Молла Настрадин имал подрастваща дъщеря. Тя била необикновено хубава сама по себе си и, той старшно се гордеел с нея, но се безпокоил за това, тя да не стане жертва на посегателство на особа от мъжки пол. И веднъж той и казал: “Ти знаеш ли как става това? Към теб по улицата ще дойде младеж, ще бъде невероятно красив сам по себе си, ще бъде много хубав. Той ще те заинтригува, ще ти хареса. Ще започне да разговаря за нещо интересно с теб. Ще те разведе из града, ще те заведе в кафене, ще пиете кафе, ще ядете сладки баклави. След това ще тръгнете да се разхождате из града и някак случайно ще се окажете в дома му. И той ще ти каже: "Извини ме, трябва да вляза да си взема своя плащ". И вие заедно ще се качите при него. И вместо да вземе своя плащ, той ще те покани у дома, при себе си. Ще ти направи вкусен чай, ще те нагости с бонбони, ще ти стане хубаво. И когато ти съвсем се изпълниш с доверие към него, той изведнъж ще се хвърли към теб и ще опозори и тебе, и твоите родители, и цялото наше добро име!”
И ето веднъж при Моллата дошла дъщерята със сияещи очи и възкликнала: “Татенце, татенце! Оказва се, че ти си пророк! Аз даже не знам какво бих правила без твоити ценни съвети!” Бащата страшно се обезпокоил: “А какво се е случило? “Представяш ли си, всичко започна точно така, както ми каза! Вървях по улицата, срещнах младеж. Той беше забележителен, красив и толкова много ми хареса, че ние тръгнахме да се разхождаме, влязохме в кафене и той ме почерпи с банички. А след това тръгнахме по-нататък и около неговия дом, където ние се оказахме съвсем случайно, той ми каза: ”Е, дай да се качим до горе, на мен ми трябва моя плащ!” И ние се качихме. Там у дома му беше толкова интересно и той ме почерпи с толкова вкусен чай. И когато почувствах, че ето сега, току-току ще стане онова, за което ти ми говори, аз сама се нахвърлих на него и опозорих и него, и неговите родители, и цялото му честно име!”