Когато няма тяло, няма чувства.
Хм, не съвсем, нямах предвид това.

Някой би казал, че когато няма тяло, няма и желания.
Но тези, които приемат концепцията за кармата и реинкарнацията на душата, най-вероятно няма да се съгласят. Именно желанията карат душата отново и отново да се превъплъщава, т.е. да търси тяло, в което да се материализира. Желанията ни привързват към сетивния свят, а силният копнеж дори може да попречи на някоя душа да се издигне на някое от по-фините нива след смъртта на физическото тяло, защото енергийната субстанция продължава да вибрира на по-ниски честоти, от които бива привлечена.
Всичко, което казвам, разбира се звучи хипотетично, не се и опитвам да натрапвам никому това, в което вярвам или което съм чела някъде и съм приела, че евентуално би могло да бъде и вярно.

Но щом има емоционално (астрално) тяло, чувствата, желанията и копнежите, от които сме водени във физическата си инкарнация, продължават да съществуват и след смъртта ни, смъртта на физическото тяло имам предвид. Енергийната субстанция след отделянето си от физическия носител (тялото), продължава да "помни".
На по-фините нива, които вибрират на високи честоти, наистина може да се окаже, че чувства -
в контекста, в който ние ги изпитваме и разбираме тук, в сетивния свят - няма. Има едно безкрайно
усещане за хармония и всепоглъщаща, безусловна любов, което ни изпълва и прониква...
А физическият свят, който обитаваме, е светът на сетивното, т.е. на изживяна опитност.
Някъде се казва, че всички светове се проникват взаимно, просто нямаме сетива да ги докоснем физически, а само ментално, което го могат малцина. Много приказки, малко разбиране... Книжният "опит" няма нищо общо с изживян такъв.