През времето хората имат различни хипотези за това кога и как се е появила Луната. Експедициите до нея напълно разгромяват традиционните приказни твърдения, че тя е направена от злато или... кашкавал. Друга теория, датираща отпреди няколко хилядолетия, е, че спътникът ни е творение на добронамерено божество. В един по-съвременен вариант на тази идея се твърди, че той всъщност е извънземен космически кораб. Учените обаче имат малко по-различни предположения. До неотдавна те обсъждат три основни версии.
В началото се смята, че спътникът просто се е образувал заедно със Земята от частиците на Слънчевата мъглявина. Изследователите обаче се отказват от това предположение, както и от втория обмислян вариант - Луната да се е образувала другаде, но да е привлечена от Земята. Твърди се, че днешната орбита на земния спътник не потвърждава тези две хипотези.
Третата теория гласи, че Луната се е откъснала от нашата планета под въздействие на центробежната сила. Като следа от това отчупване остава океански басейн. За да се е случило това обаче, Земята трябва да се е въртяла доста по-бързо, отколкото се смята днес.
След анализирането на пробите, донесени от лунните експедиции, везните се накланят в посока на една друга, четвърта хипотеза: тази за „големия удар“. Според нея младата и гореща Земя, която все още не се е втвърдила напълно, се сблъсква с друго небесно тяло - обект с размерите на Марс, наричан условно Тея. От изхвърления при силния удар материал се формира Луната. Проучванията на Института по минералогия по-скоро потвърждават това. Според тях първите твърди скали на естествения спътник са се появили преди 4.5 милиарда години. По същото време става и втвърдяването на земната кора.

Дълго сбогуване

След появата си Луната започва постепенно да бяга от „родната“ си планета. Спътникът предизвиква леко забавяне във въртенето на Земята, което му дава необходимата енергия да се отдалечава от нея. Всяка година той обикаля на около 3.8 сантиметра по-далеч от предишната. Забавянето във въртенето, от друга страна, удължава земния ден, така че след сто години той ще бъде с две милисекунди по-дълъг, отколкото е сега.
Според някои учени, когато се е формирала, Луната е била на около 22 хиляди километра от земната повърхност. Днес тя се намира на много по-голямо разстояние. То не е постоянно, понеже спътникът не обикаля по окръжност, а по елипса. В най-близката до планетата точка от пътя си (перигей) той е на 384 хиляди км, а в най-отдалечената (апогей) - на 407 хиляди.

След 15 милиарда години лунната орбита би могла да достигне размер 1.6 пъти по-голям от днешния си и да се стабилизира. Тогава земният ден ще е 55 днешни дни. Също за толкова Луната ще обикаля Земята. От друга страна обаче, има всички изгледи да не се стигне чак дотам. Очаква се доста по-рано водородът в ядрото на Слънцето да свърши, то да стане червен гигант, изпепелявайки и нашата планета, и нейната луна.

Дотам и обратно

За лунните проби, дали много нова информация на учените, трябва да благодарим на космическото състезание между Русия и САЩ в разгара на студената война. Шест пилотирани мисии на „Аполо“ и три на автоматичните сонди „Луна“ донасят обратно 382 килограма лунни образци.
Руснаците първи успяват да изпратят машина до естествения ни спътник. „Луна 2“ се приземява там през 1959 г. По-късно същата година „Луна 3“ донася и снимки на непознатата дотогава обратна страна на небесното тяло. Десет години след това на повърхността му за пръв път стъпват хора - добре известният Нийл Армстронг и спътникът му Едуин Олдрин.
Последен по лунната повърхност се разхожда Юджийн Сернан през 1972 г. В края на 70-те години големите космически програми спират да обръщат толкова внимание на тази дестинация. Те пренасочват интереса си към по-далечни цели като Марс и Венера.

През 2004 г. обаче президентът на САЩ Джордж Буш предлага да бъдат възстановени пилотираните от хора полети. Първата предложена от него дестинация е отново Луната. Идеята предизвиква много противоречия. Оставени сами на себе си, учените от американската космическа агенция NASA не биха използвали ресурсите си точно за лунни пътешествия. Администрацията на Буш обаче настоява, че спътникът е база, от която хората ще могат да изучават Космоса. Целта е да бъдат натрупани технологични познания и опит за живот в екстремни условия. В крайна сметка е решено, че до 2018 г. NASA ще изпрати до Луната космически кораб с четирима астронавти. Има опция там да бъде изградена база, в която постоянно да живеят хора. Мнозина обаче се притесняват, че това начинание иска много сериозно финансиране. Така то е обречено да се провали, ако следващият президент, който дойде на власт, не го подкрепя така горещо.

На луна като на луна

САЩ обаче не са единствените, които имат планове за Луната. Агенцията ESA (European Space Agency), в която участват 17 европейски страни, също възнамерява да изпраща сонди дотам. Русия има собствен космически проект Clipper, включващ пилотирани полети до земния спътник. Възможно е той да получи и подкрепата на ESA. Наскоро и Китай обяви, че от 2017 г. ще започне да изпраща астронавти на Луната. Китайските планове изглеждат почти толкова сериозни като тези на САЩ. Отговарящите за космическата програма на страната обаче отричат това да е старт на ново състезание, повторение на съревнованието между САЩ и СССР по време на студената война.
Междувременно американски и китайски компании намират алтернативни начини да печелят пари от лунния ентусиазъм.
Базираната в щата Вирд­жиния компания Space Adventures предлага обиколка около Луната срещу скромната сума от 100 милиона долара. За целта ще бъде използвана екипировка от руски производители и пилоти на Руската космическа агенция.

Китайската фирма Lunar Embassy пък има друг, не по-малко оригинален подход: тя продава парцели на Луната. Само срещу 37 долара на акър човек може да се сдобие със свое местенце на спътника. Компанията се хвали, че е продала земя за над 8 милиона долара на 3.5 милиона души по целия свят. Собствениците вярват, че няма правна пречка пред продажбата на лунни парцели. Според международно споразумение (Outer Space Treaty), подписано от Русия и САЩ, притежаването на извънземна територия от отделна страна или правителство е невъзможно. Няма обаче изрична заб­рана за частни лица или компании. Така, независимо дали искате парче от Луната или разходка до нея, сега имате шанс да сбъднете мечтата си.

ЛУНА: Астрономия

Диаметър: 3476 км
Възраст: 4.5 милиарда години
Тегло: 73 500 000 000 000 000 000 000 кг
Разстояние от Земята: средно 384 400 км
Период на завъртане около оста си: 27.3 дни
Период на завъртане около Земята: 27.3 дни
Макс. температура на повърхността: 123°C
Мин. температура на повърхността: -233°C
Постоянни жители: няма
Посетители: общо 12 души

ЛУНА: Астрология и митология

Символизира: ин, женското начало
Свързва се със: чувствителност, ранимост, силна емоционалност
Персонификации: често от женски пол, при което брат/партньор е Слънцето
Лунни божества: В Гърция - Селена, Артемида, Хеката; в Рим - Луна, Диана; в Египет - Тот, във Вавилон - Ищар
Вярвания: Луната е смятана отговорна за някои случаи на психическа нестабилност (оттам думи като „лунатик“); смята се, че има влияние върху върколаци и други променящи формата си митологични създания.

Интересното за Луната е, че преди изчезването на третата раса (според Елена Блаватская), Земята е била двойна планета, не е имала спътник (т.е. Луната я е нямало), а другата планета в един момент (когато над Земята е надвиснала негативна аура, т.е. лемурийците са злоупотребили със знанията, дадени им от Висшия разум) е започнала бавно да се приближава към Земята, докато в един момент е имало сблъсък, което е променило не само оста и посоката на въртене на нашата планета, но и коренно живота на Земята. Чак след изчезването на 3-та раса се споменава за спътник на Земята, познат ни като Луна. Да не би пък Луната да е следствие между сблъсъка на двете планети?