АСТРОЛОГИЯТА
(откъси от книгите на Алис Бейли)


От "Посланията на Тибетеца "

(1) Колкото и да е странно, астрологията е основана на една илюзия, защото, както добре знаете, зодиакът не е друго, освен въображаемата пътека на слънцето през небесата, и то от гледната точка на нашата напълно незначителна планета. Както бе посочено, слънцето не е в никой от знаците на зодиака. То просто изглежда така, като преминава между нашата малка сфера, Земята, и съзвездията във всеки даден момент и сезон. (16 - 4)

(2) Слънчевата система вече не бива да се смята за точка, около която се върти зодиакът, или през която слънцето преминава в големия си цикъл от около 25 000 години. Астролозите, притежаващи проницателност, може да отричат, че това е общоприетото становище. Но за по-голяма яснота и заради масите това заключение е допуснато и се приема от невежите. Върху тази теория относно зодиака се крепи до голяма степен онова, което ние наричаме Великата Илюзия, и искам да имате това предвид, като изучавате с мен новите подходи към тази най-велика и най-стара измежду всички науки. Астрологията е наука, която трябва да се върне към първоначалната си красота и истинност, за да може светът да придобие по-вярна представа и по-правилно и точно разбиране на божествения План, както той е проявен в настоящето от Мъдростта на Вековете.

Второто нещо, което искам да кажа, е, че по същество астрологията е най-чистото представяне на окултната истина в света в този момент, защото тя е науката, занимаваща се с онези обуславящи и управляващи енергии и сили, които въздействат чрез и върху цялото поле на пространството, а също и чрез и върху всичко останало, намиращо се в него. Когато се проумее този факт и се разберат по-добре източниците на тези енергии, тогава ще съзрем един много по-обширен, а същевременно и много по-тясно свързан, хоризонт; ще се разберат взаимоотношенията между индивидуалните, планетарните, системните и космичните същества, и тогава ще започнем да живеем научно. Този съобразен с науката живот е непосредствената цел на астрологията.

...Съвременният изследовател иска да вярва, че върху него въздействат и през него протичат всички тези енергии, идващи от знака, в който се е намирало Слънцето в момента на неговото раждане. Той също счита себе си за откликващ на силите на различните планети, когато те управляват домовете в неговия хороскоп, и смята, че насоката на живота му и обстоятелствата в него се определят по този начин... Малко се вземат под внимание енергиите, които непрестанно въздействат върху планетата ни от други съзвездия или от многото „скрити" планети. Неостаряващата Мъдрост твърди, че съществуват около седемдесет на брой такива в нашата слънчева система.

...Следователно аз няма въобще да се занимавам с темата за езотеричната астрология от гледна точка на хороскопа. Всеобщите взаимоотношения, взаимодействието на енергиите, същността на намиращото се отвъд Великата Илюзия, заблуждаващият „вид на нещата такива, каквито са" и съдбата на нашата планета, на природните царства и на човечеството като цяло -това ще е главното в тази тема.

Това ме отвежда до третото твърдение, което е толкова основно и фундаментално, че ще ви помоля да направите пауза и да размислите върху него, макар все още да не проумявате напълно неговия смисъл. Древната Мъдрост учи, че "пространството е същество". С живота на това същество, със силите и енергиите, с импулсите и ритмите, с циклите, времената и сезоните се занимава астрологията. (16 - 4/7)

(3) В езотеричната астрология... боравим с Живота и Животите, информиращи „изворите на светлина" във всемирния Живот. Съзвездията, слънчевите системи, планетите, природните царства и микроскопичният човек са все резултат от дейността и проявлението на енергията, на определени Животи, чиито цикли за изява и чиито безкрайни цели се намират извън разбирането на най-напредналите и просветлени умове на планетата.

Следващото, което трябва да разберете, е фактът, че етерът на пространството е полето, в което и чрез което действат енергиите от многото първоначални Източници. По тази причина ще се занимаваме с етерното тяло на планетата, на слънчевата система и на седемте слънчеви системи, една от които е нашата, както и с всеобщото и по-обширно етерно тяло на вселената, в която се намираме. Тук преднамерено използвам думите „в която се намираме" поради заключенията, до които те водят. Това по-обширно поле, както и по-малките и по-локализирани полета, осигурява среда за предаване на всички енергии, въздействащи върху и чрез нашата слънчева система, планетарните ни сфери и всички форми на живот върху тези сфери. То оформя едно непрекъснато поле на дейност, на непрестанно, постоянно движение -вечна среда за обмен и предаване на енергии.

Във връзка с това и за да бъде то по-добре разбрано, ще е от полза да разгледаме внимателно отделния човек. По този начин можем да достигнем до смътно разбиране на основната истина. Учениците не трябва никога да забравят Закона за Аналогията като способ за интерпретация. Езотеризмът учи (а и съвременната наука бързо достига до същия извод), че в основата на физическото тяло и на неговата обширна и сложна система от нерви се намира жизненото, или етерното тяло, което съответства и е истинската форма на външния, материално осезаем аспект. То е също така проводникът, по който се предава силата към всички части на човешкото тяло, и действащата сила на обитаващия го живот и съзнание. То определя и обуславя физическото тяло, защото самото то е хранилището и предавателят на енергия от различните субективни аспекти на човека, а също и от околната среда, в която той се намира.

Трябва да добавим още две неща. Първо, индивидуалното етерно тяло не е изолиран и отделен носител на човека, а в един особен смисъл то е интегрална част от етерното тяло на онова същество, което сме нарекли човешки род. Това природно царство чрез своето етерно тяло е интегрална част от планетарното етерно тяло, което от своя страна не е отделно от етерните тела на другите планети, а всички те заедно, съвместно с етерното тяло на слънцето изграждат етерното тяло на слънчевата система. То е свързано с етерните тела на шестте слънчеви системи, които заедно с нашата оформят космическо единство и в тях се вливат енергии и сили от определени големи съзвездия. Полето на пространството е етерно по природа и жизненото му тяло се състои от съвкупността от етерните тела на всички съзвездия, слънчеви системи и планети, които се намират в него. В цялата тази космическа паяжина се осъществява една непрестанна циркулация на енергии и сили и това представлява научната основа на астрологичните теории. Точно както силите на планетата и на вътрешния духовен човек (да споменем само един от многото фактори) протичат през етерното тяло на отделния човек на физическото поле и обуславят външните му изяви, дейности и качества, така и различните сили на вселената протичат през всяка част на онова същество, което наричаме пространство, и обуславят и определят външната проява, дейността и качествата на всяка форма, намираща се в космическата периферия.

Второто, което искам да ви кажа, е, че в човешкото етерно тяло се намират седем главни силови центъра, които служат като разпределители и като електрически батерии, предоставящи динамична сила и качествено различни енергии на човека; те оказват определено влияние върху външните му физически изяви. Чрез неспирното им действие се появяват неговите характерни черти, започват да се очертават тенденциите на неговите лъчи и ясно се посочва степента на неговата еволюция.

Този „контрол на формата чрез седемте енергии" (както е дефинирано в Стария Коментар) е непроменяем закон на вътрешното управление на нашата вселена, на слънчевата ни система, както и на отделния човек. В нашата слънчева система например съществуват седем свещени планети, отговарящи на седемте индивидуални силови центъра на човека, седемте енергийни центъра на Този, Който споменавах в другите си книги като Този, за Който Нищо Не Може да се Каже. (16 - 9/12)

(4) Искам определено да не забравяте, че днес луната не е повече от една мъртва форма. Тя няма никакви излъчвания и отделяния и следователно никакво влияние. Луната, от гледната точка на познаващия езотериката, е просто едно препятствие в пространството - нежелана форма, която някой ден трябва да изчезне. В езотеричната астрология въздействието на луната е отбелязано като мисловно въздействие и като резултат от мощна и много древна мисъл-форма. Въпреки това луната не притежава собствено качество и не може да предаде нищо към Земята. (16 - 13)
(5) Би било добре учениците да помнят, че дванадесетте съзвездия, съставляващи нашия зодиак, сами приемат много потоци енергия, прииждащи към тях от много източници. Те се смесват и сливат с енергията на отделното съзвездие и преобразени и „окултно рафинирани" накрая достигат до нашата слънчева система.
... Следва един списък, непълен, но достатъчен за нашите цели, на най-важните влияния, които идват от далечни Източници, проникват в планетарния ни живот и причиняват определени въздействия върху отделния човек и върху човечеството като цяло.
I. 1. Съзвездието Голямата Мечка.
2. Седемте Сестри от Плеядите.
3. Сириус, Кучешката Звезда.
II 1. Седемте слънчеви системи, една от които е нашата.
2. Седемте свещени планети, сред които не е нашата.
3. Петте несвещени, „скрити" планети.
Ш. 1. Седемте планетарни центъра.
2. Седемте центъра на сила в етерното тяло на човека.
IV. Дванадесетте зодиакални съзвездия.

Оттук следва, че енергията въздейства деветкратно. Това е важна схема, но трябва да се помни, че съществуват и други, относително маловажни влияния. Към тези трябва да се прибавят и други енергийни потоци, които определено въздействат и засягат планетарния ни живот, като например пристигащите от голямата звезда Бетелгейзе или от Антарес и други колосални звезди и слънчеви системи, свързани със съзвездията от зодиака, чиято енергия достига до нас чрез тези съзвездия, а не пряко.
Необходимо е да помним, че погледнато технически, освен споменатите трябва да добавим и излъчва-телното въздействие, идващо направо към нас от планетата, върху която живеем, Земята. Тогава и само тогава можем да притежаваме един сравнително пълен анализ и картина на енергиите, на които трябва да отвърне и на които наистина винаги откликва етерното тяло на човека (обуславящо физическото тяло, чиито реакции преди всичко са автоматични и отрицателни). Разбирането на този ответ и съзнателният разумен контрол на отделните реакции са извънредно важни за човека, но това е възможно само на сравнително напреднала фаза на развитие, когато се приближава към Пътеката (технически казано). (16 - 13/5)

(6) Тази фраза „смъртта На личността" съдържа в себе си и две допълнителни значения:
1. Може да означава смъртта на физическото тяло, която неизбежно се следва от два етапа - смърт на емоционалния носител и последващото го разсейване на временната и постоянно променяща се форма, приета по време на въплъщението от умствената енергия.

2. Субективната и мистична „смърт на личността" . Тази фраза обозначава пренасочването на главната посока на разпределение на енергията от личността (определено център на силата) към душата (друг несъмнен център). (16 - 17/8)
(7) Зодиакалните, системните и планетарните енергии действат или като възпрепятстващи, или като стимулиращи сили според типа на носителя, или тялото, върху което оказват въздействие. Природата на тези носители и тяхната способност да привличат, да откликват, да отхвърлят, да поглъщат и да видоизменят изцяло зависи от постигнатата степен на еволюция и от всеобщото състояние и психика на човечеството в дадения момент. (16 - 19)
( Всички енергии - зодиакални, системни и планетарни - оказват определено въздействие върху всички животи във всички форми, във всички природни царства. Нищо не може да избегне тези излъчвателни и магнетични влияния. За човечеството целта на еволюцията е живо да се осъзнае природата на тези енергии и да се започне с разбирането им и използването им. Това е сферата на окултизма. (16 - 22/3)
(9) Не пиша трактат по астрология, а относно седемте лъча и техните еквивалентни и съответстващи енергии, относно влиянието на енергията на лъчите и взаимодействието на тези енергии с различните планетарни сили, особено тези на Земята, и въздействието им върху тях. (16 - 27)
(10) Напредналият човек може да неутрализира влиянието на планетите и по този начин така да упражнява контрол над живота на личността, че предсказанията и увереността, що се отнася до дейности и обстоятелства,, вече да не са възможни. Душата ръководи, а планетите престават да обуславят живота. (16-32)
(11) Енергиите на дванадесетте съзвездия се смесват с тези на дванадесетте планети, но тяхната сила да породят отклик и да бъдат съзнателно приети, познати и използвани зависи изцяло от типа на отзоваващия се механизъм на планетарния живот и на отделния човек. Правилно е казано, че съзнанието зависи от носителите си, от стадия им на развитие и от способността на индивида да се отъждестви с достигащите до него енергии и импулси, а не зависи само от това, което вече е призната част или аспект от него. Може да се каже, че повишеният отклик на реалностите и качествата, разкрити и направени възможни
(12) Когато човек се развива, механизмът за отзоваване (носителите на съзнанието) също неизменно се подобрява. Следователно неговите реакции към влиянието на планетите и към енергиите на различните съзвездия се променят със същото постоянство и това трябва да се вземе предвид. По тази причина от основно значение е съвременният астролог да започне да изучава мястото в еволюцията на своя клиент, преди да изготви неговия хороскоп. Той трябва да установи приблизителното му място по еволюционната пътека. (16-69)

(13) От гледна точка на човечеството преминаването на слънцето из зодиака е, както изглежда, един бавен и труден процес, отнемащ приблизително (на полето на времето) 25 000 години. (16 - 81)
(14) Част от способностите и разбулващата сила на интуицията се познават от всички последователи; понякога тя представлява (поради своята рядкост) голяма „духовна възбуда". Тя поражда въздействия и стимули; показва бъдещо възприемане на смътно усетени истини и е свързана, да можехте само да разберете това, с цялото явление предчувствие. Регистрирането на някакъв аспект на интуитивното разбиране е събитие от голямо значение в живота на последователя, започващ да върви по Пътеката към Йерархията. То дава доказателства, които той може да признае, за съществуването на знания, мъдрост и значимости, които все още не са осъзнати от интелигенцията на човечеството; то му гарантира разгръщащата се способност на собствената му по-висша същност, реализирането на неговите връзки с божествеността и възможността за най-висшето му духовно израстване. (18 - 131)
(15) Енергии и сили се стичат върху нашата система и планетарните ни животи непрестанно, влиятелно и циклично. Въпреки това днес те се разглеждат като съществуващи само когато предизвикат определена реакция. Те прииждат от всякакви източници, външни на системата ни и на планетарните ни схеми, но докато хората не откликнат и не ги регистрират, и учени, и астролози пропускат да ги отбележат и все едно, че те не съществуват. Това трябва да имате предвид, като продължавам да ви преподавам, защото може да посоча някои източници на активна енергия, която е възможно да е все още непозната за вас, тези източници въздействат на системата ни и на нейните съставни части. Затруднението няма да се дължи на неточност от моя страна, а ще е причинено от липсата на чувствителност в механизма за реакция, който понастоящем използват човечеството и последователите. (16 - 198) (2) Основната ми подбуда е винаги една и съща: да покажа процеса на живота и да стимулирам онова божествено любопитство, онова чувство за насочени навън духовни приключения и страстни аспирации за напредък, които са латентни във всички последователи и които, когато са стимулирани, ще му позволят да напредва по-спокойно и здравомислещо по Пътеката на Завръщането. В противен случай практическата стойност на онова, което искам да предам, не е от никакво реално значение. (16 -202)
(16) Паметта... не е просто способност на ума, както често се допуска, а по своята същност тя е една съзидателна сила. В основата си тя е аспект на мисълта и когато се съчетае с въображението, е творческа сила, тъй като мислите са предмети, както добре знаете. От древните ниши на паметта, от дълбоко вкорененото минало, което определено се повиква обратно, и от расовото и индивидуалното подсъзнание (или откритите и установените мисловни източници и желания, наследени и присъщи) излиза наяве онова, породено в минали животи и преживявания, което е общата сума на всички инстинктивни наклонности, на всички наследени заслепения и на всички фази на погрешно умствено отношение; на тях (тъй като те представляват една съчетана цялост) ние даваме името Пазителя на Прага. Този Пазител е общата сума от всички лични характерни черти, които са останали непреодолени и неусмирени и които трябва най-накрая да се превъзмогнат, преди да може да се приеме посвещение. Във всеки живот има някакъв напредък - някои лични слабости се поправят и се постига някакъв истински прогрес. Но непревъзмогнатите остатъци и древните предразположения са многобройни и изключително влиятелни и след това, когато се осъществи задоволителна връзка с душата, следва живот, в който високоразвитата и силна личност се превръща, самата тя, в Пазителя на Прага. Тогава Ангелът на Присъствието и Пазителят се изправят един срещу друг и нещо трябва да бъде направено. Рано или късно светлината на личния аз избледнява и губи блясъка си пред сиянието на величието, излъчвано от Ангела. Тогава по-голямото великолепие заличава по-малкото. Това обаче е възможно само когато личността с желание осъществи тази връзка с Ангела, разпознае себе си като Пазителя и като последовател започне битката между двойките противоположности и навлезе в изпитанията на Скорпион. Последователят сам полага началото на тези проверки и изпитания - той се поставя в подходяща и обуславяща среда, в която проверките и дисциплината са неизбежни и неминуеми. Когато умът достигне относително висока степен на развитие, аспектът на паметта се пробужда по нов и осъзнат начин и след това всяко спящо предразположение, всеки расов и национален инстинкт, всяка непреодоляна ситуация и всеки господстващ недостатък се издига на повърхността на съзнанието и тогава настава боят. (16-207/8)
(17) С помощта на многото експерименти със секса, които се провеждат сега, идващото поколение ще достигне до една равновесна точка и тогава като последствие те ще наклонят везните в желаната и желателна посока. За това няма никакво съмнение, остава само въпросът за момента във времето, а той ще се определи астрономически. Посредством юристите и чрез подходящо законодателство рано или късно сексът ще бъде разбран като уместна и божествена функция и тогава ще бъде предпазен чрез правилното обучение на младите и неуките и чрез правилното поведение на младото и много интелигентно появяващо се поколение -днешните деца и бебета.
Възпитаването на погрешни сексуални привички, примерът на широко, разпространената проституция (използвам тази дума по отношение и на мъжете, както и на жените), растежът на хомосексуалността (не в рядко срещаните й физиологични форми и предразположения, а от гледната точка на перверзния манталитет и зловредното въображение, които днес са в основата на много от нейните прояви), тесногръдото християнско наследство на „комплекса за греховност", когато става дума за секса, и получените болни и преситени или лишени от секс физически тела, са довели човечеството до сегашното хаотично и неразумно отнасяне към този важен проблем. Решението ще бъде достигнато не чрез религиозни присъди, основаващи се на остарели теории, или чрез психологическо потискане или легализирана разпуснатост; нито пък ще се породи по законодателен път, под внушението на различни школи на мислене в която и да е общност или държава. То ще бъде резултат на обединената дейност на духовно ориентираното съзнание, безпристрастното отношение, интелектуалното възприятие и неотклонния подтик на еволюционния процес. Нищо не може да предотврати неизбежността на решението и появата на желателните отношения и условия, в които сексът ще може да намери правилна проява. (16-235/6)
(18) Точно както се стараем да премахнем силата от взаимоотношенията между народите, точно както е очевидно, че процесът на драстични наказания не успява да предотврати престъпността или да възпре хората от жестока себичност (защото престъпността е точно това) и точно както общественото подпомагане (противно на антиобществената позиция на всички закононарушители) се смята за желателно и се преподава в училищата ни, по същия начин вече става ясно за общественото съзнание, че внедряването на правилни взаимоотношения, разпространяването на самоконтрола и увеличаването на безкористността (а това несъмнено е целта, на едно субективно и често неосъзнато ниво, на всички правни процедури) представляват нужния подход към младите.

Престъпността ще бъде премахната, когато обкръжаващата среда, в която израстват децата, се подобри, когато в ранните оформящи години се обърне физическо внимание на балансираното функциониране на жлезите, както се прави за зъбите, очите и ушите, на подходящото положение на тялото и на правилното хранене и когато също има по-точно разпределяне на времето; когато езотеричната психология и езотерична-та астрология дават своя принос за разбирането относно възпитанието на младите. Старите методи трябва да отстъпят място на новите и е необходимо консервативното отношение да се изостави в полза на религиозно, психично и физическо обучение и експериментиране -научно прилагани и мистично мотивирани. Когато казвам религиозно, не става дума за доктринално и теологично обучение. Имам предвид култивирането на онези нагласи и условия, които ще пробудят действителността у хората, ще доведат вътрешния човек на преден план в съзнанието и по този начин ще породят познанието на Присъщия Бог. (16-237)
(19) Небесата, съзвездията, знаците и планетите означават едно за Йерархията, друго за астрономите, а трето за астролозите, а за средния гражданин те са просто озадачаващи светлинни галактики. (16 - 257)
(20) След като сме изучавали различни съзвездия, за вас ще е ясно, че основната функция на планетите е да бъдат разпределящи фактори за енергиите, излъчвани от зодиака, когато те се съсредоточават към нашата слънчева система и се привличат от планетата ни. Необходимо е учениците да разберат по-задълбочено, че основата на астрологичната наука е излъчването, предаването и приемането на енергии и превръщането им в сили от възприемащото същество. Енергиите на различните знаци се привличат от отделните планети според тяхното ниво на развитие и според това, което на езика на езотериката се нарича „древни взаимоотношения" между същностите, проливащи планетите и съзвездията. Има такава връзка между съществата и тя се основава на Закона за Сходството. Този закон поражда магнетичното привличане и динамичната реакция между съзвездията и планетите в слънчевата система и между някоя определена планета, формите на живот на друга планета и т. нар. „неизбежни енергии", получавани от някой значителен източник. Способността да се получават и да се извлича полза от планетарните енергии (които са получени, както са били изпратени от някое съзвездие) зависи от степента на еволюция, която определя възприемчивостта и отзивчивостта на приемащия механизъм. Това представлява един неизменен закон и обяснява силата на някои планети, които досега може да са оставали неоткрити и които по тази причина са оказвали минимално влияние на еволюцията до този момент поради неотзивчивостта на приемащите форми. Планетите, енергиите и силите са съществували през цялото време, но не са оказвали влияние и следователно не са били открити поради липсата на необходимите инструменти за реакция. Следователно те няма да оказват въздействие на живота и развитието на индивида и ще могат да влияят и да „информират магнетично", когато човек е достигнал определен етап на развитие и започва да усеща по-висшите влияния и да се подготвя да поеме по Пътеката. (16-266/7)

(21) „Размишлявайте върху това." Често повелявам така, защото извършената дейност при размишление е ефикасно средство, водещо до откровение. (16-292)
(22) Понастоящем цялата тема за прераждането се разбира недостатъчно. Съвременната й интерпретация и ударението, което се поставя така решително върху дребни и незначителни подробности, изкривяват и отклоняват широкия размах на темата и пренебрегват истинското значение на този процес; обобщените насоки на процеса на въплъщение до голяма степен се пропускат. Действителната истина и същинската красота на тази тема се губят в спора относно времето, през което човек остава невъплътен, в обсъждания на глупави съобщения с недоказана и недоказуема информация и в детинското възстановяване на отминалите животи на хора, ориентирани към теософията (никой от тези опити не се базира на някаква истина). (16-316/7)
(23) Би изглеждало, че досега са постулирани само две правила по отношение на завръщането на егото към физическо въплъщение. Първото е, че ако не е постигнато съвършенство, тогава душата трябва да се завърне и да продължи процеса на усъвършенстване на Земята. Второто е, че импулсът, предразполагащ егото към това, е някаква форма на незадоволено желание. И двете твърдения са отчасти верни и имат широко приложение, но те са само непълни истини и произтичат от по-големи истини, които все още не са възприети или точно отбелязани от езотериците; те са второстепенни по своята същност и са изразени с термините на трите свята на човешката еволюция, на личностните намерения и на време-пространствените представи. По същество не желанието поражда завръщането, а волята и знанието на Плана. Не нуждата за постигане на абсолютно съвършенство е тази, която подтиква егото към преживяването на формата, защото егото е вече съвършено. Основната подбуда е саможертвата и служенето на онези по-нисши животи, които зависят от по-висшето вдъхновение (което може да бъде дадено от духовната душа) и от непоколебимата убеденост, че и те могат да постигнат планетарен статус, равностоен на този на жертващата се душа... Сами по себе си „прераждане" и „превъплъщение" са заблуждаващи думи, а „цикличен тласък", „разумно, целенасочено повторение" и „съзнателно вдишване и издишване" биха описали по-точно този космичен процес. За вас обаче е трудно да схванете тази идея, защото тя изисква способността да се отъждествите с Онзи, Който диша по този начин - планетарния Логос - и по тази причина цялата тази тема трябва да остане относително неясна, докато не се приеме посвещение. Погледнато от езотерична гледна точка, това, което е от най-голям интерес, е,че през цялото време се извършва групово прераждане, а въплъщението на индивида съпътства това по-голямо събитие. Това до голяма степен се пренебрегва.или забравя поради силния и себичен интерес към лично преживяване и личен живот, който се проявява в изпълнените с подробности спекулации относно индивидуалното завръщане, предоставени от настоящите т. нар. окултни книги, повечето от които са до голяма степен неточни и са определено маловажни. (16-324/5)
(24) Вие сте в процес на въплъщение; следвате избрания си път. Къщата, която изграждате, осветена ли е вече? Светла къща ли е? Или е тъмен затвор? Ако е светла, към светлината и топлината й ще привлечете всички околни и магнетичното притегляне на душата ви, чиято същност е светлината и любовта, ще спаси мнозина. Ако все още сте изолирана душа, ще трябва да преминете през всички ужаси на по-пълната изолация и самота, бродейки сам по тъмния път на душата. Но тази изолираност, тази самота и тази отделеност в тъмната нощ са все част от Великата Илюзия. Това обаче е илюзия, в която цялото човечество сега навлиза в подготовка за единство, свобода и избавление. Някои се губят в своята илюзия и не знаят каква е действителността и истината. Други вървят свободно в света на илюзията с цел да спасят и да повдигнат своите братя и ако вие не можете да сторите това, ще трябва да се научите да вървите по този начин. (16 - 343)
(25) Когато човек се намира на Пътеката на Последователите и следователно на обратното колело, водещо към посвещение, етерното тяло се превръща в предавател на енергията на душата, а не на силата на личността. (16 - 352)
(26) Толкова често в нашите изследвания човек е склонен да забрави, че не е възможно за която и да е единица съзнание, намираща се в планетарната сфера на влияние, да си представи условията, съществуващи другаде, а не на Земята, защото за споменатата единица тази малка планета е самият център на познатата вселена и под влиянието на Голямата Илюзия съзвездията, заедно със своите владетели и с първоначалните си съответни, се въртят около Земята. Когато човек напредне повече и съзнанието му започне да се пробужда за действителността, същността на тази илюзия ще стане явна за него, но понастоящем това не е възможно. (16-359)
(27) Тук може да запитате защо се занимавам с тези абстракции. Ще ви отговоря, че с усилията си да разберете и да проумеете истината, намираща се отвъд вашите разбирания (дори и когато я считате за все още недоказана хипотеза), постепенно развивате един аспект на ума си, който е много необходим в процеса на реализацията и който трябва да бъде призован към действена работа при посвещението. Това усилие е нужно, за да настъпи истинско разбиране. Посвещението е проява на интуитивно разбиране, приложено на практика. (16-391)
(28) Може би сме придавали особено значение, почти до границата на объркване, на внушителното струпване на подтикващи енергии, които въздействат из целия наш космос. Отделният човек може да се зашемети от чувство на безпомощност и на изключително безсилие. Но това се дължи единствено на сравнително неразработеното състояние на „приемателния му апарат". Когато е объркан по този начин, оставете го да си припомни, че той притежава скритата съзидателна способност да гради и постепенно да развие по-добър механизъм за приемане, който ще му позволи в края на краищата да откликва на всички влияния и на всеки тип божествена енергия. Тази способност не може да се унищожи и сама по себе си е божествен енергиен център, който трябва да придвижи и непременно ще придвижи напред доброто, предприето по вдъхновение от Великия Всемирен Архитект. (16 - 403/4)
(29) Сега се осъществяват определени основни промени в ориентацията на земната ос и те ще доведат до голямо объркване в изчисленията на астролозите. Тези промени се извършват бавно и постепенно и в съответствие с космическите закони. Докато те са в ход, не може да се постигне точност в изчисленията и в заключенията. Когато ориентацията и „насочеността" на земния полюс се стабилизират, ще се установят новите обуславящи математически стойности. Всъщност не е имало истинска точност от времето на древния Египет. Всичко, което се прави в момента по тези въпроси, може да се счита само като приблизително и следователно не е възможна сигурност в анализите, предсказанията и интерпретациите. Цялата тази тема е много неясна и съвсем неразбираема за обикновения астролог, а определено и за обикновения ученик. Искам да ви напомня все пак, че на няколко пъти в големия жизнен цикъл на Земята е имало промяна на Полярната звезда и че настоящата не винаги е била в това положение.Това го признава и самата наука.
(30) При всяко от големите измествания на земната ос е имало резки промени, обърквания и катаклизми, предхождащи преустройство, стабилизация и относително спокойствие. На тези макрокосмически събития съответстват подобни микрокосмически в живота и на цялото човечество, и на отделния човек. (16 - 408)
(31) Щом като човек стане безпристрастен и се освободи от реакциите на нисшето си себе и щом съзнанието му се осветли от ярката светлина на интуицията, тогава „зрителният прозорец" бива почистен и погледът му към действителността не е възпрепятстван. Пречките (издигани винаги от самото човечество) се премахват и той вижда целия живот и всички форми в истинската им връзка и може да разбере, а дори и окултно да „види", „преминаването на енергиите". (16 - 422)
(32) Не отбягвайте тези кризи, макар те да изглеждат тежки и трудни. Трудни са. Не забравяйте, че привичката за противопоставяне на кризите е установена много отдавна в съзнанието на човечеството. Човек притежава „навик за кризи", ако мога да го нарека така. Те са единствените моменти на изследване на силата, целта, чистотата, подбудата и намерението на душата. При преодоляването им те предизвикват увереност и водят до значително разширение на виждането. Те подхранват състраданието и разбирането, защото вътрешният конфликт и болката, които те са причинили, никога не се забравят, тъй като използват запасите на сърцето. Те пускат светлината на мъдростта в полето на знанието и по този начин светът се обогатява. (16 - 477)
(33) Няма да е излишно да подчертая, че езотерична-та астрология се занимава изцяло със силите и енергиите, които повлияват на съзнанието на човешкото същество и обуславят живота на личността. Това трябва да се вземе предвид преди всичко останало. С други думи, езотеричната астрология се отнася до душата, а не до формата, и следователно всичко, което имам да казвам, се отнася до съзнанието, до разширението му, до влиянието му върху неговите носители, формите, и в последна сметка (както ще се покаже по-нататък) - до Науката за Посвещението. (16 - 484)

(34) Мъдростта включва в себе си умелост в действията като резултат от развитата любов и от светлината на разбирането. Това е осъзнаване на изискванията и способност да се съчетаят в обща връзка нуждата и онова, което ще я задоволи. (16 - 494)
(35) Как е станало така, че една дребна несвята планета е сметната за толкова важна, че тези велики Животи са загрижени за разгръщането на ума при човечеството? Отговорът е, че Те не са. Човечеството е това, което, подтикнато от великите прииждащи и изтичащи енергии, се занимава с проблема за умственото развитие. В последна сметка проблемът за реакцията спрямо връзките с обкръжаващата среда и тяхната интерпретация може да се открие на всяка планета и особено на несветите" планети. (16-493)
(36) Проблемът на всички последователи остава един и същ. Това е едновременно да живее интензивно чувствителния вътрешен живот на Поклонника, вървящ по пътеката на живота, на човека в света на човешките изживявания; да живее груповия живот на свързания с обет последовател и общия живот на човечеството; да удовлетвори собствената си духовна съдба посредством контролираната личност и в същото време да вземе пълноценно участие в живота на човечеството на Земята - това не е лесна задача. (16-498)
(37) Накрая на настоящата война (1945 г.) хората ще чувстват, че нищо не им е останало и че са изоставени и оголени от всичко, което дава смисъл на живота - до такава степен са станали зависими от т. нар. висок жизнен стандарт. Но този начин на мислене ще послужи като стъпало към нов, по-добър и по-опростен начин на живот; ще бъдат дадени и схванати нови ценности и ще се разкрият нови цели. И в преживяванията на човечеството ще настъпи денят, когато хората, гледайки назад към вековете преди войната, ще се чудят на своята слепота и ще бъдат шокирани от себичното и материалистичното си минало. Бъдещето ще свети с ново великолепие и въпреки че ще възникнат трудности и проблеми, свързани с приспособяването на света и с новите отношения между духовния човек и материалното му обкръжение, бъдещето ще се окаже най-доброто, възникнало досега. На всички полета преди последното посвещение ще се откриват трудности, но разрушителната сила на жизнения процес никога вече няма да е така силна. Причината за това е, че човечеството съвсем определено излиза от робството на материята и в такива случаи унищожението съответства на въздействието на спускащия се дух върху противостоящата материя. Размишлявайте върху това. (16-500)
(38) Творческата криза (за Човечеството) е станала възможна поради три важни събития:

Приключването на продължилия двадесет и пет хиляди години цикъл или придвижване около т. нар. по-малък зодиак. Това загатва за един основен цикъл от опитности в живота на планетарния ни Логос...

Краят на Епохата на Рибите. Това означава просто, че енергиите, идващи през последните две хиляди години от Риби, сега бързо се заменят от енергии, пристигащи от Водолей. Те водят до значителни промени в живота на планетарния Логос и силно влияят на проявеното Му тяло посредством трите Му основни центъра: Шамбала, Йерархията и Човечеството.

Все по-доминиращата активност на седмия Лъч на Реда или на Церемониалната Магия, както понякога бива наричан погрешно. Този лъч сега започва да се проявява и тясно си сътрудничи с гореспоменатите два фактора. (18 - 550/1)
(39) Западът и Ориентът са свързани посредством личностния лъч на Запада и егоичния лъч на Ориента и това свидетелства в края на краищата за тяхното разбирателство, когато западната душа от втория лъч стане доминиращият фактор. Когато тези различни взаимоотношения се схванат от хората по света, вие ще получите ключа към различните събития, ставащи днес, и ще разберете по-ясно целта и метода за нейното постигане. (16 - 526)
(40) Всеизвестната древна окултна истина остава в сила: „Съзнанието е зависимо от своя носител за проявата си, като и двете зависят от живота и от енергията за своето съществуване." Това остава неизменен закон. (16-527)
(41) През следващия век, и то в неговото начало, ще се появи един посветен и ще разнася тяхното учение. Това ще бъде в същия дух, защото моята задача все още не е завършена и тази поредица от свързващи Трактати между материалното знание на хората и науката на посветените трябва да премине през още една фаза. Но останалата част от този век трябва да се посвети на повторното изграждане на олтара на човешкия живот, на учредяването на новата цивилизация върху основите на старата и на реорганизирането на структурата на световната мисъл и на световната политика, съчетани с преразпределението на ресурсите на света в съответствие с божествената цел. Тогава и само тогава ще е възможно да се придвижи откровението напред.
Всичко това зависи от триумфа на Силите на Светлината и от логически следващата го победа на онези, които се борят за човешка свобода. Ако силите на материализма и на жестокостта надвият и себичните и злонамерени национални интереси вземат връх, откровението пак ще дойде, но много по-късно. Смелостта на онези, които се борят за свобода, остава ненакърнена. Йерархията стои на мястото си. Светлината пробива към света с изясняването на истината за ситуацията.
(42) Бъдете бодри и обнадеждени, защото в действителност човешкият дух не може да бъде победен; няма окончателно угасване на божественото у човека, защото божествеността винаги изгрява победоносно дори и от най-тъмната дупка на ада. Необходимо е обаче, откликвайки на нуждите на хората, да се преодолее инерцията на материалната природа и индивидуално, и от страна на нациите, които не са така погълнати от свързването на двата края. Вече има признаци за това. Няма сила на Земята, която да може да предотврати напредъка на човека към предопределената му цел и никаква комбинация от сили не може да му попречи. (16-532/3)
(43) ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ

Първа строфа (1935 г.):
Нека Силите на Светлината да донесат
просветление на човечеството.
Нека Духът на Мира се разпростре навред.
Нека хората с добра воля навсякъде
се срещат в дух на сътрудничество.
Нека опрощението от страна на всички хора
бъде основният принцип в наше време.
Нека сила съпътства усилията на Великите.
Нека да бъде така и ни помогни
да изпълним своя дял. (16 - 570)

(44) Втора строфа (1940):
Нека се появи Богът на Освобождението.
Нека Той подкрепи човешкия род.
Нека излезе напред Ездачът от Тайното Място
И идвайки, да спаси.
Излез напред, О, Могъщи.

Нека душите на хората се събудят за Светлината
И нека те се изправят с обща цел.
Нека Бог обяви:
Дойде краят на злочестините!
Излез напред, О, Могъщи.
Удари часът на служене на спасителната сила.
Нека тя се разпростре навсякъде, О, Могъщи.
Нека Светлината, Любовта, Силата и Смъртта
Осъществят целта на Идващия.
ВОЛЯТА за спасение е налице.
ЛЮБОВТА, необходима за извършване на работата,
е широко разпространена.
ДЕЙСТВЕНАТА ПОМОЩ на всички,
знаещи истината, е също налице.
Излез напред, О, Могъщи, и съчетай и трите.
Изгради велика защитна стена.
Властта на злото
трябва да приключи вече. (16 - 571)

(45) Има само един начин, по който може да бъде преодоляна съсредоточената зла воля и противодействието й на силата на Шамбала, и това е чрез противопоставяне на еднакво съсредоточена духовна воля, проявена от откликващи мъже и жени с добра воля, които могат сами да се обучат да бъдат чувствителни към този нов тип прииждаща енергия и да се научат да се обръщат към нея и да я призовават.

Следователно вие можете да разберете, че когато обсъждахме термините добра воля и воля за добро, употребата на тези общоприети думи от моя страна съвсем не бе случайна. През цялото време в мислите си аз не си представях просто любезност и добронамереност, а съсредоточената воля за добро, която може и трябва да призове енергията на Шамбала и да я използва за възпиране на силите на злото.

Разбирам, че това е относително нова идея за повечето от вас; за други тя може да няма съществено значение или да не означава нищо; а трети може да прозират неясни проблясъци за този нов подход към Бога и към служенето, който, отново повтарям, може и трябва да преобрази, да изгради повторно и да преустрои света. Тук бих искал да подчертая, че може да се установи връзка с аспекта на волята само от ментално-то поле и следователно само онези, които работят със и чрез ума, могат да започнат да използват тази енергия. Стремящите се да призоват силата на Шамбала се доближават до енергията на огъня. Той е символ и характерна черта на менталното поле. Той е аспект на божествената природа. Той бе отличителна черта на войната. Той се предизвиква с физически средства и с помощта на минералното царство и това бе голямата опасност и избраният начин за поразяване в тази война. Това е сбъдването на древното пророчество, че опитът да се унищожи арийската раса ще е чрез огън, точно както в древността Атлантида е била унищожена от вода: Но огнената добра воля и съзнателната съсредоточена употреба на силата на Шамбала може да отвърне на огъня с огън и това трябва да се направи. (16 - 586/7)

От "Тематична селекция за Секса"

"Други две несвещени планети -- Марс и Плутон, действат във връзка със сакралния център (Марс) и слънчевия сплит (Плутон). Последната планета става активна в живота на човека, едва когато той "започне да живее във висшия смисъл на думата -- неговата нисша природа се разтваря в дима и тъмата на Плутон, който управлява нисшата горяща земя, за да може човекът да заживее в истина върху висшата земя на светлината"." (9 -- 78)

"Трябва да се помни, че сакралният център и далакът са свързани преди всичко с планетарното излъчване на самата Земя." (9 -- 80)

"Казвали са ни, че Стрелец управлява както бедрата, като основен център на физическа мощ и защитна сила, така и сакралния център, който генерира енергия за използване творческите сили на физическия живот. В символичен план това също е вярно. В Стрелец ученикът трябва да открие за себе си две неща: че трябва да осигури развитието на силата и нейното движение напред по Пътя, като същевременно придобива умения да твори във висш духовен смисъл. Това засяга отношенията между сакралния и гърления център. При ученика, който започва своя опит в Стрелец, тези висши сили се намират в зародишно състояние, но те ще стават все по-развити и мощни в процеса на неговото периодично завръщане и усвояване на нов жизнен опит в този знак." (9 -- 191).

"Три са изпитанията на Скорпион, които (като се смесват и обединяват на физическо равнище) засягат трите аспекта на човешкото същество. На първо място идват изпитанията на влечението и желанието. Тук се включват естествените пристрастия и склонности, присъщи за животинската природа: секс, физически комфорт и пари, като конкретизирана енергия. На второ място стоят изпитанията, свързани с желанията и астралното равнище. Те са по-фини по своята природа и автоматично влияят върху физическия план; без да са присъщи на животинската природа, те са привнесени в нея от природата на желанието и също са три на брой: страх, ненавист, честолюбива амбиция, или жажда за власт. На трето място идват изпитанията, свързани с нисшия критичен ум: гордост, обособеност и жестокост. Спомнете си, [122] че най-ужасният вид жестокост е не толкова физическа, колкото ментална по своята същност." (9 -- 205)

"... Марс е тясносвързан със секса (разбиран като един от аспектите на двойките противоположности) и има способността чувствително да активизира кръвообращението; чрез кръвния поток той активизира, пречиства и стимулира всички аспекти и органи на тялото. Оттук става ясно как изпитанията в Скорпион и активността на Марс са способни да раздвижат цялата нисша природа и да я вдигнат на последен бой, в който личността решително се изправя срещу душата. Марс подтиква световния Арджуна към яростен двубой. Човекът бива изцяло въвлечен в него, а "борбата между половете" се решава в нейния висш аспект чрез конфликта между високоразвитата личност (или природа на формата) и душата, която се стреми да се превърне във висш контролиращ фактор.

Както знаете, цветът, който се приписва на Марс, е червен, и това съответства на цвета на кръвта, откъдето и Марс се отъждествява със страстта, гнева и с чувството за всеобщо противопоставяне. Усещането за двойственост е изключително силно. Оттук и необходимостта целият живот на човека (защото в известен смисъл кръвта е [120] живот) да бъде въвлечен в конфликт, обхващащ абсолютно всички страни от човешката природа; така отново се откроява необходимостта ученикът да издигне своята физическа природа, емоционалната си същност (или природата на желанията) и менталните си процеси в небесните висини. Това ще бъде следствие от победата над "змията на злото" (природата на формата с нейните импулси и изисквания), постигната с помощта на "змията на мъдростта", както езотерично се нарича душата.

Предвид символичното свързване на Марс с кръвта, водещо до конфликт между живота и смъртта (защото Скорпион е един от знаците на смъртта), е интересно да се отбележи, че Християнството се управлява от Марс. Лесно е за разбиране, че Християнството се ръководи от действащия чрез Марс шести лъч. То е религия на предаността и фанатизма, на голямата смелост и идеализма, на духовния акцент върху индивида с неговите достойнства и проблеми, на конфликта и смъртта. Всички тези характеристики са ни известни от Християнската теология, но преди всичко това е религията, която поведе жестока и често пъти нелогична война срещу секса и всичко свързано с него. Тя отдаваше голямо значение на войнстващото безбрачие (войнстващо там, където се засягаха жените с техните права и природа), разглеждаше половите отношения като една от основните световни злини и наблягаше на нерушимостта на осветените от Църквата брачни връзки. Всичко това е резултат от вредното или благотворното въздействие на силите на шести лъч върху природата на формите. Така или иначе, влиянието на Марс върху Християнството не е получило достатъчен анализ, но именно то го превърна в откровено войнстваща, често жестока и садистична религия (спомнете си убийствата и мъченията, извършвани в името на Христос -- най-изтъкнатия Изразител на Божията любов). Темата за кръвта преминава като червена нишка през учението на християнските теолози, които търсят ключа към спасението в кръвните отношения, а не в жизнения аспект, който кръвта [121] едновременно скрива и символизира. Именно вярата в мъртвия и разпънат Христос управлява Християнството, а не знанието за възкръсналия Учител. Една от причините за тази пародия на истината е, че св. Павел, този велик посветен, преди да получи третото си посвещение, което (както се описва в "Деянията на Апостолите") е станало по време на неговата дейност, се е намирал под силното влияние на Марс и е роден под знака на Скорпион; изучаването на неговия хороскоп би ви доказало това, ако имахте същата възможност за анализ, с каквато разполагаме ние, които сме свързани с Йерархията. Именно Павел дава Скорпионо-Марсовия уклон в тълкуването и излагането на християнското учение и отклонява идейната му енергия в посока, абсолютно нежелана от неговия Основател. Такъв е често нежелателният ефект от дейността на изпълнените с добри намерения ученици, които продължават работата, след като основателят на някакво йерархично дело премине (чрез смъртта) в другия свят, или след като се отдръпне от своята задача, за да поеме следващи отговорности." (9 -- 211/3)

"Скорпионът е знак на секса и възпроизводството, а раждането винаги е закономерен резултат от сексуалните отношения. Отецът-Дух и Майката-материя, след като се свържат и слеят в едно, сътворяват Сина. Изпитанията, трудностите и болката на тази ера са симптоми на "влизането в проявление" на новата цивилизация и култура. Те предвещават зараждането на Новата Ера, която се очаква от целия свят. Това ще стане, когато (езотерично казано) енергията на Марс, която е от шести лъч, се преобразува в аналогична по лъч енергия на Нептун, доколкото единият е "обективен и изпълнен с кръв", а другият е "субективен и пълен с живот"." (9 -- 217)

"Предвид на уравновесяващата му способност, съзвездието Везни може (за разлика от останалите) да бъде по-специфично свързано с проблема за секса. Най-често в ума на обикновения, занимаващ се с астрология ученик, сексът се асоциира със знаците Телец и Скорпион. Това вероятно се дължи на факта, че Бикът (Телецът) често се възприема като символ на нездрави желания и неконтролирани сексуални принципи, докато Скорпион се смята за символ на основните изпитания. За повечето стремящи се, в техните ранни етапи, сексът представлява основен проблем. Езотерично погледнато обаче, половият въпрос ще се повдига и все по-остро ще се поставя за решение именно във Везни, доколкото точно този знак трябва да съдейства за постигне на равновесие между двойките противоположности и за търсене на решение с помощта на здравия разум и чрез откриване на равновесната точка между мъжкия и женския принцип." (9 -- 233)"Тук аз нямам за цел да посочвам решението на проблема за секса. Човечеството неизбежно ще го открие с течение на вековете, когато стадните инстинкти отстъпят място на обмисленото и съзнателно отношение към него от страна на стремящите се и интелигенцията. Ще ви напомня обаче, че стадният инстинкт по отношение на секса има за основа или нормалното и естествено животинско инстинктивно желание, или специфични емоционални нагласи, и тази втора категория е много по-лоша и таи в себе си дълбоко скритите семена на бедата. Тя включва целия спектър от възгледи -- от свободната любов и всеобщата разпуснатост до ортодоксално тясната и нетолерантна християнска гледна точка, която (макар и широкоразпространена) все пак е твърде далече от възгледите за живота на самия Христос. Тази ограничена гледна точка, подобно на общоприетите представи на англосаксонците от Средните векове, разглежда секса като нещо изключително греховно и винаги нежелателно, като нещо, което трябва да бъде преодоляно, потиснато и държано някъде в дълбините на християнското съзнание като мръсна тайна. Всичко това идва не от учението на Христос, а от влиянието на Св. Павел.

Тези възгледи са предизвикали мощна реакция, която сега достига своята кулминация и която (подобно на всички силни реакции) също е нежелателна и опасна, защото е толкова погрешна, колкото и онова, което я е предизвикало. Само от равновесната точка на Везните или от центъра на въртящото се колело може правилно да се види ясната перспектива и да се набележи правилното действие. Когато, накрая, основните "сексуални" отношения се утвърдят, а душата и тялото (положителното и отрицателното начало) се съединят в живота на последователите в постоянно взаимодействие, тогава ще видим правилното отношение към световното учение по въпросите на физическия секс. [5] Това учение ще се появи от обединението и синтеза между най-добрите възгледи на духовните учители от двете полукълба, въплъщавайки в себе си опита на Изтока и Запада, на мистичния и научния подход за разкриване на тайната, която е едновременно физическа (т. е. изисква научен подход) и мистична (предполагаща духовно тълкувание). Тук ще е необходима помощ от представителите на медицинските професии, които ще могат да дадат мъдри физически съвети, както и културното познание на индийските йоги за преминаващата през центровете енергия -- в този случай конкретно през сакралния център. В крайна сметка, благодарение на разумната дейност на обективните и здравомислещи хора по света, намирането на равновесната гледна точка ще стане факт. В многото сексуални експерименти, които сега се правят, бъдещото поколение ще открие точката на равновесие, а впоследствие ще наклони везните в желаната и желателна посока. Това е несъмнено, то е само въпрос на време и е предопределено от астрологията. С помощта на развитите умове и чрез правилното законодателство, сексът ще започне постепенно да се възприема като добра и божествена функция и ще бъде подкрепян в това си качество чрез правилното възпитание на младите и незнаещите, както и чрез правилните действия на младото и много интелектуално бъдещо поколение -- днешните деца и бебета.

Усвояването на неправилни сексуални привички, например широкото разпространение на проституцията (тази дума се отнася както до жените, така и до мъжете), ръстът на хомосексуалността -- не в нейните редки физиологични форми и предразположения, а от гледна точка на изкривеното съзнание и нездравото въображение, които днес са преобладаващата й първопричина, -- наследството от ограничения християнски "комплекс за вина" по отношение на секса, както и наследството на болните от хипер- или хипосексуална активност [6] тела -- всичко това е довело расата до днешното й хаотично и неразумно отношение към този важен проблем. Решението няма да бъде постигнато чрез религиозни проповеди, основаващи се на остарели теории, чрез физиологическо потискане или узаконено разрешение; то няма бъде намерено и чрез законодателството, вдъхновявано от мисловните школи на отделно общество или нация. То ще бъде резултат от обединените усилия на духовно ориентираното съзнание, от разумното отношение, интелектуалното вникване и устойчивото развитие на еволюционния процес. Нищо не може да попречи на неизбежното решение на този проблем, както и на появата на необходимите възгледи и условия, в които сексът ще намери правилното си проявление." (9 -- 234/6)

"Когато, обаче, съзнанието на човека стане открито по такъв начин, че той да бъде в състояние да регистрира ставащото в трите нисши царства на природата, тогава ще бъде дадена повече светлина и информация по този въпрос. Това ще стане в такъв период на човешката история, в който ще доминират Везните и трите божествени аспекта на третото Лице на Троицата (Светия Дух, Твореца), а именно -- законът, сексът и [123] парите. Те ще дадат ключа към трите нисши царства.

Законът, естественият закон (външния израз на субективния духовен закон) ще даде ключа към животинското царство; сексът или съзнанието за родственост, ще открие тайните на растителното царство, парите ща открият тайната на минералното царство...Достатъчно е да кажем, че всеки от тези три знака се съотнася с един от следните аспекта на божествения живот:

Телец -- животинското царство -- законът -- естественият закон.
Везни -- минералното царство -- парите -- конкретно проявление на Закона за Снабдяването..." (9 -- 245)

 "Венера в нашите умове, дори при елементарна окултна грамотност, означава всичко, което е ментално, което засяга окончателната сублимация (пречистване, възвишаване), секса и онова, което трябва да се постигне като символичен израз на физическо равнище. Това са основните понятия, за които мислим, когато разглеждаме Венера в съюз с Телец. Тези фактори на проявлението винаги са били свързани с тези две планети, защото те по своята същност са основни, а по своя смисъл са вечно космични. Телец -- е един от знаците, криещи определена божествена тайна. В полза на учениците тези четири понятия са обобщени в един древен ръкопис от огромно значение. Той гласи:
"Светите Синове на Ума прегърнаха двамата. Те видяха и разбраха. Така бе роден полът, така бе направена великата грешка. Умът бе обърнат навън. Пред взора се разкри формата, а не живота.

От тъмнината те завикаха силно, светите Синове на Ума. В болката, те завикаха силно. Те погледнаха навътре и разбраха грешката, която извършиха, но не знаеха какво да направят... Господ им отговори и им даде знака на възкресението."

Разбирате ли значението на това твърдение и неговата фундаментална простота? Позволете ми да ви подскажа. Тройствеността на земята е била начертана от астролозите така, че да въплъщава идеята на равнините (Телец), пещерите (Дева) и скалите (Козирог). Може да се каже, че тези пещери съществуват в скалите дълбоко под равнините. Говоря фигуративно и със символи. От скалната пещера излиза Христос и тръгва по равнините на Земята, като "не познава жена". Формата повече не го задържа, защото той я е преодолял в дълбочина. В пещерата на Посвещението струи светлината на възкресението, когато камъкът на входа е махнат. В подземието на Храма дълбоко в каменистата местност човешкото същество върви от живот вътре във формата към смъртта на формата. Но на същото това място струи нов живот, носейки със себе си свежест и освобождение; старото си отива и тъмнината се превръща в светлина." (9 -- 384/5).
"Сексът се разглежда само като отношение на нисшата природа към Висшия "АЗ"; той излиза на дневна светлина, за да може човекът да достигне пълно единение с божествеността. Човек открива, че сексът (който до този момент е бил чисто физическа функция, осъществявана понякога под импулса на любовта) е издигнат на необходимата висота в качеството си на божествен брак, че той се заражда и развива на нивата на духовното познание. Именно тази велика истина остава извън полезрението на общата мизерна практика на сексуалното проявление, на сексуалната магия и на отклоненията, характерни за съвременната тантрична магия. Отказвайки се от символиката, човечеството е отстъпило крачка назад; в своите мисли то е принизило секса главно до животинската му функция и се е оказало неспособно да го въздигне до царството на символното тайнство. Хората се стремят да постигнат жадуваното вътрешно единство и хармония с помощта на физически действия, а това е невъзможно. Сексът е символ на вътрешната двойственост, която трябва сама по себе си да бъде преодоляна и преобразувана в единство. Това не може да се постигне с физически средства или обреди. Преодоляването е възможно единствено чрез съзнанието." (9 -- 385)

От "Смъртта - великото приключение":

(1) ... асцендентът сочи по-далечните възможности, духовната задача и целта на това и следващите няколко въплъщения. Този знак има отношение към борбата на духовния човек да „продължи" от достигната точка, така че, когато жизнена-та енергия бъде временно изчерпана и настъпи „смъртта на личността", човек да се окаже „по-близо до центъра на своя живот, по-близо до центъра на неговата група и приближавайки се към центъра на божествения живот", както гласи Неостаряващата Мъдрост. Фразата „смърт на личността" съдържа в себе си и две допълнителни значения:

а) Може да означава смъртта на физическото тяло, която неизбежно се следва от два етапа - смърт на емоционалния носител и последващото го разсейване на временната и постоянно променяща се форма, приета по време на въплъщение-то от умствената енергия.

б) Субективната и мистична „смърт на личността". Тази фраза обозначава пренасочването на центъра за разпределение на енергията от личността (определен център на силата) към душата (друг конкретен център). (16-17/8)
(2) Тук говоря за смъртта като за Велик Освободител, който разрушава формите, носещи смърт на това, което е въплътено. (16-545)

Смъртта е акт на интуицията, предадена от душата на личността и след това изпълнена от индивидуалната воля в съгласие с божествената воля. (16-599)
(3) Доколкото сте в състояние сега да го разберете, това засяга преди всичко творческата воля, която:

Инициира проявлението и обуславя сътвореното.

Довежда до окончателно осъществяване.

Преодолява смъртта и диференциацията.

Всички посветени трябва и в крайна сметка изразяват динамичната, творческа воля, фокусираната цел, изразяваща единствено волята за добро, а също и онова продължително усилие, което довежда до осъществяване. Тук искам да напомня, че продължителното усилие е семето на синтеза, причината за постижението и това, което в крайна сметка преодолява смъртта. Смъртта в действителност е пауза във времето и пространството, която се дължи на тенденцията на материята-дух да се уединява в периода на проявление (от гледна точка на съзнанието). Продължителното усилие на Логоса е това, което поддържа всички форми в проявление и запазва жизнения аспект като интегриращ фактор във формообразуването; това също представлява акт на постоянна воля, който може да отдели или оттегли жизненото съзнание незасегнато в края на цикъла на проявление. (16-614/5)

(4) Смъртта и ограничението са синоними. Когато съзнанието е фокусирано във формата и се отъждествява изцяло с принципа на ограничението, то разглежда свободата от живот във форма като смърт; в хода на еволюцията съзнанието добива все по-голяма осведоменост за това, което не е форма, за областта на трансцеденталното или за света на абстрактното, т. е. това, което е отделено от формата и фокусирано в себе си. Всъщност, това е и определението за медитация от гледна точка на целта и постижението. Човек може наистина да медитира, когато започне да използва ума, или отражението на волевия аспект, в неговите три аспекта като инициатор на встъпването в света на душите, като фактор в личностния му живот и в крайна сметка като средство за пълното изражение на душевната цел. Това води до пълна победа над смъртта. (16-615/6)

 

Астрологията – един философски поглед

Астрологията като книга на  човешката Душа е кристален проводник на законите и принципите на духовността. Нейният облик е отпечатък на божественото “лице”, разкриващ ни пътя ,който трябва да извърви всеки от нас, за да направи поредната крачка напред.

  Неумиращата и непресъхваща връзка между Бог и човек, изявяваща се чрез проявената вселена, съдържаща в себе си енергиите на планетите, звездните констелации, и астероидните тела, като основен инструментариум на астрологията е онзи необходим “КЛЮЧ” за отключването на вратата към Истинския ни Аз.

  Съзнателното насочване към вътрешността на нашата дълбока същност, е правилно зададения въпрос, който неминуемо интуитивно ни насочва към отговора заключен в космограмата. Разчиствайки пътя пред себе си от ненужните  поведенчески модели, разравяйки дълбоките пластове на подсъзнанието, отработвайки  кармичните задачи, чрез волята и борбата да преодолеем психологическите спънки и рамки, ние съзнателно разкодирваме ядрото на хороскопа ни, и позволяваме на архетипните принципи заложени във всяко едно планетно тяло да работят в по-голямо съзвучие с човешката ни натура.

  Астрологията е една е перфектно изплетена паяжина на сътворението, в която всяко планетно тяло е изтъкана златна нишка, енергийно захранена от първоизточника,  и предаваща своите енергии върху нас. Всичко в пространствено-времевия континиум е вибрация,  идваща от дълбините на първичната вълна на сътворението.Засега ние съществуваме само в някакъв си нищожен спрямо вселената отрязък от галактиката Млечен Път и разкодираме влиянието на 10 планети и 12 зодиакални знака, и ние трудно да надникнем отвъд тях , но за съжаление се оказва, че ние е още по-трудно да проникнем в самите нас и да нагодим индивидуалното си съзнание спрямо великия космос. Символите и ключовете на астрологията, позволяват да се научим правилно да приспособяваме своята вибрация към цялото, неподвластни на времето, те са като звезден пътеводител, веднъж навлязъл в тях, започваш да „проглеждаш”.

За да не се изгубим в лабиринта на човешкото съзнание , можем да използваме астрологията, така както магическата нишка се оказала безценна в ръцете на Тезей , по този начин правейки крехки стъпки напред в непознатото, можем да се връщаме безпроблемно назад, там където сме утъпкали пътеката на живота и сме положили сигурни основи, без да се застояваме прекалено дълго , за да не останем погълнати от капана на миналото.

  Целеустремеността ни към личностен прогрес, трябва да бъде основният фактор задвижващ зодиакалното колело, астрологията не е само справочник за решаването на житейските трудности, тя е източник на Мъдростта на Вселената, и в „ръцете” на еволюиращото съзнание тя твори.


Автор: Инти
Публикувано на 12.08.2008.

Въведение в Езотеричната астрология

“Matter is spirit at its lowest point of manifestation and spirit is matter at its highest”,  E. Blavatsky
/Материята е дух на най-ниското му ниво на манифестация, а духът е материя - на най-високото/.


Езотеричната астрология е астрология на Душата. Разглеждането на наталната карта от гледна точка на духовно ориентирана перспектива  има за свой фокус намерението на Душата – защо сме тук, откъде идваме и къде отиваме. Традиционната или екзотерична астрология е астрология на индивидуалността. Във фокуса й стоят проблемите и потенциалите на отделната личност.
В основата си езотеричната астрология е изградена и водена от теософската традиция и учението на тибетския Учител Djwhal Khul, и представена от астроложката Alice A. Bailey в широка поредица от книги и съдържаща част от мъдростта на  древните учения.
Духовно ориентираната астрология е базирана на концептуалното схващане за Душата като Божествена неугасваща искра, която живее във всеки от нас. В съответствие с принципите, стоящи в основата на тази космологична представа, реинкарнацията и битието на Душата са приети като факт. Ние сме част от Твореца (Абсолюта, Вселената) и Творецът е част от нас, Той живее в нас. Всички опитности, които изживяваме в света на Материята, са в съзвучие с  намерението на Душата и нейния еволюционен път.
Някои свързват Божествения промисъл с Бог, Творец, Създател, Висш или Трансперсонален, Вселенски Разум, с вътрешния си глас, с Буда или Христос. Той манифестира религиозния копнеж във всеки от нас. Действително, в книгата си “Съвременният човек в търсене на Душата” (“Modern Man in Search of a Soul“) Карл Юнг прави поразителното твърдение, че в продължение на 30 години работа с пациенти през втората половина от живота им, е установил наличието на взаимовръзка между болестните и невротични състояния и липсата на духовен или религиозен ориентир, смисъл в живота, което поражда чувство на празнота, загуба или копнеж по нещо несъществуващо, недефинирано, имагинерно.
"....there has not been one whose problem in the last resort was not that of finding a religious outlook on life. It is safe to say that every one of them fell ill because he had lost that which the living religions of every age have given to their followers, and none of them has been really healed who did not regain his religious outlook."

Душата, или Божествената искра, има заложен стремеж към цялостност и съвършенство и, в съответствие с принципите на древната духовна Мъдрост, мотивацията й е себеотричаща, безкористна и стои над интересите на Егото, а намерението на отделната душа е да служи на Цялото.
В основата си това е хуманитарна философия и затова е силно свързана с настъпващата Ера на Водолея. В съответствие с ученията на древната Мъдрост, човешката структура може да бъде представена символично като триъгълник, насочен с върха си надолу (личност/индивидуалност), свързан с  Antahkarana или със светлинна дъга (Rainbow Bridge) с друг, насочен с основата си надолу, триъгълник (Душата).



Най-висшата цел на традиционната или личностно ориентирана астрология е интеграция на индивидуалността. Това се постига чрез опознаване и преодоляване на ограниченията и проблемите на личността в заобикалящата я физическа реалност като, например, физически и здравословни смущения, емоционална нестабилност и негативно мислене. Целта на индивидуалната интеграция е да приведе тялото, емоциите и съзнанието в състояние на хармония. Мнозина техники за личностно израстване и за възстановяване на тялото и духа са ориентирани към тази крайна цел. Например, хатха йога, диетичното хранене и хомеопатична медицина са насочени към излекуване и възстановяване на физическото тяло. Намират приложение и мнозина техники за възстановяване на емоционалното и ментално равновесие и преодоляване на кризи.

Интеграцията на личността е непрекъснато развиащ се, динамичен процес. Веднъж постигната в една или друга степен, целта добива друга перспектива с оглед да осъществи намерението на Душата. Съществуват разнообразни техники, които ни помагат да изградим връзка с Душата и Висшия Аз – те включват медитация, някои форми на творческа визуализация, работа със сънищата, психосинтеза, артистично и музикално изразяване, допир с природата, благотворителност, изучаване на Светите писания или на класиците на древната Мъдрост, и т.н.
Единството Личност-Душа е символично представено посредством звезда-шестолъчка.



Нека обърнем внимание, че "триъгълникът" на Душата има троична природа, кореспондираща с висшата октава на “проводниците” на индивидуалността. Физическото тяло има за своя висша съставна част Духовната воля или Намерението. Емоционалното тяло има за своя висша октава Висшия ум.
Това са само няколко основни подготвителни момента, въвеждащи ни в света на езотеричната астрология, която сама по себе си е комплексно знание. Една от фундаменталните разлики между езотеричната и екзотеричната астрология е фактът, че двете се основават на напълно различни концепции за планетно управление.
Някои астролози-езотерици, като д-р Дъглас Бейкър, отхвърлят традиционната астрология и работят само с езотеричните управители. Други астролози-езотерици, като Алан Оукън, препоръчват смесване или съпоставяне на личностно ориентираната натална карта с духовно ориентираната.
Друг важен момент е, че езотеричната астрология има за основа разбирането на концепцията за Седемте Лъча. Това е система за духовна/личностна типология, която Алиса Бейли нарича Езотерична Психология.  


Ерата на Рибите е манифестация на доминацията на ортодоксалната теологична доктрина и патриархалния авторитаризъм, където половете се третират като неравнопоставени по природа, което от своя страна води до потискане на женствеността. Този дуализъм е довел до крайно разделяне и поляризация на съзнанието между материалното и духовното. Това от своя страна дава тласък и издига на пиедестал погрешната и изпълнена с вина концепция за “грях”, базирана на схващането, че човешкото и Божественото са разделени по природа, така както и тяхната манифестация в живота.
Принципите мъжки/женски са две равностойни полярности във вечния танц на творческа реализация. Божественият замисъл е да създаде всички предпоставки за постигане на цялостност, която е крайна цел в уравновесяването и съюзяване на тези две полярности и всички техни манифестации в човешкия живот и в природата. Фокусът на този “танц” е да се постигне синтез чрез съзнателно сливане на различните отделни части в едно интегрирарно цяло.
“Цялото” е трансцендентално по природа, т.е. манифестирано едновременно на всички нива на проявление. Цялото е иманентно по природа, представено чрез Единството на съставящите го части без оглед на нивото и формата на манифестация. Цялото винаги е по-голямо от сумата на съставящите го части. И в този смисъл астрологията е инструмент за интуитивно възприятие на същността и природата на живота във всичките му форми на индивидуално, колективно и надличностно ниво, а езотеричната астрология разглежда невидимата връзка между отделното и цялото в контекста на едно трансцендентално, надличностно съществуване и призвание на всеки от нас.




За същността на езотеричната астрология

Know ye, O man, that all space is ordered.
Only by Order are ye One with the ALL.
Order and balance are the Law of the Cosmos.
Follow and ye shall be One with the ALL.

He who would follow the pathway of wisdom,
open must be to the flower of life,
extending his consciousness out of the darkness,
flowing through time and space in the ALL.
"The Space Born", from "The Book ot Thoth"


Фундаменталната разлика между Езотерична (вътрешна) и Екзотерична (външна) астрология е добре представена от Алиса Бейли. Астролозите могат да бъдат условно раделени на две групи: астролози-екзотерици, които разглеждат хороскопа като сбор от потенциали на отделната личност, и астролози-езотерици, за които хороскопът е манифестация на намеренията на Душата.

Не са рядкост твърденията, че астрологията е точна наука, но това е далеч от истината независимо от често използваните в астрологията математически прецизни изчисления. Астрологията е базирана върху илюзорната представа за това, какъвто например е случаят със зодиакалните съзвездия и пътя на Слънцето през тях в проекция върху еклиптиката и от гледна точка на Земята. Слънцето реално не се намира в нито един знак от Зодиака. То просто изглежда, сякаш “преминава” между орбитата на Земята и звездните констелации в небесата през определен интервал от време или годишен сезон.
В древни времена хората са вярвали, че Земята заема централно място в Слънчевата система, а Слънцето и другите планети се въртят около нея. И това също бе екзотерично знание и позиция, а не езотерично разбиране за същността на нещата. По-късно, когато по-нататъшните наблюдения и изследвания внасят повече светлина в умовете на хората, “статусът” на нашата планета в Слънчевата система се децентрализира. Според някои астрологични перспективи подобен процес на децентрализация трябва да бъде извършен и Слънчевата система да не се разглежда вече като “точка”, около която се върти Зодиакът и Слънцето минава Големия цикъл в рамките на около 25 000 години.

Астрологията не е наука в буквалния смисъл на думата, тя е нещо повече от това, тя е Познание. И в този си вид тя е най-чистото проявление на окултното знание и мисъл, защото е въплъщение на цялостта, синхроничността и вечността на циклите в Природата и във Вселената, на равновесието и взаимното допълване на принципи, полярности, енергии и стихийни сили. Осъзнаването на тази синхронност и свързаност между индивидуалното и цялото, единичното и общото ще разшири хоризонта на нашите възприятия, като ни даде възможност да прозрем връзката между тленното, материалното, научното и вечното, духовното, трансценденталното.
В днешни времена, позицията на един средностатистически вярващ в/на астрологията човек се основава на важността и уникалността на индивидуалния му живот на тази планета (Земята) и възможността, с помощта на астрологията, да научи нещо за съдбата си и да разбере за какво е дошъл тук. Съвременните интерпретации като че ли не успяват да обяснят важността на изгряващия знак (Асцендента) и неговата най-дълбока същност, и това се дължи на факта, че мнозина от нас все още не са готови да живеят в синхрон с намерението на Душата и остават нечувствителни към енергии, идващи от други  /извън зодиакалните съзвездия/ констелации и многобройни “скрити” планети.
В езотеричната астрология е застъпена концепцията за невидимата нишка, свързваща индивидуалния живот на всеки от нас с Универсалния Живот във Вселената, с Абсолюта, с Бога-Творец. Съзвездия, слънчеви системи, планети и всички живи организми и микроорганизми в природата – всички те са резултат на тази активност и са манифестация на животворящата енергия, миниатюрно копие на вечните макро- цикли във Вселената.




Публикувано на 09.04.2007.

Езотеричен символизъм на чакрите в човешкото тяло

На всички е известна аксиомата на Тот-Хермес “Каквото горе, такова и долу”  ("As above - so below"). В този смисъл планетните центрове в нашата Слънчева система намират непосредствено отражение във всяко човешко тяло. Планетите от септенера и техните енергийни принципи формират системата на чакрите, разположени по протежение на  човешкия гръбначен стълб. Диаграми с изобразени чакри могат да бъдат видени в книги и наръчници по йога.
Системата на чакрите в човешкото тяло намира отражение в Дървото на Живота, явяващо се ключов символ в езотеричното учение Кабала. Всяка планета от септенера има своя собствена духовна йерархия и универсален принцип на действие. Сърцевината на кабалистичното Дърво на Живота символично представя гръбначния стълб в човешкото тяло с вградени енергийни центрове, наречени  “сефироти” (от думата Sephira). Всяка сефирота (планетен принцип) има своя ангелска йерархия.



Счита се, че енергийните центрове, наречени "чакри", се явяват и своеобразни проводници на кармата, бидейки нашата връзка с Универсума. Карма се поражда от желанията на нисшата ни същност – kama – и намира отражение в астрала. Всяка мисъл, дума, желание или постъпка се записва в астралните летописи, наречени “липики”. Кармата е проявление на закона за причината и следствието, ни движи през веригата инкарнации и е в основата на учението за превъплъщението на Душата. Кармата, създадена от нисшата ни Същност, се пренася в Каузалното тяло на нашата висша Същност. Кармичните хроники се съхраняват в Залата на летописите на астрално равнище. В този контекст всяко наше действие е причината за бъдещото ни състояние. Двата универсални закона – Законът за реинкарнацията и Законът за кармата – са тясно свързани помежду си на всички нива на манифестация. Механизмът за пренасяне на създадената карма е представен чрез връзката между системата на чакрите в гръбначния стълб на човешкото тяло, планетните центрове в Слънчевата система и енергийни влияния, цикли и закони, но които се подчинява цялата жива и нежива материя във Вселената.

Системата на чакрите в човешкото тяло представя нашия микрокосмос и връзката му с макрокосмоса, с Абсолюта. Чакрите се свързват със седемте сакрални планети от Слънчевата ни система, тоест планетите от септенера. Двете думи - “сакрален” /sacred/ и “чакра” /chakra/ - имат тясна връзка помежду си. Още в Древен Вавилон изграждането на зикурати, или стъпаловидни пирамиди, се е свързвало със седемте сакрални планети от Слънцето до Сатурн.
Планетите и звездите не ни влияят в буквалния смисъл на думата като небесни тела, намиращи се “някъде там” и “толкова далеч”. Всяка планета има духовна йерархия, която въздейства върху кармата, създадена от нас, чието пренасяне и въплъщаване се осъществява чрез връзката между планетните чакри в нашия микрокосмос, т.е. човешкото тяло и планетните принципи в нашето универсално тяло. Връзката между Висшата и Нисшата същност се осъществява посредством Antahkarana или т.нар. Rainbow Bridge, където има приложение концепцията за Седемте лъча, развита от астролога-езотерик Алиса Бейли. Седемте лъча вибрират в цветния спектър на слънчевата дъга (каквито са и цветовете на човешката аура) и се асоциират с Плеядите в съзвездието Телец. Знакът Телец (Венера) се свързва с гърлената чакра Visshuda и затова управлява речта – “В началото бе Словото”. В езотеричен смисъл това означава, че Душата слиза, за да се въплъти в човешко тяло, при определени /планетни/ вибрации, отразяващи  миналата й карма.



В египетските саркофази, съхранявани в Британския музей, може да се видят звездни карти, изографисани откъм вътрешната страна на ковчега, чието символично предназначение е било да служат като пътеводител на Душата по време на завръщането й “у дома”. В този смисъл египетската Книга на мъртвите може да бъде представена и като Книга на завръщането към Светлината. И всеки от нас още приживе има възможност да постигне тази Светлина на вътрешното си равнище на духовни възприятия.

Планетните чакри имат следните аналогии:
Sahasrara – в короната на главата - Луна
Ajna – на нивото на веждите – Меркурий
Vishuddha – в областта на гърлото – Венера
Anahata – в зоната до сърцето – Слънце
Swadisthana – в надбъбречна област – Марс
Manipura – черния дроб – Юпитер
Muladhara – в района на репродуктивните органи – Сатурн

Съществува и друга схема на чакрите като психоспиритуални енергийни центрове, разположени по протежение на гръбначния стълб в човешкото тяло, и връзката им със седемте лъча:
Sahasrara - Слънце – 2-ри лъч  /короната на главата/ – Воля – Atma
Ajna – Меркурий – 3-ти лъч – Мъдрост – Buddhi
Vishuddha – Венера – 4-ти лъч – Разум – ІІ Manas
Anahata – Луна – 5-ти лъч  /сърце/ - Съзнание - І Manas
Svadisthana – Марс – 6-ти лъч  /далак/ - Желание – Kama
Manipura – Юпитер – 7-ми лъч – Аура – Linga
Muladhara – Сатурн – 1-ви лъч  /скелет/ - Тяло -  Sthula

Сакралните планети са разположени в точна последователност от Слънцето до Сатурн. Структурата на човешката психика започва от Духа (Atma) в посока към Материята (Sthula). Чакрите са разположени в точна планетна последователност,  без значение дали Anahata (сърдечният център) се управлява от Луната или Слънцето.
Слънцето, Меркурий и Венера се свързват с висшата ни Същност, а Марс, Юпитер и Сатурн - с нисшата. Земята е намира на "кръстопътя" между двете планетни триади. Целта е постигането на "свещен брак" между Луната, която символизира нисшето ни съзнание, дължащо се на мозъчна активност и възприятия, и Слънцето - символ на висшия Аз.

Кабалистичното Дърво на Живота  в своята същност е глиф, символично представящ човешката анатомия (микрокосмос)  и Вселената (макрокосмос),  в която живеем и чиято част сме. Например, възможно е да напуснем тялото и да пътуваме в астрала, символизиран от страничните разклонения на Дървото на Живота. В сърцевината на Дървото е структурата на човешкия Микрокосмос. В смисъла на езотеричната психология това означава интеграция енергиите на Слънцето и Луната в човешката психика, съзнание и тяло.
В най-горната част на Дървото на Живота Висшата същност на човека (Монадата) е представена от Kether  (коронна чакра), в центъра е Tipareth  (сърдечна чакра), а в най-долната част е Yesod, която е нисшата ни Същност. В иудейската Кабала планетните принципи се свързват с ангелски йерархии и в този смисъл на всички планети съществува Живот, макар и не в смисъла и нивото на манифестация, в които го разбираме ние.
 
Основните принципи в Кабалата са представени по следния начин:
Дух - Kether - короната на главата - Sahasrara
Слънце - Tipareth - сърце - Anahata
Луна - Yesod - секс/репродукция - Swadisthana
Земя - Malkuth - физически план - Muladhara.

Светът на най-плътната материя се свързва с Malkuth и е представен чрез връзката Земя-Луна-Сатурн, т.е. принципа на "въплъщаване". Затова кръстът на хороскопа (астрологичната мандала) е символично представяне на дуализма Дух-Материя. Вертикалната линия символизира устрема на  Духа към висши нива на съзнание, които фукнционират в по-фините полета, а хоризонталната линия е спускането на Духа в Материята, в най-плътните полета на манифестация. Най-плътното равнище на манифестация е земното, следвано от астрала, обитаван от астрални същности - въплъщение на “kama” - чувства, мисли и желания. Отвъд заобикалящата ни видима реалност "материята" все повече изтънява и вибрира на други честоти.

В християнската религия светещият ореол, изобразен около главата на светците, е аналог на човешката аура. Цветовете на аурата и на чакрите са от спектъра на слънчевата дъга. Разпятието на Христос символично се свързва със спускането на Душата в Материята и нейното въплъщаване в тленното физическо тяло. Гърците са наричали тялото “soma” или “гробницата” на Душата. Тяхната дума-аналог на тяло е “сома”. В други източници думата soma се свързва с човешката психика, символизирана от Луната  (”душа”). Предизвикателството, пред което е изправен всеки от нас, е да върне на душата си живот чрез осъзнаване на индивидуалната си мисия и призвание тук и сега.


Публикувано на 23.04.2007.

За еволюцията и инволюцията на човешкия Дух

В хармония с Хермесовата аксиома “Както горе, така и долу” и vice versa, всичко в Природата, както и в цялата Вселена, се разпада, умира и и отново се ражда в цикли на активност и почивка, които непрекъснато се редуват в една безкрайна и съвършена последователност. Има едно постоянно възпламеняване и угасване на активността в цялата жива и “не”-жива материя в Природата, съответстващ на променливите цикли на прилива и отлива, деня и нощта, лятото и зимата, живота и смъртта. В природата няма мигновени процеси. Всичко е едно крайно бавно разгръщане, едно развитие, което макар и тъй бавно, при все това е абсолютно сигурно в постигането на крайното съвършенство. Точно както има прогресивни периоди в човешкия живот – детство, юношество, зряла възраст и старост – така и в Макрокосмоса има различни стадии, съответстващи на микрокосмичния живот.
В езотеричната и окултна литература се говори не само за еволюция, а и за инволюция на Душата и на човешкото Съзнание. Периодът от време, посветен на постигането на себесъзнание и построяването на връзки, чрез които Духът в човека се проявява, се нарича инволюция. Следващият период на съществуване, през който индивидуалното човешко същество развива себесъзнанието в божествено/универсално Всезнание, т.е. познание за Всемира/Универсума, се нарича еволюция.
Силата вътре в еволюиращото същество, която прави еволюцията това, което е, а не само едно развитие на латентни зародишни възможности, което прави еволюцията на всяко едно същество да се различава от тази на всяко друго, доставяйки  елемента на оригиналност, уникалност и давайки простор за творческата сила на всеки от няс да се разгърне.
Много от напредналите философи на модерното време признават инволюцията и еволюцията. Науката признава само последната, понеже работи само с тази страна на проявлението, която се отнася до формата. Инволюцията се отнася към вътрешната страна на Живота и неговото съдържание.

Първата стъпка в окултизма е изучаването на невидимите Светове. Те са невидими за мнозинството поради спящото състояние на по-фините сетива в човека, чрез които те могат да бъдат възприети. Повечето хора по отношение на висшите светове са в положението на човек, роден сляп в нашия физически свят. Неспособността на слепеца да светлината и багрите, които го заобикалят, не е аргумент срещу тяхното съществуване и реалност. Ако слепецът възвърне зрението си, той ще види светлината и багрите. Ако чрез подходящи методи се събудят по-висшите сетива на слепите за по-фините светове, те също ще бъдат в състояние да видят световете, които засега остават скрити за тях. За да разберем физическия свят, който е светът на ефектите, необходимо е да разберем свръхфизическия свят, който е светът на причините. На този етап от развитието си човечеството може да вижда и чува само ефектите, а не породилите ги причини. И в този смисъл всички материални причини са само ефекти.

В езотеричните учения Универсумът е разделен на седем различни Свята или състояния на материята, а а религиите се споменава за седем дни на Сътворението. Това разделяне не е произволно, а необходимо, понеже субстанцията на всеки от тия светове е подложена на закони, които практически не действат в другите. Така например, разстоянието, времето и гравитацията са управляващи факторина съществуването във физическия свят, но са почти несъществуващи в астралния. Материята на по-висшите светове се различава и по плътност. Всеки от седемте Свята има различна степен на вибрация. Тези Светове са състояния на материята от различна плътност и вибрация, затова не са отделени с пространство или разстояние, както е отделена Земята от другите планети. Най-висшите (най-фините, най-ефирните) светове са създадени първи, и тъй като инволюцията има за цел бавно да доведе живота във все по-плътната материя с цел построяване на форми, по-фините светове постепенно се уплътнявали и по този начин в Абсолюта се диференцират нови светове, за да изградят необходимите връзки между точката на най-голямата плътност (нашия физически свят) и световете с по-фини вибрации. Счита се, че трите най-плътни свята, в които се извършва нашата сегашна еволюционна фаза, са само временно състояние, произтичащи от потопяването на Духа дълбоко в материята. От тази гледна точка с напредването на еволюцията животът започва да се издига в по-висшите Светове.

В окултната литература се споменава и за седем големи периода на Проявление, в които се осъществява еволюционната схема на Живота, чиито имена са както следва:
1. Сатурнов период
2. Слънчев период
3. Лунен период
4. Земен период
5. Юпитеров период
6. Венерин период
7. Вулканов период.

Тези периоди са последователните “прераждания” на нашата Земя. Не трябва да се мисли, че те имат нещо общо с планетите, които се движат в орбитите си около Слънцето, заедно със Земята. В действителност не чоже ипрекалено категорично да се твърди, че въобще няма връзка между тези планети и Периодите. Периодите са просто миналите, сегашните и бъдещите “превъплъщения” на нашата Земя – “условия”, през които тя е преминала, преминава или ще преминава в бъдеще. Седемте периода са част от седемте Дни на проявление и са част от еволюцията на всичко живо. Живеем в този свят, управляван от законите на Природата. По тези закони трябва да живеем и сме безсилни да ги променим, можем само да вървим с тях или срещу тях по еволюционната спирала на закона за причината и следствието.

Седемте дни на Сътворението

Големият Творчески Ден на Проявление е въплътен в имената на дните на седмицата, защото нашите седмични дни са назовани в съответствие с еволюционните етапи на пътуване и спускане на Духа в материята.
Дни    -              Отговарят на         -              Управляват се от
Събота    -        Сатурнов период    -              Сатурн
Неделя    -        Слънчев период     -              Слънце
Понеделник -  Лунен период   -                     Луна
Вторник   -       І-ва ½ на Земния период  -   Марс
Сряда      -       ІІ-ра ½ на Земния период -    Меркурий
Четвъртък  -    Юпитеров период        -        Юпитер
Петък      -       Венерин период        -            Венера

Вулкановият период е последният от нашата еволюционна схема. Квинтесенцията на всички предшестващи Периоди се извлича при повторението на спирала в спирала.
Твърдението на астролозите, че дните на седмицата се управляват от планетата, чието име те носят, е добре обосновано. В древното окултно знание имената на Боговете се свързвали с дните на седмицата. Събота (Satrurday) е просто “ден на Сатурн” (Saturn’s day), неделя (Sunday) се свързва с Слънцето (Sun), понеделник (Monday) – с Луната (Moon). Латинците наричат втарника “Диес Мартис”, което ясно показва неговата връзка с Марс, бога на войната. Името вторник (Tuesday) е извлечено от “Tirsdag”, тъй като “Tir” или “Tyr” е името на северния бог на войната. Сряда (Wednesday) бил “Wotensday” от Вотан – също един северен бог. Той е наречен “Диес Меркурий” от латинците, което показва неговата връзка с Меркурий.
Четвъртък (Thursday) или “Торс-дей” е кръстен на името на “Тор”, северният бог на гръмотевицата, и е наречен “Диес Йовис” от латински, на името на бога на гръмотевиците Йове или Юпитер. Петък (Frayday) е името на северната богиня на красотата Фрея, и поради тези причини латинците го наричали “Диес Венерис” или ден на Венера.
Тези имена на Периодите нямат нищо общо с физическите планети, но се отнасят до миналите, сегашните и бъдещите въплъщения на Земята, защото съгласно Хермесовата аксиома “Както горе, така и долу” макрокосмосът също трябва да има своите въплъщения подобно на микрокосмоса – човека.

Окултната наука учи, че имаме 777 въплъщения, но това не значи, че Земята е претърпяла 777 метаморфози. То значи, че еволюиращият живот прави:
7 Обръщания около
7-те Глобуса на
7-те Световни Периоди.

Това пътуване на Инволюцията и Еволюцията, включително и “късия път” на Посвещението е въплътено в Кадуцея или “Жезъла на Меркурий”. Нарича се така, понеже този окултен символ показва пътя на Посвещението, който бил отворен за човека само след започването на Меркуриевата половина на Земния период.

Седемте Дни на Сътворението и четирите Велики Посвещения



Вляво:
1. Сатурнов период - (събота) - виолетово
6. Венерин период - (петък) - червено
3. Лунен период - (понеделник) - синьо
4. Земен период - Меркуриева половина - (сряда) - жълто

Вдясно:
7. Вулканов период - (седмицата, включващ всички дни) - бяло, включващо всички цветове
2. Слънчев период - (неделя) - индиго
5. Юпитеров период - (четвъртък) - оранжево
4. Земен период - Марсова половина - (вторник) - зелено

Пътят на Посвещението е представен от самия жезъл в посока от микрокосмоса в долната част към макрокосмоса в горната и сливане с универсалното Божествено Съзнание.

Черната змия показва виещия се кръгов път на инволюцията, обхващащ Сатурновия, Слънчевия, Лунния периоди и Марсовата половина на Земния период, през която еволюиращият живот е изградил своите връзки, като станал напълно буден и ясно съзнателен за външния свят едва в по-късната част на Атлантската епоха.
Бялата змия представя пътя, който човешката раса ще следва през Меркуриевата половина на Земния, през Юпитеровия, Венериния и Вулкановия периоди – пътуване, през което човешкото съзнание ще се разшири до една универсална творческа интелигентност.
Пътят на змията е пътят, следван от голямото мнозинство, но жезълът на Меркурий, около който се обвиват двете змии, показва “тесния и стръмен път”, Пътя на Посвещението, който довежда вървящите по него в състояние да  постигнат в рамките на няколко къси живота онова, което, за да бъде достигнато от мнозинството, са необходими милиони години.

Необходимото за преминаване през тези Периоди време е твърде различно за всеки отделен случай. Колкото по-надолу в материята слиза Духът, толкова по-бавен е неговият напредък и толкова по-многобройни са степените или етапите на развитие.
Състоянието на съзнанието в различните Периоди може да бъде представено така:

Периоди   -  Ниво на съзнание
Сатурнов  -  Несъзнателност подобна на дълбок транс
Слънчев   -  Несъзнателност подобна на сън без сънища
Лунен    -     Картинно съзнане, подобно на сънно състояние
Земен   -      Будно обективно съзнание
Юпитеров - Себесъзнателно картинно съзнание
Венерин   -  Обективно себесъзнателно Творческо съзнание
Вулканов -  Най-високо Духовно съзнание.

След като се премине най-ниската точка на материалното съществуване, вълната на Живота се издига в по-фините и подвижни условия, като напредъкът постепенно се ускорява. Важно е да се знае, че в Природата нищо не се прахосва. В процеса на инволюция Духът напредва посредством израстващите тела (съзнателно, емоционално, интелектуално), но еволюцията зависи от душевното израстване – превръщането на телата в душа. Душата е квинтесенцията, силата на тялото и е неразделна част от троичната природа на Духа. И в този смисъл от истинска стойност е само онова, което може да бъде взето с нас при преминаването през Прага към други светове, като съкровище на духа.

Използвана литература: "Космогония на Розенкройцерите".

Планетни глифове

В древността и през средните векове астрологията се е развивала в тясна връзка не само с астрономията и естествените науки, а и с алхимията. Сигурно малцина от нас знаят, че символите и планетните глифове, които използваме понастоящем, са били развивани в продължение на вековете като комбинация от алхимични и езотерични символи. Какъв аспект на символите заслужава особено внимание в тяхната антична, мултикултурна, интернационална употреба? Тези символи намират отражение в разнообразни култури и времеви хоризонти на човешката история.
Нека първо разгледаме основните символи, които са съставни части на планетните глифове, и какво е тяхното значение.

Окръжност: Дух; креативни енергии в живота.

Полумесец: Възприемчивост; отразяване; връзка с нови светове и реалности. Полумесецът може да получава информация от различни нива – насочена към свръхсъзнанието, хоризонтално към рецепторите в лявото или дясното мозъчно полукълбо, или в посока към подсъзнанието.

Кръст: Материя; прагматизъм; практическо приложение.

Стрела: Сочи посоката на движение на енергията към определена цел.

На същия принцип са изградени по-сложните символи, като например, символът на окръжност с кръст – “спускане на Духа в Материята”, астрологическият символ на Слънцето, представен като окръжност с точка посредата – “проявен Дух” или “манифестация на Творческата енергия” и т.н.

Да започнем със Слънцето - звездата, разположена в центъра на собствена концентрична планетна система, и да видим как се комбинират символите и по какъв начин корелират с енергиите, които се приписват на дневното светило. Символите на останалите планети (вкл. и транснептуновите в ураническата астрология) са представени на същия принцип.

Слънцето
Ключови думи: светлина, блясък, сила, воля, доминация, индивидуалност, дух, креативна енергия; деца, мъжествен/бащински архетип, авторитет, лидерство, амбиция, гордост, самоизява, влияние, /само/увереност.

Слънчевият глиф представя окръжност с неограничен потенциал, изпълнен с воля за живот, с точка в центъра. Точката е символичният фокус и цел в живота, където искате да бъдете забелязани, да блеснете.
Слънцето се явява източник на живот и първична живототворяща енергия в нашата планетна система.
Окръжността, символизираща духа и жизнената енергия, има точка в центъра си, представяща позицията на Слънцето във връзка с останалите планети. Слънцето изпълва живота ни с творческа енергия и индивидуална цел и стойност. Ако се чувстваме несигурни или самодостатъчни, негативната проява на слънчевия принцип може да бъде манифестирана като арогантност, наивен егоцентризъм, нарцисизъм или драматизация, самофокусиране. При оптимална интеграция на енергийния потенциал, представен от Слънцето, духът се стреми към самоусъвършенстване с кураж , осъзнаване на собствената си сила и зачитане на другите и тяхната позиция. Слънцето ни повежда към главната цел на живота ни чрез интеграция на всички равнища на съзнание и интроспективно отразяване и приемане на другите и изграждане/утвърждаване на собствена индивидуалност.

Луната
Ключови думи: личност, емоции, чувства, настроения, чувствителност, сензитивност, инстинкти, памет, навици, въображение, инстиктивно поведение, интуиция; женствен/майчински принцип, изхранване/захранване, обгрижване, запазване, съхраняване.

Лунният глиф е представен във вид на полумесец и представя емоционалната ни същност, настроенията, възприемчивостта.
Луната логически се възприема като “продължение” на Земята в качеството на неин сателит и това ни дава настройка към  “тук и сега”, нерядко обусловена от индивидуалното ни и колективно минало, където понякога се опитваме да останем като живеем с представите и навиците си.
Луната отразява, в най-различни вариации, светлината на Слънцето и ни я връща през нощта, и благодарение на близкото й “съседство” тя изглежда като относително ярък обект в нощното небе, осветяващ тъмнината със своето отразено “сияние”.
Полумесецът е представен посредством две заоблени линии, символизиращи висшето ниво на възприятието, интуицията и сензитивността.
Докато във физически план Луната орбитира около Земята, между Венера и Марс, тя често изглежда, че “върви” директно след Слънцето в астрологичните карти, бидейки своеобразен “транспортьор” на слънчевата светлина като ни я донася през нощните часове, и ни обгрижва с нежно отразените слънчеви лъчи, събрани и изпратени, докато се намираме в състояние на нощен покой и възстановяваме енергията си за предстоящата активна част на денонощието. 

Меркурий
Ключови думи: съзнание/ум, комуникация, интелект, рационално мислене, анализ на данни/факти, способност да се изграждат логически връзки.

Глифът на Меркурий представя връзката между духа и материята, между душата и съзнанието. В древногръцката митология Хермес-Меркурий е “посланикът на Боговете” и свързва двата свята – на рационалния ум и на подсъзнанието. Астрологичният му глиф съчетава полумесец, окръжност и кръст. Той символизира възприемчивостта на Душата чрез експанзия на Духа в света на проявената Материя. Вероятно неслучайно триединството  Дух – Душа – Материя  е представено от Елена Блаватска посредством връзката Слънце-Луна-Меркурий за разлика от класическата астрологична схема Слънце-Луна-Асцендент. Другият често срещан символ на Тот-Хермес е кадуцеят.
Полумесецът, разположен в най-горната част на меркуриевия глиф, символизира способността към възприятие на информация от сферата на свръхсъзнанието и връзката й с духа на съзнателно равнище, въплътена в материалната реалност посредством колективното несъзнателно.
Меркурий осъществява връзката с най-основните функции на интелекта, като съдейства за изразяването на идеите и споделянето им с другите, и се явява символичен “мост”, свързващо звено между Свръхсъзнателно, Съзнателно и Несъзнателно.
Ако полумесецът е обърнат към свръхсъзнателното и е свръхакцентиран, можем да бъдем твърде идеалистични. Ако окръжността е свръхподчертана, можем да бъдем интелектуално арогантни. Акцентираният кръст понякога загатва за пресметлив или манипулативен начин на комуникация, мотивиран от първичния и дълбок материализъм и задвижван от подсъзнанието. Осъзнаването на универсалния Закон за причината и следствието и степента, в която всички ние сме “проводници” на енергии, много по-силни и могъщи от нас, оптимизира функцията на Меркурий в ролята му на посредник между света на идеите и света на материята и рационалния интелект.

Венера
Ключови думи: любов, красота, хармония, привличане; оценка, ценностна система; чувственост, суетност; флирт, изкуство, музика и естетика.

Глифът на Венера отразява символа на Марс в изправено положение, където Венера е манифестация на женската енергия (“ин” принцип), а Марс – на мъжката (“ян” принцип). Представена е във вид на окръжност /Дух/, в чиято основа е кръстът на Материята. В езотериката Венера символизира издигането на Духа над ограниченията на Материята чрез Любов. Венера е универсалната Сила на Привличане в Слънчевата ни система, а връзката Венера-Нептун представя принципа на универсалната/безусловна Любов. Венера е женската половина на нашата психика, тя е нашата представа за “анима”. В превод думата anima означава “душа”, според някои астролози-езотерици Венера е “огледало” на Земята, нейният астрологичен двойник, нейната “душа”. Неслучайно движението на Венера с периодично преминаване в ретроградни фази символично се свързва със златното сечение, а в календара на маите циклите Слънце-Венера играят ключова роля наред с лунните фази и феномени.
За разлика от Меркурий, Венера е по-отдалечена от Слънцето и се намира по-близо до Земята. Венера въплъщава идеалите на колективното свръхсъзнателно заедно с актуалната, съзнателна реалност, като ги подсигурява в материалното и колективно подсъзнателно чрез чувства и копнежи. Затова тя често се свързва с подсигуряване на материален и обществен комфорт и хармонизиране на земното ни битие чрез споделяне на идеали и ценности.
Интересна е приликата на глифа с ръчно огледало предвид това, че Венера определя как ние, като индивиди, търсим и намираме отразяване в другите, а другите се отразяват по същия начин в нас и нашите представи, което допринася за осъзнаването на приликите и разликите съобразно индивидуалната ценностна система, възприета от всеки от нас.
От астрономическа гледна точка Венера понякога се разглежда като “близнак” на Земята в контекста на сходните им плътност, диаметър и химичен състав; затова тя може да представя нашата символична допълваща половинка или партньор. Важно е да се отбележи, че глифът на Земята е представен във вид на кръст, в чиято основа стои окръжност, тоест своеобразно огледално отражение на Венера. Глифът на Венера подчертава важността и нуждата от постигане на баланс между духовното и материалното, ако наистина се стремим към трайна удовлетвореност и усещане за съдържание в живота.

Земята
Кръстът на Материята в пределите на кръга на Духа е най-често използваният символ на планетата Земя. Глифът й също има интересна прилика с оптичната леща на телескоп, чрез която имаме възможност да видим пространството отвъд нашия “дом”. Затова Земята – планетата, която обитаваме – е нашата референтна точка, която отразява начина, по който виждаме останалите планети.
Другият глиф на Земята е “обърната” Венера и символично представя принципа на доминация на Материята над Духа. По някаква странна случайност скиптърът, олицетворението на царската/кралска власт, наподобява този символ. Духът, проявен в Материята и Материята като манифестация на Духа е квинтесенцията на земния ни живот.

Марс
Ключови думи: енергия, агресия, действие, инициатива, импулсивност, авантюризъм, физическа активност, смелост, самоувереност и прибързаност.

Глифът на Марс е обърнатият символ на Венера, където Марс е проявление на мъжкия “ян” принцип, а Венера – на женския “ин”. Представен е посредством кръста на Материята с целенасочена енергия, в чиято основа е кръгът на Духа. Марс е мъжката половина на нашата психика, той е нашата представа за “анимус”.
Окръжността, манифестация на Духа, тук е насочена към специфични цели, символизирани от стрелата. Това е първата планета на индивидуално насочена воля, често фокусирана върху физическото оцеляване и първичния устрем към увековечаване на човешкия живот. Стрелата също символизира динамична активност. При нейно акцентиране ние можем да бъдем импулсивни или да прахосваме енергията си в полуосъзнато демонстриране на необуздана страст или ярост. Със свръхакцентирана окръжност можем да изглеждаме егоистични и самодоволни. Когато двата символа са взаимно балансирани, притежаваме необходимата увереност и самодисциплина за постигането на поставените цели, демонстрирайки жизненост и сила в света с оглед постигане на това, което желаем по един ефективен, цивилизован и ненатрапчив начин, непредизвикващ конфликт на интереси.

Юпитер
Ключови думи: експанзия, спонтанност, шанс, растеж, устрем, “висшият ум”, мъдрост, ентусиазъм, оптимизъм, великодушие, благородство, щедрост и напредък чрез поемане на инициатива.

Глифът на Юпитер е представен от възходящ полумесец на личността, който не се простира в материален план, затова Юпитер ни предоставя една по-неограничена перспектива, по-разширено виждане за напредъка, който бихме могли да постигнем.
Полумесецът, символ на възприятийната способност на лявото мозъчно полукълбо, е свързан с кръста на Материята, който е манифестация на обективната материална реалност. Юпитер ни дава способността да долавяме смисъла на нещата и често ни води към физическо или ментално изследване с оглед разширяване и обогатяване на опитността и духовните хоризонти и акумулиране на повече енергия за подсигуряване на живота в материален план.
Ако полумесецът доминира кръста на материята, можем да бъдем увлечени и запленени от авантюристичния порив като самоцел, губейки виждане за целта и посоката на поетите рискове, и ставайки непрактични и неспокойни. Ако кръстът е свръхакцентиран за сметка на полумесеца, можем да станем твърде плитки и материалистични, неразбиращи смисъла  /в социален контекст/ на рисковете, които поемаме, и приноса на натрупаните и умножени блага в материален и духовен план. В случай на баланс успяваме да обуздаем изследователския си авантюристичен порив с оглед неговото практическо приложение в живота и същевременно не позволяваме на прагматизма да засенчи отношенията ни с другите и да блокира възможностите ни за израстване в духовен и ментален план.

Сатурн

Ключови думи: свиване, кристализация, структуриране, йерахия; полагане на усилия, дисциплина, отговорност, ограничения; Учител, баща, авторитет; сериозност, стабилност, зрялост, внимание, концентрация, търпение и постоянство.

Сатурновият глиф е представен от кръста на Материята, в чиято основа е полумесецът на личността, т.е. символично “заземяване” /въплъщение/ на Душата в Материята. Глифът му показва защо Козирог, управляван от Сатурн, е най-материалистичният слънчев знак.
Тук кръстът на Материята доминира и подчинява възприятията на колективното несъзнателно. Сатурновото разбиране на материалното и духовното наследство от минали опитности ни дарява със зрялост и осъзнаване на закона за причината и следствието.
Ако кръстът е свръхподчертан за сметка на полумесеца, рискуваме да станем твърде материалистични, студени и нечувствителни към нуждите на другите и на колектива като цяло. При доминиране на полумесеца оставаме вкопчени в миналото, изпълнени със страхове от бъдещето, игнориращи и незачитащи висшите идеали или зависими от колектива. При наличие на баланс между двата принципа животът ни добива една прагматично и същевременно ориентирана към духовния смисъл посока, базираща се на разбирането на миналото и на закона за причината и следствието, на стремежа ни към реализация на практически цели в социума, съчетан с чувство за отговорност и търпение.

Уран
Ключови думи: реформатор, бунтовник, независим, оригинален, изобретателен, променлив, наелектрифициран; мощна енергия, нервозен, ментално напрегнат; действа внезапно и неочаквано; може да бъде деструктивен с цел промяна на статуквото и пробуждане към нов начин на живот.

Глифът на Уран представя кръста на Материята, ограничен от двете си страни с два отворени полумесеца, и в чиято основа стои кръгът на Духа. Където и да се появи Уран, той внася на пръв поглед внезапна, но дългоочаквана и необходима промяна в живота ви. Другият му символ има в основата си глифа на Слънцето, съчетан с насочена нагоре стрелка  /като при Марс/.
Кръстът на материята е отворен към рецепторите на лявото и дясното мозъчно полукълбо и е дълбоко вкоренен в духа на колективното несъзнателно. Този комплексен символ се свързва с бързи, многоизмерни интуитивни възприятия, схващани от нас като “проблясъци” и изпълващи живота ни с нов поглед извън общоприетите, конвенционални възприятия. Глифът на Уран прилича на телевизионна антена, която улавя сигнали отдалеч и ни стимулира с нови идеи.
Другият уранов глиф, представен във вид на стрела, разположена върху окръжност с точка посредата  /слънчевият глиф/, представя принципа му в друга перспектива… и той е манифестация на духа и жизнената енергия, ентусиазирано насочени към някакъв идеал, по един спонтанен и непредсказуем начин. Забележете също така сходството му с глифа на Марс, но при Уран енергиите са насочени директно към идеалите от сферата на свръхсъзнателното. Без солидна основа електричността на Уран може да отприщи деструктивни или експлозивни енергии. Независимо от всичко, ако е достатъчно “заземен”, Уран ни отвежда в света на иновациите и вдъхва нов живот на остарелите структури и концепции, като насочва творческия фокус към бъдещето.

Нептун

Ключови думи: сензитивност, идеализъм, състрадание, вяра, духовен устрем, сила на духа, творчество, креативност; пътят на най-малкото съпротивление, тенденция да “бягаме” от действителността; копнеж по завръщане в утробата; Тайната градина; изгонване от Рая; впечатлителен, интуитивен, уклончив, неуловим, сантиментален, нерешителен, колеблив, неясен и хиперчувствителен.

Глифът на Нептун представя устрема на Душата, обусловен от издигането на полумесеца в посока навън и нагоре от кръста на материята. Нептун се счита за висша октава на Венера, затова Венера екзалтира в знака Риби.
Обърнатият нагоре полумесец  /както при Меркурий/ насочва вниманието ни към сферата на свръхсъзнателното и я свързва с материалната реалност. Нептун ни помага да въплътим идеализма на свръхсъзнателното в сферата на физическия живот.
Когато полумесецът е подчертан за сметка на кръста, ставаме непрактични идеалисти и загубваме връзката с реалността като не сме в състояние да преценим какво е действително възможно с оглед текущите обстоятелства, а какво е илюзорна представа, утопия. Ако кръстът е свръхакцентиран, ще сме склонни да отричаме неуспехите си в опита да въплътим идеалите в реалността, и ще сме склонни към символично “бягство” от действителността в безплодни фантазии, състояние на апатия, летаргия или дори дрога, алкохол и други стимуланти. Когато двете съставни части са взаимно балансирани, Нептун ни дарява невероятното възможност да превърнем мечтите си в реалност. Това обаче изисква да бъдат максимално развити качествата търпение, постоянство, чувство на отговорност и готовност да се жертва нещо, алтруизъм.
Нептуновата впечатлителност, свръхсензитивност и вдъхновение намират манифестация в сферата на творческото/артистично изразяване, в музиката, във фентъзи арт, в шоу бизнеса (особено когато Нептун е свързан с други планетни енергии).
Другият глиф на Нептун, който се използва в Европа, е представен от окръжност с издигащ се отгоре й кръст със заоблени форми, наподобяващи полумесец, символизира по-динамичния аспект на Нептун и неговата асоциация с процеса на визуализация, активно въображение и творчество. Знае се, че за практическата реализация /въплъщение/ на идеалите в реалността е нужен и Сатурн, който придава форма и съдържание на идеализираните/имагинерни нептунови представи.
Срещат се и други разновидности на нептуновия глиф – с малка стрела, издигаща се от вертикалната линия в центъра на фигурата, или с три устремени нагоре линии, символизиращи движението на енергията в посока към идеалите.

Плутон
Ключови думи: трансформация, принудителна и необратима промяна, катарзис; съюзяване, сливане и поглъщане; смърт, раждане и прераждане; кундалини; желание, фикс-идея, обсебеност; пречистване, излекуване, елиминация и регенерация.

Глифът на Плутон е представен от малка окръжност, разположена върху полумесец, в чиято основа е кръстът на материята, подобно на Нептун. Плутон е висша октава на Марс, а Марс е съ-управител  /и класически управител/ на знака Скорпион.
Донякъде като нептуновия глиф, но с окръжност на духа, разположена върху полумесец, Плутон символизира връзката ни с други светове и измерения на психиката.
Според последните астрономически наблюдения Плутон е небесно тяло с малки размери /”джудже”/ като астероидите от групата Кентаври, който вероятно е бил временно “привлечен” в орбитата на Слънцето, и по този начин Плутон е символичният “мост” между нашата Слънчева система и други системи и светове. Той ни дава силата да трансформираме живота си като му придадем друго, по-различно измерение и смисъл.
Ако кръстът доминира полумесеца, рискуваме да загубим усета си за целта и посоката на енергиите, трансформиращи живота ни, като станем твърде обсебени от усещането на сила като самоцел или “напомпване” на егото. Ако издигащите се полумесец и окръжност са свръхакцентирани за сметка на кръста, рискуваме да се откъснем от реалността или дори да изживеем психически срив, нестабилност.
Плутон ни въвежда в “сивата” зона на външните транснептунови обекти, които дълго време са се възприемали като “нереални”, и затова символично се свързват с едно ново ниво на реалност, преход в други измерения.
По-старият глиф на Плутон съдържа първите две букви от неговото име и респ. инициалите на астронома Percival Lowell, на който се дължи неговото откриване.
Третият глиф на Плутон, най-широко използван в северна Европа, е представен от полумесец, насочен към кръга на духа, който символ най-силно манифестира възприемчивостта ни към висши звездни енергии и влияния, “филтрирани” посредством свръхсъзнанието, а след това и чрез възприятията ни; този символ донякъде наподобява короната на Изида.
Четвъртият глиф на Плутон започва в сферата на първичните подсъзнателни сили и енергии, “коронясан” от кръста на материята, символизиращ нивото на съзнателните възприятия, и с два полумесеца отгоре, обърнати надолу. Този глиф свързва първичния енергиен поток със сферата на съзнателните практически цели и постижения, а също дава разбиране на възприетата информация от сферата на свръхсъзнателното; двата полумесеца вероятно са манифестация на нуждата от баланс между рационалните възприятия на лявото мозъчно полукълбо и интуитивните възприятия на дясното полукълбо, които да бъдат интегрирани с оглед максимизиране потенциала на планетната енергия.
Забележителното при вариациите на плутоновия глиф е това, че всички те корелират с разнообразните перспективи и “лица” на Плутон, представени в литературата и стигнали до нас в своя автентичен вид чрез митологията и античното културно наследство на народите.

В превод от L. Blake Finley

Публикувано на 20.04.2007.

Еволюционни нива на зодиакалните знаци
 

Много хора остават разочаровани от астрологията, когато прочетат тълкуванията на зодиакалните знаци, публикувани във вестници и списания и казват "Това не се отнася до мен". Други се опитват да издигнат астрологията в култ твърдейки, че всичко е предопределено от звездите, и каквото и да прави човек, ще му се случи това, което му е писано. Каква е истината за влиянията на звездите?

Съдбата и характерът не се определят само от зодиакалния знак, под който сме родени. В момента на раждане върху нас оказват влияние Слънцето, Луната, планетите от слънчевата система и зодиакалните знаци. Всичките дванадесет зодиакални знака присъстват в хороскопа ни и се проявят, независимо от факта има ли в тях планети или не. Човек, който е зодия Овен, освен качествата характерни за този зодиакален знак (активност, жизненост), проявява и качества свързани с знака Телец (чувствителност, търпение), Близнаци (контактност, общителност) и т.н. Всеки човек изявява енергиите и на 12-те знака, независимо дали го съзнава или не, дали разбира от астрология или не знае "от коя зодия е".

Звездната карта на всеки човек е уникална, така както са уникални отпечатъците от пръстите. Това се обуславя от факта, че хороскопа се определя от точния час, минута, дори секунда на раждане и от географските координати на местото на раждане на човека.

Другият много важен фактор оказващ влияние върху съдбата на човека е опита, който той е натрупал в настоящия си живот и в предишните си инкарнации (прераждания). Този опит определя нивото на еволюционно израстване на всеки един от нас и влиянието му е съпоставимо с това на звездите.

В зависимост от степента и чистотата на проявление на енергиите на всеки зодиакален знак можем да обусловим четири нива, условно наречени:
I ниво - земя - свързано с материята, физическото тяло
II ниво - вода - чувства, емоции,
III ниво - въздух - мисъл, интелект  
IV ниво - огън - свързано с духовността.
Има една категория хора, които по отношение на проявлението на енергиите на даден знак са на нулево ниво, т.е. енергиите на знака не са проявени.

Можем да подредим тези четири нива в пирамида, като хората, които са на нулево ниво, извън тази пирамида. Всяко ниво можем да разгледаме като изградено от поднива, степени - 7 на брой. Основата на пирамидата е най-широка - I ниво и тук има най-много хора, най-малко са на върха - IV ниво, 7 степен - това са Духовните Учители на Човечеството, въплъщаващи се на Земята с определена мисия и чийто живот е пример за подражание в продължение на хилядолетия. Най-критично е положението на хората извън тази пирамида - нулево ниво, на тях им липсва воля за живот и изява.

Всеки има различно място по тази скала, то не е добро или лошо, не трябва да се съди, осъжда, да се поставят етикети. Всяко състояние има своя смисъл и значение за еволюционното развитие на човека. Добре е да се стремим да се придвижим по-нагоре и да помагаме на хората около нас да направят тази стъпка. Много важно е да се разбере, че пребиваването на дадено ниво не е статично, не е постоянно и завинаги. Живота на всеки човек започва от първо или второ ниво и той се изкачва нагоре по поднивата или нивата, а понякога и слиза по тях. В различни ситуации човек действа като представител на различни еволюционни нива и това е съвсем естествено, по скоро правило, отколкото изключение.

Човек се намира на това ниво, което отговаря най-добре на неговия мироглед, светоусещане, възможности и се чувства комфортно в него. Най-често е необходимо събитие, което да извади индивида от равновесното състояние, в което се намира и да го тласне нагоре, към по-високо стъпало. Обикновено оценяваме тези събития като нещастия, болести, загуби, а всъщност те са велики импулси, които Природата ни дава, за да израстваме. Но това не е причина да чакаме събитията да ни дават импулси да се развиваме, най-добре е този процес да бъде съзнателен.

За еволюционните нива не може да се съди от хороскопа. Те могат да се преценят след личен контакт, при среща с човека. От еволюционното ниво, на което се намира даден човек, зависи как ще изяви енергиите на знаците и планетите, какво ще бъде тяхното влияние в хороскопа, а оттам и в неговия живот.

  

Характеристика на  еволюционните нива

Дадените по долу определения съответстват на най-видимите проявления на хората от дадено ниво, които може и да не са типични за всички представители. Не са отчетени степените, които са 7 за всяко ниво. Дадените характеристики се обобщени, в тях присъстват елементи от влиянията на 12 зодиакални знака. Човек може да се намира на второ еволюционно ниво на знака Овен, трето за знак Телец, четвърто за Близнаци и т.н.

Първо ниво: Индивидът до голяма степен е подвластен на колективното съзнание на група, партия, секта или обществото, но той не разбира това, смята се за независим, свободен. Неговата енергия и потенциал се използват от горепосочените за осъществяване на користните им цели. Действията му са груби, първични, предвидими. Материалист, неразбиращ любовта и нехаещ за чувствата на околните. Живее с усещането за недоволство и липса на сигурност.

У него не се наблюдава стремеж към знания и образование, но се счита за много умен, тарикат, служи си с лъжа за да постигне целите си. Атеист или мним вярващ, уважава само властимащите и богатите, за него парите са бог. Има неколцина приятели, но по-скоро познати, отколкото истински приятели. Отрича духовността, не допуска и мисъл за развитие и усъвършенстване.
Такива хора имат нужда да осъзнаят себе си, нуждите и чувствата си и да се дистанцират от колективното съзнание т.е. да престанат да робуват на клишетата и да преодолеят материалистичното разбиране, което им пречи да живеят пълноценно.

Второ ниво: Индивидът осъзнава егото си и се отделя от колективното съзнание. Действията и интересите му са насочени към задоволяване на желанията и потребностите. Обикновено е устремен към кариера или преследва някаква друга цел. Идентифицира се със семейството си и смята, че членовете на семейството му имат същите нужди и потребности като него. Подвластен е на желанията и страстите си, живее с усещането за емоционална несигурност, неудовлетвореност. Контактен, търсен за компания, обича да преувеличава, любопитен. Нуждае се от одобрение, от аплодисменти и комплименти. Най-често е с религиозно съзнание, уважава църквата, институциите, търси външен израз на вярата си в Бога.

Човек се чувства много комфортно на това ниво и често смята, че почти е стигнал максимума на развитието си и не му достигат само някои силни преживявания, за да е напълно удовлетворен от живота. Прехода от второ към трето ниво е най труден и е свързан с кризисни събития, загуби, които водят до катарзис.

Трето ниво: Индивидът осъзнава, че може да упражнява контрол върху желанията и страстите си чрез мисълта, контролира физическа енергия и я използва за реализиране на благородни, възвишени цели. Става проводник на по-фини творчески енергии, които използва за благото на близки хора или обществото. Ентусиаст, независим, действен, открит, творец, умее да изразява чувствата си и разбира чувствата на хората. Много добър психолог, чувствителен към състоянията и проблемите на другите, стреми се да помага да бъде полезен. Следва високи цели и идеали и осъзнава, че не целта е най-главното, а пътя до нея, който всъщност е самия живот. Философски ориентиран, получава удовлетворение работейки за обществото, не се стреми да притежава вещи, блага, а до ги използва по най-добрия възможен начин. Вярата в Бога за него е вътрешен процес, който не е задължително да има външен израз.

Хора от това ниво все още не осъзнават достатъчно добре факта, че не е възможно винаги да реализират идеите и целите си чрез външни средства и страдат виждайки нещастията, проблемите на хората, осъзнавайки невъзможността да помогнат на всички. Понякога е достатъчно човек да реализира едно идея вътре в себе си, чрез мисълта си и в поведението си и така да се улесни нейната реализацията и на външен план, което може да се осъществи след години.

Четвърто ниво: Индивидът е водач, явен или не, мистик, Духовен учител, Посветен. Негов дом е цялата земя, той се грижи, помага на всички хора, с които е в контакт. Без да се стреми към показност, той много често се оказва в центъра на събитията, от него струи любов, топлина и светлина. Влияе върху хората от по-ниските ниво, дава им импулс за движение нагоре по еволюционната спирала.

Всички негови действия са семена, начала, които се развиват в продължение на векове. Спокоен, уверен, търпелив и благороден, волята му, като концентрирана сила се проявява не чрез импозантни външни действия, а в обикновените, семпли движения, но най-вече чрез словото и погледа.
Всички светии, пророци, духовни водачи са на това ниво. Те осъзнават, че една велика идея първо трябва да се реализира на вътрешен план - не може да промениш света, ако не промениш себе си. Работят и се борят за духовното повдигането на цялото човечество чрез силата на личния пример и мисълта.

Индивидите, които са извън тези нива, т.нар. Нулево ниво, са хора, които нямат воля за живот и изява. При тях качествата на зодиакалните знаци са непроявени или подтиснати. Те не могат да осъзнаят или са изгубили смисъла на живота и действуват срещу себе си, губят общественото съзнание - първо ниво, губят личността си - второ ниво, нямат никаква творческа идея - 3 ниво, а не може и да става дума за космично съзнание 4 ниво. Такива хора не могат да се впишат в нито едно от тези нива. Човек не може да пребивава на нулево ниво дълго време - или се повдига нагоре или в най-лошия случай приключва с живота си.

Не трябва да се забравят и степените в тези нива. На четвърто ниво може да има хора, които са ученици, те творят, работят съзнателно над себе си, но това не значи, че са достигнали космическото съзнание на Учителите. Човек трябва постоянно да работи и да се изявява, за да се повдигне на по-високо ниво, не го ли прави съзнателно оставя грижата за своето повдигане на Природата.

От астрологична гледна точка смисълът на това разделение на нива за всяка зодия (в статията е дадено само обобщена характеристика на нивата) е да осъзнаем ясно еволюционните процеси, които протичат в обществото, във всеки един човек и тяхната динамика. Личности от един и същи зодиакален знак могат да нямат нищо общо помежду си, ако са на различни еволюционни нива. Така имаме възможност да вникнем по-дълбоко в астрологията и чрез нейните методи да помогнем на тези, които имат стремеж за развитие, да се придвижат нагоре. Но не можем да повдигаме онези хора, които сами не искат да се повдигнат. Това е насилие над свободната воля на човека. Трябва да разберем, че не ние движим нещата, а Природата ги движи, тя е, която кара ранните пролетни пъпки да се разтворят, да се разцъфтят и да дадат плод през есента. За всяко нещо си има време. Ние просто участваме в процесите и трябва да го правим по най-добрия начин, съзнателно. Тогава и влиянията на планетите и звездите ще ни помагат т.е. ще сме в синхрон с техните енергии, в хармония с цялата Вселена.
  


 

 

  

 

 

Астрологията - връзка между духовност и наука

 

Живеем в свят проникнат от високи технологии. Мобилните комуникации са навсякъде, световната компютърна мрежа Internet обгърна планетата и предостави неподозирани възможности за достъп до знания и информация. Скоростта на съвременните транспортни средства промени представите ни за време и пространство. Човекът стъпи на Луната, изпрати космическите сонди "Voyager" до Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, построи орбиталния телескоп "Hubble", който разшири погледа ни към видимата вселена с милиарди светлинни години.

Наред с това науката изведе нови философски тези за произхода на Вселената и човека. Според Дарвиновата теория, ние произхождаме от вид човекоподобни маймуни, които са слезли от дърветата преди няколко милиона години. Тази хипотеза е основна брънка от веригата на мисълта на съвременните материалисти и атеисти. Те отхвърлят Божествения произход на човека, който е битувал в почти всички философски школи в продължение на хилядолетия.
Нещо повече, генните инженери клонираха човек (според непотвърдени съобщения). Това постави пред цялата научна и обществена мисъл сложни философски и морално-етични въпроси: има ли право човекът да се намеси в естествените процеси на зачатие; клонираният индивид ще има ли еднакъв характер със своя оригинал; клонингът ще има ли душа?  

Тези въпроси са само върха на айсберга от проблеми, които показват безсилието на съвременната наука да отговори на фундаменталните въпроси на живота: Защо живеем? Какво става след като умрем? Защо съществува Вселената? Какво е Бог? Отговорът на тези въпроси е оформил през вековете различни философски и духовни концепции.

 

Какво разбираме под понятието духовност? Учение, в основата на което стои идеята за Бога, сътворил видимия и невидимия свят. Великият Учител на човечеството Хермес е формулирал първият принцип на своето учение така: "Вселената е ментална", т.е. тя е живо, разумно същество, а не мъртъв механизъм, движен от физически закони. В понятието духовност се включва и стремежът на човека да познае себе си и битието, да изяви и развие най-висшите си качества и способности. Човекът не е случаен продукт на еволюцията, а една велика идея на Бога, която се проявява в различни форми в цялата Вселена. Именно тази идея създава подходящите условия за възникване на живота, а не абстрактния микс от теорията на вероятностите и химически формули.

В процеса на своето развитие човечеството е преминава през различни култури - индийска, древноперсийска, египетска, гръко-римска. Във всички тях духовността е ръководното начало на човешкия живот. През епохата на средновековието, стремежът на човешкия дух към развитие и нови открития е подтиснат от фанатизирани религиозни структури. Така науката се отделя от духовността, а това което остава от нея бива наречено религия.

Как да възстановим моста между невидимия свят на вярата и видимия свят на науката? Нека да обърнем отново поглед към древността, когато двата свята са били обединени в едно. Връзката между тях се е осъществявала от астрологията, защото тя поставя човека в пряк контакт с цикличните процеси в Природата. Създава му условия да разбере заобикалящият го свят и най-вече себе си, да открие потенциалните си възможности и да се пребори със страховете си, откривайки причините за тях. Така астрологията помага да осъзнаем самите нас не като творение на случайни своенравни фактори, а като отражение на ритмите на Природата, сътворени и приведени в действие от Бога. Вторият принцип на Хермес гласи: "Както е горе, така е и долу, както е долу, така е и горе". Този принцип стои в основата на науката астрология. Тя започва да изучава връзката между разположенията на планетите от слънчевата система спрямо зодиакалните знаци и събитията на Земята. Биват създадени първите календари, основани на движението на Слънцето, Луната или и на двете тела едновременно. Земеделската работа се подчинява на фазите на Луната, медицинската практика се основава влиянието на зодиакалните знаци и планетите, държавническите решения се взимат в съответствие с положенията на небесните тела. Създадена от Посветените и развита благодарение на астрономическите наблюдения, астрологията търпи разцвет в всички древни държави - Египет, Индия, Персия, Месопотамия, Китай, Япония.

 

 През Новата ера астрологията продължава своето развитие в древна Гърция с най-ярък представител Птоломей. Бележи възход в арабските страни през X в. и достига своя връх в епохата на Ренесанса, когато творят Региомонтанус, Коперник, Тихо Брахе, Кеплер, Лайбниц, Нютон, Плацидус, Джордано Бруно. Много от тези титани на мисълта са преследвани заради заниманията си с астрология и направените от тях астрономически открития, които разширяват познанията ни за Вселената.

Причината официалната църква да преследва астролозите е Вторият вселенски събор проведен през 427 г., когато от Библията са отстранени текстовете свързани с астрологията, другите окултни науки и закона за прераждането. Това обуславя развитието на астрологията като наука в западният свят от V до XVIII в. да бъде скрито от погледа на обществото. Въпреки това тя се превръща в мощен катализатор за развитието на почти всички науки:
- астрономия - породена от необходимостта от точни наблюдения на небесните обекти с цел съставяне на прецизни хороскопи;
- физика - изследвайки движенията на телата от слънчевата система Нютон разработва теорията за гравитацията;
- математика - нуждите на астрологията от изчисления и  определяне на небесните координати стимулира алгебрата и сферичната геометрия;
- химия - един от първите опити да се подредят металите в структура подобна на менделеевата таблица се базира на подредбата на планетите осъществена вероятно още в древна Атлантида и пренесена до наши дни от халдейските астролози. На базата на същия алгоритъм са подредени и дните от седмицата;
- навигация - астролозите, познавайки най-добре звездното небе са обучавали мореплавателите;
- психология - тя взима за основа на четирите темперамента стихиите - огън, вода, въздух и земя, използвани от астролозите;
- медицина - Хипократ е казал: "Никой няма право да практикува медицина, ако не е изучавал астрология";
- прогностика - не е тайна, че астрологията се използва за прогнозиране на събития и ситуации, с които днес се занимават науките бизнес планиране, социология, футурология.

Материалистичният подход наложен в науката след XVIII в. влиза в противоречие с основните принципи на астрологията и тя бива низвергната. Независимо от това през XIX и XX в. се утвърждават няколко основни астрологически школи - френската, немската, английската и най-вече американската. Нейните представители Алън Лео, Грант Леви, Луелин Джордж, Дейн Ръдияр, Линда Гудман, с публикациите и трудовете си успяват да направят тази наука по-достъпна до хората.

 

България също има своя принос в развитието на астрологичната наука. През първата половина на XX в. около учителя Беинса Дуно се сформира кръг от 12 астролози, които черпят знание, идеи и вдъхновение от неговото слово. Те са пионерите, които трасират пътя на астрологията в България. Издават се първите преводни астрологични книги, от печат излиза и първата българска астрологична книга - "Астрология" на Влад Пашов. Други по-известни имена са Николай Дойнов, Методи Константинов, Георги Радев, Иван Антонов, Крум Въжаров. През втората половина на XX в. до 90-те, в България няма добри условия за развитието на астрологията. Крум Въжаров и други български астролози успяват да подготвят ученици от тогавашния Съветски съюз, които сега са в основата на руската астрологична школа, която в момента е една от водещите в света.

Днес официалната науката продължава да изучава физическият свят, игнорирайки фундаменталните въпроси на човешкото съществуване, които остават приоритет на религията. Тя от своя страна, не може да отговори на предизвикателствата отправени към нея от научните открития и се изолира в един свят построен от догми. Това разделение отваря пропаст в съзнанието на хората, между необходимостта им от единение с Първата Причина и връзка с обективната реалност. Поражда се парадокса: да празнуваме Възкресение Христово и на другият ден в училищата да проповядваме груб атеизъм.

 Но изход от създалото се положение съществува и той е в създаването на връзка в съзнанието на хората между видимия и невидимия свят посредством методите на астрологията. В момента рязко се увеличава броя на хората, които желаят да изучават астрология. Когато този брой стане критично голям, в обществото закономерно ще се появи потребност от въвеждането на астрологията като дисциплина в висшите училища, а след това и в средните. Баланса между физическия и духовния свят ще бъде възстановен.

 

Кирил Стойчев
Филип Филипов

 

 

Еволюционна астрология

  

През XX в. астрологията получи изключително силен импулс за развитие. Броят на хората, практикуващи астрологията като професия е голям, както никога досега. Близо хиляда пъти по-голям е броят на хората, които се интересуват от тази древна наука. Астрологичните книги са достъпни за всеки и могат да бъдат закупени от всяка книжарница. Организират се курсове, школи, академии за желаещите да се обучават.

Тези факти са още по-интересни, ако разгледаме разнообразието от астрологични школи: американска, френска, хамбургска, руска, индийска, китайска и т.н. Те се изграждат най-вече на базата на различни философски концепции, възгледи за света (видимия и невидимия). Всеки астролог, преминал през някоя от тези школи, неминуемо придобива и техния философски възглед.
В процеса на развитие на човешката цивилизация има два ясно изразени процеса: на инволюция (слизане на човешкия дух в материалния свят) и еволюция (след овладяването на материалния свят, човек се издига отново към Бога). Разделна точка между тези два процеса е живота на Христос и Неговото Учение. Не трябва да се слага знак на равенство между Учението на Христос и православието, католицизма и други християнски деноминации.

Всяко учение, философска школа, наука, която поставя Христовия импулс за основа на постулатите си, може да се нарече еволюционна, т.е. подпомагаща развитието на човека по духовния път. Следователно, повечето от съвременните астрологични школи по своята същност се явяват инволюционни, тъй като Учението на Христос не присъства в тях и те всъщност подпомагат слизането на хората в материята, независимо от методите и техниките, които използват.
Изискванията на днешната епоха са различни и това поражда конфликт между инволюционната астрология и обществото. Въпреки все по-голямата си популярност, тя среща упорита съпротива от негова страна и се намира в графата суеверия. Това е автоматична защитна реакция на обществото, което трудно, мъчително, но все пак прави малки стъпки по еволюционния път - малки, защото най-могъщият инструмент за еволюционно израстване - науката астрология - все още не е настроен на правилната честота, не е въплътил у себе си Христовия импулс.

Изследванията ми върху Евангелието на Йоан показаха, че то съдържа в себе си пълно и точно описание на характеристиките на всички зодиакални знаци и планети, като за всеки знак е даден и пътя за еволюционно израстване, ключови понятия, символи за медитация и др.

В новооткритото Евангелие на Тома, в което в най-чист вид е запазено Словото на Христос, има над 30 астрологични закони и правила за интерпретация на астрологични карти.

В Откровението на Йоан е символично е показана ролята на астрологията през XXI в., както и начина, по който всеки един човек трябва да се развива, на база изработването в себе си на качествата на зодиакалните знаци.  

Името на епохата, в която живеем - "Епоха на Водолея" - указва много точно на запознатите с астрологичната символика основните насоки за развитие на обществото: наука, авиация, космически изследвания, нови технологии, компютри. Това е техническата, външна изява на знака Водолей. Неговата вътрешна същност, неговата Душа е астрологията.

В момента съществува криза в духовното развитието на цивилизацията. Човекът е превърнат във винтче на държавната, военната или бизнес машина; принизен е до ролята на консуматор на материални блага и единствения избор, който може да направи, е дали да бъде голям консуматор, т.е. богат, или малък консуматор, т.е. беден.

Изход от създалата се ситуация съществува и той се намира в еволюционната астрология. Науката, която разкрива възможностите на човека като творец, указва пътищата за неговото израстване и дава методите и начините, по които той да постигне висшите си цели, да реализира мисията си.

Кирил Стойчев