Не знам дали има смисъл да питам. За пръв път да харесам истински един мъж от толкова време, а да не зная нищо за него. Въпросите ми са два: "Женен ли е този мъж?" и "Ще се срещнем ли отново?"
Има развитие по този хорарен въпрос. Да, срещнахме се отново. Женен (нещо бракът му не върви,; не че се оплаква, но съдя по косвени признаци. Например, че е от три години не е ползвал отпуска и е натрупал сумати и дни извънреден труд, само исамо де не се прибира в къщи, за да не "ставал крив"). Интересът му към мен е подчертан и чувствата ни са взаимни. Такова привличане се случва рядко в живота....Не е само сексуално, но в негово присъствие се чувствам спонтанна и естествена и "вдигам" портите на крепостните стени, които бях издигнала след последната си раздяла. Благодаря на бог и на съдбата, че ме срещна с този човек, защото получих шанс да се влюбя, но аз няма да наруша принципа си да не поддържам неравностойна връзка. Енергията, която ще изразходвам за примиряване на вътрешния ценностен конфликт бих могла да вложа в нещо по-градивно, да я насоча в обич и други полезни неща, вместо да се "жертвам" в името на любовта. Този път съм склонна да жертвам любовта, вместо себе си в името на нея. Зная, че това ще бъде възнаградено един ден...в този или в някой друг живот. И още нещо....ако аз трябва да се съобразявам с неговия семеен статус няма да мога да дам най-доброто от себе си в тази връзка, и пак няма да съм щастлива..предпочитам да се наслаждавам на свободата си, докато срещна подходящия за мен човек. Леле, цял ферман стана...