживяваме положителен емоционален стрес, а когато е против желанията ни- негативен. Тези емоционални напрежения могат да причинят язва, астма, сърдечен удар и дори лудост. Те могат да ни направят както грешник, така и светец. Те могат да ни направят жестоки или да ни трансформират в безкористен слуга на човечеството. Емоционалното напрежение е един много важен фактор в човешкия живот и не бива да се подценява. Следователно, тези три вида напрежение причиняват стрес, който в крайна сметка достига до тялото и ума като преминава на физическо, енергийно и умствено поле.
А, сега нека разгледаме тялото. Според хатха йога, има две сили във физическото тяло, познати като ида и пингала. Те представляват слънцето и луната, Шива и Шакти или съзнанието и живота. Тези два потока на енергия в съвременната наука са познати като парасимпатикова и симпатикова нервна система. Ида е енергията отговаряща за мисленето и всички ментални дейности; пингала е прана или жизнената енергия. Тези две сили се преплитат в тялото ни и от тях зависи качеството на живота ни. Според хатха йога, за да създадем хармония в тялото и ума си и за да елиминираме стреса, тези две енергии трябва да се хармонизират. Защото именно когато няма хармония между тези две сили, започват проблемите. Следователно, според хатха йога лечението на напрежението и стреса се състои в баланса между тези две енергии. Този баланс може да бъде постигнат чрез практиките от хатха йога като асана ( стабилна и удобна поза на тялото), пранаяма (дихателни техники за увеличаване и контролиране на енергиите в тялото), тратака ( техника за концентрация, най-често върху пламък на свещ). В ‘Хатха Йога Прадипика’, древен, авторитетен текст за хатха йога,се твърди, че енергиите на ума и тялото, или ида и пингала са така тясно свързани една с друга, че контрол върху едната спонтанно води до контрол върху другата. Тъй като праната може да бъде контролирана, чрез дишането, хатха йога прилага практикуването на пранаяма за предизвикване на спокойствие на ума.
Докато в хатха йога се говори за контрол върху прана, системата на раджа йога, която е за по-напреднали, препоръчва директен контрол върху ума. В сутрите на Патанджали се казва, че умът се ръководи от пет основни страдания или клеши: невежество, его, харесване, не харесване и привързване, които са отговорни за всички тревоги. Тези сутри се смятат и до днес за най-обширното и вдъхновяващо изучаване на човешката психика. В тях ни се показва как чрез йога практика можем да контролираме ума и емоциите и да се справим успешно със различните страдания в живота за да живеем по-пълноценно.
Раджа йога казва контролирай ума и така ще контролираш и енергиите на тялото. Хатха йога казва контролирай енергиите на тялото и така и умът ще бъде под контрол. Но съществува и друг метод, при който не е нужна директна конфронтация нито с тялото, нито с ума. Този метод е йога нидра и е изключително ефикасен за елиминиране на стреса в тялото и ума. Това е систематична практика за предизвикване на пълна физическа, умствена и емоционална релаксация. Терминът йога нидра произлиза от две санскритски думи: йога, която означава единение, и нидра, която означава сън. По време на йога нидра умът се намира между сън и будност. По тази причина йога нидра често е наричана “психичен сън" или дълбока релаксация с вътрешно осъзнаване.
Направени са много изследвания в Индия и Америка върху ефекта от йога нидра при условия на стрес и напрежение. Установено е, че по време на стрес в тялото се секретират различни хормони от ендокринната нервна система. В резултат на това, мозъчните вълни се променят. Мозъкът има определени модели на енергийни честоти познати като алфа, делта, бета и тета.
Всяка отделна мозъчна вълна има пряко влияние върху тялото и по-специално, сърцето. Установено е, че ендокринните секреции, честотата на дишане, сърдечната активност както и други телесни функции зависят от честотата на мозъчните вълни. Например, когато делта вълните преобладават, честотата на дишане и сърдечни дейности като сърцебиене и кръвно налягане намаляват. В такъв момент, също така, тялото се нуждае от по-малко кислород.
От друга страна, ако преобладават тета или бета вълни, тялото консумира повече кислород и сърдечната система е натоварена. Ако преобладават алфа вълни, обаче, съществува баланс между консумацията и нуждата от кислород в тъканите на тялото. В такъв момент настъпва физиологична релаксация, при която не само консумацията на кислород, но и метаболитните и дихателни процеси са стабилизирани. В резултат на това, умът също се успокоява.
Науката на йога нидра е много систематична. В йога нидра няма хипноза и сън. По време на практиката трябва да има вътрешно осъзнаване, което предизвиква алфа вълни. Именно тези алфа вълни са много важни за намаляване на стреса и напрежението.
Трябва да разберем, че стреса може да се дължи на различни фактори както външни, така и вътрешни. Но каквато и да е причината йога има решение на проблема като ни дава различни методи за елиминиране на стреса без лекарства, а чрез дълбоко и точно разбиране на човешката психика и тяло.
* От лекция на Свами Сатянанда