Ти си такъв, каквото е твоето силно вътрешно желание.
  Каквото е то, такава е и волята ти.
Каквато е тя, такива са делата ти.
  Каквито са те, такава е съдбата ти...
                                                                     Брихадараняка упанишада-IV.4.5

Всичко което сме, е резултат от това, което сме помислили!
                                                                                         БУДА

~ Голото ти тяло заслужава само онзи, който познава голата ти душа. ~ Чарли Чаплин

Мъдрец и красиво момиче


Веднъж при един стар мъдрец дошло едно младо и много красиво момиче.
- Какво да правя? – питала го тя през сълзи.- Винаги се старая да бъда добра с хората, да не обиждам никого, да помагам с каквото мога. И макар че съм ласкава и приветлива с всички, често вместо благодарност получавам обиди и горчиви насмешки. А някои откровено ми стават врагове. Аз не съм виновна, а това е толкова несправедливо и обидно. Посъветвайте ме какво да правя.
Мъдрецът погледнал красавицата и й рекъл с усмивка:
- Съблечи се абсолютно гола и мини така през града.
- Вие сте луд! – възмутила се красавицата. – Така всеки може да ме обезчести и изобщо един Бог знае какво могат да направят с мен.
Тогава мъдрецът отворил вратата и поставил на масата едно огледало.
- Ето, виждаш ли – отговорил – страхуваш се да излезеш сред хората без никакви дрехи върху красивото ти тяло. Тогава защо ходиш с разголена душа? При теб тя е разтворена като тази врата. Всеки, който си поиска, влиза в живота ти. И ако видят в твоите добродетели – като в това огледало – отражението на безобразните си пороци, то се стараят да те оклеветят, унизят, обидят. Не всеки има мъжеството да си признае, че някой е по-добър от него. Порочният човек, когато не иска да се промени, започва да воюва с праведника.
- Какво да правя тогава? – попитало момичето.
- Ела, ще ти покажа моята градина – предложил й старецът.
Мъдрецът показвал градината на момичето и говорел:
- Много години поливам тези прекрасни цветя и се грижа за тях. Но нито веднъж не съм виждал как се разтваря пъпката на цвете. Макар че после се наслаждавам на красотата и аромата на всяко от тях. И ти бъди като цвете - разтваряй сърцето си пред хората незабелязано, без бързане. Наблюдавай…кой е достоен да бъде твой Приятел и да твори за теб добро, все едно че полива цвете…и кой къса листенцата на цветето и ги тъпче с крака.

Имало две деца които искали да направят номер на един старец понеже той бил много умен и все намирал какво да каже. Взели една пеперуда в ръка и отишли да го питат дали е жива или умряла. Ако той кажел жива, те щели да я убият, ако кажел че е умряла щели да я освободят. Те го попитали: кажи сега жива или умряла е пеперудата. Той ги погледнал внимателно и разбрал какво искат да направя и казал на детето което я държи: От теб зависи, всичко е в твоите ръце.
Нашия живот е такъв какъвто си го направим, всичко е в нашите ръце. В мъдрисимо има много такива притчи и цитати, това го видях от там, като реших и аз да напиша нещо.

Наскоро четох една мисъл и много ми хареса...Та.. реших сега да я споделя с вас: “Не забравяй, че всеки човек, когото срещнеш се страхува от нещо, обича нещо и е загубил нещо.”

ето няколко цитата от моя любим филм Адвокат на дявола
Джон Милтън: Вината е като торба с шибани тухли. Всичко което трябва да направиш е да я оставиш.

Милтън: Свободата, миличък ... е никога да не трябва да казваш, че съжаляваш.

Кевин Ломакс: А за любовта?
 Джон Милтън: Надценявана. Биохимично не се различава от изяждането на големи количества шоколад.

Джон Милтън: Суета, определено моят любим грях!

Джон Милтън: И докато ние препускаме от една сделка към следващата, кой обръща внимание на планетата, като това че, въздухът се сгъстява, водата става кисела, и дори и медът на пчелите получава метален вкус на радиоактивност? И това просто продължава да идва, по-бързо и по-бързо. Няма време за мислене, за подготвка, за купуване и продаване на бъдеще, когато бъдеще няма.

Джон Милтън: И докато ние препускаме от една сделка към следващата, кой обръща внимание на планетата, като това че, въздухът се сгъстява, водата става кисела, и дори и медът на пчелите получава метален вкус на радиоактивност? И това просто продължава да идва, по-бързо и по-бързо. Няма време за мислене, за подготвка, за купуване и продаване на бъдеще, когато бъдеще няма.

!!!!!!!!

http://po-krasivi.net/18920/koj-bi-obichal-sakata-zhena-v-invalidna-kolichka.html

Ноти притча, нито мъдра мисъл, една невероятна история... Прочетете я!

Истинската стойност на пръстена


- Учителю, идвам при теб, защото се чувствам толкова жалък, че нямам желание за нищо.
Казват ми, че за нищо не ме бива, че нищо не върша като хората и съм непохватен и много тъп.
Как да се поправя? Какво да сторя, че да ме ценят повече?

Без да го поглежда, учителят му рекъл:
- Съжалявам много, момко. Не мога да ти помогна, защото първо трябва да реша един личен въпрос.
Може би след това… – И след кратка пауза добавил:
– Но ако склониш да ми помогнеш, ще се справя по-бързо с него и после може да ти помогна.


- О…колко се радвам, учителю – измънкал момъкът, разбирайки, че отново го подценяват и пренебрегват.

- Добре – продължил учителят.
Свалил пръстена от кутрето на лявата си ръка и като го подал на момчето му рекъл:
– Яхни коня, който е навън и иди на пазара. Продай този пръстен, защото трябва да изплатя един дълг.
Постарай се да получиш възможно най-високата цена и да не скланяш за по-малко от една златна монета.
Тръгвай и се върни по-бързо с жълтицата.

Момъкът взел пръстена и тръгнал.
Щом стигнал до пазара, започнал да предлага пръстена на търговците, които го поглеждали с известен интерес,
докато не споменял цената, която иска. Отворел ли дума за златната монета, едни му се присмивали,
други му обръщали гръб и само един старец си направил труда любезно да му обясни,
че една златна монета е твърде голяма цена за този пръстен.
Някой се смилил над него и му предложил сребърна монета и медна съдинка,
но заръката била да не скланя на по-малко от жълтица и момъкът отказал.

Като предложил пръстена на всички, които срещнал на пазара, а това били повече от сто души,
отчаян от неуспеха, той яхнал коня и се върнал при учителя.
Колко би искал момъкът да има златна монета и да я даде на учителя,
за да се отърве той от дълга си и най-сетне да го посъветва и да му помогне.

Влязъл при стареца.
- Учителю – рекъл, – съжалявам. Това, което ми заръча е невъзможно.
Сигурно щях да получа две-три сребърни монети,
но не мисля, че можех да заблудя някого, за истинската стойност на пръстена.

- Това, което каза, е много важно, млади приятелю – усмихнат отвърнал учителят.
– Първо трябва да узнаем истинската стойност на пръстена. Яхай пак коня и върви при бижутера.
Че кой ще знае по-добре от него? Кажи му, че искаш да го продадеш и питай колко ще ти даде за него.
Но каквото и да ти предложи, не го продавай. Върни се тук.

Момъкът отново яхнал коня.
Бижутерът погледнал пръстена под светлината на масленичето,
разгледал го под лупа, претеглил го и после казал на момчето:
- Момко, кажи на учителя, че ако иска да продаде пръстена още сега,
не мога да му дам повече от петдесет и осем златни монети за него.

- Петдесет и осем златни монети ли? – възкликнал момъкът.

- Да – отвърнал бижутерът.
– Знам, че след време може да вземе към седемдесет монети, но ако го продава спешно…

Момъкът много се развълнувал и препуснал обратно към дома на учителя, за да му каже новината.

- Седни – рекъл му старецът, като го изслушал. -

- Ти си като този пръстен: рядък и скъп накит.
И като него, можеш да бъдеш оценен само от истинския познавач.
Защо си тръгнал да искаш от всеки да види истинската ти стойност?

И като казал това, сложил отново пръстена на кутрето на лявата си ръка.

Уникална притча...
Благо-даря за споделянето и! :blink:

Белият лист


веднъж учителят показал на учениците си бял лист хартия.
в центъра на листа имало една черна точка.
попитал ги, какво виждат.

един казал, точка.
друг уточнил, черна точка.
трети добавил, дебела черна точка.

А учителят отбелязал, всеки от вас видя точката и никой не обърна внимание на чистия бял лист, на който е тя.

Благодаря много! Това показва, че през повечето време обръщаме внимание на лошите и дребнавите неща, а рядко забелязваме хубавите.