ммм чудех се къде да пусна това и понеже все пак беше сън па макар и съзнателен и затова го пускам тук

първо искам да обясня, че аз имам напълно съзнателно сънуване - помня почти всичко и когато нещо ме заплашва на сън си отварям очите веднага и на секундата се събуждам...

та сега за съня:  сънувах /интересно, че отскоро все старата махала сънувам/, че съм на пазарчето до старият ми блок и там виждам сергия за книги. съвсем естествено хуквам към книгите /обожавам да чета/ и виждам няколко много дебели, почти по 10-12см дебелина, тома на Карлос Кастанеда и всичките бяха в тревнозелен цвят със златисти букви. продавачката като ме видя и ми каза:
- добре дошла! откога те чакам! тези книги заради теб са тука, но все още не съм донесла всички!
аз естествено се опулих като теле, защото хабер си нямах откъде ме познава. съвсем ясно осъзнавах, че съм попаднала в друга реалност, но не можех да си обясня защо в тази реалност ме познават /май ще трябва да водя доста конфиденциален разговор на 4 очи с висшият си Аз, аджеба къде скитосва и не ми обяснява след това  /. хванах най-дебелата книга /еййййййй пуста лакомия за четене  / не се сещам заглавието, но беше нещо за хермафродити или някви такива със странните ориентации. напълно ясно съзнавам, защото точно това сънувам - в момента съм в период на регулиране и напълно съвместяване на анима и анимус у себе си. и заглавието на тази книга изрично с това го свързах като си помислих, че може би това ще ми помогне да науча още нещо и си помислих, че щом се събудя трябва да разровя из нета за да потърся нещо такова на Карлос Кастанеда. та си държах книгата в ръцете и това си мислех и после я оставих и тръгнах да се разхождам наоколо и после се набутах между едни други шамари защото отвлякох някаква жена да я спасявам от един Бог знае какво, ама това вече предполагам е друго....

та сега да питам аз онези от вас, които са на ясно със тези неща: абе що пък точно Кастанеда и точно аз 

Това ми напомня на два съня, в които сънувах Сатана. В единия сънувах сатанинската библия  - огромна, насред един остров, оградена от високи и издължени дървета, подобни на тополи, но още по-тънки и високи, сякаш изкривени, горящи или горели. След като станах, изрових писанието на Антон ЛаВей, да видя за какво иде реч.

И аз често си спомням ярко случилото се насън, и то дълго време, но защо бързаш да си отваряш очите, като те заплашва нещо? 

но защо бързаш да си отваряш очите, като те заплашва нещо? 

хъммм как да ти го обясня... виж за мен е напълно нормално на сън да бриша навсякъде... в смисъл била съм в много паралелни светове или реалности, или пък някъде из астрала. навремето изобщо не знаех, че това което сънувам е паралелен свят, а ги наричах "филми"    понякога е било страшно, друг път интересно и интригуващо. понякога се намесвах и аз не знаех защо, а понякога бях просто наблюдател... но напоследък през всичките ми странствания тук и там в даден момент от съня започвам да изпитвам див ужас - от какво не зная, и сякаш не е свързано точно със самият сън, но е голям страх. сега, наясно съм, че там горе в менталният свят самата дума "Престани!", "Махни се!" или едно твърдо "Не!" са заповеди, които не се пренебрегват - там те са закон, но понякога вместо да се тровя да давам такива заповеди ми е по-лесно да си отворя очите и да прекъсна контакта с дадената реалност. та преди две вечери така се уплаших от нещо, което и до момента не мога да си обясня какво беше, защото то няма форма, а предполагам просто е някаква енергия и ако изходим от факта, че за човешката психика всичко непознато е страшно - та може и това да е било, но аз се опулих и си светнах лампата и спах на светната лампа    естествено децата ми на сутринта ме спукаха от бъзик, но го преживях някак си