Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича "автентичност".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този човек съм самия аз. Днес наричам това "признание".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това "зрелост".
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това "увереност в себе си".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това "простота".
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми - храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това "позиция на здравословния егоизъм". Сега го наричам "любов към самия себе си".
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е "скромност".
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това "реализация".
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка "мъдрост на сърцето".
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:"Това е животът!"
Чарли Чаплин

Притча за смисъла на Живота

Веднъж по пътя към къщи Хинг Ши срещнал човек, който толкова бързал, че разминавайки се с мъдреца го блъснал. Хинг Ши спокойно и вежливо се обърнал към пътника с въпрос:
-Кажи, уважаеми, за къде толкова бързаш, че не забелязваш нищо по пътя си?
-Моля за извинение, - отговорил странникът без да забавя ход - бързам, защото съм зает с търсенето на смисъла на живота и нямам право да се бавя, докато не достигна своята цел. -Е, какво пък, - промълвил Хинг Ши - чувал съм за един човек, който търсил цял живот този смисъл.
-Надявам се, че истината му се е открила? - полюбопитствал нетърпеливият пътник.
-Да, той умрял, достигайки просветление и успял да прошепне на тези, които били край него, какво е проумял, едва когато вече умирал.
-И какво казал той?
-Казал, че смисълът е в избора...
-Благодаря ти за беседата! - казал човекът, поклонил се на мъдреца и продължил пътя си почти бегом.
- ... избора или да живееш, или да загубиш целия си живот в търсене на същия този смисъл- завършил Хинг Ши, но гласът му прозвучал в пустота.
Пътникът бил вече далеч. Той бързал.

"Радвам се, че не съм..."

Когато ви е тежко, самотно, тъжно, когато сте отчаяни и се чувствате нещастни, седнете и довършете това изречение пет пъти.

Ще видите как забележимо ще нарастне чувството ви за лична удоволетвореност от живота, благодарността, за това, което вече имате и сте постигнали и съзнанието, че бедата не е толкова голяма, колкото ви се е струвала на пръв поглед. Опитайте. - Хорхе Букай

Вървял Учителят на Бялата ложа със своите ученици. По пътя срещнал Учителя на Черното братство с неговите ученици! Учителят на Черната ложа поздравил:
- Няма Бог!
Учителят на Бялата ложа отговорил:
- Няма Бог! – и след това всеки продължил по пътя си.
Учудени учениците на Бялата ложа попитали Учителя си, защо така е отговорил, това противоречало на тяхната вяра. А той им отговорил:
- Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма.

Има надежда в хората, а не в обществото, не в системите, организираните религиозни системи, надежда има във вас и в мен. Когато цитирате Бхагавад Гита, Библията или някоя китайска свещена книга, вие просто повтаряте, нали? А това, което повтаряте, не е истината. То е лъжа, защото истината не може да бъде повторена. Човек стига до вечната действителност, върху която се крепи съществуването му, не чрез вярата в символите на другите, а чрез самопознанието. Хората с добра воля не трябва да следват формули, защото формулите водят неизбежно до „сляпо“ мислене. Пристрастяването към формулите е почти всеобщо. Това е неизбежно, защото нашата възпитателна система е основана на принципа“ какво да се мисли“, а не на „как да се мисли“.

-- Джиду Кришнамурти

‎"Не е необходимо да ставаш известен. Истински творческият човек изобщо не се интересува дали ще стане известен – няма нужда. Той е дотолкова осъществен в това, което прави, дотолкова е задоволен с това, което представлява и с мястото, където се намира, че изобщо не става въпрос за някакво желание. Когато си творчески човек, желанията изчезват, амбициите изчезват. Когато си творчески човек, ти вече си това, което винаги си бил или си искал да бъдеш."

-- Oшо

"Когато работиш върху самия себе си, не се нуждаеш от нищо външно, необходимо е само това, което е отвътре. Но отвън е нужно да се изпълняват всички задължения – външно човекът трябва да бъде един актьор. Но винаги трябва да тръгваме от самите себе си – да взимаме себе си като пример, защото не можем да видим другия през маската, която носи. Само ако опознаем нас самите, ще можем да видим другите, защото отвътре всички хора са еднакви. Другите са като самите нас и също се опитват да бъдат по-добри, но не могат."

-- Георги Гурджиев

"Когато работиш върху самия себе си, не се нуждаеш от нищо външно, необходимо е само това, което е отвътре. Но отвън е нужно да се изпълняват всички задължения – външно човекът трябва да бъде един актьор. Но винаги трябва да тръгваме от самите себе си – да взимаме себе си като пример, защото не можем да видим другия през маската, която носи. Само ако опознаем нас самите, ще можем да видим другите, защото отвътре всички хора са еднакви. Другите са като самите нас и също се опитват да бъдат по-добри, но не могат."

-- Георги Гурджиев

Това е пътя по който трябва да вървим...., а не да търсим вина в другите.... :blink:

„Пълното притежание се доказва само чрез отдаване. Всичко онова, което не можете да отдадете, притежава вас." Андре Жид

Да бъдеш щастлив не означава над теб да има безоблачно небе,
пътища без препятствия, работа без умора, връзки без разочарования.

Да бъдеш щастлив означава да намериш сила в прошката, надежда в битката, сигурност в страха, любов в разделите.

Да бъдеш щастлив не значи просто да цениш усмивката, а да бъдеш въздействаш върху тъгата. Не само да празнуваш успеха, а да се учиш от провалите. Не само да изпитваш удоволствие от аплодисментите, а да намираш радост в неизвестността.

Да бъдеш щастлив означава да пребродиш пустините извън теб, но да си способен да откриеш оазиса, скрит в душата ти.

Всяка сутрин да благодариш на Бога за чудото на живота!

"Само ограничените духом хора имат нужда от цели години, за да се освободят от дадено чувство. Но оня, който е господар на себе си, може да сложи край на една мъка така лесно, както и да си намери забавление. Не искам да разчитам на благоволението на чувствата си. Искам да ги изживявам, да им се радвам, но да властвам над тях. "
от  "Портретът на Дориан Грей":

КОЕ Е НАЙ- ВАЖНОТО?
 
Един цар казал на своя съветник:
 -Искам да разгадаеш три загадки. Ако се справиш, ще те позлатя. Ако не, ще ти взема главата. Ето и загадките:
Кое е най-важното време?
 Кой е най-важният човек?
 Кое е най-важното дело?
Имаш три дни.
 Тръгнал си съветникът. Мислил, мислил, нищо не измислил. Вървял и плачел. Главата си ще загуби. Минал през една поляна, на която момиче пасяло гъски.
 -Защо плачеш, старче?-попитало момичето.
 Той споделил болката си.
 -Но това е толкова просто. Най-важното време е Сега, защото миналото е отлетяло, а бъдещето още не е настъпило. Най-важният човек е този, който Сега е до Теб, защото може да си замине и никога повече да не го видиш. А най-важното дело е това, което вършиш Сега за човека, който е до Теб.

Глупакът
„Глупакът е човек, който се доверява. Глупакът е човек, който се доверява напук на всичко преживяно. Ти го мамиш, а той ти се доверява. Ти го мамиш втори път и той ти се доверява. Ти продължаваш да го мамиш, а той продължава да ти се доверява. Тогава си казваш, че той е глупак, че не се учи от опита. Неговото доверие е безкрайно; неговото доверие е толкова чисто, че никой не може да го поквари.
Бъди глупак в смисъла на Дао, на Дзен. Не се ограждай със стена от познания. Каквото и преживяване да се появи в живота ти, позволи му да се случи, а после продължи нататък. Не спирай да изчистваш ума си. Във всеки миг умирай за миналото, за да присъстваш в настоящето, тук-сега, като току-що родено бебе.
Отначало ще е много трудно. Хората ще започнат да се възползват от теб… така да е. Те са нещастни. Дори да те измамят, да те излъжат и ограбят, позволи това да се случи, защото което е наистина твое, не може да ти бъде отнето.
И всеки път, когато не позволиш на ситуацията да те поквари, твоята вътрешна цялост все повече ще укрепва, душата ти все повече ще кристализира.“ ОШО

Той: Ти си прекрасен човек!
Тя: От къде знаеш?
Той: Имам такова чувство.
Тя: Доста несигурно доказателство. Чувствата може да са измамни!
Той: Затвори си очите. Само за миг... (тя затваря очи и той хваща ръката й) Какво правя?
Тя: Докосваш ме...
Той: От къде знаеш?
Тя: Почувствах го.
Той: Трябва повече да вярваш на чувствата си. Ти не им вярваш достатъчно...

Из "Град на Ангели"

КОЙ СИ ТИ?

Този ден Синклер стана, както винаги, в седем сутринта. Затътри, както винаги, пантофи към банята и след като взе душ, се избрасна и парфюмира. Облече, както обикновено, модните си дрехи и слезе до входа да вземе пощата си. Там го посрещна първата изненада за деня - нямаше писма!

През последните години кореспонденцията му постепенно растеше и това бе важно за връзката му със света. Малко разочарован от вестта за липсата на вести, той изяде обичайната си закуска от ядки с мляко /както препоръчваха лекарите/ и излезе от дома.

Всичко си беше, както винаги: същите коли се движеха по познатите улици на града и вдигаха същия шум, от който се оплакваше всеки ден. Като пресичаше площада, едва не се сблъска с професор Ексер - стар познат, с когото обикновено разговаряше с часове на отвлечени метафизични теми. Махна му с ръка за поздрав, но професорът сякаш не го позна. Извика го по име, но той вече се бе отдалечил и Синклер помисли, че не го е чул. Денят беше започнал зле и май вървеше на по-зле с нарастваща, досада в душата му. Той реши да се върне вкъщи, към книгите и изследванията си, и да чака писмата, които сугирно щяха да бъдат още повече, щом сутринта не бе получил никакви.

Тази нощ мъжът не спа добре и се събуди много рано. Слезе и докато закусваше, започна да дебне през прозореца кога ще дойде пощальонът. Най-сетне го видя на ъгъла и сърцето му подскочи. Но пощальонът мина пред дома му, без да спира. Синклер излезе и го повика, за да провери дали няма писма за него, но човекът го увери, че в чантата му няма нищо за този адрес, че пощите не стачкуват и че няма проблеми с разнасянето на писма в града.

Това съвсем не го успокои, напротив, още повече го притесни. Нещо ставаше и трябваше да разбере какво е. Облече си сакото и се отправи към дома на своя приятел Марио.

Щом пристигна, каза на иконома да съобщи за него и зачака в хола своя приятел, който скоро се появи. Синклер се спусна към домакина, протегнал ръце, но той го попита само:

- Извинете, господине, познаваме ли се?

Мъжът помисли, че това е шега, засмя се насила и настоя домакинът да му предложи чаша алкохол. Резултатът беше ужасен: онзи повика иконома и му нареди да изгони непознатия, при което Синклер си изпусна нервите и започна да крещи и да ругае, предизвиквайки още повече здравеняка да го изхвърли на улицата...

По пътя за вкъщи срещна други съседи, които не му обърнаха внимание и се държаха така с него, сякаш беше някой непознат.

И мъжът биде обсебен от следната мисъл: срещу него имаше заговор и той бе допуснал някаква грешка спрямо това общество, щом сега то го отхвърляше така, както преди часове го почиташе- Но колкото и да мислеше, не можеше да се сети за нищо, което би могло да се изтълкува като обида, а още по-малко за нещо, което да засегне цял град.

Синклер остана в дома си още два дни, очаквайки кореспонденцията, която така и не получи, или тръпнейки в очакване някой приятел, озадачен от отсъствието му, да дойде, да почука на вратата му и да го попита как е. Но нищо не се случи, никой не припари до дома му. Жената, която му чистеше, отсъстваше, без да предупреди, и телефонът не звънеше.

На петата вечер, пийнал малко повече, Синклер реши да отиде до бара, където обикновено се срещаше с приятели и си говореха разни глупости. Щом влезе, той ги видя в ъгъла, на масата, на която обикновено седяха. Дебелият Ханс разказваше все същия стар виц и всички пак му се смееха. Мъжът придърпа един стол и седна. В миг настъпи гробна тишина, която показваше какъв досадник за тях е новодошлият. Синклер не издържа повече.

- Мога ли да знам какво ви става на всички? Ако съм направил нещо, което ви е подразнило, кажете ми и да се разберем, но не се дръжте така, защото ще полудея.

Всички се спогледаха озадачени, но и раздразнени. Един от тях завъртя показалец на слепоочието си, давайки диагноза на непознатия. Мъжът отново настоя за обяснение, после започна да се моли и накрая падна на земята, умолявайки ги да му кажат защо му причиняват това.

Само един от тях му отвърна:

- Господине, никой от нас не ви познава, така че нищо не сте ни сторили. Всъщност дори не знаем кой сте.

Сълзи бликнаха от очите му и той излезе от бара и се затътри унизен към дома си. А краката му сякаш тежаха един тон.

Влезе в стаята си и се хвърли на леглото. Без да знае как, нито защо, се бе превърнал в някакъв непознат, в никой. Нямаше го вече в бележниците на хората, с които си кореспондираше, нито в спомените на познатите, да не говорим за чувствата на приятелите. В главата му се набиваше като с чук въпросът, който всички му задаваха и който самият той започваше да си задава:"Кой си ти?".

Можеше ли всъщност да отговори на този въпрос? Знаеше името си, адреса, номера на ризата си, номера на личната си карта и някои и други данни за пред хората. Но освен всичко това, кой беше наистина той дълбоко в себе си? Държанието му, влеченията, склонностите и мислите му бяха ли негови? Или както много други неща, бяха само стремеж да не разочарова онези, които очакваха от него да бъде човекът, когото познават? Май започваше да му просветва: щом е никой, значи не е длъжен да се държи по определен начин. Каквото и да направи, реакцията на другите към него няма да се промени. И за пръв път от толкова време откри нещо, което го успокои: бе изпаднал в такова положение, че можеше да се държи както си иска, без да чака одобрението на околните.

Пое си дълбоко дъх и усети как въздухът нахлува в дробовете му, сякаш се е възродил. Осъзна, че кръвта тече във вените му, че сърцето му бие, и се изненада, че за пръв път не трепереше.

И след като най-сетне вече бе разбрал, че е сам, че винаги е бил сам, и разчиташе само на себе си, сега можеше да се разсмее или да се разплаче... Но заради себе си, не заради другите. Вече знаеше: СОБСТВЕНИЯ МУ ЖИВОТ НЕ ЗАВИСЕШЕ ОТ ДРУГИТЕ.

Беше разбрал, че е трябвало да остане сам, за да открие себе си...

Заспа спокойно и дълбоко и сънува прекрасни сънища.

Събуди се в десет сутринта и видя, че в този миг един слънчев лъч проникваше през прозореца и осветяваше красиво стаята му.

Без да се къпе, слезе по стълбите, тананикайки си някаква песен, която никога не бе чувал, и откри нещо под вратата - голяма купчина писма, адресирани до него.

Жената, която чистеше, беше в кухнята и го поздрави, сякаш нищо не се бе случило.

А вечерта в бара като че ли никой не помнеше онази странна нощ на лудост. Поне никой не сметна за нужно да каже нещо по въпроса.

Всичко бе отново както преди...но не и той, за щастие, той, който никога вече нямаше да се моли някой да го забележи, за да се увери, че е жив, той, който никога вече нямаше да търси мнението на другите за себе си, той, който никога вече нямаше да се страхува, че ще бъде отхвърлен.

Всичко беше същото, но този човек вече никога нямаше да забрави кой е.

от "Нека ти разкажа"
Хорхе Букай

Безплатно е само сиренето, което е в капана.

‎"Ако миналото на другия беше ваше минало, ако неговата болка беше ваша болка, ако неговото ниво на съзнание беше ваше, щяхте да мислите и действате точно като него. Когато осъзнаете това, идват прошката, състраданието, покоят." Екхарт Толе

“Слабият винаги прекланя глава пред силния, но Атина никога не е била сред слабите. До днес вие отказвахте да повярвате в силата на Атина, но ето че вече започнахте да променяте тактиката си и вече не ни заплашвате със сила, а се позовавате на такива отвлечени понятия като добро и зло. Само че никой никога не е успявал да се противопостави срещу превъзхождащия го противник с общи разсъждения за това кое е добро и кое зло за неговия народ.”

– Реч на представителя на Атина пред спартанците, цитирана в “Пелопенеските войни” от Тукидид /465-395 г. Преди Христа/


"Той не даваше празни обещания, нито се извиняваше като страхливец, че ръцете му са вързани от по-могъщи сили в света. Не бе необходимо да ти е приятел, а още по-маловажно беше дали имаш средства, с които да му се отплатиш. Изискваше се само едно. Ти, самият ти, да засвидетелстваш приятелството си."

"Дон Корлеоне винаги казваше, че когато човек проявява щедрост, той трябва да покаже, че тази щедрост е точно за определен човек."

"Отдавна беше разбрал, че обществото налага обиди, които трябва да се понасят и единственото успокоение беше, че и най-слабият, ако си отваря очите, може да отмъсти и на най-силния."

"Никога не се ядосвай - го бе учил той. - Никога не заплашвай. Убеждавай хората." Думата убеждавам звучеше много по-добре на италиански - rajiman, съединявам се."

"Всичко е лично, и най-малкото нещо. Всички боклуци, които сервират на човек всеки ден, през целия живот, са личен въпрос. Наричат го бизнес. Добре. Но то е дяволски лично. И знаеш ли от кого научих това? От дон Корлеоне. От Стария. От Кръстника. Ако гръм удари негов приятел, Старият ще го приеме като лично. Той прие отиването ми във флота като лично. И това го прави велик. Великият дон. Той взима всичко като лично. Като Господ. Той знае за всяко перо паднало от опашката на врабеца или както там, по дяволите, е казано. Нали? И знаеш ли още нещо? На хора, които вземат неприятностите като лична обида, не им се случват неприятности."

- Марио Пузо, "Кръстникът"