Криенето на информация има много аспекти, наистина е възможно този, когото питаме, умишлено да не ни казва всичко, но може и да не знае отговора. Не всеки може да си позволи да каже, че не знае, но може да замълчи.
Усилията от страна на питащия са много важни, за да бъде усвоен добре всеки извод.
Скоро имах много показателен случай. Трябваше да обясня на моя колежка как да направи нещо. Говорих, говорих, но за нея материята е много чужда и по едно време й дадох да прегледа едно ръководство, за да свикне да борави с термините и да научи значението им. Просто виждах как се напряга докато й обяснявам и главата все повече я заболява. Е, после чух, че нищо не съм й обяснила, само съм й показала някакви таблици и съм я пратила да чете.
Та знанието не може да се налее като с фуния.
Има и друг вариант, когато този когото питаме не разбира какъв е въпроса ни (или го разбира по негов начин) и започва да обяснява и отговаря по друга тема, много изчерпателно. Пак оставаме с впечатлението, че истината се крие.
Тези, които крият знанието си, често са хора, които трудно или рядко обсъждат, това което знаят. Това е много ограничаващо за самия човек, всъщност не позволява дори на самия него да се развива.
Може и ние да не чуваме отговора, дори да е изречен на глас.