Здравей Гост

Какво знаем за кармата?

  • 3 Отговора
  • 2266 Прегледи
Какво знаем за кармата?
« -: Март 10, 2009, 12:38:24 am »
Това е повече от необходимо. Когато се говори за трансмутация на карма, трябва да се знае, че става въпрос за много дълбоки, същностни промени в съзнанието. Така се стига до много дълбока, съществена промяна и на следващите периоди от човешкия живот, промяната настъпва и за цялата останала част от живота на отделната личност.

Всяка карма се създава в резултат на определени действия, предизвикани или предопределени от нивото на съответното съзнание. Съзнанието определя културата, определя отношенията и диктува или подсказва мислите и действията. Тоест, каквото му е разбирането на човека за нещата от живота, такива ще бъдат и действията му. В този смисъл е необходимо да се изясни и отношението ни към молитвата. Съдържанието на молитвата не върши работа, ако текста се използва като художествено произведение. Моментното вълнение и моментната искреност са само едно преходно емоционално състояние. Молитвата ще помогне само на този, който вникне дълбоко в нейното съдържание и възприеме мъдростта на словото за свой начин на живот.

Когато човек извърши дадено тежко престъпление спрямо себе си, спрямо други хора или Природата, това означава, че той е влязъл в противоречие с установените правила и норми за живот към конкретния период; той е нарушил установените закони за морално-етично поведение, за природосъобразен живот, законите чрез които се установява баланса на енергийно равновесие в Природата, което ще рече, че той е пристъпил нравствения закон. Нравствения закон е в основата на всяко позволено или непозволено нещо, защото чрез него се изявява Божията воля.

Когато човек направи престъпление, той предизвиква всичко, което в някаква степен е било засегнато от действието му да реагира неадекватно. То затова е престъпление, защото противоречи на установените закони в Природата и организацията на обществото. Засегнатото нещо “страда” по някакъв начин. Неговата нарушена цялост, нарушеното му енергийно равновесие, нарушеното му качество реагират. Тази реакция хората приемат като отмъщение, като кармата, която живо ги засяга. Те са допуснали съответното нарушение или престъпление защото така са разбирали живота, толкова са били познанията им например по отношение на психиката на другия, или съответните физични или химични закони, т.е. такава е била представата им за себе си и всичко останало. Така стигаме до извода, че ако човек е достатъчно просветен, за да знае, че мисълта му работи в духовното пространство, така както ръцете във физическото, ако знае, че съзнанието му подрежда конкретната последователност на причини и следствия, ще е наясно, че сам създава кармата си. В този смисъл съществува и голямата илюзия по отношение на родовата карма като неизменното нещастие, което ни преследва до девето коляно. Този въпрос има две страни, които трябва много вниматгелно да се разгледат. Едната е свързана с мисълта на наследниците за греха на техните деди и прадеди. Наследникът живее с мисълта за вината, по-точно със страха от възмездието. Силното внушение, насажда в съзнанието чувството за предопределеност и създава мястото на съответното заболяаване или пък блокира мисълта за конкретни решителни действия. И когато поради тази причина допуснем грешка, веднага я преписваме на кармичната обремененост. Всъщност тук най-важната препоръка е да оценяваме трезво собствените си действия и да отчитаме ясно с каква нагласа възприемаме нещата от живота.

Другата страна свързана с родовата карма се отнася до всеки от нас, до всеки преди нас и до тези след нас, заради умението, с което общуваме, заради отговорността, с която живеем. Ако моят баща или дядо са били злобни, не сговорчиви и отмъстителни, за моето семейство, за моят род, ще се говори като за хора, които носят беди, които създават неприятности. Към тях ще бъде отправено чувството на ненавист и ще съществува стремежа на останалите да странят от тях. Лошата слава на едно семейство, предимно на родителите, много лесно се пренася и върху техните деца. В този смисъл казваме, че кармата на рода застрашава наследниците, защото там където бащата е крадил или убивал, там където майката е клеветила, синът или дъщерята няма да бъдат приети, или и към тях ще се посегне по същия начин, заради силата на отмъстителността. Всъщност много точно става въпрос за отговорността, с която живеем, за да не вредим на близките си. Затова сега ще си позволим да определим като изключително голяма крайност поддържането на идеята, че кармата тегне като воденичен камък на шията и няма избавление от нея.

Когато човек постигне истинска, качествена промяна на своето съзнание, ще може да постигне и други, нови условия, в които и чрез които да живее и се развива. Но за да промени съзнанието си, той трябва да приеме нещата от живота с разбиране. Много са условията, които определят това отношение към живота. Да имаш разбиране за него, означава да можеш да си обясниш за какво става въпрос, да можеш да проумееш същността на проблема и да си наясно ти къде стоиш в случая. Това пък изисква да си наясно с разположението на силите и фактите около себе си, т.е. да познаваш обективната действителност. Защото там в обективната действителност стоят закони и правила, които принадлежат на Природата най-общо казано, а по-конкретно означава на Твореца-Създател на Природата и всичко в нея. Това са законите, които изискват, те не поставят половинчати условия, защото в противния случай не биха могли да определят правилата, според които може да съществува Цялото, Вселената и всичко в нея. В тази поредица от мисли можем да стигнем до извода, че за да “ликвидира” човек кармата си, за да я “изчисти”, той трябва да промени своето отношение към себе си, към другите и към живота изобщо, което ще рече, трябва да престане да повтаря грешките си или грешките на своите родители. Основното средство за постигане на този резултат е облагородяване на съзнанието. Индивидуалната промяна на всеки поотделно, ще предизвика колективната промяна. Качественото изменение на съзнанието на всеки човек, ще създаде качествената промяна и в колективното съзнание. Така се ликвидират семейните, родовите, националните карми. Ето защо на човечеството му е необходима нова етика. Етика, която да го запознава с истинската стойност на добродетелното слово.

Добродетелната основа на човешкото общуване е гаранция за промяна!

Тази и други интересни теми можете да прочетете на www.dobrodeteli.com

*

Синухе

  • ***
  • 4978
  • Chance favors the prepared mind
Re:Какво знаем за кармата?
« Отговор #1 -: Юни 12, 2009, 07:12:09 pm »
Попадна ми страхотна книга за кармата : "Карма и прераждане"  Хироши Мотояма


Извадка от 3та глава:
Разновидности на кармата: брачна и семейна карма

Никой НЕ СЕ ПРОЯВЯВА самостоятелно на земята. Човек се ражда чрез родителите си, обвързан в близки социални взаимоотношения. Нужни са много предварителни връзки, за да се роди човек на определено място и в определено време и дори изобщо за да се роди. Необходимо е да съществуват кармични връзки най-малкото с:

галактиката
земята
държавата
мястото
расата/религията
рода
родителите


Разглеждано на фона на тези сложни и взаимно свързани задължителни предпоставки, съществуването на индивида изглежда като истинско чудо.
Но хора се раждат постоянно и ние за съжаление сме склонни да приемаме това за даденост. Струва ми се, че много от днешните ни проблеми се дължат на факта, че хората не съзнават и не уважават великите причини, които им позволяват да съществуват и функционират на земята. В тази глава ще разгледаме различните примери за страдания, предизвикани от неуважение към някои причинни фактори, каквито са земята и нашите предци.
Безчет взаимно свързани кармични нишки се вплитат, за да покълне „индивидуалната" кармична единица. Индивидите изглеждат отделни и различни, но не са. Ние сме свързани с безброй невидими връзки, физически телата ни сякаш са независими, но едно бебе би умряло, ако някой възрастен не се грижи за него. Между нас съществуват емоционални и психологични връзки, които науката едва сега започва да разгадава. Преди да разгледаме тези връзки, да видим кое ги прави възможни.
Основното е, че човешките същества могат да установяват връзки помежду си, защото всички водят началото си от Абсолютното; защото източникът и основата на нашата същност е един и същ. Всеки аспект от съществуването е проява на Абсолютното, на Бога. Осъзнаването на този факт от собствен опит води до повторно обединяване с Абсолютното, до пълно заличаване на индивидуалното. Ние наричаме това „просветление".
 Всяка връзка става възможна точно защото всичко е свързано с Абсолютното. Това е валидно независимо дали става дума за връзката между родител и дете, съпруг и съпруга, господар и куче или момче и камък. Основната връзка вече е налице. Всеки от нас през живота си открива, създава и прекъсва връзки, същевременно придобивайки знания за естеството на съществуването и еволюирайки към освобождаване от материята. Без кармата не бихме могли да съществуваме; тя е необходимо бреме, а разрешаването й - велик учител.
Кармичното свързване между индивидите, или човешките взаимоотношения, се осъществяват във физическото, астралното и причинното измерение. В зависимост от степента на свързаност във всяко от тези измерения отношенията са различни по дълбочина и сила. Тази разлика е особено отчетлива в сексуалните и брачните отношения, едни от най-силните връзки на земята.

Брачната карма: видове връзки
Сексуалното свързване между два индивида, които се посвещават един на друг като двойка, обикновено под формата на брак, е предпоставка за раждане и следователно - за създаване на семейна карма. Обикновено това става по пет различни начина:

1.  Две същества са свързани с кармични възли от предишната си връзка, независимо дали тези възли са причинени от паметта за съвместно щастие или съвместни страдания.

2.  Две същества се обединяват в по-висшите нива на своя индивидуален дух, в причинното измерение - ниво, чието състояние винаги си остава безупречно.

3.  Обединена единица от висше (божествено) духовно измерение се разделя на две, проявява се като мъж и жена на земята и двамата се оженват.

4.  Две същества се свързват временно поради материалистична, физическа страст.

5.  Две същества с дълбока религиозна вяра се обединяват с посредничеството на висша сила.


Основният принцип на „привързаността към его-то" има два главни аспекта. Първият е, когато его-то започне да вярва, че то е цялата същност. Вторият е, когато егото смята, че е уникално, и прави разграничение между „другите" и „себе си". Това е състояние на съзнанието, в което се намират повечето хора, и нивото, на което се осъществяват множеството брачни връзки.
Веднага щом индивидите започнат да действат от позицията на егото, се създава карма. Раждат се добро и зло, щастие и нещастие, както и безброй други особености. Всяка от тези особености се създава от егото - едно его, което залита слепешком напред, без изобщо да съзнава какво количество карма трупа. То се заблуждава, че има пълна свобода на действие, без да знае, че постоянно попада под закона за причината и следствието. Съзнание, попаднало в клопката на егото, е неспособно да постигне себеосъзнаване.

Двойки, свързани от минала карма
Първата категория двойки са хора, които се събират, несъзнателно следвайки кармата, създадена от своя предишна връзка. Тъй като отношенията им са основани на привързаност към егото, атмосферата между тях често е наситена с проблеми и нещастие.
Всъщност открих, че много проблемни брачни двойки в минали прераждания са били не любовници, а врагове. В някои крайни случаи единият партньор е убил другия. Човекът, който е бил убит, е тласкан от жажда за отмъщение и женейки се за своя убиец, е в състояние да му нанесе най-големи вреди. Кармата на моите родители е добър пример за това.
Баща ми почина от рак на черния дроб през 1973 година. Работеше като началник на пощата в град Такамацу, на остров Шикоку. Освен това беше президент на Асоциацията на пощенските началници в префектура Кагава. В годината преди смъртта си беше награден с императорски орден за дългогодишната си служба. Извън себе си от радост, той дойде в Токио, за да получи наградата, и беше приет в императорския двор. Като дребен служител в Министерството на пощенските служби баща ми бе просто зашеметен от възможността да бъде в една и съща зала със самия император. На път за дома той дойде да ме посети и с радост ми описа преживяването си. През април следващата година отидох да чета лекции в Осака и отново се срещнах с баща ми. Не ми изглеждаше добре и забелязах, че има необичайно лош апетит. Два месеца по-късно той умря.
Родителите ми имаха ужасни отношения и се разведоха, когато бях много малък. След развода, когато майка ми тръгна с Одаисама, баща ми продължи да я тормози безмилостно. Все още имам ужасни спомени за кръвопролитията между тях в детството ми. Но дори и след като майка ми дойде да живее с Одаисама в Токио, втората съпруга на баща ми успяваше да й причинява доста неприятности.
На пръв поглед майка ми беше невинна. Защо трябваше да понесе толкова много жестокост от страна на баща ми? С течение на годините започнах да разбирам, че такива ситуации не се създават произволно. Винаги има конкретна, скрита в миналото причина.
Майка ми е дълбоко религиозна и разбира кармата. Постепенно започна да осъзнава, че сигурно е сторила нещо ужасно на баща ми в миналото и реши да предприеме 100-дневен период на пост и молитви в опит да пречисти кармата и по този начин да помогне на баща ми, на себе си и на техните потомци. Започна молитвите си през март. През април забелязах, че баща ми е болен.
В това време историята на моите родители се разкри на Одаисама по време на една от всекидневните й медитации. Ето каква е тя:
През царуването на императрица Джингу (201-269 г. пр. н. е.) майка ми е била мъж и е служела на императрицата като министър на външните работи. Това било по времето, когато императрицата се опитвала да асимилира Корея. Баща ми бил посланик на древната корейска държава Бекдже и се стремял да докара в Япония корейски занаятчии като тъкачи и зидари, които да научат японците на по-прогресивните си техники. Използвал влиянието си и за подобряване на отношенията между двете страни. Посланикът бил добре приет в императорския двор и живял там много години. За нещастие научил прекалено много за вътрешните машинации на правителството. Общото мнение било, че се е превърнал в заплаха за националната сигурност и трябва да бъде убит. Самата императрица смятала, че като награда за помощта му трябва да го пощадят и просто да го изпратят обратно в Корея. Но министърът на външните работи (настоящата ми майка) решил, че човекът представлява прекалено голяма заплаха, и заради Япония и двореца убил посланика на своя глава.
Миналата карма ясно обяснява сегашната ситуация. През юни, в годината, когато умря баща ми, бях на лекции на Шикоку, където живееше той. Беше много болен - имаше воднянка и коремът му беше подут. Като поговорих с лекаря, разбрах, че му остават само няколко дни живот.
Попитах баща си дали се бои да умре. Той призна, че много го е страх. Дадох му свещен амулет и му казах, че ако го стиска здраво и мисли само за Бога в момента на смъртта си, всичко ще бъде наред. Опитах се да му обясня, че е от огромно значение накъде ще насочи енергиите си, докато умира. Ако се насочи с цялото си сърце към Бога, ще отиде при Бога. Ако пък се вкопчи мисловно в някого тук, на земята, душата му ще се свърже с този човек и няма да й е лесно да се придвижи към следващото измерение. Важно е просто да изоставиш всичко. Баща ми ме изслуша внимателно и накрая кимна, очевидно разбрал.
Докато гледах лицето му, осъзнах, че го виждам за последен път. Започнах да насочвам духовната си енергия към рака. На следващата сутрин коремът му се изпразни от водата. Баща ми се престори, че приема това като знак за подобряване, но според мен знаеше, че ще умре.
Почина на следващия ден - на стотния ден от молитвите на майка ми.
Сякаш беше готов да умре, но не можеше, докато майка ми не помогнеше да се отмени кармата между тях. Подробностите около раждането и смъртта на човека са тясно свързани с минали събития. И когато трябва да бъде развързан, един кармичен възел има силата да отложи дори смъртта.
Друг вид двойки, свързани с отрицателна карма, са онези, които и в минали прераждания са имали брак, често изпълнен с прелюбодейства и омраза. Те се срещат, оженват се и проблемите им започват отново. Имат склонността да продължават безплодните си, безкрайни битки, които често обхващат много прераждания. Външните наблюдатели се чудят какво изобщо ги задържа заедно.
Всъщност, макар да е мъчително, за тези двойки е по-добре да бъдат заедно, защото така имат възможност да разрешат отрицателната си карма. Конкретната кармата не е нещо безкрайно - когато започне да се проявява, рано или късно се изчерпва. Тя е като да отвориш бутилка сода - изсъсква в началото и постепенно отшумява. Така че е добре да се работи върху отрицателната връзка, когато човек съзнава този принцип и полага активни усилия да разчисти миналата карма. Това се прави, като човек остави кармата да се изчерпи, без да я подхранва, позволявайки си да повтаря същите модели.
Обикновено работата върху кармата се подхваща от единия партньор, а другият му противодейства. Когато първият започне да работи върху освобождаването от кармата, вторият може да се почувства още по-здраво впримчен и да окаже силна съпротива. Ако вие сте инициаторът, в този момент е много важно да упорствате, докато содата престане да шуми. Нито за момент не забравяйте, че работите не само за себе си, но и за свободата на другия. Ако вложите в работата по освобождаването и на двама ви цялото си сърце, ви се удава възможност да надхвърлите границите на собственото си его и чисто личните съображения. Придобивате способността да виждате нещата и през погледа на другия. Тогава, уверявам ви, отрицателната карма ще се отмени. Искрените молитви са ефикасен начин за ускоряване на вашето освобождаване.
В тази брачна категория са и много щастливи двойки, които са свързани от създадена в миналото добра карма. Веднага щом отново се намерят, започват да им се случват хубави неща, в смисъл че получават каквото желаят. Такива двойки имат дълга, положителна връзка и може да се каже, че са си натрупали запас от добра карма, която се проявява, когато отново се срещнат.
Опасността за този тип двойки е да не се привържат към щастливото си положение. Положителната карма, както и отрицателната, не е нещо безкрайно. Ако двамата се радват на плодовете от миналото си, без да използват възможността да работят за взаимното си духовно развитие, добрата им карма просто ще се изчерпи. Колкото по-голяма е привързаността им към продължаването на тяхното щастие, толкова повече се отдалечават от Бога. Причината отново е, че тяхната връзка се основава на привързаността към егото. Колкото повече човек цени егото, толкова по-трудно му е да се постави в положението на „другия". Започва да действа само в полза на своето его. Ако това поведение продължи, добрата карма се превръща в лоша. В този случай най-добре е връзката да се приема с радост, но без да се вкопчваме в нея. Трябва да я използваме като възможност да работим за взаимното си духовно развитие.

Двойки, свързани в причинното измерение
 Следващата категория са духовните връзки. Те са налице, когато хората са в състояние да се свържат в причинното измерение чрез своите висши същности. Аз-ът на причинно ниво е тази част от нас, която притежава „целостта и чистотата на бебешкото сърце". Той е така неопорочен, както е бил получен от Бога. Затова връзката между двама души на това ниво е чиста и положителна. Дори само присъствието на такава двойка действа успокояващо и отпускащо: тяхното добро чувство има силата да укротява отрицателните вибрации около тях. Тези двойки са склонни да се женят отново и отново в много прераждания.
Хората, свързани в причинното измерение, се погаждат сякаш без усилие. Тяхната любов ги изважда от малките им Аз-ове и те винаги са в състояние да се поставят на мястото на другия; всеки от тях може да погледне през очите на партньора си и да вижда през тях така ясно, както и през своите. Ако тези двама души успеят да разширят способността си да станат „другия" и във външния свят, ще постигнат бърз духовен напредък. Все пак това чисто общуване понякога е ограничено само в рамките на брака и не обхваща други хора. В такива случаи може да се постигне духовен прогрес, но бавно. Ако връзката им като брачна двойка продължи много прераждания, шансовете им да преминат от света на кармата в по-висше измерение са по-големи, отколкото на другите типове двойки.

Двойки като божествено проявление
Най-духовният тип двойки е проявлението на същество от божественото измерение.
Едно обединено същество от божественото измерение (над причинното) може да слезе на земята като два индивида, които да изразят връзката си по множество начини, например учител и ученик или родител и дете. Най-често обаче се свързват като мъж и жена. Такива хора наистина са родени един за друг. Те могат да извършат велики дела по света, да разширят знанията и съзнанието на околните и да помогнат за придвижването на цивилизацията към мир и хармония.
В Индия, Китай и Япония има едно широко почитано божество, известно като Авалокитесвара (Ку-ан-ин, Канон) - богът или богинята на състраданието. Статуите на Авалокитесвара са хермафродитни, в смисъл че тялото е леко заоблено както при жените, но фигурата няма гърди. Това е израз на идеята, че Авалокитесвара съществува в едно божествено измерение на реалността, където ин и ян, женската и мъжката същност са едно. В това измерение съществува проявление, но не до степен на индивидуалност и именно това го отличава от причинното измерение.
Този тип двойки се срещат много рядко, но все пак ги има. Тъй като двамата имат обща карма и са свързани в измерение, което стои над половите различия и индивидуалността, те са едно цяло по дух и тяло. Често умират в приблизително едно и също време.

Двойки, свързани от физическа страст
Четвъртата категория двойки са тези, при които двама души се свързват на чисто физическа основа. Такива двойки нямат карма от минали животи, която да им влияе да се женят тук, на земята. Тях ги събира сексуалната, физическата страст - най-материалистичната от човешките характеристики.
Физическата връзка е временна, понеже в нея липсват духовната, умствената и кармичната основа на другите видове връзки. В съвременния свят виждаме много такива двойки и тяхната преходност се доказва от честотата на последвалите разводи. Преходната природа на физическата връзка е обезпокоителна, понеже е нихилистична. Човешката плът не трае и 100 години, така че всички връзки, чиято главна причина е плътта, са задължително краткотрайни. С увеличаването на броя на тези временни, мимолетни връзки нашият свят все повече се приближава към израждане и упадък.








*

Синухе

  • ***
  • 4978
  • Chance favors the prepared mind
Re:Какво знаем за кармата?
« Отговор #2 -: Юни 12, 2009, 07:19:37 pm »
Двойки, свързани от вярата
Съществува и друга, последна категория връзки. Тя се среща рядко, но е от голямо значение, понеже представлява още един - макар и положителен - пример за свързване без наличие на карма.
Ако има двама индивиди, които живеят в състояние на дълбока вяра, Бог може да се намеси и да ги събере. Това може да стане дори без да са кармично свързани - вярата е единственото общо между тях. Тази връзка е възможна, защото самото явление „свързване" произтича от факта, че всички сме с божествен произход. Всички вариации водят началото си от този общ източник.
Тази двойка представлява нова кармична разновидност. Когато се съберат, тези двама души започват да сеят семената на новата карма. Самите те са доказателство за факта, че не всичко се контролира от кармата. Човешките същества могат да създадат ситуации, при които Бог да се намеси, за да създаде несъществували досега връзки. Не винаги ни се налага да робуваме на кармата. Възможни са истинско творчество и свобода, когато се научим да живеем в света на кармата, без да потъваме в нея.
Всеки момент от живота ни предоставя да изберем дали да следваме сляпо повелите на миналата си карма или да си създадем нова. Създаването на нова карма е възможно, когато еволюираме до измерения, стоящи над кармата, когато живеем в тясна връзка с Бог.
Сексуалната карма - онази, която събира мъжа и жената - е много първична и много силна. Но самият пол не е особено важен - дали ще сте мъж или жена, не е от значение. Вашето причинно тяло е безполово. Понякога се прераждате във физическо тяло на мъж, друг път - на жена. Главният фактор, който определя какъв пол ще имате в даден живот, е това към какво имате привързаност в момента. Както от кармична, така и от психологическа гледна точка, привързаността към междучовешките отношения е повече женска черта, а привързаността към работата с външния свят - по-скоро мъжка, макар че и двата пола ги носят в себе си. Следователно индивид, който е по-привързан към междучовешките отношения, е по-вероятно да се роди като жена, и обратното.
Но в крайна сметка разделението на хората на мъже и жени е безсмислено. Дори съществува риба, която притежава естествената способност да променя пола си. Ако поставите група женски в изолирана среда, най-силната от тях се превръща в мъжка. Когато умре, друга риба се превръща в мъжка, осигурявайки по този начин възпроизводството.
Сред бозайниците разделянето на полове започва с основния женски модел. Едва с въвеждането на специален протеин, който води до образуването на тестикули, се появява мъжкият вид. Този принцип се наблюдава и във физиката. Ако едната страна на слаб проводник се електролизира със силен отрицателен потенциал, от другата страна се появява положителен потенциал. Когато едно неутрално вещество се зареди с електричество, се появява поляризация на плюс и минус.
Съотношението на инххяне. природен принцип и е необходимо да го разпознаваме, когато се проявява в природните явления. При хората обаче действията и привързаностите от минали прераждания, които определят пола и положението на човека, са по-важни от самия пол.
Мъжете и жените се свързват по различните начини, описани по-горе. Тяхната посветеност един на друг, на каквото и ниво да са се свързали, е прекрасна възможност да разчистят кармата си. Това е изключително важен факт от живота на много хора. Толкова важен, че едно от десетте предписания на храма Тамамицу е: „Когато се постигне брачна хармония, идва успех във всичко".
Това предписание отразява предпоставката, че коренът на всеки брачен съюз се крие в онова предразграничително състояние, в което всички сме едно. Най-важното, което може да направи една двойка, е да осъзнае своето основно единство. Един начин да се постигне това е винаги да се поставя Аз-ът на мястото на другия - да се правят опити да се гледа през очите на партньора. За тази цел човек трябва да може да излезе от тесните граници на егото и именно това излизане води до еволюция и съвършенство. Това важи за всички двойки, независимо на какво ниво са свързани.
Твърде много мъже и жени гледат на другия като на предмет. Когато една жена се отнася със съпруга си като с домашно кученце, което в края на месеца носи в зъбите си чека със заплатата, това не е щастлива връзка. Жената не цени нищо друго, освен собственото си его, и шансовете й да отмени кармата си са съмнителни. По същия начин мъж, който смята жена си единствено за домашна прислужница, не е в състояние да създаде истинска брачна връзка, споена от положителна карма.
Думата „хармония" в предписанието по-горе означава равновесие между две отделни личности, но всъщност тези на пръв поглед отделни личности постепенно се сливат в едно. Когато двамата надхвърлят сковаващите граници на егото и се освободят от тях, първоначалното единство отново става възможно. Постигайки такова единство, те се приближават още повече към нивото на божественото. А когато го достигнат, всичко става възможно. Мисля, че именно това се има предвид в предписанието. От личен опит и от наблюдения зная колко е трудно да се постигне брачна хармония. Но е възможно и познавам много двойки, които са получили помощ директно от по-висшите измерения, след като са се посветили искрено на духовното си израстване.

 Извадка от ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
Разновидности на кармата: национална, расова и географска карма

СЛЕДВАЩИТЕ ТРИ ВИДА КАРМА, които искам да разгледам - националната, расовата и географската, са повече или по-малко здраво преплетени с живота на отделния индивид. Те са тясно свързани и с родовата карма.

Национална карма
Когато наблюдаваме една държава с физическите си очи, виждаме само материалните й характеристики. Ако погледнем Япония, виждаме страна, съставена от четири големи острова, на които има планини, реки и растителност и които са заобиколени от океан. На природата й е отнело много хилядолетия, за да създаде това място. Тя е използвала земетресения, вулкани и цял набор от географски явления, за да извае тази земя такава, каквато е днес. По-голямата част от работата е била извършена още преди появата на човека.
Но когато погледна Япония с нефизическите си възприятия, пред мен се разкрива съвсем различна картина. Вместо планини и реки аз виждам огромен дух, лежащ в основата й. Това е духовното същество на страната, което е позволило на самата земя да се материализира на физическо ниво. Древните японци са усещали присъствието на това духовно същество и са го превърнали в свое национално божество.
Всяка нация на света има свой собствен дух и този дух има своя карма. Духът съществува преди материята и националният дух е причинил формирането на земята. След това той е предизвикал материализацията на живите същества, родени на тази земя, и накрая - появата на хората. Кармата на националния дух влияе на всеки, който живее в страната - независимо дали е роден там или е емигрирал от друго място. При нормални обстоятелства ние сме свободни да изразяваме кармичните си драми, където и да живеем. Но при извънредни обстоятелства, например война, повечето индивиди стават безсилни пред държавата - все едно са мравки пред парен валяк. Това важи за всяка ситуация, при която голяма част от населението среща смъртта по едно и също време: войни, глад, епидемии, и се дължи просто на факта, че националният дух е несравнимо по-голям от духа на което и да било човешко същество. Следователно повечето хора биват погълнати от всяко по-мащабно проявление на националната карма, което става около тях. И все пак винаги има неколцина индивиди, които успяват да оцелеят в националната криза, колкото и всеобхватна да е тя. Може би имат запас от по-добра карма или пък Бог ги е избрал за някаква друга цел. Спомням си огромното поражение, което понесе Япония през Втората световна война, след като никога в историята си не бе завладявана или побеждаваш от чужда сила. Мисля, че тогава нашето национално божество жънеше онова, което бе посяло в миналото. И като наблюдавам семената, които Япония сее сега, в благополучието си, се чувствам загрижен за потенциалните кармични последици в бъдещето. Където и да сте родени, е важно да съзнавате кармата, която ви свързва с вашата страна, и да се отнасяте с уважение към нея. Японците може да притежават склонност към упорита лоялност и патриотизъм, но това е тяхната карма и те трябва да я изпълнят.
Чувствам, че е важно да се работи първо за благополучието на собствената страна и нейния народ, а след това - за мира и благополучието на другите народи. Онзи, който се опитва да подпомага световния мир, но е без корени като цвете във ваза, скоро ще започне да линее. Ако не се интересувате от собствената си страна, но си придавате вид на глобално мислещ човек, нищо няма да излезе от усилията ви. Важно е да вдишваме с пълни гърди енергията на собствената си страна и народ, за да можем да надраснем националните разграничения, да започнем значими взаимодействия с другите хора по света и да станем истински интернационални личности. Тревата не може да расте без корени.

Расова карма
Расовата карма е друга мощна категория карма. Именно тя е причинила появата на всяка от расите. Съществуват големи вариации в силата, с която са свързани и се проявяват националната и расовата карма. В Съединените американски щати имах преживяване, което добре илюстрира мисълта ми.
Преди няколко години приех поканата на един мой американски ученик да посетя град Мендасино, на северното калифорнийско крайбрежие. Там той беше отворил йогийски център с около 200 ученици.
Наоколо се простираше местността Редууд - гъста гора от стари кедрови дървета, някои - по на 3000 години. Хората, които срещнах там, бяха най-вече дървари и живееха в нещо като комуна. Всичките бяха бели, повечето - от руски или английски произход.
Природата наоколо се оказа вълшебно красива и спокойна, но усещах в тези хора някакво скрито безпокойство и конфликт, които не можах да разбера веднага.
През първата си нощ там спах в малка хижа сред гората. В съня си бях заобиколен от духовете на местните индианци, които някога са населявали това място. Всичките бяха убити от заселници и колективно носеха в себе си бясна омраза към белите хора, особено към руснаците. После видях, че много от тях са били или в момента са родени като бели. Беше ясно, че групата от хора, които току-що бях срещнал, е съставена в по-голямата си част от такива същества и това е причината за тяхното объркване.
Тези хора сега бяха бели отвън, но индианци по душа - нищо чудно, че имаше проблем с културната идентичност. Мисленето и начинът на живот, който си бяха избрали, приличаше повече на тяхното индианско минало, отколкото на съвременното им американско настояще. Те колективно носеха вината, че са убили предишното си Аз.
На следващия ден по време на семинара поговорих за женските права с една активистка, която ми каза, че е осъзнала, че в свой предишен живот е била индианка. След това помолих моя ученик да направи проверка в историческите документи за заселничеството по тези места. Той наистина потвърди, че повечето бели хора, основали Мендасино, са били руснаци, унищожили местното индианско население.
В случай, когато имаме огромна, многонационална страна като Съединените американски щати, националният дух не е еднакъв с духа на расите в нея. Националният дух може да се прояви в различни расови форми и тези расови духове са подчинени на националната карма. В продължение на много векове националният дух на страната, която наричаме Съединени американски щати, е предизвиквал раждането на индианци върху тази земя и е пазил съществуването им. После, през последните неколкостотин години, е позволил емиграция на европейски и други раси на американска земя. Той е подсигурил тяхното благополучие според повелите на националната карма. Съветският съюз е друг пример за държава, в която националният дух е много по-мощен от която и да било раса.
Има обаче и малки, изолирани държави като Япония и Германия, в които националният и расовият дух са почти едно и също. Тази тъждественост дава сили на расовия дух и това води до пораждане на привързаност към расовата чистота, което се превръща в национална характеристика. В Германия тази характеристика е била подсилвана от годините спорове, които е имала със своите съседи. В Япония се е загнездила здраво, защото ние сме изолирана, островна държава. Японската раса прилича на единствено дете, което всички се стараят да опазят.
И понеже духовете на нацията и расата са много силни, процентът на японците, преродили се в други държави, е малък. Кармичното вкопчване на поколения японци, прераждали се тук отново и отново, е основата на нашата хомогенност. При духовните консултации обаче съм се натъквал на японци, които в предишни прераждания са били китайци или корейци. Това е станало, тъй като Япония има дипломатически отношения с тези две държави и те са расово подобни. Разбира се, срещал съм кармично по-свободни духове, които в своите прераждания са прекосили всякакви национални и расови граници.
Така че, ако едно семейство японци отидат в САЩ, родят си дете и го отгледат там, детето американче ли ще е или японче? Ние приемаме, юридически и другояче, че то все още е чист японец, но за мен това е под въпрос. Духът на детето ще бъде пряко повлиян от живота на американска земя, според повелите на американския национален дух.
Колкото до мен, аз съм се родил за пръв път в Япония преди около 3500 години и съм имал известен брой прераждания тук, както и на други места. Преди първото си прераждане тук съм живял в Китай и тогавашният ми интерес към медицината продължава и днес, с изследванията ми в областта на акупунктурата и меридианната система. Междувременно съм имал прераждания и в Индия, Гърция и Европа. Но усещам, че вече съм живял в Япония достатъчно пъти и това е последната ми среща с тази земя. Очаквам следващия път да се преродя в по-голяма, многонационална държава.
Повечето японци обаче ще продължат да се прераждат тук. Тъждествеността между националната и расовата карма пречи на индивида да се прероди в друга страна или друга раса. Разбира се, ние не сме единствената раса с такава склонност; всички страни и раси я имат в някаква степен.
Все пак е ясно, че японският национален дух има по-силна власт над индивидите, отколкото националните духове на повечето страни. Тук индивидуалното его е слабо, хората се затрудняват да показват своите способности, когато действат сами. Ние притежаваме онова, което социолозите наричат „групово съзнание". На Запад индивидът е главното нещо, докато в Япония човекът взаимодейства с външния свят като член на групата, към която принадлежи. Когато срещнете японски бизнесмен, той се представя, като първо казва името на компанията си и след това - своето собствено. Отношението му към неговата група наподобява верността на куче към стопанина му. Чувствам, че това има несъмнени недостатъци, но и означава, че японецът може бързо да промени посоката на действията си и съображенията му не се влияят от индивидуалното мнение.
Друг народ, чийто расов и национален дух са в съвсем тясна връзка, е еврейският. Евреите са преки потомци на първите Хомо сапиенс, които са се появили в днешната северозападна част на Индия и Иран преди около сто хиляди години. Климатичните промени са принудили тези хора да се разпръснат във всички посоки. Предците на евреите са се заселили в Ханаан, Израел, преди десет до тридесет хиляди години. След това са били принудени да се преселят в други места - в Месопотамия, а после и в Египет като роби. След разпването на Христос са загубили власт над страната си и са се превърнали в скитаща раса, разпръсната по целия свят. Такава е кармата на евреите още от древни времена. Въпреки това елитаризмът, гордостта и единството на тяхната вяра никога не намаляват или умират. Тази твърдост след Втората световна война стана причина за установяването на тяхна собствена държава. Евреите са ясно доказателство, че не е задължително националният и расовият дух да съвпадат един с друг. Расовият дух може да съществува и без националния.


*

Синухе

  • ***
  • 4978
  • Chance favors the prepared mind
Re:Какво знаем за кармата?
« Отговор #3 -: Юни 12, 2009, 07:20:54 pm »
Географска карма
Планетата Земя е материалното проявление на планетарния дух. Това идва да рече, че всички естествени предмети и географски местности са пропити със свой собствен дух. Древните хора са знаели този факт, съвременните са го забравили. Погрешно е да се мисли, че можем да правим каквото си искаме с природата около нас. Земята, камъните, дърветата, мъничките насекоми - всички неща, които живеят заедно на тази планета, имат свой дух.
Следната история илюстрира какво се случва, когато едно семейство обиди природен дух, в този случай - водния дух.
Една жена дойде при мен, нападната от най-различни проблеми. Вторият й съпруг току-що беше починал. Тя страдаше от сериозна астма и много от роднините й внезапно се бяха разболели. Оплакванията им варираха от туберкулоза до сърдечни болести и умствени заболявания. Напоследък постоянно се карали помежду си. Жената вече не вярваше, че тази ситуация е чисто съвпадение, и дойде да види дали в нея няма някакви кармични причини.
Когато влязох в самадхи, видях голямо имение, в което имаше много кладенци. Видях, че имението е собственост на семейството на жената от много години, фамилията беше натрупала състояние от производство на саке и се радваше на уважение в традиционното японско общество. Произвеждаха първокачествен продукт заради чистотата на водата, която изобилстваше на тяхната земя. Всъщност водата беше поддържала богатството и сигурността на рода от поколения насам.
Оказа се, че фабриката за саке била затворена по времето на баща й. Имението утихнало. После тази жена и останалата част от фамилията решили да построят там жилищна кооперация и просто заравнили с булдозери кладенците.
Видях, че водният дух с право се е разярил и си отмъщава, като причинява на семейството сегашните проблеми. Те бяха постъпили егоистично, с мисъл за собствената си печалба, без дори да им хрумне да се извинят или да благодарят на водния дух за кладенците.
Посъветвах жената да отправя всекидневни молитви за прошка и благодарност и да пее определени сутри на водния дух. Още по време на предвидения за молитви период, астмата й изчезна, всички в семейството оздравяха и в общото настроение на фамилията се усети огромно подобрение. Молитвите й се оказаха дори по-резултатни, отколкото можехме да предположим. Един от нейните наематели, който живееше в апартамент, построен точно над един от кладенците, беше сериозно болен. Той също се възстанови напълно.
В общество с дълги традиции като нашето кармата на земята и родовата карма обикновено са тясно свързани. Понеже народът ни от векове се занимава със земеделие, много фамилии все още притежават земя, на която живеят от поколения насам. Понякога ми стига само да попитам дошлия за консултация къде е роден и неговата родова и индивидуална кармична история мигом се разкрива пред очите ми.
Имах подобно преживяване с една индийка, която беше дошла от Бомбай на посещение в нашия институт. Беше член на управата на медицински колеж и искаше да обсъди идеята за обединяване на акупунктурата с аюрведическото лечение като профилактична практика в нейната организация. Освен това страдаше от някои здравословни проблеми и търсеше облекчение в акупунктурата. При прегледа установих, че тя се нуждае и от духовна консултация, тъй като причината за нейните проблеми не се крие в материалното измерение.
След медитация в светилището видях духа на покойната й свекърва. Духът все още не се беше освободил от този свят и страдаше. Нуждаеше се от помощта на снаха си, за да се измъкне. Видях и огромно старо дърво в някаква градина. Дървото растеше близо до къщата на жената. В дървото имаше дух, който пазеше околността. То хвърляше много сянка и от него падаше толкова шума, че съседите на жената искаха да се отсече. Тя единствена се съпротивляваше. Виждах, че духът на дървото е натъжен от предстоящата си участ. И двата духа влияеха върху здравето на жената.
Когато й разказах какво съм видял, тя ми съобщи, че здравето й е започнало да се влошава скоро след смъртта на свекърва й. Посъветвах я да се помоли с някой надежден свещеник от направлението джайнизъм, което тя изповядва. Двамата трябваше да помогнат на духа да разбере, че всичко на този свят е преходно и начинът да се постигне освобождаване е да насочи съзнанието си към Абсолютното.
Колкото до дървото, тя се притесняваше, че съседите й ще го отсекат, използвайки нейното отсъствие. Посъветвах я да ги помоли да не го правят. Тя се обади в Индия и беше изненадана, когато научи, че предишната нощ дървото е било повалено от циклон. Подсказах й да посади на същото място ново дърво, пак с енергия ян, за да може духът, който пази околността, да продължи да живее там.
Хората, които съзнават божествеността на природата, са внимателни в постъпките си. Г-н К., член на нашето светилище, споделя това разбиране. Той е президент на голяма корпорация, която строи нова сграда. По едно време г-н К. намери пролука в претоварения си график, за да дойде при мен. Току-що беше научил, че на мястото на обекта има голям кладенец, в който преди 50 години една жена се е удавила след скарване с по-големия си брат. Искаше да разбере дали може да разруши кладенеца, или трябва да го остави непокътнат. Посъветвах го да се помоли духът на жената да бъде освободен от болката и да отправи ритуални благодарности към водния дух, който е помагал на хората в околността. Казах му, че кладенецът не трябва да бъде изцяло засипван и че над него не бива да има нищо замърсяващо, например тоалетна. Контактът между кладенеца и външния свят беше подсигурен от една тръбичка. Г-н К. построи на обекта малък параклис, посветен на водния дух, и строежът продължи нормално.
Водата, както и всичко останало, е нещо повече от онова, което се вижда в ограниченото материално измерение. Това обяснява защо ритуалите с поднасяне на храна и вода толкова резултатно облекчават страданията на съществата в астралното измерение, особено душите на починалите наскоро хора. Когато поставим дарение на олтара, ние не очакваме да изчезне, защото знаем, че починалият не може да яде материална субстанция. Ако обаче разширим полезрението си до по-висшите измерения, действително виждаме как духовете консумират даровете. Те поемат ки (още ци или чи) енергията на водата и храната, астралната енергия на предметите, съществуваща още преди появяването им в материалния свят.
В материалния свят ние сме в състояние да възприемем само физическите явления, които улавяме със сетивата си. Усещаме съществуването на електричеството, когато то се прояви като светлина. Когато не се проявява, ние не сме в състояние да го възприемем. Зад материалната действителност се крие монументална сила, която предизвиква появата на физическите явления. Някои философски системи като гръцката и хиндуистката разделят тази сила на основни елементи и ги наричат земя, вода, огън, вятър и въздух. Всеки от тези елементи е нещо повече от физическо явление; всеки от тях си има свой дух. Големият дух се проявява чрез по-малки духовни същности и така ние обясняваме същества като планинския и водния дух.

Кармата на мястото
Местата също си имат духове. Разбрах го преди години, когато започнах търговия с недвижими имоти, за да събера пари за основаването на Института по религиозна психология. Преди да реша дали да купя някой парцел, заставах на него и започвах да медитирам, за да проверя нивото на духовната му сила. Това ми разкриваше потенциалната стойност на земята. В резултат земята, в която влагах пари, винаги се включваше в някой план за ускорено развитие - жилищен или търговски. В друг случай един човек дойде при мен, за да разбере какво мисля за решението му да установи бизнеса си на определено място. Влязох в самадхи и се опитах да усетя кармата на парцела. Стори ми се, че духът на земята е слаб и парцелът е изложен на отрицателни духовни влияния. Посъветвах го да си потърси друго място. Той се вслуша в думите ми и сега бизнесът му процъфтява. Както и очаквах, първото място далеч не носи благополучие на хората, които са го купили.
Всяко материално място е повлияно от кармичната си история. Може там на астрално ниво все още да стават събития, невидими за човешкото око. Изпитах това на собствен гръб, когато основах нашия център за отдих в Небукава, югозападно от Токио. Самата земя е прекрасна, намира се високо на един склон с изглед към Тихия океан. През първите няколко години, докато центърът се строеше, често изпитвах силно безпокойство - понякога до такава степен, че чак ми се повдигаше, когато медитирах там. Един ден по време на медитация видях следната сцена:
Двама воини се биеха на живот и смърт. Бореха се от часове. Нощта падаше, а още никой не беше надделял. Двамата се скриха един от друг и си легнаха, напълно изтощени. Разбрах, че единият от мъжете е военачалник в армията Генджи и се казва Йоичи Санада. Другият мъж беше с по-висок чин от него, от противниковата армия Хайке. След това видях как няколко подчинени на Йоичи идват да го търсят. Спънаха се в него в тъмното и вземайки го за врага, по погрешка го намушкаха. Както вече споменах, предводителят на победилата армия Генджи е Йоримото Минамото, който е основал шогуната Камакура, управлявал обединената Япония от 1185 до 1333 година.
Йоичи беше мъртъв от 800 години, но измъченият му дух все още успяваше да ми влияе, когато започнах да строя центъра за отдих. Започнахме да се молим за душата му в светилището. След три години молитви негодуванието му се стопи и вече не усещах никакви отрицателни влияния. Най-сетне се почувствах достатъчно спокоен, за да доведа в центъра членове на светилището и ученици по йогийска медитация.
Този пример показва колко силна може да бъде привързаността към мястото на смъртта. Йоичи не беше душа, за която да не са скърбили: поколения наред неговата фамилия и другари бяха правили всичко възможно за него, дори бяха построили в Небукава малък параклис, за да облекчат душата му. И все пак му бяха нужни 800 години, за да се освободи.
В Небукава се случи и нещо друго. Както вече споменах, в онези ранни дни по време на медитация понякога започвах да усещам гадене като при морска болест. Когато използвах ясновидските си способности, за да открия причината за проблема, видях, че на дъното на морето лежи цял влак. Телата на пътниците бяха безредно натрупани из вагоните. Видях и много други хора - фермери, млади и стари - да викат, погребани под земята.
Съобщих всичко на старейшината на селото. Той ми каза, че след смъртта на Йоичи в околните поля се случило нещо странно. Грудките на всички кореноплодни растения - репички, моркови, репейник - при изваждането се оказали разкривени. Местните отдавна били кръстили този участък „Кривите полета".
Каза ми също, че другите две сцени са от ужасната трагедия, случила се по времето на голямото земетресение в Канто през 1923 година. Село Небукава било напълно разрушено от свлачище и много хора загинали, затрупани от пръстта. По същото време един влак, който бил спрял на гара Небукава, се катурнал от скалите и паднал в морето. И днес продължава да си стои там. Докато слушах всичко това, усетих връзката между духа на Йоичи Санада, кармата на някогашното бойно поле и трагедията през 1923 година.
Как така бяхме избрали такова духовно замърсено място, за да построим своя йогийски почивен център? Близо до Киото има планински връх, смятан за едно от най-свещените места в Япония. Казва се връх Коя и е седалището на шингонбудизма - популярна езотерична школа. В планината има стотици храмове, много от които приемат поклонници, търсещи духовно усамотение. Преди около 30 години бях отседнал в такъв храм, за да обучавам лидера на едно от по-новите направления. Тогава по време на медитация видях Йоримото Минамото и неговия син Иорийе да се появяват пред мен и да ми се покланят дълбоко в знак на вежливост. Бях само на 30 години и имах едва няколко години опит в съгласуваната духовна практика, така че не знаех как да разтълкувам видението. На следващия ден разказах за това на свещеника, който живееше в храма. Той ми отвърна удивено, че от всичките храмове, разположени на връх Коя, само в неговия били почитани Йоримото и Иорийе Минамото. Всъщност дори гробовете им се намирали там. Това беше интересна информация, но все още не обясняваше появата им пред мен...


Цялата книга може да си свалите от ТУК