На мен двете творби ми въздействаха по различен начин.
Творбата на Вещичка е леко шаблонна и поставена в контекста на традиционното светоусещане, но тук присъства елемента на съблазняването и на "предусещането" за това, което предстои да се случи. Аз усетих листенцата на орхидеята по кожата си. А вие? Обаче тя много бърза с поставянето на точката, което на мен ми подейства леко смущаващо и дразнещо. Тъкмо да се възбудя....и тя слага точка. Както каза и Синухе - липсва плавност и непрекъснатост.
Творбата на Асая е нетрадиционна - единият герой е Тяло, а другият - Дух. Но е утежнена с терминология, което затруднява "непосветения" читател. Липсва елемента на съблазняването. Аз лично имах усещането, че мой приятел ме е поканил на незабравимо пътешествие, някъде там под звездите. Нямаше да мога да почувствам любовта между двамата, ако героят не беше декларирал, че такава е съществувала в миналото. Основната ми забележка се състои в това, че думите не внушават настроение, без да изричат пряко внушението. Ако обикновеният човек не знае какво означава "тантра" или "кундалини", не би могъл да почувства настроението на творбата. Иначе околната атмосфера е завидно описана. Вместо да се потопя в нея, обаче, през цялото време се възхищавах на познанията на авторката, които впечатляващо изпъкваха.
Вещичка ме накара да се съсредоточа върху мига "тук и сега", когато всичко останало изчезва и губи значение.
Асая ме накара да съпреживея свободата, на която героите се наслаждават, потапяйки се в безкрайността на пространството и времето.
Браво и на двечките! Напълнихте ми душата. Коя съм аз, та да давам оценки. Споделих своето скромно мнение, което надявам се, ще използвате, за да усъвършенствате своето творчество. Старанието ви заслужава награда.